играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

All kinds of chess remarks are put into the mouths or pens of everyone from Confucius to Kasparov...
Edward Winter

Всички видове изказвания за шахмата са били произнесени или записани от всички като се почне от Конфуций до Каспаров...
Едуард Уинтър
* * *
 
Ем.Ласкер, Ед.Ласкер - философия и интелектуални игри
Публикации - Други загадки (Изследвания)
Автор: Йони Лазаров   
Неделя, 04 Май 2008г. 18:15ч.

 

Интересът и познанията на доктор Емануил Ласкер и неговият чичо, Едуард Ласкер, към интелектуалните и логически игри и в частност към Го е неоспорим и ненадминат в много отношения и до днес. Те са познавачи на: шахмат, шашки, спортен бридж, рендзю и Го. В много отношения те са "последните мохикани" на времето си, които отново излизат на мода днес. Ем. Ласкер бил световен шампион по шахмат в продължение на 27 години - ненадминат и досега рекорд. И след като отстъпва титлата си на Капабланка (Хавана, 1921), пак си остава един от водещите гросмайстори в света. Ед. Ласкер, също шахматист, е един от първите го-играчи в Германия и един от основателите на американското Го.

Вторият световен шампион, Ем.Ласкер, заедно с Тараш утвърждават "позиционната школа" на първия световен шампион Вилхелм Щайниц; и е основоположник на психологическия подход в шахмата, както и в методологията на преподаването му. Занимава се изключително плодотворно с всички важни философски въпроси на времето си, за което свидетелства по-долу не някой друг, а Алберт Айнщайн. Може да се каже, че Ем. Ласкер е един от идеологическите предшественици на станалата модерна по-късно "теория на игрите" [1], Ласкер я нарича "теория на битката" и през 1907 издава книгата си "Философия на битката".

Ето две шахматни партии на племенника и чичото:
Ем. Ласкер - Ед. Ласкер, Ню-Йорк, 1924
Едно интересно съвпадение - през тази година се учредява Nihon ki-in или Японската Го Федерация. Тази партия се играе в японската зала на хотел "Аламак".

Когато на демонстрационната дъска след 103 ход се появява надпис "реми", изумлението на зрителите няма предел. Това навярно е била най-невероятното, най-парадоксалното реми, фиксирано някога на международни турнири [2]. Крайната позиция е: бели - Цb4, Кb2; черни - Цd5, Тf3, пешка на b3. След подписването на мирния договор Едуард Ласкер, подавайки ръка на своя знаменит племенник, възкликва: " Не знаех, че в ендшпила коня прави реми против топ и пешка!".

А ето една знаменита партия на Ед.Ласкер, спечелена срещу английския майстор Дж.Томас, чрез жертва на дамата:
Ед.Ласкер - Дж.Томас, Лондон, 1911: 1. d4 e6 2. Kf3 f5 3. Kc3 Kf6 4. Og5 Oe7 5. O:f6 O:f6 6. e4 fe 7. K:e4 b6 8. Od3 Ob7 9. Ke5 0-0 10. Dh5 De7 11. D:h7!! Kr:h7 12. K:f6++ Krh6 13. K5g4+ Krg5 14. h4+ Krf4 15. g3+ Krf3 16. Oe2+ Krg2 17. Th2+ Krg1 18. 0-0-0x

Не се знае точното време, през което Ем. Ласкер научава за Го. В живота му има периоди (1900-1903; 1914-1920; 1927-1933; 1935-1941), през които той не се занимава с шахмат, а интензивно се занимава с математика, философия, теория на игрите, писане на книги [3]. Предполага се, че през тези периоди Ласкер интензивно се е занимавал също с Го. Във всеки случай Ем. Ласкер през 1928 година е бил запознат с Го, защото я включва в книгата си "Народни настолни игри" и там прави важното си изказване за начина на преподаване на Го: от книгата на Franco Pratesi "Eurogo", vol.2, p.322. "We have found - mentioning the review of the book "Brettspiele der Volker" by Dr. Emanuel Lasker - that he realized that teaching systems for Europeans were different from those currently used in Japan. Probably a lot of other players and Go writers had the same opinions, and wrote accordingly, but a new, really original approach to teaching the game hardly existed in Europe, even in subsequent years."

