Както за всяка голяма фигура, така и за Хонинбо Шусай (Honinbo Shusai, 1874 -1940) има различни  и противоречиви мнения. Някои го описват като светец (Go Saint, Qi Sei), други - като пресметлив човек. По това той не е по-различен от съвременните шоу- и тв-звезди, някои от които съчетават най-противоположни качества. Може би, все пак критерий трябва да бъде качеството на партиите, които е оставил Шусай, а те определено са добри партии, от които все още се учат. Но дали подхожда за ролята на „последен самурай”, аналогична на Сайго Такамори (Saigō Takamori, 1828-1877), това всеки трябва да прецени.

Шусай е описан топло в книгата на Ясунари Кавабата (Kawabata Yasunari (1899-1972) „Мейджин”, където се разказва за прощалния му мач с Китани Минору. Шусай като последния самурай се бори с настъпващото ново време и новите изисквания – игра с енергичен, млад човек, игра с часовници. Но Кавабата също привежда в книгата си мнението на финансовия помощник на Шусай, че последният винаги се е интересувал от материалната страна на нещата. Един от секретарите на мача Шусай-Китани  е Ивамото Каору, един от наблюдателите - Го Сейген.  

Го Сейген има различен поглед за Шусай, с когото има скандален момент в техния мач (1934 г.). Поводът е кой е намерил ход 1 в отложената им партия: дали Шусай или неговия ученик Маеда Нобуаки. Моралният кодекс тогава изисквал всеки сам да анализира партията си.

Този инцидент в днешните времена не би бил голям проблем поне по отношение на шахматните мачове, където всеки от противниците има огромен щаб, който анализира и препоръчва  ходове и стратегии по време на целия мач. В шахмата последните мохикани са Робърт Фишер и Борис Спаски в мача им през 1972 г. в Рейкявик, Исландия; 1972-ра е годината на смъртта на Ясунари Кавабата. Те също имаха помощници, но бяха движени от ентусиазъм и идеология; след тях в ролята на помощниците влезе индустрията. Също може да се отбележи, че Фишер целенасочено използваше  за този мач и  подготовката за него вестниците и медиите за раздухване на мислими и немислими скандали.

Го Сейген в интервю с Питър Миоч изказва емоционалното си мнение за Шусай (и под влияние на спомените си за мача им): „Хитрец. Той беше хитрец. Сега той е хвален до небесата от Ки-ин (Японска Го Асоциация) и определян като един от героите на столетието, но забележете – той продаде титлата си на вестниците, за да има материална изгода, с което закупи парцел около Токио без да даде нито цент на Ки-ин или на го-общността.”

Ако е така, то Шусай се различава от Ивамото Каору (Iwamoto Kaoru, 1902 - 1999, също известен като Honinbo Kunwa). Ивамото предоставил къщата си на Ки-ин, продал имотите си, за да може с парите да популяризира Го по света. Между другото Ивамото изиграл важна роля за устройването на Го Сейген от Китай в Япония.

На границата на старото и новото време се появяват вестниците, които стават спонсори на Го в Япония  и в частност, на мача на Шусай и Китани през 1938 г; Ясунари Кавабата бил официалният кореспондент на вестника. Без вестниците „амплитудата на скандалите и светостта” се движи  в доста по-широки интервали. Все пак първият вестник в Япония се е появил през 1870 г. Излиза, че за скандалите като момент за «популяризирането на Го» били проспани цели 68 години.


Литература:
1.   Дейвид Едмънс, Джон Ейдинов. Боби Фишер отива на война. „41Т” ЕООД, С., 2006.
2.   Ясунари Кавабата. Мэйдзин. Превод на руски: Борис Корнилов, Аркадий Богатский, Киев, 2003.
3.    http://www.msoworld.com/ PIETER MIOCH INTERVIEWS GO SEIGEN, 03.03.2000.