играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

If you look into your own heart, and you find nothing wrong there, what is there to worry about? What is there to fear?
Confucius


Ако погледнеш в сърцето си, и не намериш нищо лошо там, то за какво трябва да се тревожиш? Има ли от какво да те е страх?
Конфуций

* * *
 
Пъзелът. Начин на употреба - 2
Публикации - Други загадки (Изследвания)
Автор: Йони Лазаров   
Четвъртък, 24 Декември 2009г. 12:28ч.

Херман Хесе в знаменития си роман „Играта на стъклени перли” описва времето и периода на кръстословиците и вестникарските изрезки. Едно сиво ежедневие, където имитаторството и подражанието са на върховна мода и почит. Разбира се, авторът противопоставя кръстословиците на „играта на стъклени перли”, за която се изисква логика и интуиция, знания и въображение.

Кръстословиците и псевдозадачите са добре дошли като материал във вестниците, където трябва да се запълва празното пространство. По същество, те не са по-лоши от псевдоновините, и също спомагат човек „да си прекарва приятно времето” и заедно с това „да се плъзга по повърхността на нещата”. Въпреки това, трябва да се отчете, че първото появяване на „Го” (в България) беше в кръстословиците: „Японска игра с две букви”.

„Времето на кръстословиците” беше пародирано и иронизирано от прочутата „Игра на 15” на Самуел Лойд, гениален изобретател на логически игри, но също математик и шахматист. Една игра, априори невъзможна за решение, но която се предлага на любителите на главоблъсканици. Времето на тази игра, е неподражаемо описано от математика Мартин Гарднър: как хора от всички социални класи, по всяко време, разместват блокчетата на „Игра на 15”, като се надяват, че точно на тях ще се усмихне шастието да намерят решение и заедно с това значителна награда. Играта на Лойд беше много популярна в Лондон през 70-те години на ХІХ век, но като „вечно зелена” беше много популярна и през 50-те години на ХХ век в СССР (Болл, Коксетер). Димитър Вакарелов в „Игра и математика” определя „Игра на 15” на Сам Лойд като прототип на всички пермутационни игри (пермутация значи разместване). Вакарелов определя книгата си, в която разглежда и „Кубчето на Рубик”, като мост от игрите към математиката.

Но ето как самият Лойд описва интереса към играта: „Хората буквално се побъркваха с тази главоблъсканица. От уста на уста се носеха разкази за някакъв бакалин, който забравил да отвори магазина си, или пък за някакъв уважаван свещеник, прекарал цялата нощ под уличния фенер с надеждата да си спомни как е решил задачата. Говори се за лоцмани, надянали корабите си на скали, и за машинисти, „прескочили” гарите. Загадъчната особеност на главоблъсканицата явно е в това, че много хора са съвсем сигурни, че са постигнали успех, а никой не може да си спомни реда на ходовете.” (Лойд)

В научното си есе "Преди азбуката" (1982 г.), Итало Калвино има интересно наблюдение, че кръстословиците са възникнали още в Древен Египет: "Разполагането на знаците във вертикални колони, преобладаващо, преди да се наложи (по времето на Средната империя) хоризонталният ред (от дясно

 на ляво), оставя на читателя свободата д атече йероглифите във вертикална или хоризонтална последователност, от дясно на ляво: още тогава започват дълбокомислените игри на писарите, които комбинират едната посока с другата и откриват кръстословицата!"

Неотдавна периода на кръстословиците беше продължен от судоку-манията. Това даде обилен материал за вестниците и доста „храна за размисъл” и главоблъскане за любителите. Тъй като всяка мода се изчерпва, судоку имаше продължение в други подобни опити (какуро и т.н.). Но ценното в судоку беше, че тяхната теория се опира на магическите квадрати, които са на свой ред са мост към сериозната математика, а също мост към Шах и Го.

Разбира се, темите за пъзелите и организиране на живота като пъзел бяха обстойно разгледани в романа на Жорж Перек „Животът. Начин на употреба”. Перек, известен и като „Пе-ре-шу сан”, беше един от пионерите на Го във Франция, заедно с математиците: Рубо (Ру-бо сан), Пиер Лусон (Ру-зо сан) и Клод Шевалие (основател на математическия кръг „Никола Бурбаки”), (Bercoff).

Главоблъсканиците, решаването на пъзели са тъканта на „нормалната наука”, точно в смисъла както я разбира Томас Кун в „Структура на научните революции”. Томас Кун (също като Витгенщайн) илюстрира своите разсъждания с шахматни мотиви: „Докато търси някакво частно решение на главоблъсканиците, изследователят може да изпробва редица алтернативни подходи и да отхвърли онези, които не дават желания резултат, но не подлага на проверка парадигмата. Но той по-скоро прилича на шахматист: когато му е поставена задача и шахматната дъска е пред него (в буквалния смисъл или в мислите му), той изпробва различни алтернативни ходове в търсене на решение. Тези опити били те на шахматиста или на учения, изпробват само възможностите за решение, а не правилата на играта. Те са възможни само дотогава, докато парадигмата се приема без доказателства. Ето защо проверка на парадигмата се предприема само след като настойчивите опити да се реши някоя достойна за вниманието главоблъсканица не са успели и са довели до криза.”

За Томас Кун нормалното ежеднение в науката е решаване на главоблъсканици, но когато не се вижда решение в рамките на установената парадигма, се предлага научна революция или смяна на старата парадигма с нова. Така за смяна на нормалните пъзели, судоку и кръстословиците, Weiqiland предлага да се обърне внимание на математиката, Шах и Го, респективно на логическите игри.


Литература:

1.·· ·Болл, У., Коксетер, Г. Математические эссе и развлечения. М., „Мир”, 1986.
2.·· ·Лойд, С. Математическая мозайка. М., „Мир”, 1980.
3.·· ·Беркофф, Aндре. „Ето ги новите японски ентусиасти”. Октомври 2009, www.weiqiland.net
4.·· ·Вакарелов, Димитър. Игра и математика. Държавно издателство „Народна просвета”, С., 1986.
5.·· ·Гарднер, Мартин. Математически развлечения. Изд. „Наука и изкуство”, С., 1977.
6.·· ·Кун, Томас. Структура на научните революции. Издателска къща „Петър Берон”, С., 1996.
7.·· ·Перек, Жорж. Животът. Начин на употреба. Изд. „Народна култура”, С., 1980.
8.·· ·Хесе, Херман. Играта на стъклени перли. Изд. Хемус, С., 1999.
9.··· Калвино, Итало. Невидимите градове. Изд. "Народна култура", С., 1990.

 

 
 
* * *