играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

To have little is to possess.To have plenty is to be perplexed.
Lao-tsu


Да имаш малко е притежание. Да имаш много е объркване.
Лао Дзъ

* * *
 
Скритата символика на логическите игри
Публикации - Други загадки (Изследвания)
Автор: Йони Лазаров   
Събота, 07 Юни 2008г. 10:03ч.

 

Плетеница от въпроси

През 2001 година написах статията “Двата типа игри”, публикувана в сайта на Българската Го Академия. Това е една нова статия по някои от нейните мотиви. Някои от тези мотиви изискват още по-разширено проучване и изложение, което ще бъде направено по друго време. Всъщност главната насока тук е да се покаже как логическите игри, Шах и Го са свързани с представите ни за света, как произлизат от импулса ни за духовност и просветление и как на свой ред сега могат да ни върнат пак към духовността и просветлението. Като цяло метафизическите въпроси ще са пренебрегвани където може, а психологическият подход ще е приоритет.

Ето някои от темите и нишките, които ще се проследяват. Игрите – техните характеристики и взаимоотношения; по-специално взаимоотношенията между Шах и Го. Тяхното съперничество и сътрудничество. С какво теорията на игрите допълва тази картина. Игрите като Модели на света, но пространствените и времевите им характеристики ще бъдат пренебрегнати тук – това е твърде важен въпрос, върху който може да се обърне внимание в друго изследване. Игрите като представящи различни цивилизации и религии – как също и религиите задават модели на общуване, взаимодействие и толерантност – колкото и сложни да са тези отношения, те са за предпочитание пред войните и разрухата. Как игрите са средство за духовно израстване и просветление – те са вътрешната екология на духа – и как техния произход и история ни насочват към тази нишка.

 

Общо за класификацията на игрите

Между игрите по-общо е възможна следната класификация: игри на шанса и игри на стратегия. Игрите на шанса включват табла, маджонг, игри с карти (“какви карти ще ти се паднат”) и в по-широк аспект цялата гама от хазартни игри. Игрите с мислене и стратегия, където шансът играе незначителна роля са такива като Рендзю (Гомоку, 5-в-линия), вариантите на Шаха, Отело (Ривърси), Спортен Бридж, Го... Никоя игра не е възникнала случайно или на празно място; всяка игра отразява различните подходи на човека към щастието[1]: едни считат, че това може да стане чрез късмет и шанс, докато други - чрез усъвършенстване и знания, за които е валидна поговорката: “Кажи ми каква игра играеш, за да ти кажа какъв си”.

Настоящето изследване е посветено на игрите, където “шансът играе незначителна роля” – тоест логическите и стратегическите игри. Първо, тези игри са логически, защото е налице при тях причинно-следствената връзка – каузалността. В логиката едно умозаключение следва след друго – каузалната връзка; или казано по-друг начин – кармичната връзка[2]. В Шах и Го един ход следва след друг, и то по доста логична схема. Всеки един ход се навързва с други и е обусловен от тях, и на свой ред обусловява следващите. И второ, тези игри са стратегически, защото се основават на стратегия и тактика – приоритети и пътищата за тяхното постигане. Приоритетите и съответно различните стратегии, които отговарят на въпроса ЗАЩО или към какво се стремим[3]. А различните средства, с които постигаме целите си и отговарят на въпроса КАК, са тактическите, за които се счита, че обслужват стратегическите замисли.

В будизма каузалната връзка е в основата на сансарическото битие или нашата обусловеност – “не можем да избягаме от сянката си”. На Изток като цяло има по-тънко разбиране на каузалната връзка; например индийската система санкхя твърди, че причините и следствията възникват едновременно. Подобен е и китайският възглед бин шен или принцип на “съвместното раждане на нещата” по типа форма – сянка. А според Идзин всичко ново възниква като зародиш в старото. Луната (ин) отразява светлината идваща от Слънцето (ян) – светлината на Луната е следствие от светлината на Слънцето. Всичко това хвърля нова лунна светлина върху логическите игри показвайки ги в качеството им на модели на света; те отразяват свещенните небесни образци. А дали ги отразяват добре? Като имаме предвид, че те се играят на мрежести табла – “Мрежата на природата е рядка, но тя нищо не изпуска.” (Дао де дзин). За небесни образци се говори в древните общества на Индия, Китай и Гърция[4]. В китайския шах сянци йероглифът сян означава “образ”; или става въпрос пак за следване на небесните образци.

