На 29 май 2009 (петък) в Институт Конфуций - София се проведе Национална научна конференция под надслов "Китай: традиция и съвременност", посветена на 60-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Китай. В събитието взеха участие 28 докладчици, работите на които бяха разпределени в две секции: "Филология и култура" с модератор ст. ас. Веселин Карастойчев и "Обществени науки" с модератор доц. д-р. Соня Алексиева. Сред гостите на събитието бяха заместник-ректорът по научната и международна проектна дейност на СУ ”Св. Кл. Охридски” проф. дмн Недю Попиванов, г-н Ангел Орбецов, директор на дирекция „Азия, Австралия и Океания” на МВнР, г-жа У Гуан и г-н Дзън Сиенхун от посолството на КНР в Република България, много преподаватели, студенти и партньори на Институт Конфуций. Мероприятието, открито от директора на Институт Конфуций доц. д-р. А. Алексиев, протече в конструктивен дух. На тази научна конференция се представиха и два доклада, посветени на играта Го или вейци. Авторите им Йони Лазаров и Константин Байрактаров се изявиха с вейцилогичните разработки "Вейци - модел на Вселената" и "Играта вейци (Го) в трактата Мендзъ".

Във „Вейци – модел на Вселената” от Йони Лазаров, се прави опит да се разгледа вейци (Го) от научна гледна точка. Поради краткостта е далеч да се твърди, че това е пълно изложение. В есето, за първи път се дават редица научни факти и хипотези, свързани с вейци. Един възможен списък включва: изчисляване на комбинациите във вейци от гледна точка на „процес и резултат”; някои числови съотношения в магическия квадрат Лошу; Лошу с неговите космически измерения – посоки и разпределение на веществото във Вселената; правилата на вейци в съответствие на принципите на присвояващата и създаващата икономика, а също погледът към гени и култура; изброяване на значенията на централната пресечна точка – дантян (тенген); различните исторически имена на вейци показват различни аспекти на играта.

В доклада "Играта вейци (Го) в трактата Мендзъ" от Константин Байрактаров се разглеждат в позитивна светлина и с оглед на контекста споменаванията на играта Го от философа Мендзъ (латинизирано Менций). През епохата “Враждуващи царства” (403-256 г. пр. н. е.) играта Го (известна с древнокитайското си название И, Yi) става популярна сред аристокрацията и управляващия елит, което се потвърждава от писмените паметници. Известен като “самотен шампион” сред философите на своето време, Мендзъ споменава два пъти играта Го. Наред с “Дзо Джуан” и “Лун Ю” трактатът “Мендзъ” е сред първите източници, носещи информация за ранната история на играта и мястото й в културата на древнокитайското общество.

Докладите се приеха с интерес от академичната аудитория. Двамата изследователи за пореден път демонстрират научен подход към играта Го, което намира фокус в изобретения от тях термин "вейцилогия" (наука за вейци), който тепърва предстои своето утвърждаване в света на вейци. Двамата автори, които са известни популяризатори и пионери в българското Го, се занимават над десет години с изучаване на вейци в теоретичен историко-философски аспект и имат стремеж в задълбочаването на практико-педагогичния, който се изразява в инициативи, свързани с организиране на клубна дейност и обучение по играта Го със съдействие и в сътрудничество на образователни институции и организации.

Още за конференцията от официалния сайт на Институт Конфуций.