Въведение

Наличните факти са достатъчни да се предположи ранна поява на Го в Русия и като първи руски играчи да се посочат богатирите, чийто подвизи са възпяти в народния епос (билините). За да няма остри критически възражения трябва да се уточни, че не става въпрос за окончателна теория, а за приемлива хипотеза (мислен експеримент), защото фактологията, която се използва не може да се разбира като доказателствена мрежа. Постановката, че играта Го е игра на богатирите, е едно предположение, което търси своята обосновка и основание във фактите, които позволяват такава интерпретация.

Един от поводите за издигането на тази хипотеза е изказването на Е. Ласкер, който, както е известно, е посещавал Русия много пъти. Той по никакъв начин не изненадал руснаците с играта Го, което веднъж прокоментирал така: “Русия се намира и в Азия, където са измислени всички основни игри и затова руснаците също ги знаят”. Това изказването намеква и за друга логика, а именно, че доколкото Русия от европейските страни има исторически контакти с Азия векове наред, следва да се приеме, че в тази страна е имало много възможности да попадне Го в миналото. Шансовете за това са действително много, но най-първите от тях можем да отнесем към XIII-XIV в. Това съвпада с епохата на династия Юан (1271-1368) и монголското нашествие на Запад. В този ход на мисли коментарът на Ласкер води до много интересни следствия, които е изкушаващо да бъдат изследвани.

В руския фолклор богатирите са известни като могъщи войни, който се отличават не само с физическа сила, но и с остър ум. В билините те са запомнени като превъзходни играчи на шашки и шах. Наред с тези игри в разказите за техните подвизи се споменава също, че са играли на златни тавлеи или славни велеи. Тези мистериозни древноруски понятия, които могат да се възприемат като синоними, обикновено се свързват с шашките и шахмата. Понятието “велеи” кореспондира с латинската дума “алея” (alea, дъска), която най-общо означава “настолна игра”. Докато “тавлеи” е кореспондира с название за игрова дъска като скандинавското “тафл” (tafl) и гръцкото – “тавли”. За тавлеите се мисли, че са донесени в Европа от източните страни, но най-големите им почитатели и разпространители се оказали скандинавците, а самата игра е предшественик на Го и на съвременните шашки (О. Романова, Игры рыцарей и черни, ж. “Мир фантастики”, №3, 2004). Да се възприемат тавлеите като по-древни от китайската игра Го (вейци) е съмнителна постановка, но затова пък може да се допусне, че имат родствена връзка с шашките и Го.

Гръко-Римските тавлеи

За произхода на руските тавлеи и велеи, възприемани като праобраз на шашките, има две версии. Едната е нордическа, а другата – гръкоримска. Между древноримсака игра латронкули (ludus latronculorum, вариант на гръцката петея) и нордическата хнефатафл (hnefatafl) има генеалогическо родство, но между тези европейски игри и Го може да се говори само за типологическо родство, ако контактът между Изтока и Запада в началото на ерата не бе се осъществил благодарение на Великия копринен път. Има такова твърдение, че върху появата на играта шашки влиянието на Източна Азия се е проявило в заимстването на някои елементи от “заграждащите” игри (рус. облавные игры) от типа на японското ‘го’ или китайската ‘ки’ (А. Куличихин). А игрите на Гръко-Римския свят - петея и латронкули - частично напомнят Го по идеята за заграждане, но същевременно се доближават до шашките и шахмата. Класическата петея се играе на дъска 8х8, а латронкули се играе на различни дъски 8х8, 8x12, 10x9, 11x10, 16х12 полета и камъчетата се подреждат едни срещу други преди сражението и се движат като топове. Любопитно е, че на гръцки вази, изобразяващи класическата сцена как Ахил и Аякс играят петея, видимо те държат и поставят камъчетата, както в Го или го-моку. Героите от троянската война са далечни прототипи на руските богатири. В началото на ерата петея е възможно да се е играла и на дъска с по-големи размери. Александрийският учен Юлий Полукс (Julius Pollux) от II век в “Ономастикон” (Onomasticon) пише, че петея “се играе с много камъчета”, което предполага и по-голяма дъска. Остава надеждата, че културните контакти между Европа и Азия дават възможност за едно по-широко разпространение на Го в древния свят.

