играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

The saddest aspect of life right now is that science gathers knowledge faster than society gathers wisdom.
Isaac Asimov


Най-тъжният аспект на съвременния живот е че науката събира знания по-бързо, отколкото обществото събира мъдрост.
Айзък Азимов

* * *
 
Пъзелът. Начин на употреба 4
Публикации - Други загадки (Изследвания)
Автор: Йони Лазаров   
Вторник, 26 Януари 2010г. 17:10ч.


Пазиграфията – науката за универсалното писмо, дава някои отговори на въпросите. Тук се нареждат: Готфрид Лайбниц, Рене Декарт, Йохан Тритхейм, Гротефенд, Мойсей Паич, Андре Екарт. Интересно е, че последните четирима ги няма посочени в енциклопедичната книга на Жорж Перек „Животът- начин на употреба”.

Но нека първо зададем въпросите. Какво ни казва историята за общуването между различните цивилизации в древността? Цветан Тодоров в „Завладяването на Америка. Въпросът за другия”, разкрива част от проблематиката, която го е занимавала: „Представяйки и анализирайки историята на завладяването на Америка, аз стигнах до два привидно противоречиви извода. За да разкрия формите и видовете на общуването, първоначално избрах типологично гледище: индианците отдават предпочитание на връзката със света, европейците – на тази с хората; нито една от двете сама по себе си не превъзхожда другата и човек се нуждае от двете едновременно; ако се печели от едната, то неминуемо се губи от другата. В същото време успях да установя известно развитие в “технологията” на символиката; то може да се сведе в общи линии до появата на писмеността. А наличието на писменост стимулира импровизацията за сметка на ритуалността, подобно на това, което тя допринася за линейното осмисляне на времето или пък за възприемането на другия. А може би настъпва и еволюция от общуването със света към общуване между хората?”

Във връзка с откриването на Америка, под формата на пъзели, започнали да се съставят първите географски карти на континента. Итало Калвино в „Как е бил нов Новия свят” (1973) разказва как се оформяли картите по метода на „пробите и грешките”: „Дело на великите картографи от ХVІ век ни дава възможност да видим не само формата на новите територии, но и да се запознаем с тяхната флора и фауна. Работейки с тесен контакт с изследователите, тогавашните картографи разполагали с информация от първа ръка. Контурите на атлантическите брегове вече до голяма степен известни и по времето когато новите земи все още били смятани за придатък на Индия. Така на една сребърна карта  от 1530 г. Мексиканския залив е отбелязан като Залива на Катаи, а Южна Америка – като Земя на канибалите. [...] Едва след писмата на флорентинския търговец (Америго Веспучи), Европа си дава сметка, че онова, което се разкрива пред очите й, е наистина един Нов свят с огромна площ и собствена характеристика.”

Дешифрирането на съобщенията минава като пъзел, от най-трудните. Днес има ученически лингвистични олимпиади, в които участницити са добре обучени и решават много по-сложни задачи. В миналото, обаче не е било така – участниците не са били подготовени, а залозите са били много големи: приятел или съюзник, война или мир, глад или просперитет...

Класическият пример ще вземем от Херодот и неговата „История”. Там персийският цар Дарий провежда кампания в Скития. Скитите, обаче непрекъсното се изплъзват от решителна битка и в опит да разбере техните намерения Дарий изпратил един вестоносец на кон при Идантирс, царя на скитите, със следното послание: „Чудновати човече, защо постоянно ми бягаш, когато можеш да спреш с това бродене, да застанеш на едно място и да влезеш в сражение, ако се мислиш годен да премериш сили с войските ми. Или, ако признаеш, че си по-слаб, спри тогава този бяг и ела с дарове за своя господар, със земя и вода, да се разберем.“

Ето как отговорил на това послание царят на скитите Идантирс: „Такъв съм аз, персиецо. Пред никого досега не съм побягвал от страх и днес също не бягам от теб, нито върша нещо по-различно от онова, на което съм свикнал в мирно време. Ще ти обясня и защо не ти давам веднага битка. То е, защото ние, скитите, нито поселища имаме, нито посеви, та да препираме от страх да не ги завземете и опустошите, да ги браним от вас с бой. Но ако непременно трябва да се стига, и то по-скоро, дотам, ние имаме царски гробници, на дедите ни. Хайде, намерете ги и се опитайте само да посегнете на тях, та да видите ще се бием ли, няма ли да се бием. А дотогава, освен ако не си наумим друго, бъди сигурен, че няма да влезем в сражение. За влизането в бой — толкова, а за господарите, знай, че за такива смятам единствено Зевс, моя прародител, и Хестия, скитската царица. Вместо земята и водата, за които говориш, ще ти изпратя други по-подходящи — като за тебе дарове. Накрая, в отговор на това, дето се нарече мой господар, аз казвам: «Ще съжаляваш!»“

