Лауреатът на нобелова награда по литература Ясунари Кавабата (1899-1972 г.) свързва играта Го с естетическите принципи „шино” и „юген”; (shino – mystrerious profundity, yugen – abstruse subtely), (Nihon Ki-in 2003, 13). Кавабата е автор също на документалния роман „Мейджин” („Майсторът по Го”), в който се описва мач по Го през 40-те години на ХХ век в Япония.
Всеволод Овчинников, като описва и другите японски естетически категории (ваби, саби и шибуи), казва, че тайната на изкуството се състои в това да се вслушваш в неказаното, да се любуваш на невидимото. Тук се корени четвъртият критерий на японските представи за красотата - той се именува юген и въплъщава майсторството
мека, прелестта на недоговореността. Юген е тази красота, която лежи в дълбочината на нещата, нестремейки се към повърхността. Възможно е човек, лишен от вкус или от душевен покой да не забележи юген (Овчинников 1987, 37).
Като разглежда юген в системата на японската живопис, проф. Бойка Цигова пише, че това е средство за постигане на мистичното тайнство на мирозданието, или „спотаено откровение”. Юген е върховният естетически идеал, невидимият, нематериален, но съществуващ във всеки всеки атом на материята, носител на красотата. Всъщност естетическия идеал юген е еднакво валиден (като цел) за всяко изкуство. Николай Конрад свързва юген като понятие за „тайнственото и съкровеното” също с китайската даоска философия (Цигова 1988, 49).
Алън Уотс смята, че когато във видяното се промъкне нещо мистично и странно, като намек за нещо незнайно и вечно недосагаемо, това настроение се нарича юген (Уотс 1993, 266).
Пронников и Ладонов считат, че разположението на камъчетата в Го трябва да бъде не само рационално, но и красиво. Смята се, че по време на игра се получава наслада, опознава се характера на партньора и своя характер. Японците имат поговорка: «За да опознаеш някого, е достатъчно с него да изиграш няколко партии.» (Пронников, Ладонов 1988, 254)
Литература 1. Nihon Ki-in. Go – the World’s Most Fascinating Game. “The Nihon Ki-in”, Tokyo, 2003. 2. Алан Уотс. Путь дзэн. „София”, Киев, 1993. 3. Бойка Цигова. Дзен естетиката и японската художествена традиция. Изд. „Наука и изкуство”, С., 1988. 4. Всеволод Овчинников. Ветка сакуры – Сакура и дуб. „Народная асвета”, Минск, 1987. 5. В.А.Пронников, И.Д.Ладанов. Японците. Изд. „Наука и изкуство”, С., 1988. |