В епохата Хан (206 до н.э. - 220 н.э.) китайските императори (като У-ди) установяват връзки с много държави на територията на Индия, Иран и с разположените по-далеч на запад страни чак до Средиземноморието, респективно Римската империя (Та Цин). Според сведенията на Съма Цян (145-86 до. н.э.) всяка година към тези страни са се отправяли повече от десет дипломатически мисии, които съпровождали търговските кервани (М. Арабаджиева, с. 103). Това е една добра възможност играта Го да достигне до Рим (D. Ridgway).. Камъчетата, използвани в логическите игри от гръко-римската епоха, много напомнят тези за Го (го-иши). Относно древноримската латронкули Апулей в “Метаморфози” пише, че когато фигурите се блокират, играчът попада в ситуация с “неподвижни камъни”.

Правилата на латронкули не са докрай изяснени, но се предполага, че е възможно вземането на цяла противникова група. И не на последно място трябва да се спомене, че в Древен Рим също така са играли на калкули (calculi, ludus calculorum), при която целта е да се наредят четири камъчета в линия (лат. calculus – камъче, от тук произлиза думата калкулация – смятане), което е западният аналог на азиатската игра пет-в-линия (кит. ушитси, яп. го-моку). А игри, почти идентични на петея, се откриват в Китай (тан-ки) и Япония (хасами-шоги). Игра, подобна па петея, която се играе на голяма дъска за Го (17х17) се открива и в Тибет. Интересно е да се отбележи, че Готфрит Лайбниц (1646—1716) в “Анотацията за игрите” (Annotatio de quibusdam Ludis) представя играта Го с името (ludus) calculorum.

Европейските гобани

Да се установи същността на златните тавлеи в руския фолклор e трудна задача, но шахматния изследовател Линдер (с. 21) пише, че по записаното в билините “в нашето въображение, се рисува огромна дъска (напълно прилягаща на богатира!)”.

За съществуването в Европа на игри, които се играят на голяма дъска, намекват някои термини. Играта табла (гр. тавли, табли; лат. табула) в италианския и испанския съответно се нарича “тавола реали” и “таблас реалис”, означаващи “царска дъска”, “голяма дъска”. Стратегическата нордическа (англосаксонска) игра хнефатафл, разчертана като Го – 19х19 линии, също е “царска дъска”. Нордическата (англосаксонската) игра хнефатафл може да се възприема като чудат хибрид между латронкули и Го.

Накратко, произходът на хнефатафл може да се обясни по следния начин: В началото на ерата в Кушанската империя бива изобретен шахматът (шатранг). дипломатите на Кушан също са посещавали Рим и са могли да пренесат шахматната идея. Благодарение на това петея се трансформира в латронкули – появява се фигурата “орел” (aquila), аналогична на шахматния цар, която трябва да се загради от четири страни. Китай също е пращал свои дипломати в Рим, които са могли да запознаят римските аристократи с Го. В резултат на обединяването на идеите на латронкули и Го се появила хибридната игра хнефатафл (tavola reali?!). Военната символика на тази нова игра се отнася къв Троянската война, а е известна версията на Херодот, че петея е измислена от тракиеца Паламед по време на обсадата на Троя. Затова в тази игра общия план на обсадата при разположението на камъчетата напомня и за Троянската война, и за идеята на заграждането в Го. По-нататък играта попада в културата на нордическите народи.

