играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Който кове парче желязо, обмисля от началото какво иска да направи от него - коса, нож или брадва. Така и ние сме длъжни да мислим, към каква добродетел се стремим, за да не се трудим напразно.

Св. Антоний

* * *
 
Играта Го или звезди върху гобана
Публикации - Други загадки (Изследвания)
Автор: Константин Байрактаров   
Сряда, 07 Май 2008г. 10:28ч.

Китайска игра вейци (weiqi), известна по света като Го, според някои източници е изобретена от легендарния император Яо (Yao). Същият също така се свързва и със създаването на календара. А летоброенето в Китай традиционно води началото си от 2357 г.пр.н.е. – годината, в която Яо се качва на престола. Китайските автори приписват изобретяването на играта и на други митологични персонажи. Например, приемникът на Яо - император Шун (Shun), известен и като Заграждащия Шун, което пряко корелира със същината на играта, а именно заграждане на територии [1, 2]. Сигурно е, че вейци (Го) или “играта на заграждане” е на почетната възраст между 3000 и 4000 години, което я прави най-древната интелектуална игра.

Считало се е, че играта Го е с “небесен” произход, поради което, според една японска поговорка, играта Го е игра на боговете, а шахматът е игра на героите. Има и такава версия, според която Яо научил в съня си играта Го от Хуанди - Жълтият император. Небесни персонажи като духовете на Голямата (Бейдоу, Beydou) и Малката мечка (Няндоу, Niendou) в китайския фолклор също са известни като играчи на Го. Това не е случайно, доколкото играта е метафора на самия живот, а духовете на тези съзвездия отговорят за живота и смъртта [3]. Тази древна игра е свързана с китайската астрономия. Науката за небето е играла важна роля в живота на древните цивилизации. От наблюденията на небето водят началото си първите календари (лунни и слънчеви). Астрономически знания са съставна част от астрологията, но също така намират своето отражение и в интелектуалните игри.

За връзката на Го с астрономията подсказват и деветте особени точки на дъската, наричани звездни точки (star points). Те съответстват на деветте звездни двореца, от където според китайската митология се управляват небесата. Централната точка (тенген, tengen) отговаря на Полярната звезда, която се олицетворява от Хуанди. Небесният модел служи като образец за земното управление. Китайският император се е считал за земно въплъщение на Хуанди. Философът Конфуций (551-479 г. пр.н.е.) в знаменитите “Аналекти” (Analects, Lun Yu) e казал, че “управляващият със силата на добродетелта може да се оприличи на Полярната звезда, която остава на мястото си, докато всички останали звезди обикалят около нея” (Lun Yu, 2:1) [4].

Древните автори потвърждават заложената астрономико-календарна символика в играта Го. В “Го в тринадесет глави” (Qijing Shisanpian, The Classic of Weiqi in Thirteen Chapters). Жанг Ни (XI в.) написал, че пресечните точки на дъската са “360 плюс една и Единицата в центъра е началото на всички числа. Тя заема центъра и “управлява” цялата дъска. Има 360 дни в годината. Четирите ъгъла на дъската олицетворяват четирите сезона, а 90-те точки във всеки квадрант отговарят на дните през всеки сезон” [5]. Дъската за Го има 19 хоризонтални и 19 вертикални линии и олицетворява Вселената, която китайците наричат “юйджоу” (yuzhou), което означава – “напречни и надлъжни греди (линии)”. Пресечните точки на линиите (интерсекции) са 361, което се доближава до продължителността на годината. Всъщност това е почти средноаритметичното на лунната година, която е 354 дни, и на слънчевата година, която е 365 дни.

Китайският историк Бан Гу (32-92 г. н.е.) в съчинението си “Същността на Го” (The essence of Go, Yi Zhi) е написал: “Дъската е квадратна и олицетворява земята. Линиите трябва да бъдат прави, защото въплъщават идеята за божествената (чистата) добродетел. Пуловете са бели и черни, което отговаря на ян и ин, а тяхното разполагане на дъската е в съответствие с небесния модел” [6]. Идеята за космическия ред (небесния порядък) е давала опора против стихийната природа на хаоса. За древните било явно съществуването на реда в небесата, където всичко се движило по свои изначални закони. Ето защо като задача на човека било да установи ред и на земята (обществото), да я направи съвършено огледало на космическия ред. Подобна космологистка визия се открива в стихотворението на виетнамския крал Ле Тан Тон (1460-1497).

Високо се издигат над водата
величествени канари от малахит,
разхвърляни навред като звезди
или като пулове върху дъската.
А солта и рибата са в изобилие,
морето щедро е за хората...
[7]

Вдъхновен от природната красота на залива Халонг (Halong Bay) в Северен Виетнам, кралят-поет внушава също и представата за добре уредената държава. Играта Го е метафора за космическата (небесната) хармония, която служи като образец, намиращ съзнателно и творческо пресъздаване на земята. Играта Го е “игра на образите”, в китайския език йероглифът за култура е “вен”, който означава също “образ” или “шарка”, а едно от названията на Го е “културна игра” (literary game) – вен-ки, т.е. играта на учения и образования човек. Просветеният владетел като организиращ фактор осъществява баланса (или прехода) между природния и социалния порядък.

