|
Желанието да отида на Международния турнир в Истанбул (Istanbul International Go Tournament) беше в сърцето ми повече от две години. Все възникваха обстоятелства, които ме възспираха да отида, но за моя голяма радост, тази година успяхме да се организираме и да отидем на 12-тото издание на турнира, който се проведе на 13-14.10.2012. Нашата група включваше Катя Дурева, Бисер Недков, Алекс Савчовски и аз – Иван Иванов. Имаше и още един желаещ да дойде - Ники Александров (Айвоникс), но от техническа гледна точка нямаше как да пътуваме пет човека с една кола – остава да си пожелаем догодина да тръгнем две коли и да има места за всички желаещи.
След дълга кореспонденция с организаторите успяхме да намерим подходящото за цялата група място – турците ни предложиха доста изгоден вариант в един хостел, но в него банята и тоалетната бяха общи – в крайна сметка отседнахме в Шереф Хотел – на 5 минути от площада Таксим. До хотела имаше паркинг. Като разбраха, че Бисер предпочита да не им остави ключа за колата, извадиха като от дядовата ръкавичка 5 автомобила, натикаха Опела някъде навътре и го запушиха отвсякъде.
Тъй като вече минаваш 19 ч., направихме една късна разходка до Босфора. Катя беше нашият водач и екскурзовод. И съвсем нормално, след дългия път всички бяхме огладнели – варените кестени не стигнаха и решихме да пробваме някой ресторант – всички изглеждаха доста интересно. Избрахме един наслуки и седнахме. Перфектно обслужване. Страхотна кухня. Неповторима атмосфера. На добра цена, разбира се.
Оказа се, че хотелът е на доста шумно място – чувахме и чувствахме пулса на нощния живот до 5 ч. сутринта. А когато тръгнахме към мястото на турнира, Аязаа – един от кампусите на Техническия Университет в Истанбул, намерихме пусти улици, гълъби и остатъците от многолюдна веселба.
Указанията как да стигнем бяха предостатъчни и се добрахме до университета без особени трудности. Настъпи леко объркване, когато трябваше да намерим залата вътре в кампуса. Все пак инстинктът ни заведе на правилното място.
Регистрация, нови запознанства... Оказа се, че за Катя няма подготвен бадж и затова тя получи един ръчна изработка, с качество по-добро от това на всички останали участници. Емоциите ни заляха, за някои от нас това беше първи турнир, за други – първа международна проява... Въпреки всичко, външно бяхме запазили спокойствие в очакване на първия кръг.
За всеки имаше достоен противник, затова началото се оказа трудно - 3 загуби и една победа. Последва мобилизация и във втория кръг имахме 2 победи и 2 загуби. В последния за деня 3-ти кръг Алекс, Катя и Бисер спечелиха своите игри... а Иван остана да играе последен в доста оспорвана игра, в която след взаимно допуснати грешки загуби с 0.5 точки.
Нататък всичко следваше по шаблон като във всеки кръг увеличаваме броя на победите с едно. Проблемът беше какво ще правим в 5-ия кръг?! След изморителния ден последва заслужена почивка с останалите играчи в Mask Nevezade - заведение в центъра на Истанбул, намира се на уличка с форма на звезда. Отдадохме почит на местните пивовари като опитахме нефилтрирана бира Ефес.
След късното лягане беше добре, че на следващия ден турнирът започваше от 10 ч. Закусихме в хотела, полюбувахме на изгледа и заредени с нови сили започнахме 4-ти кръг. Но какво разочарование – шаблонът се пропука – вместо 4-ри победи, имахме само 2.
Победителят вече беше предрешен – Али Джабарин от Израел - той играеше срещу момчето, което победи Алекс в първия кръг. В крайна сметка, българският отбор постигна 50% успеваемост – от 20 изиграни игри – 10 победи и 10 загуби. Алекс зае 13-то място, Иван – 38-мо, Бисер – 42-ро и Катя – 144-то.
И макар в София вече да беше студено, церемонията по награждаването се проведе на открито: Първо място Али Джабарин , Второ – Деян Кръстич от Сърбия, 3-5 състезатели от Турция. На турнира участваха общо 146 играчи. Може да разгледате официалното класиране.
Усещането след като завърши турнирът е много особено – сякаш си изпълнил специална мисия – хем изморен, хем удовлетворен. Наистина може да си пожелаем по- добри резултати, но и това което показахме беше добре. Вечерта обиколихме града с опитен гид – Деян Кръстич идва за 7-ми път на турнира и познава Истанбул много добре – от местните заведения, до любопитните забележителности.
И колкото и да е хубаво, всяко нещо си има край. На следващия ден успяхме да направим една разходка с корабче на Босфора и да посетим аквапарка на Истанбул. Батериите на фотоапаратите ни свършиха по средата на обиколката и това е добър повод догодина да отидем пак.
