играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Смеейки се над глупака, не забравяй, че той играе шашки много по-добре от теб.

Фазил Искандер 

* * *
 
Великата китайска стена
Вейцилогия - Китайски загадки
Автор: Йони Лазаров   
Събота, 25 Октомври 2008г. 20:08ч.

Великата китайска стена е отбранително съоръжение в Северен Китай, издигнато през 3 век пр.н.е. върху основата на хунски окопен вал за защита на северозападните граници на империята, нееднократно достроявана. Тя прекосява страната от границата с Корея, при заставата Шанхайгуан до пустинята Гоби, при заставата Дзяюгуан и се оприличава често на дълъг дракон. Тя е едно от най-древните и добре запазени творения на човешкия дух, символ на китайската нация. Името и на китайски звучи "Чанчън" и буквално означава "Дълга защитна стена".

 

 

Стената започва да се строи още през 7 век пр.н.е. в епохата на Пролети и есени и на Воюващите царства. През следващите 2300 години повече от 20 династии и царства работят по укрепването и удължаването и, като така се създава най-голямото съоръжение с военна цел в света, най-голям принос имат династиите Цин, Хан и Мин, които построяват повече от 5000 км. Началото се поставя от владетелят на царство Чу - Чън през 7-ми в.пр.н.е., като контрамярка срещу нападенията на царство Чи, който започва да строи от камъни и пръст голяма квадратна стена. На места тя е заменена от водни канали или естествени планински прегради и по нейната дължина са построени малки крепости. Тази стена се приема за първообраза на този тип строителство. Скоро и другите царства започват да следват примера му и да строят стени да се отбраняват едно от друго, както и от варварските племена от Север. Най-късата от тези стени е 50 км, а най-дългата над 500 км. Останките от тези първи стени показват териториите на отделните царства. Голяма част от стената (около 1000 км.) е построена по време на царство Цин, за да се защити от атаките на номадските племена. "Те нямат ниви и пасища, а само пустош, където в жълтите пясъци лежат бели кости." – се казва в една китайска поема за номадите.

Основният материал за изграждането на стената е пръст, камъни, дърво и керемиди. За нуждите на строителството в планините направо се отварят каменни кариери, откъдето се взимат цели блокове. На Льосовото плато се използва главно пръст, а в пустинята – тръни и пясък. Тухлите и дървото се използват за по-важните участъци. Структурата на стената е замислена много добре, тя следва особеностите на терена и минава през стратегическите точки за да може да се осигури ефикасна отбрана и победа срещу нападателите. Основната и част са високи стени, издигнати върху планински била. По нея има хиляди застави, наблюдателници, площадки за даване на знаци с огън и дим. Тя има зъбци на всеки 2 м., което улеснява стрелбата по нападателите. На равно разстояние се издигат наблюдателниците и площадките. Те от своя страна играят голяма роля в опазването на столицата. При приближаваща опасност, войниците започват да си препредават знаци с дим, които могат за много бързо време да достигнат до столицата и да започнат да се изпраща помощ. Покрай стената са построени фортове, където живеят войниците и се съхраняват провизии.Горната част на стената е облицована с 3-4 слоя тухли, които са така добре слепени с вар, че е невъзможно в тях да поникне трева. Върху стената, широка 4,5 м, могат да преминат едновременно 5 коня или 10 души.

Първият император на Китай Цин Шихуанди обединил всички съществуващи до този момент стени в единна система. Неговият генерал Мен Тиен изградил стена дълга 10000 ли. Шихуанди уеднаквил мерките и създал единна парична система.

Цин Шихуанди изповядал легиската философия на управлението – според, която трябва да се осигури работа на народа, трябва да се вземе под внимание, че това вероятно е бил начин да се държи под контрол огромната му армия; изгорил също всички „ненужни книги”. Въпреки бунтовете, част от които и поради тежката работа около Стената, Шихуанди, умрял от естествена смърт. В гробницата му, строена 38 години от 700 000 работници, като придружители за отвъдния свят са намерени 10000 теракотени войници.

При династията на Монголите Юан Стената била в упадък – всички съседи били завладяни и Поднебесната нямало от кого да се пази. Когато монголите били свалени от династията Мин, последната издигнала Велика китайска стена, каквато я познаваме днес. Тази стена била по-голяма от другите и била построена главно от камък.

Династия Мин е въвлечена и в други грандиозни проекти – всичките успешни. От 1407 до 1420 император Юнлъ изгражда Забранения град (Гугун) в Пекин. В същото време неговият адмирал Джан Хъ от 1421 год., обикаля моретата и океаните с огромна флотилия, но Поднебесната се счита за самодостатъчна и не се впуска в морска колонизация.

Построена в епохите на „хладните оръжия”, трябва да се приеме, че по някакъв начин Великата стена отразява военната доктрина на Поднебесната. На пръв поглед отделните стени се раждат стихийно, но като се има предвид, че на този процес се наблюдава в няколко царства – говори и за някаква закономерност. А икономически трябва да се изчисли, кое е по-изгодно: да се плаща данък на номадите или да се изнесе отбраната на по-предни позиции. Много армейски генерали са свързали името си със Стената: Мен Тиан от Цин; Тан Лун, Ци Джигуан, Суй Да от Мин. Били ли са тези генерали познавачи на Го и сянци? Какво са правили през свободното си време генералите и войниците?

Въпреки това има пробиви в Стената. Но кошмарът на Китай се възродил с раждането на Чингис хан, който бил човекът, обединил варварските племена. Той навлязъл със стохилядна войска, превзел крепостта Джионгуан и превзел Китай; неговият внук основава династия Юан.
А при династия Мин тази велика постройка се провалила, не заради строителна грешка, а заради любовта на един от генералите, охраняващи стената. Нашественикът изполвал това и с хитрост принудил генерал У да отвори вратите на охраняванета от него крепост; за да дойде манджурската династия Цин.

Стената е имала разнообразни функции. Свързвала е изтока и запада на Поднебесната. Благоприятствала е търговията по Великият копринен път; под нейна закрила няма опасност от разбойници. Осигурявала е възможност за бързо подаване на съобщения, чрез специално разработена кодова система от димни сигнали през деня и огън през нощта (китайците са първите, които измислят фойерверките). Също е маркирала границата между цивилозания свят на Поднебесната и номадите. На моменти стената, сигурно се е чувствала от китайците и като завеса, през която трудно могат да погледнат на външния свят.

През 1987 Великата стена е включена в културното наследство на Юнеско, днес е обект на оправдан туристически интерес и „варварите от всички страни” отново се устремяват към нея и с помощта на услужливи китайски гидове отново я „превземат”. А „фойерверките” се осигуряват от светкавиците на фотоапаратите, с които всеки иска за запечата „личното си постижение”.

 

 

 

 
 
* * *