Ентропията се свързва с втория закон на термодинамиката и с „топлинната смърт” на Вселената. Също се свързва с организацията, самоорганизацията, информацията, с времето, с космоса... Най-общо може да се каже, че когато се увеличава ентропията, се увеличава хаотичността и намалява структурността в една система.

Може да се види един прообраз на ентропията в описанието на 11-а хексаграма от Класическата китайска книга на промените „И-дзин”. Хексаграмамите вървят в пакет и така са свързани 11-а и 12-а, съответно „Разцвет” и „Упадък”. Внушението е, че едното преминава в другото като синусоида. Изречението, което ни интересува е в обяснението на шестата черта от 11-а хексаграма „Разцвет”, след което веднага следва 12-а хексаграма: „Отгоре е прекъсната линия. Градският вал отново ще се срути в рова.”

Да поясним, че всеки град, сам по себе си символ на цивилизацията, се състои от стена (вал) и ров. Като начинът на правене „започва от нулата”: на равно място се копае и това което е изкопано става вал, така се образуват и вал, и ров. И без друго цялата структура прилича на синусоида.

И така, края на 11-а хексаграма, която прелива в 12-а хексаграма се свързва с упадък, а именно: „Градският вал отново ще се срути в рова.”. Синусоида има и в самото графично описание на хексаграмите: 11-а се състои от отдолу от три непрекъснати (янски) черти, след това от три прекъснати (ински) черти; 12-а – продължава с три прекъснати черти, и след това три неперкъснати черти.

Въпреки, че 12-а хексаграма е „Разцвет”, упадъкът започва именно с нея. Това не е нещо изключително за философията на И-дзин. Там е добре известно, че новото се ражда в недрата на старото – в случая упадъкът започва от края на 11-а хексаграма и продължава в 12-а. Разбира се, синусоидалната философия на И-дзин гарантира, че след упадъка, ще има нов възход. Не случайно е казано още в началото на упадъка: „Градският вал отново ще се срути в рова”, тоест „отново” – „и това вече сме го виждали” – „дежавю” и знаем, че има изход.

Литература:
1.    Richard Wilhelm. I Ching or Book of Changes. “Penguin”, 1967.
2.    Михаил Бушев. Синергетика – хаос, ред, самоорганизация. Университетско издателство „Климент Охридски”, С., 1992
3.    Щуцкий, Ю.К. Китайская класическая "Книга перемен": 2-е изд., испр, и доп, под редакцией А.И.Кобзева. "Наука", Издательская фирма "Восточная литература", М., 1993.