играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

All kinds of chess remarks are put into the mouths or pens of everyone from Confucius to Kasparov...
Edward Winter

Всички видове изказвания за шахмата са били произнесени или записани от всички като се почне от Конфуций до Каспаров...
Едуард Уинтър
* * *
 
Последният урок на самурая Юкон
Вейцилогия - Японски загадки
Автор: Ямамото Цунетомо   
Вторник, 28 Юни 2011г. 13:20ч.

cutting-board

В древни времена, много преди европеизацията на Япония, в Накасатани, провинция Хитачи, живял един сприхав даймио на име Ода Сайемон. Замъкът му се извисявал на обрасъл с борове хълм на около пет километра от днешната гара Камитачи на железницата "Нипон". Сайемон се отличавал със смелостта си на войник, с ужасната си игра на Го и с опасните изблици на гняв при загуба.

Напразно най-приближените в свитата му се опитвали да му внушат, че не подобава на един благородник да избухва така, когато загуби в играта. Всички, които го побеждавали, получавали удар в лицето с тежко желязно ветрило, каквото носели велможите по това време. Окото му не трепвало, когато вадел меча си, за да отнеме живота дори на най-верните си приятели. Най-големият кошмар за приближените му било техният даймио да ги покани да играят на Го. Накрая мъжете се споразумели помежду си, че е по добре да оставят господаря си винаги да печели. В крайна сметка нямало кой знае какво значение за тях, защото в играта не се залагали пари. Така Сайемон започнал да играе все по-зле и по-зле, защото нищо не научавал, а в същото време имал увереността, че е ненадминат.

На трети март в чест на дъщеричката си О Чио той организирал вечерна забава за хората си. Трети март е Ден на куклите, в който момиченцата изнасят своите кукли на показ. Хората обикалят къщите, за да ги разглеждат,а малките им собственички тържествено предлагат на гостите сладко бяло саке "широзаке" в куклени чашки. Разбира се, Сайемон бил посветил този ден на дъщеря си и затова след вечеря почерпил гостите с "широзаке'', вместо с истинско оризово вино, което мъжете хиляди пъти предпочитали. Самият Сайемон ненавиждал сладко саке. Ето защо, веднага щом празникът свършил, той повикал един от своите най-възрастни и най- верни войни на име Сайто Юкон да играят Го докато другите пият. Юкон, колкото и да било странно, никога преди не бил играл с господаря си и се радвал, че изборът му е паднал на него. Намерението му било тази вечер да умре, след като даде хубав урок на Сайемон.

В една пищно украсена стая била поставена дъска за Го с два комплекта фигури изработени от черни и бели камъни. С белите камъни обикновено играел по силният играч, а с черните - по-слабият. Без никакво извинение или обяснение Юкон взел купичката с белите камъни. В гърдите на Сайемон започнал да се надига гняв, но не го показал. Толкова много игри бил спечелил напоследък по благоволението на самураите си, че бил напълно уверен в поредната си победа. Но накрая спечелил Юкон. Яростта на даймиото вече нямала граници. Той грабнал желязното ветрило и тъкмо посегнал да удари Юкон през лицето, когато противникът му го хванал за китката и рекъл:

- Господарю, такава ли е вашата представа за игрите? Не е ли редно винаги да печели по-добрият, а по-слабият да пада. Вие не ме победихте на Го, защото сте по-слабият играч. Нима ваша светлост смята, че самурайският кодекс допуска да се държите по този начин? Послушайте съвета на един ваш покорен слуга и не давайте воля на гнева си ,защото не ви прилича.

Юкон погледнал Сайемон укорително и се поклонил ниско.

- Ах, ти нагъл негоднико! - изревал Сайемон - Как смееш да ми говориш така? Не мърдай! Стой там където си, с наведена глава, за да мога да я отсека.

- Използвайте меча си срещу враговете си, господарю, а не срещу самураите и приятелите си - казал Юкон. - Приберете го в ножницата. Няма смисъл да ме убивате, защото вече си направих сепуку за да мога да ви предложа съветите си  и да спася мнозина други. Вижте, господарю!

С тези думи Юкон разтворил дрехата си и отдолу се разкрила огромна рана на корема му. Сайемон стоял слисан, а Юкон продължил да го уверява, че трябва да сдържа гнева си и да се отнася по-добре с подчинените си.

Слушайки съветите му, Сайемон отново избухнал. Сграбчил меча си, втурнал се към Юкон и изкрещял:

- Дори на умиращият ти дух няма да позволя да ме поучава, -казал той, замахвайки яростно към главата на Юкон.

Но не го уцелил и вместо това разцепил на две дъската за Го. Като видял, че Юкон всеки момент ще се раздели с живота си, Сайемон се строполил до самурая и горчиво заплакал:

- Разкайвам се, че си отиваш по този начин, о верни ми Юкон! В твое лице губя най-стария си и предан слуга. Ти ми служеше безупречно и се биеше смело рамо до рамо с мен в битките. Прости ми, моля те! Ще приема съвета ти. Сега вече знам, че боговете ми дадоха знак, че съм ги разгневил с поведението си. Разбрах го, когато вместо теб, разсякох дъската за Го.

Юкон с радост приел разкаянието на господаря си и казал:

- Дори в смъртта си аз няма да забравя, че съм ваш слуга, и духът ми ще бъде с вас и ще се грижи за благоденствието ви, докато сте жив.

Стези думи Юкон издъхнал.

Сайемон бил толкова трогнат от верността на Юкон, че пожелал да го погребат в собствената му градина заедно с разцепената дъска за Го. От този момент нататък господарят Сайемон напълно се променил. Държал се внимателно и любезно с всичките си подчинени и хората му били щастливи.

Няколко месеца след смъртта на Юкон на гроба му израснало черешово дърво. За три години то пораснало и се разлистило в цялата си прелест. На трети март на третата годишнина от смъртта на Юкон Сайемон с изненада открил, че дървото неочаквано е разцъфтяло. Загледал се в него и тъкмо си мислел да го полее, както обикновено правел този ден, когато съгледал бледа фигура до ствола му.

- Знам, че ти си духът на верния ми Сайто Юкон, - извикал Сайемон, но в същия миг привидението изчезнало.

По-късно, когато сипал вода в корените на черешата, той с изненада видял, че на едно място кората й се била напукала, наподобявайки разчертаването на дъска за Го. Това силно го впечатлило. Всяка година, до самата смърт на Сайемон, духът на Юкон се явявал на трети март.

Край дървото издигнали ограда и започнали да го почитат като свещено. Говори се, че то съществува и до ден днешен.

 

-------------
Източник: Ямамото Цунетомо, Самурайски истории - Легенди, предания и летописи, съставителство и превод: Станимир Йотов, ИК "Пергамент", 2008, с. 87-90

Бележка: Публикуваният текст е коригиран в някои детайли.

 
 
* * *