играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Самата аз виждам в играта на Го твърде много съответствия със самия процес на живеене и я използвам, за да възпитавам чрез нея своето отношение към живота, както и да подобрявам визията си за това как действително стоят нещата...

Лейди Игнеса

* * *
 
Хосров І Ануширван: космическият порядък и игрите на мъдростта
Публикации - Други загадки (Изследвания)
Автор: Йони Лазаров   
Понеделник, 24 Август 2009г. 21:03ч.

 

Според случая, описан от Фирдоуси в „Шахнаме”, един индийски махараджа е изпратил в двора на Хосров І шахмата като загадка. Учените от кръга на Хосров І решили успешно загадката и на свой ред изпратили като загадка таблата. Историята не разказва как са се справили индийските учени, но вероятно успешно.

Полският изтоковед Ф.Махалский поместил в списанието „Проблеми” (1951 г.) статия на шахматна тема, където се казва: „...Освен това знаем от историята, че шахматът е проникнал в Иран от Индия заедно със съчиненията на известния баснописец Бидпая (Пилпая) в периода на царстването на сасанидския цар Хосроу Ноширван (справедливия)...Арабите взели шахматната игра от персите в VІІ в. заедно с името „шатрандж”...Произходът на шаха е несъмнено индийски. В персийската литература е съхранен неголям труд от времето на династията на Сасанидите (242-651), написан на пахлавийски (древноперсийски) език под заглавието „Чатранг намак” – учебник на шахматната игра.” (Гижицкий 1970, с.14)

Тъй като санскритското име на шаххмата е „бодхичал” (игра на интелектите), това е също размяна на интелектуални послания. Игрите в този регион на света се разглеждат като едно от проявленията на закона и порядъка „рита” (от която дума произлиза „ритуал”). „Космическият порядък „рита” е установеният път на света, слънцето, луната и звездите, утрото и вечерта, деня и нощта.” (Радхакришнан 1956, с.62). В логическите игри трябва да сме последователни в провеждането на плана, а „рита” е подредено и последователно поведение; но хазартните игри се отхвърлят, не принадлежат на „рита” (Радхакришнан 1956, с. 88). В известен смисъл шахът може да се разглежда като борбата на светлината и мрака, в този регион на света вече  са познати системити на Заратустра и Мазда, за борбата между доброто и злото. Таблата може да се разглежда като ритуална обиколка на слънцето за една година, защото в таблата имаме 24 позиции и по 15 пула за всеки – 24 х 15 = 360, колкото дни има в годината (Лазаров 2008). Връзката на персийските божества със слънцето е ясна и известна: първоначално символ на Ахура Мазда е слънчев диск с разперени крила, открит в Персепол (Иванова 1997, с.135).


В древна арабска енциклопедия ал-Масуди (умира 959 г.) пише: „Царят на Индия Балхита направи тази игра алегория на възвишени небесни тела, такива като 7 планети и 12 зодиака, и посвети всяка фигура на някаква звезда. Шахматната дъска стана школа на управление и защита, използваха я по време на война, когато трябваше да се изучават плановете, бързото или бавното предвижване на войските. На удвоените домове на шахматната дъска индусите приписвали мистериално значение и виждали тази връзка с първопричината, която се издига над сферите и квадратната сума на домовете си...Изложих тази мъглява гледна точка за влиянието на небесните тела, които съгласно индусите са свързани с позициите на дъската.” Ал-Масуди описал шест разновидности на шахмата, пет разновидности астрономически шах. Така или иначе, астрономичния шах има отношение към затракион (византийския шах).

Персийците и индийците имат сходни митологии и философии, те успешно решили един на друг загадките си. А в случая шах и таблата са модели на света и размяната на тези подаръци и много ценена – наистина царски игри и дарове, както ще проличи по-долу и от титлите на владетелите. Този случай много прилича на възможна бъдеща космическа размяна на смислени съобщения – ако някъде се улови и разшифрова изпратено от Земята писмо – значи и на друго място има разумна цивилизация (Лазаров 2008).

 

Случката между индийците и персийците можем да разглеждаме и в контекста посочен от Хойзинха – „игри на мъдрост”. „Световният ред, разпореден и определен от боговете, поддържан чрез култа с цел опазване на живота и благосъстоянието на хората, този „ртам”, да го наречем с древноиндийската дума, най-силно се охранява с помащта на тайните, свещени познания за произхода на света и техните тайнствени имена. Състезанията по свещени знания са силно вкоренени в култа и представляват важна част от него... Единственото, което можем да кажем, е че философията се ражда в това култово състезание не от празна игра, а в свещена игра. Мъдростта се упражнявала като свещено изкуство. Философията се появила под формата на игра.” (Хойзинха 1982, с.127-129). В същата степен това важи и за системата на Заратустра, така персийците и индийците са двете страни на един медал: „Тези форми са най-силно свързани с „Авеста”, където учението е основно представено в размяна на въпроси и отговори между Заратустра и Ахура Мазда. Литургичните текстове, използвани при ритуала на жертвоприношението, наречени Ясните, съдържат ярки следи от примитивна игрова форма.” (Хойзинха 1982, с.135)

