В събота, 27 юни, 2014 г. в Институт “Конфуций” във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" се проведе семинар по китайски шах или сянци с водещи Евелина Керчева и Теодор Недев от Русе (BMST). В семинара се разгледа въпросът за произхода на шахматната игра и разпространението на шахматните варианти на Изток и на Запад. Стана дума и за концептуалните прилики и разлики между шахмат и Го (вейци).

Интересна е историята на възникването и разпространението на различните видове шах. Първообраз и предтеча на различните видове шах е индийската игра чатуранга. В чатуранга има четири армии, всяка състояща се от по осем фигури, разположени свастично на дъска с 64 квадратчета. Особеност на чатуранга е, че в нея се използват зарове, определящи ходовете на противобостващите страни. По-късно в следващите видове шах тези армии се обединяват в две и се премахват заровете. Идеята за играта се заражда в Индия и отразява кастовата й система.

Използването на зарове отразява представата за предопределието или провидението, т.е. божествената съставляваща в човешките съдбини. Премахването на заровете, което става под влияние на будизма, означава преминаване към новата парадигма, според която всеки сам е творец на съдбата си и не съществува божествена намеса в човешкия живот. Можем мимоходом да си припомним мисълта на Алберт Анщайн – „Бог не си играе на зарове“, но също така трябва да отбележим, че предопределието, ако го има, то не се основава на случайния фактор, а трябва да може да бъде логически обусловено, доколкото се счита, че Вселената е изтъкана „разумно“ от причинно-следствени връзки.

От една страна, шахматът е символ на кастовото устройство на обществото, а от друга - представлява силов, директен сблъсък и изобразява една битка. Г-н Теодор Недев сравни шахмата с играта Го, която не представлява само битка, а и управление (мениджмънт).  Любопитно е, че в Го 80% от ходовете са за създаване на позиция или потенциал, а останалите 20% са конкретни битки. Широкоизвестно е твърдението, че шахматът е едно сражение, а Го – цяла военна кампания.

В шаха основно значение заема битката и сама по себе си партията шах представлява едно-единствено сражение. Тук може да се вметне, че едно от индийските определения за шахмата е „бодхичал“ – битка на интелектите, двубой на умовете, интелектуален дуел и т.н. Във връзка с управлението, той посочи, че с 80% от усилието се изгражда една държава, а с 20% - се упражнява контрол и защита на териотриалната й цялост. Като пример, изграждането се основава на земеделието, а охраната на територията и сдържането на нашественици зависи от армията.

Лекторът Теодор Недев посочи също, че игри като сянци и Го са играли ролята на матрици за предаване на знание и умствени умения сред управляващите в древността. Това той свърза и с  идеала за владетеля - чакравартин, който преминава през много ситуации без всъщност да ги е изживял.

След лекцията участниците в семинара имаха възможност да играят сянци с представители от “Движение за хармонично развитие на човека” (BMST). Благодаря на хората от “Движение за хармонично развитие на човека”, г-жа Евелина Керчева и г-н Теодор Недев за възможността да участвам в този интересен семинар за сянци.

Георги Иванов

още по темата:

Турнир по китайски шах в Русе

Русенци премериха сили с китайски шах