Камъкът от планината Иимори

Едно от правилата на Го, е че камък поставен на гобана, не може повече да се мести. Разбира се, камъкът може да се вземе, но не може да бъде местен (като шахматна фигура).

Една легенда записана в „Шьоку нихонги” от 771 г. се обсъжда правилността от местеното на един камък, да се отбележи, че това не е камък за Го – гоиши.

За основа на главния стълб на будисткия храм Сайдайджи сложили огромен камък от планината Иимори. Когато хиляди хора го придвижвали, той издавал някакви странни звуци. След като камъкът го сложили на замисленото място, се появила пророчица, която казала, че придвижването на камъка ще донесе нещастие. Тя сложила съчки под камъка и ги запалила; от силния огън камъкът се разцепил. Тогава го изхвърлили на пътя. След време императорът се разболял. Гаданието показало, че болестта е следствие от проклятието на шинтоисткото божество, разгневено, че камъкът е бил поместен. („Шьоку нихонги”, Хоки, 1-2-23, 771 г.).

„Мори” означава храм, а в някои диалектни четения: гора и планина. Интересно е, дали „Ии” от думата за планината Иимори означава Го? Защото старото име на Го е Ии, докато японското име е Иго.

Във всички случаи, обаче, е полезно да помним народната поговорка: „Всеки камък си тежи на мястото.”