„Шахът е изобретен в Кушанската държава по времето на Чакравартин Канишка І (2 век от н.е.) на основата на Чатуранга . Кушан е стратегически съюзник с Китай и Рим, взел най-доброто от изтока и запада. В Кушан определящ е махаянисткия вариант на будизма. Главната грижа на Махаяна се явява разработването на “изкусните средства и методи” – упая, необходими за това, че да се направи просветлението и нирвана достъпни за всеки тип съзнание. Шахът е едно от тези изкусни средства...” (Лазаров). В случая е важна титлите на Канишка І, защото ще се види, че това има пряко отношение към титлите на Хосроу І Ануширван. Титлите на Канишка са „цар на четирите посоки”, „цар на царете” и преди всичко „чакравартин” – будисткият идеал за управник и държавник. „Форма, в която е запечатан идеалния образ на управник, е арабската дума „кисра” – фонетична трансформация на името на шах Хосроу, наречен от народа Хосроу Ануширван (Хосроу с безсмъртната душа). За следващите епохи, той става прототип на мъдър, справедлив владетел до такава степен, че арабските писатели схващат личното му име като предислямско, сасанидско название за царската титла. Така арабската дума Кисра има исторически развой, много сходен с немското кайзер и славянското цар, произлизащи от личното императорско име Цезар.” (Иванова 1997, с.131). Титлите Ануширван и чакравартин са идеали за управленци. Интересно, е че Канишка и Хосроу имат отношение към шаха.

Хосроу І (531-579) е известен с административната реформа, която прави, тя се наследява и от арабското управление при халифата. Установява също пълен контрол върху Пътя на коприната (в неговия участък), като завзема Йемен. Страната се разделя на четири военни окръга, съобразно „цар на четирите посоки”. През целия VІ век Сасанидски Иран води войни с Византия, повечето успешни; накрая завладява византийските провинции в Мала Азия, Етиопия, Сирия и Египет.

Индийската загадка, вероятно е отишла в прочутата школа на Хосроу (Хосров, Хосрау, 531-579). „На юг от Иранската империя, сасанидския владетел Хосрау Ануш-Раван основал в Гонде-Шапур школа, повечето учители на която били сирийци (от Гонде-Шапур по-късно халифът Мансур извикал лекаря Георгий Бахт-Йешу). Ако вземем предвид, че през 529 г. Юстиниан закрил школата в Атина и че седем от последните философи неоплатоници намерили убежище в Иран, вече имаме философската и теологична ситуация на източния свят в навечерието на хиджра през 622 г. от р.Хр.” (Корбен 2004, с.33). „Персийската монархия на Сасанидите достигнала най-голямо могъщество през царуването на Хосров І Ануширван, който разгромил движението на маздакитите и спомогнал за утвърждаването на феодалните порядки в Иран. През този период центровете на идеологическата борба и на научната мисъл станали такива градове като Гондишапур и Нисибин, където живеели много лекари, философи, астрономи и други представители на феодалната култура. Гондишапур станал кръстопът на постиженията на византийската, индийската и иранската наука. Този научен център чак до ІХ-Х в. играел първостепенна роля в развитието на естествените науки, особено медицината. Членовете на тайното общество „Гащакдафтаран” разпространили трактати по медицина, астрономия и философия написани на особен почерк (гащак) (История на философията 1957, с.210).

Двама видни неоплатоници, участвали в школата на Хосроу са известни: Симпликий и Дамаский; ще дадем повече сведения за тях, защото са свързани с хипотезата, която се поставя тук: дали те са пренесли шаха от Иран към Византия. Дамаский (458-538) е последният управител на платоновата академия в Атина (закрита през 529), учил се в Александрия и Атина. Автор на многочислени съченения, от които до нас дошли „Затруднения относително първите начала и тяхното разрешение”; коментарии към „Парменид”, „Филеб”, „Федон” от Платон; част от коментариите към „За небето” (направени от неговия ученик Симпликий). Изпитал влияние на Ямвлих, бил последовател на Прокъл, с когото обаче полемизирал в „Затрудненията и разрешенията” (Философский Энциклопедический Словарь 1989, ст. „Дамаский”, с.143).

Симпликий (първата половина на VІ в.) е последният гръцки философ, противостоящ на християнството. Отива през 529 в Гондишапур, след това се връща във Византия през 533 и написва философските си коментарии: голяма част от тях към „Метафизика” на Аристотел са загубени; съхранили са се коментариите към 1)„За небето”, 2)”Категории”, 3)”Физика”, 4)”За душата”, а също 5)”Ръководство на Епиктет”; досега не са издадени коментариите към 6)”Ораторско изкуство” на Хермоген от Тарс, 7)”За школата на Питагор” от Ямвлих. Симпликий се е опитвал да примири позициите между Платон и Аристотел (не особено убедително). Много са ценни обширните цитати към „Физика” от досократиците Парменид, Зенон, Мелис, Емпедокъл, Анаксагор, Диоген Аполонийски, което е почти всичко, което знаем за тези философи, достигнало до нас (Философский Энциклопедический Словарь 1989, ст. „Симпликий”, с.582).

