...Григориевата галерия [в охридската църква "Св. София" - бел. Админ] е широко отворена на запад. Носещите колони стъпват върху широк и нисък бордюр от мраморни плочи, който се издига над пода само на 15-20 см. Именно върху този бордюр бяха открити 10 изображения на игри, начертани на мрамора с остър предмет. Те представят три вида игри, като някои от тях са комбинирани. Най-многобройни са „дамите” — 7, а едната се намира в центъра на начертаното шахматно поле. Отделно са врязани две други игри, представляващи квадрати с по 16 клетки и обозначени диагонали.

Играта „дама” (вавилон, коран, мелница) има много стари корени. Тя се открива в различни части на света и определено се свързва с изчезнали по-късно религиозни схващания. Това е причината често да се объркват функциите на изображенията като игра и символ. Например в културата на Първото българско царство „дамата” първоначално има магически смисъл, а после се превръща в обикновена /51/ игра. [143] Някои учени потърсиха значението на фигурата като единица мярка за решаване на архитектурни задачи или като графично изражение на различни мерни системи. [144]

В нашия случай тя очевидно има чисто игрово значение. Така изображенията от „Св. София” се отнасят към една цяла група европейски паметници, датирани между X и XIV в. Един от най-ранните примери за игралния вариант на фигурата е върху корабна дъска от Старая Ладога (X в.). През ХII-XIV в. чертежи на играта се появяват масово върху керемиди, тухли, каменни плочи от Новгород и Псков. Те са направени набързо и се предполага, че са служели за развлечение на строителите. [145]

Твърде интересни са изображенията на играта на Британския остров. Смята се, че там тя е пренесена от Франция през XI в. Най-ранното изображение се открива върху ръкопис от XIII в. в абатството Дорсет, съхраняван днес в кембриджкия Тринити Коледж. От същото време са няколко чертежа на „дами” от абатства в Шотландия. Подобно на руските те са врязани върху архитектурни детайли от строителите по време на почивка. Забележителни са и изображенията на играта, издълбани по каменни и дървени седалки в катедралите на много английски манастири. [146]

През Средновековието играта „дама” е имала три варианта — за 9, 6 и 3 жетона. Те са със съответни начертания от 3, 2 и 1 квадрат. Целта на двамата играчи е да образуват „мелница” и да извадят жетоните на противника. Играта продължава, докато единият играч остане само с два жетона и не може да направи „мелница”. [147] В нашия случай явно са представени двата по-сложни варианта — с 3 и 2 вписани квадрата, изискващи продължително контраместене на жетоните.

Отбелязахме, че една от дамите е вписана в центъра на шахматна фигура. Подобно комбиниране на две игри (едната от тях — „дама”) се среща върху дървената дъска от викингското погребение в Хокстад (X в.). [148] Шахматният чертеж е доста схематичен, но добре се вижда, че представлява квадрат със страни по 8 квадратни клетки. Близка по тип шахматна фигура е нанесена върху варовикова плоча от остров Готланд. [149]

Църквата "Св. София", Охрид, Македония

Не трябва да смущава, че на шахматния чертеж от „Св. София” не са обозначени черните квадратчета. Шахматната фигура също има древен и дълбоко символичен смисъл, което е причина да се среща в различни варианти. Понякога отделните квадратчета не се различават, а са удебелени вътрешните концентрични квадрати. Така /52/ вътре се образува „дама”. Освен игровото значение, тогава фигурата добива смисъл на космоса (шахмата) и материалния свят, вписан в него и състоящ се от въздух, земя, вода и вятър. [150] През Средновековието тези значения изчезват, но остават различните варианти на шахматната игра.

Изглежда, че такъв вариант е играта на шашки и нейните прототипи. Още в римската епоха се играят различни видове игри, при които дъската е разделена на клетки, а целта е да се обградят жетоните на противника. Находки на такива жетони се намират в германските земи, Полша, Русия и др. Предполага се, че римските легионери правят популярна играта в целия свят. [151] Изследвайки находките от X в. в Северна Европа, Г.Корзухина достига до извода, че не съществува обща система в броя на участвуващите жетони. В някои викингски погребения те достигат до 47, но най-често са между 1 и 8. Във всеки набор е трябвало да има по два царя, някакво количество пешки и до три зарчета. Играта се играе от двама души, но двете страни рядко са с равно количество жетони, а понякога единият има два пъти повече фигури. Игралните дъски са квадратни и големината им варира от 0,25 до 0,7 м съобразно с различния брой квадратчета, начертан на тяхната повърхност. [152] Очевидно подобна е била играта от Велики Преслав, от която е намерен набор от 30 жетона и две зарчета. [153]

На базата на появилите се през ХIII-XIV в. руски писмени източници същата авторка заключи, че тогава съществуват два основни вида игра — „шахматы” и „лѣки”. Споменаваните там „таблѣи” са всъщност символ на самата игра и се отъждествяват с игралната дъска. Не е напълно ясно каква точно е била играта „лѣки”, но несъмнено находките от жетони са за нея. Очевидно тя е била свързана с броене. Любопитно е, че думите за брой и резултат в днешните полски и белоруски езици звучат по подобен начин. [154]