И скитският цар проводил по човек даровете за Дарий — една птичка, една мишка, една жаба и пет стрели. Персите запитали тогава човека, който ги донесъл, какво означавали тия дарове, ала той им отвърнал, че му било наредено само да ги поднесе и да се върне по най-бързия път. Персите сами, подканил ги той, ако били мъдри, щели да узнаят какъв смисъл се крие зад тия дарове.

Щом чули това, персите се събрали на съвет. Дариевото предположение било, че скитите се предават в негови ръце и че носят всъщност земя и вода, понеже, догаждал се той, мишката се ражда в земята и яде същата храна като човека, а жабата живее във водата, птицата от своя страна има доста голяма прилика с коня, а стрелите значели, че скитите слагат оръжие пред него. Противно на това Дариево тълкуване Гобрий, единият от седемте, които свалили мага, предложил следното: „Ако не се превърнете в птици и не полетите в небето, ако не се преобразите в мишки и не се заврете в земята, ако не се обърнете на жаби и не наскачате из блатата, няма да има спасение за вас, перси, от тези стрели.“

Тук междудругото виждаме виждаме изложение и на предпоставките за партизанската война („ние, скитите, нито поселища имаме, нито посеви, та да препираме от страх да не ги завземете и опустошите, да ги браним от вас с бой.”). Едни от коментаторите на случката с дешифрирането, С.К.Жегалова – С.Г.Жижина – З.П.Попова – Ю.С.Черниховская, посочват, че да бъдеш уверен в правилността на прочитането на рисунките може само тогава, когато писмената се разшифровали от самите съставители.

Да се върнем на „индианските ребуси”. На една знаменита рисунка, образец за индианско писмо, под формата на спирала са изобразени: индианка, индианец, стрела, следи от крачки, дървета, дъжд, „поглед”, две палатки, следи от крачки, река, риба, човек...Томкинс дава такава интерпретация на тази рисунка: „Индианецът се скарал с жена си: той искал да отиде на лов, а тя не искала това. Мъжът направил отрицателен знак, в смисъл, че не е съгласен с жена си, взел лъка и стрелите и се отправил в гората. По пътя попаднал на виелица, и започнал да търси убежище. Той видял две палатки, приближил се към тях, но открил там болни: в едната палатка имало момче, а в другата мъж, болен от шарка. Той се впуснал да бяга с всички сили и скоро се оказал при реката. В реката открил риба, и започнал риболов. Уловил риба и я изял, направил убежище за два дена. След това отново се отправил на път и видял мечка. Той стрелял по мечката и я убил, започнал от радост на танцува. След това продължил по-нататък и видял индианско село, но забелязал, че то принадлежи към враждебно племе, отново се спасил с бягство и бягал дотогава докогато попаднал на малко езеро. Обхождайки езерото, той видял елен. Стрелял, убил елена и започнал да го влачи към своята палатка, към жената и малкия му син.” И.Е.Гелб критикува тази интерпретация, като отбелязва, че тя е предназначена за учебник на бойскаути, макар в общи линии да е съгласен с нея.

Итало Калвино, подпомогнат от професора по класическа археология Салваторе Сетис от университета в Пиза, в „Какво ни разказва Траяновата колона” прави прочут анализ на изображенията върху колоната. Тя е висока 40 метра, и е фигуративно повестование от филигранни детайли оформени като спирала от барелефи, изискващи последователен „прочит”; колоната разказва за двете войни на император Траян в Дакия (101-102 и 105 г.). „Спиралата се върти, като следва едновременно както развитието на разказа във времето, така и пътя му в пространството, поради което повестованието не ни връща никога по същите места: тук Траян се качва на кораб в пристанище, там дебаркира и се впуска да преследва неприятеля, ето крепост, превзета със стенобойни машини, а по-нататък виждаме да влиза в действие полската артилерия...[...] Но загадка за нас си остава не само адресатът на това така фино изваяно визуално послание. Нищо не ни е известно и за начина, по който са били издигнати един върху друг осемнадесетте цилиндрични и кухи мраморни блокове, с вита стълба отвътре, от които е съставен стволът на колоната. Неизвестно е също така дали блоковете са били скулптирани един след друг на земята, или като са били монтирани.” Итало Калвино завършва така разказа си за Траяновата колона: „А ето че ни е останала и до днес тази епопея от камък, един от най-съвършените и обширни изобразителни разкази, известни на човечеството.”