Те са толкова и интуитивни игри, защото ние никога не разполагаме с пълната информация за да вземем “правилното решение” при избора си на ход. Много фактори влияят върху избора на ход, както това което се случва на таблото, така и извън него – играчът не може да ги отчете всичките в пълна степен. Често “правилното решение” се разбира едва в края на партията и то след обстоен анализ. Интуицията ни се основава на нашия опит, благодарение накойто израстваме като играчи и хора[5]. Интуицията и логиката не се противопоставят, а взаимно се допълват[6]. Затова под термина “логически игри” трябва да се имат предвид още стратегически, интуитивни, асоциативни и т.н. И действително, в логическите игри са актуални всички категориални структури на културата: пространство и време, необходимост и свобода, възможност и действителност[7].

При поставяне на фигура върху таблото се издава характерен звук. Всъщност, този звук отеква едновременно в “трите времена” – минало, бъдеще, настояще и трепти заедно с “десетте хиляди неща”. Наравеният ход е обусловен от предишните ходове, ехото на които се носи в пространството. На свой ред със своя звук той обусловява бъдещите ходове. И всичко това се случва с поставянето на пула – “тук и сега”. Всеки знае звука от пляскането с две ръце, но може ли някой да си представи звука от пляскането с една ръка?

 

Принципите на логическите игри. Теория на игрите

Има два главни игрови принципи и съответно два главни типа логически игри. При единият има начално подреждане, фигурите присъстват на таблото и играта се състои в тяхното преместване и маневриране, при които може да се постави за цел пленяване на една главна противникова фигура (това е матът в Шаха). Такъв тип игри са вариантите на Шаха, Шашки, древната римска игра Латронкули и други. От гледна точка на теорията на игрите това са “игри с пълна информация.” При втория тип игри, играта започва от празно табло, а фигурите, обикновено еднотипни – черни и бели пулове (stones), се поставят върху нея и не се местят повече. В процеса на играта се наблюдава създаване и конструиране на форми, което много напомня рисуването и космогенезата. Такъв тип игри са Го, Рендзю (гомоку, 5 в линия), Отело (ривърси) и други. Някои компютърните игри, известни като “походови стратегии” също се възползват от двата принципа.

През 1944 г. Джон фон Нойман написва в съавторство книгата “Теория на игрите и икономическото поведение”, в която изковава терминът теория на игрите. Теорията е опит на фон Нойман да опише структурата на игри и как хората ги играят. Той започва с изучаването на шах и покер, а след това продължава с моделиране сложните процеси икономиката. След Втората световна война се осъзнават потенциалните възможности на идеите на фон Нойман и започва да се работи върху развитието на стратегиите на студената война. От този момент нататък математическата теория на игрите станала основен инструмент на генералите, изпробващи своите военни стратегии чрез разглеждане на битките като сложни игри на шах[8]. В началото и в края на филма “Красив ум” математикът и специалистът по теория на игрите, Джон Неш, играе в двора на Принстънския университет партии Го. В първата той губи и ядосан напуска полесражението, а във втората също губи, но посреща загубата с усмивка – той вече е помъдрял. Неш вече е готов да спечели Нобеловата награда по икономика.

От гледна точка на теория на игрите, това си игри с “нулева сума”, тоест когато един печели, друг губи[9]. Но всъщност, и в двете игри се срещаме със съперничество и сътрудничество и различни модуси на противопоставянето[10]. Ние добрите и те лошите, аз и другия: враг, противник, опонент, приятел, уважаван учител. И именно култивирането[11] на сътрудничеството ни помага в реалния живот да конструираме “игри с положителна сума” – ситуации и отношения при които всички печелят и няма губещи. И това е само една от нишките, която води от тези игри към сътрудничеството, хармонията и духовността. Тъжно е, когато играчите на тези съкровени игри не съзнават великото им предназначение, тоест когато само акцентират върху съперничеството и пренебрегват сътрудничеството[12].