Вече отбелязахме, че сред изображенията от „Св. София” има два чертежа, представляващи квадрати със страни от по 4 клетки и второ, диагонално разделяне на игралното поле (рисунки № 137 и 138). Абсолютно аналогични чертежи на игри бяха открити върху крепостните стени на Плиска (IX в.) и бяха определени като „неизвестна игра”. [155] Съвсем не е изключено тази все още неопределена игра, която явно се е играла повече от 500 години, да е някакъв вариант на споменатите по-горе игри с жетони. Игралното поле от 16 квадратчета позволява разгръщането на такива комплекти от жетони, каквито най-често се откриват в Северна Европа. Големината на чертежите е еднаква с тази на малките игрални дъски от викингските /53/ погребения. Изглежда, че освен вертикалното и хоризонталното движение на жетоните, са били позволени и някакви странични ходове.

Наличието на игри по ниския бордюр е още един интересен момент от живота на хората. Лесно може да си представим насядалите по двойки монаси от скриптория и църковни певци, хвърлящи трескаво зарчетата и местещи жетоните. Всичко това е ставало на десетина метра над една от главните улици на средновековния Охрид и далеч не е било безопасно. Църквата като институция никога не възприема тези игри и налага строги наказания, особено на духовните лица. Още в 50-ото апостолическо правило на VI Вселенски събор през 680 г. на клириците категорично се забранява да играят. Същата забрана е потвърдена от нов закон през 1366 г. Там се споменават и забранените игри - табла и зарчета - (кости). [156]

В славянските православни държави също се създава законодателство против хазартните игри. Още Презвитер Козма в „Беседа против богомилите” отрича „незаконните игри”. През 1262 г. сръбският архиепископ Сава изпраща на киевския митрополит Кирил препис на Кормчая книга, която е изведена от български оригинал. В нея между другото са поместени пасажи от Йоан Зонара (началото на XII в.), където се отрича шахматната игра. В Паисиевия сборник от XIV-XV в. се обяснява причината за забраната - защото идва от „беззаконните халдеи”. Наказанията за духовните лица са много тежки. Калугери, епископи, презвитери и дякони се лишават от сан, а дяковете получават епитимия - 2 години по 200 поклона на ден. Изглежда, че към началото на XV в. започва бавно смекчаване на отношението на църквата към игрите. Без да отменя наказанията, московският митрополит Киприан през 1407 г. в Сводная Кормчая книга нарича процеса на играта „шегами играя”. [157] Може да се предположи, че постепенно на игрите започва да се гледа като на развлечение, а не като на дяволско изкушение.

Добре се видя, че рисунките-графити върху архитектурните детайли на „Св. София” следват разделението на изображенията по стенописите на скрипториалната и реална група. Същевременно те значително разширяват нашите наблюдения върху репертоара на рисувачите. А това добавя нови възможности за решаване на главната задача - изследването на бита и душевността на хората, живели и работили в скрипториите на средновековния Охрид.

Бележки

143. Ж. Аладжов. Символ на света в някои прабългарски паметници. - А, 1980, 1, с. 43 сл.

144. Б. Рыбаков. Архитектурная математика древнерусских зодчих. - СА, 1957, 1, с. 88;  М. Комша. Знаки раннефеодальной зпохи, врезанные на римско-византийской колонке. - Dacia, № 3VI, 1962, 257-268.

145. Г. Корзухина. Из истории игр на Руси. - СА, 1963, 4, с. 98.

146. W. Norman Robertson. The Game of Merelles in Scotland. - Proceedings of the Society of Antiquaries of Scotland, XCVIII, 1969 (Edinburgh), 321-323.

147. Пак там.

148. Г. Корзухина. Цит. съч., с. 95.

149. D. Selling. Swenske spelbräden rfîn vikingatid. Fornvännen, 1940, fig. 9.

150. P. Bidev. Šah - simbol Kosmosa. Geneza šaha od kineske astrologije. Skopje, 1972, s.42.

151. Э. Сымонович. Игрально-счетные жетоны на памятниках черняховской культуры. - СА, 1964, 3, 307-308.

152. Г. Корзухина. Цит. съч., 90-95.

153. Т. Тотев. За една игра в средновековна България. - А, 1972, с. 33 сл.

154. Г. Корзухина. Цит. съч., с. 100.

155. Д. Овчаров. Български средновековни рисунки-графити, табл. XCIX.

156. Т. Тотев. Цит. съч., с. 35, 39.

157. Б. Яновски. Към ранната история на шахмата у нас. - ИПр, 1964, 5, с. 93 сл.

Източник: ОВЧАРОВ Николай, Проучвания върху средновековието и по-новата история на Вардарска Македония; ГЛАВА I. СКРИПТОРИИТЕ НА „СВ. СОФИЯ” И „СВ. БОГОРОДИЦА ПЕРИВЛЕПТА” ПО ДАННИ ОТ НОВООТКРИТИТЕ РИСУНКИ-ГРАФИТИ; 3. Рисунките-графити по архитектурните детайли на „Св. София”, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София, 1994, с. 51-54