Средновековният японски клан Ходжо дава пример с целенасочено игнориране на играта Го, шоги и флейта. Нека проследим с няколко щрихи съдбата на семейството, което било влиятелно през период Сенгоку.

Статуя на Ходжо Суон, Одавара, Япония

Основател на клана бил Ходжо Суон (1432-1519, преди това името му било Исе Шинкуро), който през 1490 г. убил някакъв друг самурай и му завзел владенията. Ходжо нямали нищо общо с регентската фамилия Ходжо, която прекъснала някъде към ХІV век, но за Ходжо Суон това име навявало аристократизъм. Ходжо Суон успял да ожени сина си за девойка от истинските Ходжо. След това той успял да завърже дружба с млад аристократ от града-крепост Одавара; по време на лов Ходжо Суон го убил и си присвоил имението му. По това време девиза на самураите е бил – „оцелява по-силния”, така че убийство по време на лов не се разглеждало като изключително коварство. Любопитни са наставленията, които дал Ходжо Суон към сина си наследник:

„... не мисли, че трябва да имаш също отличителни меч и дрехи както твоите съседи. Когато те изглеждат прилично е добре, но когато заради тях трябва да влизаш в дългове – не е добре. А когато влезеш в дългове ще загубиш независимостта си и хората ще те презират. (...) Трябва да се упражняваш на езда с кон, когато нямаш непосредствени задължения. Ако човек добре се държи на краката си, следващото, което трябва да научи е баланс на гърба на коня... Най-добрите приятели, които може да има човек – това са четенето и грамотността, а най-лошите, които трябва да избягва, - това са: Го, шоги, флейта...В литературата и във военното дело трябва да се усъвършенстваш непрекъснато, което впрочем е ясно. Древното правило гласи, че грамотността е лявата ръка, а военното дело – дясната. Нито едното, нито другото не трябва да се пренебрегва.”

Внукът на Ходжо Суон, Ходжо Уджияса (1515-1570) се прочул с битките си срещу още по-прочутия Уесуги Кеншин.

Да се отбележи, че през 701 г. с императорски указ, Го и флейта, се определят като изкуства, тоест не са хазартни занимания. От този момент Го, флейта (и шоги по късно) са аристократични занимания.

Хрониките отново се връщат на Ходжо, в края на кампанията на Тойотоми Хидейоши за обединението на Япония. Ходжо, доста изолирани в една планина, останали предпоследни в списъка на Хидейоши, който на път към тях направил един от най-внушителните военни паради в японската история (5 април 1590 г.). Иеясу Токугава, младшият партньор на Хидейоши, вече предприел първите стъпки към обсадата на крепостите на Ходжо. Според хронистите, тези обсадни действия (също и на присъединилия се Хидейоши) се изразявали в засаждане на дръвчета, чайни церемонии и игра на Го; обсадените отвръщали с пиене на саке.

По-сериозната битка била предприета от Иеясу, който подкопал една от стените на обсадената крепост. След ожесточена, но кратка битка всички се върнали към обсада и игра на Го. А хрониките отново казват: „... съюзниците повече не предпремали опити за атака, но провеждали цялото време в пирове. Танцьорки, музиканти и актьори се представяли от лагер в лагер, дните минавали във веселие. Това повече наподобявало на гигантски пикник, отколкото на войска готова да се сражава.”

Ходжо най-накрая се покорили. Иронията в случая е, че клан Ходжо все пак трябва да склони глава към играещите Го – Хидейоши и Иеясу, както и обсаждащите войски. Го, шоги, флейтата и веселието победили.