Хнефатафл се играе на дъска 19х19. Камъчетата са на пресечките и се движат като топове. В средата (тенген) е царят (хнефи) или “царският камък”. Камъчетата се вземат като се заградят от двете страни. Цел - царят да достигне до една от цитатедилите в ъглите на дъската. Матира се, ако се блокира, т.е. да се загради от 4 страни, сиреч като в Го да му се отнемат свободите. Хнефатафл по своето изящество е най-красивата несиметрична игра. На дъската има 83 камъка - един цар (примариус вир) в централната точка, обкръжен от неговите 33 защитници (вири) –, и обръч от 48 нападатели (хуни!, knobs). Общо 83 фигури. Интересно, че 33-те вири, са колкото богатирската дружина в Пушкиновата поема “Руслан и Людмила”, а недвусмисленото название на атакуващите фигури – “хуни”, навява асоциации с Изтока. Всички други разновидности на тази игра са на по-малки дъски 13х13, 11х11, 9х9, 7х7, като се играят в квадратчетата се появяват много по-късно. Най-старата находка, свързана с тази игра, е открита в Дания (Вимос) – част от дъска 19х19, която се отнася към Римската епоха (400 г.) В скандинавския епос има пряко указание, че викингите са се запознали с шашките (тафл) в началото на новата ера, което е в съответствие с възгледа, че шашките (Го?) достигат Европа благодарение на византийските търговци, които на свой ред са ги пренесли от Изтока (В. Голосуев). Най-старото упоминание за хнефатафл се среща в Corpus Cristie Manuscript от 1042 г., открит в Ирландия, в който играта се нарича на латински “алеа еванджели”. Играта е била известна и век по-рано в Англия. Дъска за хнефатафл 19х19 от 1880 г. е открита в един потопен кораб-гробница (викингски погребален обичай) в Гокщат, където бил погребан, живелият в IX в., крал Олаф Геирстат-Алф (В. Голосуев).

Богатирското Го

В Европа в епохата на богатирите е бил разпространен именно този вариант на играта, който в Древна Русия очевидно се отнася към златните тавлеи и великите велеи. Тук също възникват трудности, защото не е ясно доколко термините “тавлеи” и “велеи” са синоними, и също така, доколко тези древноруски игри са тъждествени на хнефатафл или алеа еванджели. Но е напълно възможно също златните тавлеи да са древноруския вариант на Го... В руския билин “Добриня, посланик на княз Владимир” ("Добрыня, посол князя Владимира") се разказва как княз Владимир възложил на Добриня Никитич и на дурги двама богатири дипломатическа мисия по уреждането на плащането на данъка към хан Бахтияр.

“Когато пристигнали в ханската земя, хан Бахтияр поканил руските богатири на трапезата да ги гощава и пои, и да ги подпитва:
- Има ли при вас в Светата Рус играчи на драгоценните златни тавлеи? Имате ли играчи на шашки и на шахмат?
На въпроса Добриня Никитич отвърнал:
- Аз мога с теб, хане, на шашки и на шахмат да поиграя, а също и на драгоценни златни тавлеи.

Изиграли двамата три партии (по “клетките на шашечната дъска”) и в трите победител бил Добриня Никитич. В народната памет е отразена представата за шашечна или шахматна игра, но наред с това мистериозно остава упоминание на златните тавлеи. В друга версия на билина хан Батий (Ботиян Ботиянович) пита дали в Киевска Рус играят на “немски велеи”, което е разбираемо, предвид присъствието на хнефатафл в западноевропейската култура. Възниква и естествено постановката, доколко хан Батий, приравнявайки хнефатафл или златните тавлеи до Го, не отправя интелектуалното си предизвикателство към тогавашното европейско Го? Може би отговорът на този терминологичен хаос в древноруския епос, при условие, че се търси в задачата богатирското Го, е в това, че “немските велеи” могат да се отъждествят на хнефатафл, а “златните тавлеи” на... играта Го! Драматичната среща между Изтока и Запада, свързана с опустошителното нашествие на монголите в Европа, също е отразено на дъската за Го.

