Екатерина Гурская: Изтокът винаги е бил загадка и си остава загадка за нас, европейците. Изтокът е пазител на традиции и тайнства. Някои от тях са недостъпни и досега, и се откриват само на посветените, но някои все пак станаха достояние на целия свят. Към едно от тези тайнства можем да причислим Го. Тя е по-малко известна у нас от шахмата, но това е до време. Благодарение на такива ентусиасти като Константин Возников, основател и почетен президент на Кримската Го Федерация, тази философска и даже магическа система, заваюва все повече почитатели. Е.Г.: - Ако е възможно, кажете няколко думи за себе си... Константин Едуардович Возников: -Добре. Аз съм почти на 50. Казват, че изглеждам по-млад. Обичам семейството, Го и Планините (по руски Гор - бел. прев.). В планините давам хандикап на много тридесетгодишни. С „Лейди-Го” се познаваме от 33 години. Женен съм, имам две деца и една внучка. Живея в Симферпол. - Как и защо се увлякохте по Го? - Случайно (смее се). Натъкнах се на простичка статия в пресата; една логика, минимално лирика. Но затова, пък имаше загадъчни рисунки. Това беше някъде около седемдесете години на миналия век. Може би вътрешното ми влечение към саморазвитието и културата на великите и самобитни източни народи бяха и този необходим първоначален импулс.
А по-нататък разрешете ми да отговоря с притча: Веднъж се срещнали треньор по го, Учител по го и Мастер Го Треньорът по го казал: - За една година мога на направя от всеки хлапак целеустремен и умел го-играч от 5 дан, способен да взема призове на много турнири. - За една година аз мога да направя от всяко момче внимателен и прилежен ученик, който след време ще може да усвои всяко нещо – добавил Учителя по го. - Нужно е много по-малко време да се укаже на всеки жадуващ пътя към кладенеца. – Казал Мастер Го, след това помислил и добавил – И още малко време за предупреждения, да не би този да потъне в кладенеца.”
Аз нямах нито треньор, нито учител нито наставник като Мастер Го (смее се). Ето защо, аз потънах в този кладенец по пълната програма (смее се). - Това само игра ли е или нещо повече? - Да. Го е нещо повече. По-подробно на този въпрос аз отговарям в статията си „Пет нива на разбирането на Го”. - Разкажете за произхода и историята на играта? - За това може да се говори безкрайно. Достоверно Го е известна в китайските хроники и трактати от около 4,5 хилядолетия. Но аз съм уверен, че ни чакат още изненади. Тибет и Хималаите добре пазят тайните си. Там вейци е добре известна и се е съхранила в различни архаични варианти. Но може би главните изненади ще дойдат от друга страна. И мен няма да ме удиви, ако корените на Го се намират в отминалата междуледникова епоха. - Как Го помага да се решават жизнените задачи? - Може ли вместо отговор – притча (смее се): „Веднъж Ученикът попитал Мастер Го: - Когато преглеждам партиите си, често се удивлявам, колко от моите ходове съотвествуват на чувствата ви, и как да не забележа очевидното: Също като в живота – в началото действаш, след това съжаляваш! Какво мислите за тази връзка? - Главното е, че ти я виждаш – отговорил Мастер Го - Защо това е главното, Шифу? - Защото от това следва: Животът е отражение на Го, а Го е отражение на живота. Промени партията си на Го, и ти ще промениш живота си; промени своя живот и ти ще промениш партията си – заключил Мастер Го.”
- Как се промени Вашето възприятие за живота, откакто се увлекохте от Го? - О, то продължава да се променя (смее се). Еволюцията продължава. - Всеки ли е способен да достигне върховете на Го? Разкажете за спортния и духовния подход към играта? - Кажете, а всеки ли е способен да постигне върховете във всяко друго дело? В журналистиката? В професионалното майсторство? В спорта?
Има такава мъдрост: „Пътят ще се усили от ходещия”. А Го е „Път без край”. И първите стъпки по него, най-добре е да се правят под ръководство на наставник, или поне от книги. Освен това Го, няма един връх. По-скоро, Го е планина с множество върхове, хребети и проходи, зад които лежат чудесни долини. Пътят не е прост, но осъществува, и не е единствен. А на върха – дълго не може да се седи.
Ще ви приведа едно хокку от Дмитрий Малютин, илюстриращо разнообразната връзка между нещата:
Поставям бялото камъче и отпивам от купичката чай, утолявайки двете си жажди
И за завършване, ще ви кажа още една притча от Мастер Го: — Колко време се занимавате с Го? Не Ви ли омръзна? — Ужасно ми омръзна! Особено да отговарям на три повтарящи се въпроса! — Кои са те? — Първият: „В какво е смисълът на Го?”; вторият: „Как да печелим в Го?”; а третият е този, с който започнахте.*****
(От кореспондента на вестник «Тайная Доктрина») Превод със съкращения: Йони Лазаров |