играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

"Ако не можеш да намериш истината там, където си, къде другаде смяташ да я търсиш?"

Доген

* * *
 
Непознатата история на Го във Виетнам
Публикации - Други загадки (Изследвания)
Автор: Константин Байрактаров   
Неделя, 21 Ноември 2010г. 18:01ч.

Резюме на доклада, представен на ICOB'2010 в Ю. Корея

Разпространение на шахмат и Го в Азия

Първоначалното географско разпространение на играта Го обхваща съседните на Китай страни и региони. Обикновено в тази връзка се посочват Корея, Япония, Монголия и Тибет. Обаче, в сферата на китайското културно влияние също попада и Виетнам, поради което е логично да се зададе въпросът, дали играта Го присъства и във Виетнамската култура. Като название играта е позната на виетнамците като „ко вей” (co-vay), което означава същото като китайското „вей-ци” – игра на заграждане. Карл  Химли (1836-1904) посочва в 1887 г. виетнамското название като ko-way. Друг термин, имащ отношение към настолните игри е Ky, съответстващ на китайския Qi.

Някои вярват, че Го присъства във Виетнам от много отдавна. Предвид историческите реалии това може да се допусне и предположи като се има предвид, че Виетнам е възприел много аспекти от Китайската култура. Относително точни сведения и факти за присъствието на играта Го във Виетнам се откриват след Х в., но появата на играта може да се свърже с ключови събития и дати от историята на страната и да се отнесе към по-ранни времена.  Уместно е да се предположи, че попадането на играта Го във Виетнам е станало в древни времена и да се свърже с китайската експанзия на юг в 3-2 B.C., а впоследствие – с хилядогодишната китайска доминация. Във всеки случай, за ранната история на виетнамското Го може да се правят само догадки.

С по-голяма увереност може да се говори за времето от началото на второто хилядолетие.  Така във виетнамската традиция се открива всеизвестната легенда за Въонг Чат (кит. Ванг Чи) и изгнилата брадва, свързана с построяването на пагодата Фат-тит (ХІ в.). Нататък се открива, че легендарният генерал Чан Хънг Дао (1228-1300), който отблъснал монголските нашественици, заявява, че срещу врагове от север трябва да се изработва тактика и стратегия като в играта Го (co-vay). Монголите от дистанцията на времето ще разсъждават върху причините за своето поражение. В тази връзка не е случаен разговорът от 1330г. между монголския император Туг-Тимур (1329-1332) и неоконфуцианеца Ю Джи (1272-1348) от академия Ханлин. Туг-Тимур (Венди) попитал: “Дали, ако аз съм Сина на Небето (тиен-дзъ), трябва да мога да играя Го?”, на което Ю Джи отговорил утвърдително, позовавайки се Конфуций и Менций.

Принципите на играта Го, разглеждана като военно-политически модел, в частност са познати и на виетнамските стратези. Според коментаторите на Виетнамската война (1964-1976) Виетконг са приложили на практика стратегия, базирана на играта Го, обходните маневри, и принципите на Сун Дзъ, за да дадат отпор срещу военната стратегия на САЩ, базирана на шахматната игра и челния сблъсък. В прав текст Джон Хелмър заявява: “Играта [Го] е била втората природа на Виетконг и северновиетнамските генерали, които са приложили нейните принципи, за да подготвят провала и поражението на армиите на Съединените щати във Виетнам между 1963 и 1973.” Стратегическото мислене, обслужващо военните и политическите цели на Запада, дълго време е било тясно свързано с навиците, придобити от шахматната игра. Смята се за доказано от съвременните анализатори, че Виетнамската война е била загубена от САЩ именно заради този шахматен подход срещу противник, стратегическите разбирания на който изхождат от играта Го.

В старата виетнамска литература се срещат немалко споменавания за Го. Например, в поезията на Нгуен Фи Кхан (1355-1428), Нгуен Бин Кхием (1491-1585), крал Ле Тан Тон (1442-1497), Нго Ти Нам (1746-1803) и Нгуен Зу (1765-1820) и др.  Образованите и учените мъже от времената на старите династии са уважавали играта Го като едно изтънчено и изискано занимание. Някои стихотворения, писани от представители на културния елит, свидетелствуват за мястото и значението на играта Го в аристократичните среди.

Играта Го от древни времена е тясно вплетена в културите на народите от Далекоизточна Азия. Китайците, корейците, японците и виетнамците говорят на различни езици, но езиковата бариера се преодолява благодарение на китайската йероглифика и Го. Като начин на невербално общуване играта Го е част от дипломацията и международните отношения. Изходът от партия Го е въпрос на чест, достойнство, престиж, “запазване на лице”. Има една интересна история от ХVІІ в. за проведен мач по Го между краля и китайския посланик, който завършил с поражение за последния. За тази победа съществено допринесъл високопоставения държавен служител Ву Хъен (1670-?), който дискретно подсказвал на краля и бил удостоен впоследствие с званието Dao Ky Tran Nguyen – Най-добър играч на Го или Майстор по Го.

Виетнамците участват отскоро на  Световния Аматьорски Го Шампионат (WAGC). През 1999 на 21-я Шампионат в Оита, Япония, за първи път участва Виетнам, представен от Чунг Тин Чан. В следващите години са се изявили и други виетнамски играчи – Ле Май Дуй, Хоанг Нам Тханг, Чан Чи Тхан и Анх Туан Чан. Съвременното виетнамско Го има кратка история, която започва от 1993 г.  с началото на отворената икономическа политика. В миналото играта Го, като и в други страни, е била привилегия на аристокрацията, а не на широките маси. Във  Виетнам няма начин това да е по-различно. Същевременно, във Виетнамската култура китайският шах за разлика от Го е получил широка популярност като народна игра сред широките слоеве на населението.

Основната работа по този доклад е извършена в периода 2004-2006 г. и версия на текста на руски език под названието „Играта Го (ко-вей) във Виетнам” е публикувана в 2007 г. в уеб-сайта Nhat-Nam.ru, посветен на бойното изкуство nhat-nam и виетнамската култура. Работата получи висока оценка от руските читатели. В това изследване е направен опит да се даде отговор на ред въпроси и да се набележат направления за по-нататъшни проучвания. Изследването по темата е направено на базата на събраните откъслечни сведения, публикувани на различни места. Преследваната цел е да се покаже, че играта Го присъства в културата на Виетнам. Доколко убедително е показано това, зависи в голяма степен и от по-нататъшни и по-задълбочени наблюдения. Във всеки случай е трасиран пътят в тази проблематика и доколкото са в правилна насока изложените интерпретации, дотолкова направените усилия са оправдани. Забележителната история на Виетнам  и продължителното му съприкосновение с Китай предполагат впечатляващ потенциал да се разкрие един уникален клон от история на играта Го.

 
 
* * *