Желанието да отида на Международния турнир в Истанбул (Istanbul International Go Tournament) беше в сърцето ми повече от две години. Все възникваха обстоятелства, които ме възспираха да отида, но за моя голяма радост, тази година успяхме да се организираме и да отидем на 12-тото издание на турнира, който се проведе на 13-14.10.2012. Нашата група включваше Катя Дурева, Бисер Недков, Алекс Савчовски и аз – Иван Иванов. Имаше и още един желаещ да дойде - Ники Александров (Айвоникс), но от техническа гледна точка нямаше как да пътуваме пет човека с една кола – остава да си пожелаем догодина да тръгнем две коли и да има места за всички желаещи.
След дълга кореспонденция с организаторите успяхме да намерим подходящото за цялата група място – турците ни предложиха доста изгоден вариант в един хостел, но в него банята и тоалетната бяха общи – в крайна сметка отседнахме в Шереф Хотел – на 5 минути от площада Таксим. До хотела имаше паркинг. Като разбраха, че Бисер предпочита да не им остави ключа за колата, извадиха като от дядовата ръкавичка 5 автомобила, натикаха Опела някъде навътре и го запушиха отвсякъде.
Тъй като вече минаваш 19 ч., направихме една късна разходка до Босфора. Катя беше нашият водач и екскурзовод. И съвсем нормално, след дългия път всички бяхме огладнели – варените кестени не стигнаха и решихме да пробваме някой ресторант – всички изглеждаха доста интересно. Избрахме един наслуки и седнахме. Перфектно обслужване. Страхотна кухня. Неповторима атмосфера. На добра цена, разбира се.
Оказа се, че хотелът е на доста шумно място – чувахме и чувствахме пулса на нощния живот до 5 ч. сутринта. А когато тръгнахме към мястото на турнира, Аязаа – един от кампусите на Техническия Университет в Истанбул, намерихме пусти улици, гълъби и остатъците от многолюдна веселба.
Указанията как да стигнем бяха предостатъчни и се добрахме до университета без особени трудности. Настъпи леко объркване, когато трябваше да намерим залата вътре в кампуса. Все пак инстинктът ни заведе на правилното място.
Регистрация, нови запознанства... Оказа се, че за Катя няма подготвен бадж и затова тя получи един ръчна изработка, с качество по-добро от това на всички останали участници. Емоциите ни заляха, за някои от нас това беше първи турнир, за други – първа международна проява... Въпреки всичко, външно бяхме запазили спокойствие в очакване на първия кръг.
За всеки имаше достоен противник, затова началото се оказа трудно - 3 загуби и една победа. Последва мобилизация и във втория кръг имахме 2 победи и 2 загуби. В последния за деня 3-ти кръг Алекс, Катя и Бисер спечелиха своите игри... а Иван остана да играе последен в доста оспорвана игра, в която след взаимно допуснати грешки загуби с 0.5 точки.
Нататък всичко следваше по шаблон като във всеки кръг увеличаваме броя на победите с едно. Проблемът беше какво ще правим в 5-ия кръг?! След изморителния ден последва заслужена почивка с останалите играчи в Mask Nevezade - заведение в центъра на Истанбул, намира се на уличка с форма на звезда. Отдадохме почит на местните пивовари като опитахме нефилтрирана бира Ефес.
След късното лягане беше добре, че на следващия ден турнирът започваше от 10 ч. Закусихме в хотела, полюбувахме на изгледа и заредени с нови сили започнахме 4-ти кръг. Но какво разочарование – шаблонът се пропука – вместо 4-ри победи, имахме само 2.
Победителят вече беше предрешен – Али Джабарин от Израел - той играеше срещу момчето, което победи Алекс в първия кръг. В крайна сметка, българският отбор постигна 50% успеваемост – от 20 изиграни игри – 10 победи и 10 загуби. Алекс зае 13-то място, Иван – 38-мо, Бисер – 42-ро и Катя – 144-то.
И макар в София вече да беше студено, церемонията по награждаването се проведе на открито: Първо място Али Джабарин , Второ – Деян Кръстич от Сърбия, 3-5 състезатели от Турция. На турнира участваха общо 146 играчи. Официалното класиране може да се види [url=http://www.istanbulgo.org/terr/result2012-en.html]тук[/url].
Усещането след като завърши турнирът е много особено – сякаш си изпълнил специална мисия – хем изморен, хем удовлетворен. Наистина може да си пожелаем по- добри резултати, но и това което показахме беше добре. Вечерта обиколихме града с опитен гид – Деян Кръстич идва за 7-ми път на турнира и познава Истанбул много добре – от местните заведения, до любопитните забележителности.
И колкото и да е хубаво, всяко нещо си има край. На следващия ден успяхме да направим една разходка с корабче на Босфора и да посетим аквапарка на Истанбул. Батериите на фотоапаратите ни свършиха по средата на обиколката и това е добър повод догодина да отидем пак.
|
