Добрите форми в Го (катачи) служат за ориентир и евристичен принцип при избора на ход. В поредица от статии ще се покажат неща, които имат по-далечно отношение към Го. Това е шанс за го-играчите, да се запознаят с прекрасни изобретения в други сфери на науката и живота. Всичко това би могло да бъде в арсенала на един модерен играч, защото въображенето е не по-малко важно, отколкото конкретните знания.
„Килимът на Серпински” е фрактален обект, обяснен през 1916 г. Вацлав Серпински (Wacław Sierpiński (1882-1969) е полски математик с голям принос в топологията. Килимът се получава когато един квадрат (гобан) се раздели на 9 части. Всяка една от тези части може да се раздели на нови 9 части и така до безкрай. По-горе се вижда един „гобан” 27х27, образуван по този начин.
Килимът на Серпински може да се образува с „универсална крива”, която непрекъснато снове между периферията и центъра, центъра и периферията, поради което някои учени оприличават това движение с „брауновото”. При процеса на попълване на квадрата, може да се стигне до причудливи драконови образования, показани по-долу:
Междудругото, един образ на „квадратни дракони” се вижда върху този древен китайски жертвен съд:
Още един начин на образуване на килима на Серпински, водещ до японския йероглиф за Го, и по -точно, първият знак, който означава „кладенец”:
Връзките с Го на килима на Серпински. В Го има 9 звездни точки, които са свързани с магическия квадрат Лошу. Килимът има шарки, които са локалните го-групи. Драконът е сполучливо изобретение на математиците, но в Го Драконът е голяма група в центъра, която е много трудно да бъде убита. Връзката с японския йероглиф е една от приятните изненади, които може да ни донесе математиката, в частност килима на Серпински; в тази връзка завършам с българската поговорка – „Донесох вода от девет кладенеца”, за да се аргументирам.
|