Ученият Оскар Коршелт (Korschelt), който публикува една от първите европейски книги за Го [4], в 1905 г. запознава с Го немските студенти, включително и Едуард Ласкер, които се заинтересуват от тази екзотична игра. Племенникът на Едуард, Емануил Ласкер, който по това време е бил световен шампион по шах, се предполага, че е запознат с Го след връщането си в Германия. Едуард издава знаменитата си книга "Го и гомоку" през 1934 на английски език. След това Едуард емигрира в Америка, където става един от основателите на Го там.

През 1919 Ем. Ласкер издава най-важната си философска книга: "Философия на незавършеността (безкрайността)". Тази книга е повод Ласкер да се срещне с А. Айнщайн в Берлин и през 1920 да водят интересни беседи. Ласкер не е оставил спомени за Айнщайн, но Айнщайн е писал за него в увода на неговата биография; предисловие към книгата на д-р Й.Ханнак "Емануил Ласкер. Биография на световния шампион."

"Емануил Ласкер несъмнено беше един от най-интересните хора, с които имах възможност да се запозная в последните години. Ние трябва да благодарим на тези, които запознават съвременниците и бъдещите поколения с неговата биография.

У немного хора може да се види такова изключително, както при Ласкер, съчетание на независимост на личността и горещ интерес по всички крупни проблеми пред човечеството. Самият аз не съм шахматист и затова не мога да съдя за неговото мислене в тази сфера. Трябва да си призная също, че ми е чуждо присъщото на тази игра форма на подтискане на интелекта и духът на съперничество.

Аз се срещнах с Ласкер в дома на стария приятел Александър Московски, и ние добре се запознахме, обменихме мнения по различните проблеми по време на взаимните разходки. Не един път в нашите разговори ми принадлежеше ролята на слушател, защото за творческата натура на Ласкер беше по характерно да излага своите възгледи, отколкото да възприема чуждите.

Въпреки на неговото жизнеутвърждаващо светоглед, аз намирах в личността му трагически черти. Необичайната мощ на ума му, без която не може да се стане шахматист, винаги беше свързана с шахмата и духът на тази игра доминираше, дори когато ставаше дума за философски и общочовешки въпроси.

И въпреки това, на мен ми се стори, че шахматът беше за него по-скоро средство за съществуване, отколкото смисъл на живота. Истинските му интереси бяха свързани с изследванията в науката, в красотата на логическите структури, покоряващи всеки, който поне един път е изпитал тяхното въздействие.

Материалното благосъстояние на Спиноза и независимостта му се базираше на шлифоването на оптически стъкла; в живота на Ласкер аналогична роля играеше шахмата. Но съдбата на Спиноза беше щастлива, защото професията му оставаше свободен неговия разум, докато шахматът толкова силно завладява интелекта на майстора, че свободата и независимостта му не могат да останат незасегнати. Към този извод достигнах беседвайки с Ласкер и четейки неговите философски книги. От тях повече от другите ме заинтересува "Философия на безкрайността" - работа не само много оригинална, но и рисуваща личността на Ласкер в неговата пълнота.

Дойде време да поясня, защо аз нито устно, нито писмено се опитвам да опровергая забележките по повод на теория на относителността (специална). Трябва да кажа нещо по този повод, защото в тази биография може да се прочете нещо като критика по мой адрес. Острият, аналитичен ум на Ласкер веднага установи, че крайъгълният камък на цялата теория на относителността се явява постоянството на скоростта на светлината (в пусто пространство). Той ясно виждаше, че един път като се приеме постулата за постоянство на скоростта, относителността на времето става безспорна, а това на него съвсем не му се нравеше. Какво да се прави? Той се опитваше да следва примера на Александър Македонски, който разряза гордиевия възел. Опитвайки се да разсече проблемата на относителността, Ласкер изказа следната идея: "Никой не разполага непосредствена информация за скоростта на светлината в празно пространство. Даже междузвездното пространство съдържа, макар и минимално количество материя, това се отнася даже към вакуума, който ние създаваме изкуствено. Кой е в правото си да отрече, че в абсолютно пусто пространство, скоростта на светлината може да е безгранична?"