В китайския шах сянци фигурите са оцветени като зелени и червени. В корейския шах чанги фигурите са оцветени със синьо и червено. Синьото и зеленото като цяло са един цвят (аои на японски). Тези цветове символизират водата и огъня (ин и ян). Те също символизират противопоставянето на двете триграми от Идзин – “Китайската книга на промените” и са огледално противоположни - Кан-вода и Ли-огън. В реалностите на китайската вътрешната алхимия водата е в котел над огъня. Водата естествено се стреми надолу, огънят естествено се стреми нагоре – сблъсъкът между тях е неизбежен. Огънят нагрява водата в котела; до едно положение нагрятата вода се изпарява нагоре и не е опасна за огъня, в друго положение кипналата вода прелива и изгася огъня. Всичко е въпрос на отношения и дозировка, но и нищо не е предопределено. В Идзин са известни много видове противопоставяния и това там е един от централните въпроси. А хексаграма №38 се нарича Куй – “Противостояние”

Всички логически игри са предмет на особенно внимание от специалистите на изкуствения интелект, и то с пълно право – в качеството си на модели за вземане на решения. Шахът, бидейки дълго време в центъра на вниманието, понастоящем отстъпва на интереса към Го. Прогнозата е, че скоро компютър няма да може да победи професионален го-играч. Но когато това стане, човечеството трябва да се подготви за нов водораздел, защото тогава компютрите и роботите ще могат да имитират почти всички човешки неща[13]. Всъщност, немалка част от хората са преминали този водораздел. Това се случва когато играем някои компютърни игри по смисъла на филма “Матрицата”. Играещите си въобразяват, че вземат оригинални решения, но всъщност следват невидимите насоки на програмиста (“Архитекта” във филма). Или пребивават в илюзията на творци, вземащи самостоятелни решения и това не е лошо, стига да знаят как да напускат този илюзорен свят.

От първия тип игри най-значим представител е Шахът и неговите разновидности: Шоги – японски шах и Сянци – китайски шах, Чанги – корейски шах. Всичко казано тук за “Шах” в много голяма степен важи и за всички останали варианти на шаха. Под “Шах” обаче тук ще се има предвид неговата европейска разновидност. От втория тип игри най-значим представител е Го. Затова акцентът пада именно върху Шах и Го.

 

Семейни игри

Скромната игра Дама (Nine’s Men Morris, merrel’s) съчетава в себе си принципите и на двата типа, тъй като в началото пуловете се поставят на празното табло, като заемат стратегически позиции, а след това се местят съобразно целта на играта. Кога и как е изобретена никой не знае[14].

Добре е, че децата отрано научават Дама, тя е една действително обичана семейна игра и е отлично въведение към останалите логически игри. Но преди Дама да стане “детска игра” тя е била ритуална игра, представляваща “трите свята” и имаща много общо с тибетските мандали и съответно картината на света[15]. Изучава се на такава възраст, когато се слушат и “вълшебните приказки”, където се говори за “тримата братя” – обикновено първите двама братя се провалят, но накрая успява най-малкият, стъпил на раменете на по-големите[16]. Във вълшебните приказки също се говори за “трите царства”, и се задават “неизпълними задачи” – които приличат на коани – “Върви – незнайно накъде. Донеси незнайно какво. Пътят е дълъг, как ще го изминеш – не е известно”.

Игрите са потенциално достъпни на всеки – могат да бъде научени в семейството, от опитен инструктор или от книги-самоучители[17]. Всички тези игри могат да бъдат семейни. Това е начин за общуване в семейството[18], преодоляване на “разрива между поколенията” – осъществява се комуникацията между “корените, клоните и листата”.

Чрез практикуването на логическите игри се избягват негативните последици от прекаленото гледане на телевизия, което е пример за пасивно времепрекарване. Некритичното зяпане на телевизия е “подготвителен етап” за ролята на потребител в консуматорското общество. Докато Ласкер казва: “Аз бих искал да възпитавам ученици, които умеят самостоятелно да мислят и да подлагат материала на критика.”