Епическият Дориня Никитич реално има няколко исторически протипа, което в народната памет го прави събирателен образ. В историята има няколко персонажа с това име. Добриня Никитич (X в.) – чичо и наставник на царя-слънце Владимир I Святославович – Красное солношко (978-1015); Добриня Рагулович (ХI век) – воевода на Новгород; през ХII век - новгородския търговец Добриня, киевския болярин Добрынка, суздалския болярин Добрыня Долгий и от ХIII век са Добрыня Галичанин и Добрыня Ядрейкович, епископ новгородски (Ю.И.Смирнов). Към този ред могат да се добавят още Добриня Рязански и Добриня Златопояс. А княз Владимир в епоса също е събирателен образ на Владимир I Святославович (978-1015) и на Владимир Мономах (1053—1125), който се свързва с узаконяването на играта шашки в Киевска Рус.

Другият персонаж в сцената Хан Бахтияр или Ботиян е хан Батий (Бату-хан, ?- 1255), внук Чингиз-хана (1167- 1227). Ако подобни дипломатически срещи са се осъществявали, то е разбираемо защо по-късно Хубилай-хан (1215–1294) забранил интелектуалните игри, в това число и Го. В случая в билина играта Го трябва да се разбира като елемент на дипломатическия протокол. При тези интелектуални двубои монголите губят злато и територии (според залога) в преговорите си с чужденците, борещи се за освобождаването на родните си земи. Това не е било изгодно за политико-милитаристическите интереси на Монголската империя. Като се има предвид, че дипломатическата игра със златните тавлеи е свързана с територии, “ако победиш, тогава половината царство ще е твое”, е още един аргумент, че става дума за Го. Хубилай, разбирайки, че настолните игри имат и хазартно лице, казал: “Аз покорих много земи и няма да допусна богатствата на моята империя да се разиграват в настолни игри". Това е известно, благодарение на сведенията на Марко Поло. Въпреки това, в хода на китаизацията на господстващите монголи, специално към играта Го имал император Туг-Тимур (упр. 1329-1332). По този повод неоконфуцианецът Ю Чжи (1272-1348) от академията Ханлин е увещал Туг-Тимур, что Синът на Небато трябва да умее да играе на Го.

Затова остава възможността в сцената от билина да става дума за реално историческа реминисценция за игра на Го като част от дипломатическия протокол между монголския хан и руския богатир (боярин). Тумурбаатар Делег, президент на Монголската Го Ассоциации, объяснил в частен разговор с Й. Лазаров от БГА, че монголците знаят за Го някъде от XIII век. За съжаление в монголския епос “Тайната история на монголите” няма отразяване на тази случка. Там няма споменавания за логически игри. За походите на монголите на Запад се споменава мимоходом за събитията в периода 1236-1240 г., когато хан Батий завладява Киевска Русия (Киваман) и Волжска Булгария (Боларман). Разбира се, че монголското нашествие е било и много страшно време на повсевместна сеч и разрушения, което е описано в руските летописи. А в руския фолклор се споменават и други случаи, свързани със златните тавлеи.

Например, Михайло Потык играет в тавлеи золоченные (а по другим версиям в “шашки кленовые”) с Бахрамом Бахрамеевичем – бухарским “заморским царем”. Имея ввиду, что Бухара была захвачена Тулуи-ханом в 1220, здесь тоже речь идет о поединке на доске с монгольским воеводой. Илья Муромец играет также в тавлеи с Калин-царем, этот эпический персонаж отождествляется и с Мамаем (?-1381)... Например, Михайло Потик отива на дипломатическа мисия в “заморското царство” и играе на златни тавлеи (тавлеи золоченные) с бухарския цар Бахрам Бахрамеевич. Предвид, че Бухара е била завладяна от Тулуй-хан в 1220 г., тук също става дума за интелектуално единоборство с монголски воевода. Иля Муромец също така играе с Калин-цар, който епически персонаж се отъждествява и с Мамай (?-1381)...

И още един момент, който трябва да се вземе под внимание. Известно е, че Киевска Рус е имала определана източна ориентация, което може да се види в това, че Великият княз през IX век си присвоил източната титла каган, съответстваща на западноевропейската – император, и киевските монарси са се титулували така до XI век. Киев е бил сакрален център по познат източен модел. Древноруските мъдреци-влъхви още до Новата ера са установили неподвижността на Полярната звезда, известна в Гръцката и Китайската цивилизации като Световна ос (Axis Mundi). Това обяснява метафората на политико-сакралния модел, в който Киевския княз се е отъждествявал с Полярната звезда, както това е добре известно за статуса на китайския император.