На този довод може да се отговори примерно така: "Напълно е справедливо, че никой не разполага с непосредствена информация как се разпространява светлината в абсолютно пусто пространство. Но заедно с това, е невъзможно да се построи разумна теория на светлината, която допуска в пространство с минимално количество материя да има съществено значение за скоростта на разпространение на светлината. Засега не е сформирана такава теория, съгласувана с наблюденията на светлината в почти пусто пространство; нито един физик не ще приеме предложение метод за разсичане на гордиевия възел и ще предпочете да изчака появяването на истинен способ."

Обаче, на мен много ми се нрави стремежа на Ласкер към независимост, към самоутвърждаване - толкова рядко качество в поколение, в което почти всички интелектуалци принадлежат към категорията на приспособенците. Аз се радвам, че читателите на това жизнеописание ще получат информация за Ласкер, който беше силна личност и заедно с това мек и дружелюбен човек. Което се отнася до мен, то аз съм благодарен на този неизтощим, независим и скромен човек за съдържателните беседи, които ми подари." (А. Айнщайн, Принстън, октомври 1952 г.)

Има няколко знаменити изказвания на Ем. Ласкер за Го. За нуждата от правилно и навременно преподаване, вече казахме; още повече, че Ласкер е един от първите занимаващ се и с методологията на преподаване на шахмата.

Визирайки изключително простите математически правила на Го, Ласкер пише: "Ако има някъде извънземни, те също по свой начин биха открили за себе си играта Го". С това, може би Ласкер има предвид, че Го е проста от математическа гледна точка игра - ако има извънземни, те не биха ли открили и математическите закони и заедно с това и играта Го? С това изказване бъдещите интерпретации биха могли да продължат така: Ако има среща с извънземни, то първият контакт с тях не би ли било партия Го?

Ласкер един от първите, които прави сравнение между шахмата и Го, което по-късно се превръща почти в моден навик, особено на европейска почва: "Имайки също така прости правила като шахмата, Го не му отстъпва по сложност на шахмата." Ласкер забелязва диалектиката между простото и сложното.

Ласкер няколко пъти е ходил в Русия на големи международни шах-турнири. Дали там е успял да научи някой на Го? Ето изказването на Емануил Ласкер и коментара на Franco Pratesi: Eurogo, vol. I. p.289:


"Upon his return from Russia, one of his friends asked him whеther he had used the opportunity to teach the Russians some Go. "Russia belongs to Asia", he answered, "and Asia is the mother of all games. When one meets Asiatics, one doesn't teach them any game, one learns it from them."
Can we interpret this elusive answer of the great champion as the proof that Lasker found there Go players stronger than himself?

Вероятно това изказване на Ласкер връща още по-назад датата на това - "кога Го е проникнало в Русия"! Но несъмнено насочва вниманието към големия потенциал на Русия в овладяването на интелектуалните спортове.

Следващото изказване за Го Ласкер прави пред руския шахматен журналист А. Кобленц. Доста е разпространено мнението, че през последните си години Ем. Ласкер играе изключително Го. Когато през 1935 Кобленц отишъл за интервю при Ласкер в Лондон, в неговата квартира не видял шахматен комплект, а само го-комплект разположен на кръгла маса. След като Ласкер, го предразположил за разговор, Кобленц се престрашил да попита:
- Кажете, докторе, вие увличате ли се от играта Го?
- Опитвам се да опозная тайните на тази игра вече петдесет години. В тактиката повече или по-малко се оправям, в стратегията - не. Видимо за това ще ми потрябват следващите петдесет години, - добавил Ласкер, усмихвайки се.

Това изказване на Ласкер удивително напомня на изказването на Конфуций. Философът на петдесет години казал, че вече много години изучава Идзин (Книга на промените), но видимо му трябват още петдесет години за това изучаване. Според няколко теории, идеологията на Идзин се свързва с идеологията на Го (вейци на китайски). Освен това, Конфуций прави първото известно изказване за Го, в смисъл, че играта е стойностна и заслужава нашето внимание.