В това изследване Итало Калвино беше споменат на два пъти. Затова е добре да се посочи как той характеризира творческия си метод в едно интервю от 1968 г.: „Аз се интересувам главно от мозайката, в която е вплетен човекът, от фигурата, която трябва да открия сред шарките на килима. И без това съм сигурен, че от „човешкото” няма да се измъкна, макар да не се пресилвам да излъчвам човешко от всичките си пори: историите, които описвам, се зараждат в човешкия мозък посредством комбинация от знаци, изработени от предшествуващи човешки култури.”

Историите с туземците продължил Даниел Дефо в „Робинзон Крузо”. Там е описал срещата на героя с Петък. Робинзон се опитал да се обясни с думи, след това с жестове. Обаче само „езика на рисунките”, начертани на пясъка, му помогнали да намери общ език.

Най-доброто разрешение, което дават изследователите на горните проблеми е „пазиграфията” – „универсалното писмо”. Този термин и наука били предложени от немския хуманист Йохан Тритхейм (1462-1516). След това в същата насока излезли трудове на Готфрид Лайбниц и Гротефенд. През 1629 в дискусията се включил и Рене Декарт: „Следва да се установи методологическото разположение на всички мисли-идеи, подобно на методологически установения порядък на естествените числа. Също както един ден можеш да се научиш на някакъв неизвестен език, казвайки и пишейки всички числа до безкрайност, по същия начин можем да конструираме всички думи, необходими за изобразяване на всичко, което може да дойде наум на човека. Всичко зависи в намирането на тези прости идеи, които са свойствени за представите на вески човек, и от които се натрупва всичко това, за което хората мислят.”

Лайбниц се включва в дискусията след Рене Декарт, показвайки как може да се построи универсално писмо и език, които межели да станат „азбука на човешката мисъл”. Разсъжденията се заменят с изчисления, езикът става логическа алгебра на понятията. Всички сложни идеи се получават като комбинация на по-прости. Оттук произхожда знаменитото изказване на Лайбниц когато възникне спор – „нека седнем и да изчислим”.

След Лайбниц идеите на пазиграфията продължават да се развиват в любопитни трудове. Сърбинът Мойсей Паич – в 1859 г. издал „Пазиграфия на основа на арабските цифри”. Андре Екарт създал „зафо” – смислово писмо. Чехът Батек разработил „неоглифи” – „идеографическо предаване на мислите с образи, не свързани с думите на несъществуващите езици”. Своеобразна препратка отново към цифрите направил художника Марк Шагал. Когато го попитали да обясни съдържанието на картината си, той отговорил: „Рисувах картината си 11 години – за толкова години, би трябвало да ви я обяснявам”.


Литература:
1.    Александр Кондратов. Книга о букве. Изд. „Советская Руссия”, М., 1975.
2.    Даниел Дефо. Робинзон Крузо.
3.    Жорж Перек. Животът. Начин ан употреба. „Народна култура”, С., 1980
4.    И.Е.Гельб. Опит изучения письма. „Радуга”, М., 1982.
5.    Итало Калвино. „Какво ни разказва Траяновата колона” в кн. Невидимите градове. Изд. „Народна култура”, С., 1990.
6.    Итало Калвино. „Как бил нов Новия свят” в кн. Невидимите градове. Изд. „Народна култура”, С., 1990.
7.    С.К.Жегалова, С.Г.Жижина, З.П.Попова, Ю.С.Черниховская. Пряник, прялка и птица Сирин. Изд. „Просвещение”, М., 1983.
8.    Цветан Тодоров. Завладяването на Америка. Въпросът за Другия. Изд. “Св. Климент Охридски”, С., 1992.
9.    Херодот. Исторически новели. Пр. от старогръцки Доротей Гетов, ДИ „Народна култура“, С., 1982.

 
 
* * *