Киев достига забележителен разцвет и могъщество и в това време е обединявал почти всички руски области и е бил признат за техен център. В Киев до приемането на християнството също много са се ценели и логическите игри. Обикновено се говори за шашки и шахмат. Но ако е има и някакви връзки с Китай (а те трябва да са били по всяка вероятност), то играта Го също би имала своето място тук. Самото название “златни тавлеи” също намеква за символизма на Го. Дъската за Го с право може да се нарече “слънчев гобан”. Календарното значение на 361-та точки на дъската е добре известно в Китай, а и самият Владимир I Святославович има прозвище Красное солнышко (солнечный князь).

Известно е, че при археологически разкопки на Велики Новгород са открити много находки, свързани с шахмат и шашки. Затова И. Линдер определя този град като “град на шахмата”. Но относно шахмата той отбелязва, че по артефактите може да се съди за източни влияния. Там са били открити множество плоски фигурки с инкрустирани по тях знаци (руни или букви), указващи какви са подобно на китайския шах, които той определя като фигурки за “символичен шах” по източен образец, които очевидно също могат да се приемат като хибрид между Изтока и Запада. Терминологично това определение на находките съвпада с разбирането на китайския шах – сянци, именно като “образен шах” (symbolic chess). В Новгород “източната форма на шахмата се е оказала необичайно устойчива на протежение на много столетия” (И. Линдер). Също така има сведения за камъчета или стъкълца от нордически тип, откривани при археологически разкопки, датирана към Х в. (В. Голосуев). Всъщност тези фигурки напонят китайските и римските камъчета за Го и латронкули. Всички тези факти подсказват, че такива игри като Го и китайски шах също биха могли да попаднат по някакъв начин в Киев, дори и до нашествието на монголите.

И така, може всичко казано до тук мнозина да определят като абсурдна хипотеза, все пак никой не може да бъде уверен напълно, че богатирите са играли Го. Но трябва да се има предвид, че играта златни тавлеи след монголското нашествие е била забравена и забранена от църквата. Такава е била тенденцията в Европа по отношение на шахмата до епохата на Възраждането. Още в сборника “Пчела” от XII век е написано: “Мнозина познават същината на тавлеите и шахмата, а книги никой не чете” (Тавлеи и шахы въ многых васъ обретаемеми суть, а книгъ ни въ кого же). А след монголското нашестивие в “Домострой” (1547) на написани страшни проклятия: “...или ловы творит с собаками, и с птицами и с медведи, и всякое дияволе угодие творит, и скомрахи, и их дела, плясание, и сопели, песни бесовские любя, и зернию, и шахматы, и тавлеи,- сам государь и его дети, и его слуги, и его христиане тако ж творят... прямо все вкупе будут во аде, а здесь прокляты" (гл. 28). И така, всичко езическо като философията на влъхвите и всичко източно попаднало под забрана и било забравено. Разбира се, че и самото монголско иго не е било светла страница в историята на руската държавност и на руския народ. И самите народни певци и староверци също са били гонени от църквата като изпълнители на бесовски песни. А думата “тавлеи” от XVI века вече се разбира като синоним на играта шашки.

