играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Защо ти, о неразумний дзюндзъ, се срамиш да се наречеш вейкиландец...

Паисий

* * *
 
Първият урок по Го на Юкио Мишима
Вейцилогия - Японски загадки
Автор: Richard Appignanesi   
Петък, 24 Февруари 2012г. 01:23ч.

Юкио Мишима

… И Йотаро се наклони пред гобана, направен от адамово дърво. Отляво и отдясно стояха две купички от полирано орехово дърво, в които имаше камъчета – бели и черни.

- Ти някога играл си шахмат или шоги? - попита Йотаро.

- На мен ми харесва, че тези игри изискват безполезно напрягане на волята.

- Играта Го не прилича много на шахмат. При нея не са толкова важни ходовете, колкото интуитивната стратегия, изискваща абстрактно мислене. Това, къде играчът поставя своя бял или черен камък, се явява само резултат от неговата стратегия. Камъкът може да се вземе, да се махне от дъската, но не може да промени местоположението си, когато бъде поставен на една от пресечните точки. На дъската има 361 пресечни точки, образувани от 19-те вертикални и 19-те хоризонтални линии. Основните принципи на Го са изключително прости, но да се прилагат и следват е крайно сложно. Целта на играча се състои в следното: неговите камъни трябва да заемат позиции, неуязвими за атаки, като в същото време трябва да обгражда и пленява вражеските камъни. Тази игра има военна архитектоника, тя е имитация на бойното поле и отразява събитията в театъра на войната.

- За да конфликтувам, не са ми достатъчни търпението и способностите.

- А за да дружиш? Стигат ли ти търпението и способностите, за да поддържаш приятелски отношения?

- Аз живея в света на абстракциите, отвлечените понятия, което не ми позволява да се сближавам с когото и да било.

- Повярвай ми, в този случай тази игра е именно за теб. Светът на абстракциите и отвлечените понятия водят до самотата, в която се корени мъжеството на самурая. А Го си е чисто самурайска игра. Ще играя с белите като Шусай, а ти с черните като младши претендент. Надявам се да ми доставиш удоволствието, момче, и ще изиграеш тази партия до края. И ние ще видим до къде ще ни доведе противопоставянето на старата и новата школи на самурайската тактика. Репортажи за мача се публикуват в токийския „Никиники шимбун” и принадлежат на достойния писател Ясунари Кавабата. Това ще ни позволи да се опитаме сами да открием решение, доигравайки партията, а после ще сравним нашия резултат с тези, които ще бъдат публикувани като анализи на играта на майсторите.

Моят първи урок по Го започна късно след полунощ и продължи до сутринта, когато се събуди Нацуко и ме повика при себе си. Каква ли цел ние действително сме преследвали, редейки камъчета по дъската? Сигурно тя е същата като на строителите на древните погребални могили.

 

 

Бележки:

Гобан – дъска за Го

Шоги – японски шахмат (букв. Играта на генералите)

Ясунари Кавабата (1899-1972) – първият японски писател, носител на Нобелова награда за литература за 1968 г. Известен е с новелата си „Мейджин” („Майсторът по Го”).

Юкио Мишима (1925 -1970) - японски писател и драматург. Истинско име - Хираока Кимитаке. Роден в семейство на високопоставен държавен чиновник. В България е известен с книгата си „Златният храм”.

Източник:  Ричард Аппиньянези "Доклад Юкио Мисимы императору", Ермак; М.; 2005,с. 244-246, Переводчик: В. А. Суханов; Оригинал: Richard Appignanesi, “YUKIO MISHIMA'S REPORT TO THE EMPEROR”

 
 
* * *