Желаната хармония в страната и обществото корелира с идеала за добродетелното и справедливото управление, което трябва да се осъществява от просветения владетел, който вижда както образите на небето, така и образите на земята. Ето защо неоконфуцианецът Ю Джи (1272-1348) от академия Ханлин препоръчва на имперлатор Вен-ди да играе Го, защото това е задължително за Сина на Небето (тиен-дзъ, tienzi) [5]. Ако Хуанди управлява небесния космос, то неговото въплащение на земята – Сина на Небето (Son of Heaven) – управлява социокосмоса и олицетворява идеала за просветения владетел.

Начинът, по който китайците са разглеждали небето, има много общо и с онова въображение на мъдреците, които са изобретили играта Го. Трябва да се има предвид, че когато се определя и се именува дадена звездна група, това става интуитивно и асоциативно. За да се сравни дадена група с някакъв реален или абстрактен обект, въображението е изигравало творческата си роля. Групата от пулове е основен конфигурационен и структурен обект в Го. По подобен начин могат да се разглеждат и съзвездията. Наименованията, както на съзвездията, така и на някои основни построения в Го изхождат от една и съща мисловна схема.

За да се разпознават лесно отделните звезди в древността ги групирали в съзвездия. Отделните народи по света групирали звездите различно. Примерно, ако на едно място конфигурацията от звезди е позната като Голяма мечка, то на други възприемали звездите й като части от други съзвездия. Древните китайци са виждали това съзвездие по подобен начин, но те по принцип са разглеждали небето като състоящо се от безчислено много по-малки групи. Те са били в състояние да “нарисуват” върху небосвода фигурите на екзотични същества, състоящи се само от две-три звезди.

В Го има конфигурации от пулове, които са аналогични на съзвездията от по две-три звезди като “кон”, “голям кон”, “тигър” (нарича се още “тигрова уста” или “тигрово око”), “глупав триъгълник”, “бамбуци” (или “бамбукова връзка”), “стена и сянка” (тук, колкото е по-висока стената, толкова по далеч ще пада сянката й). По същия начин китайците са именували и отделните звездни формации. С два-три елемента и малко въображение е достатъчно да се “нарисува” какво ли не. Тези построения от пулове са базови и са известни на всеки начинаещ. Те имат тактически смисъл в играта, а комбинациите между тях формират един цялостен стратегически рисунък. А самата дъска представлява координатна система, върху която сравнително точно могат да се фиксират разположенията на звездите с поставяне на пулове (камъчета). Вероятно чрез използването на подобен метод преди 2500 години китайците съставят първия звезден каталог, който включвал над 800 неподвижни звезди.

Човек от хилядолетия се наслаждава на звездното небе. Наблюдението и звездобройството поставят началото на науката за звездите. Разбирането на света намира своята интерпретация в логическите игри. Човек постепенно открива Вселената и в себе си, преминавайки от онтоса в гносиса. Както казва И.Кант, “две са чудесата, които винаги ме стъписват – звездното небе над мен и моралният закон в мен”. Вселената на ума също е “стъписващо” огромна. В едно японско тристишие-сенрю (senryu) Вселената се превръща в партия Го в ума на играча.

В дълбината на нощта
повърхността на тавана
превръща се в дъска за Го.


Лежейки в постелята, - пише Уилям Пинкард (1927-1989), вгледан в тавана, играчът мислено преиграва партията в нощта. Странна и интересна метафора: пуловете, поставяни на дъската, се визуализират на тавана, олицетворяващ самото небе, където те се превръщат отново в звезди, от които те са произлезли преди хиляди години [8].

Всеки е чувал за необятното количество възможни варианти в шаха, но и в това отношение той е превъзхождан от Го. Приблизителните ориентировъчни пресмятания показват, че числото, отговарящо на количеството на възможните варианти в Го, е три пъти по-дълго от аналогичното число при шаха и два пъти по-дълго от числото, което според съвременната наука отговаря на количеството на атомите във Вселената, а то съдържа сто цифри! [9]. Ето защо като се има предвид, че неизчерпаемото множество на вариантите в Го в известна степен моделира безчисленото множество на явленията в природата, казват, че в Го се побира цялата Вселената.


Bibliography

1. Fairbairn J., Go in Ancient China, Mind Sports Worldwide,
www.msoworld.com/mindzine/news/orient/go/history/ancientch.html
2. History of Weiqi, Yutopian Enterprises 1999, www.yutopian.com/go/misc/gohistory.html
3. Luo Guanzhong, Sanguo Yanyi (Romance of the Three Kingdoms), www.lib.ru/poechin/sanguo/sanguo.txt
4. Confucius, Lun Yu, Confucius Publishing Co.Ltd., www.confucius.org
(see also sites like http://www.wam.umd.edu/~stwright/rel/conf/Analects.html )
5. Zhang Ni, Qijing Shisanpian (The Classic of Weiqi in Thirteen Chapters), Its History and Translation by Paolo Zanon, 1996 www.figg.org/areafile/qissp.pdf
6. Fairbairn J., The essence of Go, Mind Sports Worldwide,
www.msoworld.com/mindzine/news/orient/go/history/yizhi.html
7. HALONG BAY, http://www.limsi.fr/Recherche/CIG/ehalong.htm
8. Pinckard W., Some Senryu about Go, http://kiseido.com/sen.htm
9. Trost W./ Трост В., Самая привлекательная игра в мире, Ukrainian Go Federation, 1995, www.ufgo.org/Go_texts/Go_samaya1.htm.

Под заглавие " Го -играта на императорите, които познават звездите" статията е публикувана във в-к “Телескоп”, год. VII, бр.12 (254), Астрономическа асоциация София (ААС), 21.03.2006, с. 4.

 
 
* * *