Заключение

И колкото и да е странно, но първият надежден исторически факт за Го в Русия се открива в Руската национална библиотека. Там се съхранява от 1862 г. най-старата книга от колекцията на дипломата и учения К. А. Скачков (1821-1883). Заглавието на книгата е “Книга за играта вейци” (Book of the Game of Weiqi), която той датира към 1342, т.е. написана е в последните години на монголската династия Юан (1271—1368). Скачков е участвал в руските дипломатически мисии в Пекин (от 1848). Научава китайски и превежда астрономически трудове на руски, а по-късно остава в Пекин като консул на Русия. Благодарение на него Библиотеката се сдобива с около 1000 китайски книги през годините в периода 1863-1885 (Казанцев, Трифоненко). Но интересът на руснаците към източните игри се открива и от по-рано. През 1775 Леонтиев, който е бил секретар в руското посолство в Пекин, написва първото руско ръководство за китайски шах (сянци), който намира своите почитатели в Петербург и за популярността му сред аристокрацията е писано във френското шахматно списание La Palamede (1836). Ръководството за сянци исторически е изпреварило първите руски учебници по европейски шахмат като “За шахматната игра” (1821) на Иван Бутримов и “Шахматната игра” (1824) на Александър Петров.

Новото Време в Русия, започвайки с Петър I, е свързано с голям интерес към източната култура. Знанията за Китай и Япония се натрупват благодарение на дипломати като Николай Спафарий (1636—1708) и споменатият вече К. Скачков. На свой ред много азиатци от XVII насам също са били на официални визити в императорския двор (Лена Тян). Съвсем не е изключено, че руснаците биха могли добре да се заподнаят с шахматни варианти като шоги и сянци и, разбира се, в полезрението им да попадне и играта Го.

Библиография

PRATEZI F., EuroGo, Vol. 1., Romme, 2005
AUSTIN G.R., Greec board games, Unieversiti of Liverpool, England, Antiquiti, 1940, pp 257-271
KOWALSKI J. Wally, Roman Board Games, © 1998—2000 AbleMedia.
http://ablemedia.com/ctcw…/showcase/boardgames.html
PURCELL N., Literate games: Roman urban society and the game of ′alea.′ Oxford University Press, 1995
RIDGWAY Doug, Go in ancient Rome?, Sensei Library
РОМАНОВА Оксана, "Забавы рыцарей и черни. Средневековые игры", ж. "Мир Фантастики" №3; ноябрь 2003
HELMFRID Sten, Hnefatafl - the Strategic Board Game of the Vikings, Version 2b. April 23, 2005.
http://hem.bredband.net/b512479/
ГОЛОСУЕВ В., "Древня и загадочная игра. (Мир шашек)" – СПб, отп. в в «Интеграф», 1997
КУЛИЧИХИН А. , "История развития русских шашек",
http://www.bezlikii.narod…/Shashki/kulitchihin1.htm
ВЕТРОГОН Григорий, "Тавлеи на Руси", http://plus.gambler.ru/tavlei/other/hist_1.htm
ЛИНДЕР И., "У истоков шахматной культуры", изд. "Знание", М, 1967
LEIBNIZ. G. W. Annotatio de quibusdam Ludis.Misc. Berolinensia (Misc. Soc. Reg., Berlin) 1 (1710).
ГИЛФЕРДИНГ А., "Онежские былины (записаные в 1871 года)", Северо-западное книжное издательство, Архангельск, 1983
"Добрыня Никитич. Былинный сказ". - Москва, Детская литература. 1977г., с.22-23
ГУЛАРЯН А.Б., "Историческая география древнерусского эпоса", Лаборатория альтернативной истории http://www.lah.ru/text/gularyan/text.htm
ЦИКАНДЕЛОВА Янка, "Марко Поло", сб. "Начало на големия път", д. изд. "Нар. просвета", София, 1983
АРАБАДЖИЕВА М., "История на Древен Китай", Абагар Пъблишинг, София, 2003
ФЕДОТОВ А., “Тайната история на монголите”, изд. “Наука и изкуство”, София, 1991
KAZANTSEV S, Chinese Collection in Europe – The Russian State Library, Moskow, BEASL#7, 1994
TRIFONENKO Meri, The Oriental Center of the Russian State Library: History and Collection, IAOL, vol. 43 (1998)
КИСЛЮК Л. У., “Игра японских героев”, изд. “Университетская библиотека”, М., 1996
ТЯН Лена, “Иероглиф, отражающийся в Неве”, ж. “Пчела” #32, 2001