Джосеки на "Императора и монаха" |
Вейцилогия -
Японски загадки
|
Автор: Йони Лазаров
|
Вторник, 09 Март 2010г. 11:14ч. |
Император Дайго (885-930) според хрониките бил добър познавач на Го. Той поканил монаха Канрен на партия Го. Сигурно Канрен, не е бил най-добрият играч за времето си, но вероятно е поискал средства за построяването на будистки храм. Император Дайго счел, че добър начин за Канрен да се аргументира е с уменията си на гобана (дъската за Го).
Император Дайго
Дайго и Канрен се срещнали и Канрен победил в партията Го. Той получил в награда златна възглавница. Любезно му било предложено придворен да му помогне с товара. Насочили Канрен към лабиринтен изход, където придворният с възглавницата тайнствено изчезнал. След като Канрен известил Дайго, му била предложена втора партия, от която Канрен отново излязал победител и отново придворният изчезнал със златната възглавница. Това се повторило още няколко пъти. Създал се „устойчив поведенчески модел” – джосеки. За да противодейства на това джосеки, Канрен измислил нова схема. След неговата поредна победа на гобана, той в лабиринтния изход хвърлил възглавницата в дълбок кладенец. Всички били учудени, но приели този факт.
След време Канрен, все пак, построил храм. Инспекторите на император Годайго се заинтересували от източниците на доходите на Канрен, проверили в кладенеца, но видяли там само фалшива златна възглавница. В крайна сметка императора одобрил проекта на Канрен и не му търсил повече сметка.
Тази случка е разказвана в книгата на Накаяма Нориюки „Светът на Го” от 1986 г., след това преразказана в книгата на Ясуюки Миура „Го: азиатската парадигма в бизнес стратегията” от 1998. Предположението ми е само, че залогът е бил известен предварително: Канрен е поискал средства за храм, Дайго е предложил такава „линия на финансиране”. Накаяма и Миура разглеждат случката в контекста на измисляне на схема – джосеки, след това в измисляне на контра-схема – ново джосеки.
Тъй като кладенецът в лабиринта бил дълбок, нека потърсим и по-дълбоки основания за съществуването на тази история. Тук може да се крие следния факт. Китайският йероглиф за Го (вейци) се състои от два знака, където първия е „дърво”, което може да символизира „дърво на вариантите” и лабиринт. Японският йероглиф за Го (И-го) се състои от два знака, където първия е „кладенец”.
Според мен, случката символизира раждането на японския йероглиф за Го, където има „кладенец” на базата на китайския йероглиф за Го, където има дърво-лабиринт. Това не противоречи на акцентите поставени от Накаяма и Миура, че едно джосеки поражда следващо джосеки. Една справка: в България по това, била въведена новата азбука при владетеля Борис I (852-889).
|