играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

He who knows does not speak.He who speaks does not know.
Lao-tsu


Този, който знае – не говори. Този, който говори – не знае.
Лао Дзъ

* * *
 
Пъзелът. Начин на употреба - 3
Публикации - Други загадки (Изследвания)
Автор: Йони Лазаров   
Четвъртък, 14 Януари 2010г. 20:41ч.

Китайският ребус

„Китайският ребус” привнася екзотика в теорията на пъзелите. Общопонятни са трудностите за взаиморазбирателство между Изтока и Запада, разпознати от Ръдиард Киплинг и Николай Конрад.

Понякога към китайските ребуси се визират йероглифите. Йероглифно писмо е имало и в Древен Египет, но то не е оцеляло. Така, че когато се споменат йероглифите, то обикновено си ги представяме в китайският им вариант, но също в японски и корейски варианти.
Акосеприеме,чекитайските
йероглифисатруднопонятни, 
тонекавсепаксиприпомним,  
четезаместихаощепотрудно
понятнотописмоотвъзли.
Човекътнакоготосе приписва
товаекултурниятгеройФуси.

Синоним на китайският ребус е „китайската грамота”. Идиом, който намеква за нещо трудно разбираемо. Твърди се, че когато руският цар Петър І, изпратил посланици в Китай, те се върнали от там с дипломи, но тъй като никой не успял да ги прочете – така и ги нарекли „китайска грамота”.

В равнозначното на енциклопедия на пъзелите – книгата на Жорж Перек „Животът. Начин на употреба”, един от главните герои лорд Бартълбут, за да изрисува 500-те си безмислени картини – също използва и китайски пристанища, наред с други.

Дерек Уолтърс указва, че поради богата омонимика (думи с еднакво звучение, но с различно значение) в китайския език практиката изобилства с множество трудно преводими каламбури. Уолтърс привежда как трябва да се тълкуват предметите и животните в някои китайски картини:
Прилеп – фу – късмет;
Бутилка и седло – пин ан – мир и сигурност;
Бокал – дзюе – достойнство;
Риба – ю – свръхизобилие;
Елен – лу – издигане в службата;
Рак – ка – смях.
В средновековния разказ на Ли Гун-цзо "Историята на Се Сяо-ъ" се дава следната гатанка:
"Аз веднага помолих уважаемия Ци да напише гатанката на хартия, облегнах се на перилата на верандата и почнах да пиша с пръст във въздуха, съобразявах съсредоточено и мълчаливо. Преди още насядалите посетители да се уморят, аз проумях написаното.
Наредих на един храмов прислужник да пивика бързо Сяо-ъ, а когато тя дойде, аз почнах да я разпитвам какво се е случило. Сяо-ъ дълго плака, после каза:
-- И баща ми, и мъжът ми бяха убити от грабители. Наскоро след това сънувах, че баща ми ми казва: "Оня, който ме уби, е маймуна в кола, трева на изток от вратата"; сънувах и мъжа си да ми казва: "Оня, който ме уби, върви сред класовете, мъж за един ден." Оттогава минаха години, а никой не може да обясни това.
-- Щом е тъй, аз ще поясня - казах аз. - Оня, който е убил баща ти, е Шън Лан, а оня, който е убил мъжъ ти, е Шън Чун. Да вземем "маймуна в кола" да махнем горната и долната черта - получава се йероглифа шън". А "шън" съответствува на маймуна. Затова е казано "маймуна в кола". Ако пък под "трева" сложим "врата" - "изток", това е йероглифът "лан". Да вземем сега "върви през класовете", това значи "минава през нива" и също е равно на йероглифа "шън". А от "мъж за един ден" добавяме една черта - "единицата" - над "мъж", о отдолу слагаме "ден" и получаваме йероглифа "чун". Оня, който е убил баща ти е Шън Лан, а оня, който е убил мъжа ти е Шън Чун. Това е достатъчно да стане ясно."
Изразът е използван от руския фантаст Александър Беляев в романа „Владетелят на света”: „Тази работа приличаше на китайски ребус. Поставени неправилно, отделните части се разпадаха, не съвпадаха, не влизаха в жлебовете.”

Ханс Кристиан Андерсен в "Славеят" така разбира и разрешава китайския ребус: "В Китай, както знаеш, императорът е китаец и всички около него са също китайци..."
И разбира се, китайски ребус е играта Го (вейци), с привкус и на азиатски ребус. Правилата са прости, но стратегията е върховна. Когато Борхес ни запознава с играта, той казва, че е запомнил деня, в който се е запознал с играта – защото няма да има шанса да я научи. Денят е 9 септември 1978 година.

В лабиринтовия разказ на Борхес „Градината на разклоняващите се пътеки”, главният герой Цюй Пън, дълбок познавач на класическите книги, поет и калиграф и блестящ играч на Го и сянци – захвърлил всичко за да направи книга и лабиринт. Той вярвал в безчислеността на временните редове, в растящата, главозамаяваща мрежа от разклоняващи се и стичащи се паралелни времена...

Истинска загадка е и фабулата на романа „Езерото, което не връщаше удавници” на Роберт ван Хюлик. Там една диаграма за Го, е във възела на разрешаване на загадката. Така романът се нарежда на достойно място в „китайските загадки” на Хюлик.


Литература:
1.    Луис Хорхе Борхес. „Играта Го”
2.    Луис Хорхе Борхес. Письмена Бога. Изд. „Республика”, М., 1994.
3.    Александър Беляев. Владетелят на света. „Народна младеж“, София 1977.
4.    Жорж Перек. Животът. Начин на употреба. Изд. „Народна култура”, С., 1980.
5.    Дерек Уолтърс. Китайска митология. Изд. „Абагар холдинг”, С., 1995.
6.    Роберт ван Хюлик. Езерото, което не връщаше удавници.
7.    Ханс Кристиан Андерсен. Приказки. Пр. от датски Владимир Старирадев. Книгоиздателска къща "Труд", С., 2006.
8.   "Историята на Се Сяо-ъ", Средновековни китайски новели. Изд. Народна култура, С., 1967, превод от старокитайски Бора Друмева.

 
 
* * *