Дали Симпликий, респективно Дамаский, не пренасят шаха от Иран (Персия) към Византия, познат там като затрикий (затрикион)? Дали точно те променят формата от квадратна на кръгла (известно, е че Небето е кръгло, Земята е квадратна; а шахът е модел на света)? Това са хипотези, към които можем да дадем храна за размисъл. Неоплатониците са били едни от най-образованите хора за времето си, работили са със символно и абстрактно знание, били са в школата на Хосроу І Ануширван, и със сигурност са истински „играчи на стъклени перли”.

Ето два фрагмента, които имат отношение към информацията за затракион. Първият е малко разсеян, вторият е по-конкретен. „Обединението на кръглата дъска на астрономичния шах с обикновените фигури е станало в играта, разпространена във Византия и носеща звучното название – затракион. Кръглата шахматна дъска се дели на четири кръга, а кръговете, идващи от центъра на 16 части. По този начин играта се провежда на 64 клетки. Анна Комнина, дъщеря на византийския император Алексей, умрял през 1118, в написаната биография за баща й, напомня за това, че затракион е пренесен от арабите. (Гижицкий 1970, с.60)”. Вторият фрагмент е по-точен и показва връзката с източния свят отпреди исляма, тоест това е станало преди ислямизирането и съвсем близко до времето на Хосроу І Ануширван: “Всречаются у античных авторов сведения о музыке, плясках и грах ассирийцев. Так Гелиодор в “Ефиофике”(ІV, 17) описывает экстатические ассирийские пляски музыку. Анна Комнина в “Алексиаде” говорит о некой игре “затрикий”, которую византийцы заимствовали у ассирийцев”. (Соловьев 1980, с.46)

Да споменем и други византийци, които са били в Иран и наоколо по това време. Това е знаменитото посолство на Зимарх (569-571) при тюрките в Алтай, което иска да ги направи съюзници на Византия и да им осигури проходи в Далечния изток по Пътя на коприната. Секрета на коприната по това време станал известен във Византия, след като двама византийци тайно го изнесли в тоягите си от Китай към 550. Известния търговец, пътешественик и астроном Козма Индикоплевт посетил Индия около 525 г. (История Европы 1992, т.2, с.547). Иначе през VІ в. византийският император Юстиниан І въвежда „симфония” („съзвучие”, термин употребяван от източните богослови), съюз между държавата и църквата, в който явно не се намира място за наука; закрива платоновата академия в Атина през 529 г., и всички други академии и школи в границите на Византия.

Нека отбележим и несъвършенствата на хипотезата за пренасяне на шаха от Симпликий във Византия. Има пряка и разсеяна светлина – шахът може да е попаднал не само от Академията в Гондишапур в академия във Византия, но и от друго място. Имало и други византийци в този регион, които са могли да донесат шаха (Зимарх, Козма Индикоплефт). Шахът може да попадне във Византия и директно от Индия (без посредничеството на школата в Гондишапур).


Шахматът и респективно логическите игри в миналото са били включени в международния научен обмен. В случая с Хосров І се показва и един конкретен случай но обмен по Пътя на коприната, по начин описан от Хойзинка – загадки на мъдреците. Логическите игри шах, затракион, табла са достойни за вниманието на просветените владетели Канишка І от Кушанската империя, индийският махараджа, Хосров І от Персия, Анна Комнина от Византия. Логическите игри са достойни за вниманието на учените и академиите и се разглеждат като модели на света и на управлението. Остава открит въпросът, дали византийската форма на шах затракион, не е пренесена и изобретена от Симпликий във Византия. Понастоящем логическите игри се използват главно като спорт и спортни достижения; когато пътят на историята направи пълен цикъл научното и просветляващото значение на логическите игри отново ще излезе на преден план.


Библиография:
1. Философский Энциклопедический Словарь 1989. Изд. „Советская энциклопедия”, Москва, 1989
2. Радхакришнан С. 1956, Индийская философия. Т.1, Изд. Иностранная литературы, Москва
3. Иванова Наталина 1997. Книга за Иран. Изд. „Отечество”, София, 1997
4. История на философията 1958. т.1, София
5. Фирдоуси. Шахнаме.
6. Гижицкий Ежи 1970, С шахматами через века и страны. Изд. „Sport i turystyka”, Warsawa. 1970
7. Соловьев С.С. 1980, Древний Восток и античный мир. Под редакцией В.И.Кузищина. Издательство Московского университета, 1980. В статии С.С.Соловьева: “Память об Ассирии в трудах античных и раннесредневековых авторов”, с.46
8. Корбен, Анри 2004, История на ислямската философия. Изд. „Център за изследване на ислямската философия”, София.
9. История Европы 1992, т.2 Средневековая Европа. „Наука”, Москва, 1992.
10. Хойзинха Й. 1982, Homo Ludens (изследване на игровия елемент на културата). Наука и изкуство, София, 1982
11. Йони Лазаров. „Скритата символика на логическите игри”, 2005
12. Йони Лазаров. „Древните генераторите на случайни числа”. 2007

 

 
 
* * *