В интервюто с Кобленц, Ласкер предрича, че следващият световен шампион по шах ще стане Ботвиник (това пророчество се осъществява). След това се засягат любимите теми на Ласкер: повишаването на социалния статут на шахматиста и авторските права над текста на шахматните партии.

В лондонския си период Ласкер е застигнат от голяма материална нужда, тъй като неговото състояние е останало в Германия и през този период дава уроци по спортен бридж. Великият "крал на бриджа" и теоретик Кълбертсън писал в автобиографията си:

"Аз си спомням това с горчив привкус. При мен в Лондон дойде доктор Емануил Ласкер, екс-шампион по шахмат. Аз с радост го приех, защото дълбоко го уважавах. Духовно той беше великан както в шахмата, така и във философията. Обаче, видимо в материално отношение беше на нулата.
- Мистър Кълбертсън, - ми каза Ласкер, - аз бих искал да стана учител по бридж. Чувал, че вие тествате и след това давате удостоверения за правото да се преподава бридж. Аз бих искал да се подложа на такива тестове и да получа такова удостоверение.
- Но какво говорите, господин докторе, - отговорих аз, - кой съм аз, за да ви подложа на тестване! Това повече подхожда на Вас.
- Не, не, господин Кълбертсън, аз говоря много сериозно. Вашето удостоверение ще ми помогне да се сдобия с ученици. Вашето име е изключително авторитетно, - и той ме погледна с умоляващ поглед.
Аз мислех за годините на неговата блестяща кариера, за неговите огромни заслуги пред света; мислех за благородната игра, с която се заемаха най-добрите умове на човечеството. Още си помислих за високите хонорари, които носи бриджът, по сравнение с по-скромните доходи, които дава шахматът. И ми стана тъжно. И докато аз развълнуван, мълчах, то Ласкер още веднъж настойчиво повтори молбата си.
Аз му дадох това почетно удостоверение, - завършва Кълбертсън повествуванието си."

През 1936-37 Ласкер заедно с жена си Марта живял в Москва, където преподавал математика в Руската Академия на науките и бил треньор на руския шах-отбор. Радвал се на изключително топъл прием от руските си домакини. Но след това отива в Америка, при дъщеря си; не е известно дали там се среща с чичо си Ед. Ласкер. Там издава книгата си: The Community of the Future, New York, 1940. През 1941 умира на 72 години.

След като е запознат с всички видове логически игри Ем. Ласкер и Ед. Ласкер са идеалните предшественици (но не единствените) на новото движение в интелектуалните спортове - обединяването в Международна Асоциация по Интелектуални Спортове (IMSA), където са включени Го, шахмат, шашки и спортен бридж. Човек се пита, защо към тази знаменита комбинация не е включена играта рендзю (ушици на китайски)? През 2008 година ще се проведе Първата интелектуална олимпиада по тези спортове в Пекин, непосредствено след лятната олимпиада.

Бележки:

1. Нейман Дж. фон, Моргенштерн О.: Теория и экономическое поведение. - М.: Наука, 1970. Това е първата официална книга за "теория на игрите", след което се разработва в Принстън.

2. Следващото парадоксално реми също на 103 ход се случва в партията Фишер-Барца на турнира в Цюрих, 1959. Партията три пъти се отлагала, партньорите изписали две бланки, но и след това когато на дъската останали само два царя, Фишер направил още два хода! Реми! Потресен от такъв фантастичен натиск , Барца се изправил от масата, а Фишер му говори, сякаш нищо особено не се е случило:
- Нека разгледаме партията от самото начало. Мисля, че някъде бих могъл да играя по-силно.
И тогава изтощеният Барца успял да промълви:
- Но какво, аз имам жена, деца, кой ще ги храни в случай на моята преждевременна смърт.

3. Философските трудове на Ласкер:
Kampf, 1907
Das Begreifen der Welt, 1913
Die Philosophie des Undvollendbar, 1919
Vom Menschen die Geschihte, 1925
Breitspiele der Volker, 1928
Das verstandige Kartenspiele, 1928
Das Weltbild des Spieler (ръкопис)
The Community of the Future, New York, 1940

4. O. Korschelt, The theory and practice of Go.

 
 
* * *