 

Психологическите качества на логическите игри

Съществува пасивна и активна концентрация на вниманието. Именно за това са полезни логическите игри, особено за децата, защото предизвикват нетърсена специално, но много ценната активна концентрация. Всички ние сме чувстващи същества, но е необходимо и да сме мислещи. Само когато се обединят сърцето и разума може да се очаква нещо значително.

Логическите игри като цяло ни приучват към съзнателно и активно отношение към живота. Игрите изпълват цялото пространство между “бягството от действителността” и медитацията. Неслучайно при тях има толкова много разряди и данове – те намекват за различните светове, в които пребивават играчите. Всичко, за щастие, зависи строго от конкретния човек и неговия избор – каква игра си е избрал и начина, по който я играе. И тук преминава водораздела между потребител и творец. Разбира се, човек не може да бъде във всичко творец, иначе цивилизацията би била безсмислена. Но следвайки пътя на интуицията може да си намери сферата в живота, където наистина да допринася за напредъка на обществото.

Учените установяват, че логическите игри са един добър начин за развиване на интелекта[19]. Игрите развиват различни творчески способности и умения. Най-общо така може да се каже за психологическите качества на игрите: Го[20] – глобален избор на стратегия, въображение и интуиция; Шах[21] – вземане на решения в конфликтни ситуации; Шашки – яснота на разчета, аналитичност; Дама – тактическа преценка; Рендзю – съобразителност и хитрост; Спортен Бридж – интуитивно чувстване на партньора.

 

Метафори за шахмата

При Шашките (Checkers, Dama) целта е вземане на всички противникови пулове. При Шаха освен вземането на противниковите фигури (игра на унищожение) се появява нова цел – пленяване на главна противникова фигура – царя; от тук следват нови приоритети и стратегии в тази вълнуваща игра – например, може дори да се пожертва материал, за да се постигне по-бързо целта – мата. За Шашките и всички варианти на Шаха е характерно превръщането на пешките в дами – процес сходен с “магическите превръщания”, а също с това, че “всеки войник носи в раницата си маршалския жезъл” (Суворов, руски генерал)

При Шаха имаме две армии които влизат в битка помежду си[22]. Затова добра метафора за Шаха е грандиозната битка описана в “Махабхарата” и нейната част “Бхагавад-гита”. Битка, в която се сбълскват армиите на Слънчевата династия на Пандавите и Лунната династия на Кауравите – белите и черните! Много роднини от двата лагера са изправени един срещу други и неминуемо между тях се изправя смъртта. Предводителят на Пандавите, Арджуна, е разколебан за смисъла на това кръвопролитие: “О, Кришна! Не искам да убивам, нито да бъда убит от тях, дори ако ставаше дума за власт на трите свята, не за някакво земно царство.” Но Кришна го окуражава да влезе все пак в тази битка: “Нито този, който се смята за убиец, нито този, който смята, че може да бъде убит, не познава истината. И двамата нито могат да убиват, нито пък могат да бъдат убити. [Този Аз] никога не се е раждал или умирал. Невъзникнал, той няма да престане да съществува. Нероден, вечен и постоянен. Той – изначалният, не умира с умирането на тялото. Както човек захвърля износените дрехи и облича нови, така въплатеният Аз изоставя изхабените тела и заема нови. Азът не може да бъде посечен, изгорен, намокрен или изсушен. Той е вечен, всепроникващ, постоянен, низменен и изначален.”[23]

Така, мъдреците, съставили “Бхагавад-гита”, са имали предвид, че човек трябва да насочи агресията и енергията си навътре към себе си, тоест към себепознание и самоусъвършенстване. Идеалът е “овладяна агресивност”, а бойното поле е символ на неизбежните битки, които се водят в човека между добрите и лошите сили, между егото и по-висшата му природа. Като методи за себепознание и себеконтрол в “Бхагавад-гита” са дадени Самкхя и Йога. Самкхя означава да се познето на “картата на местността”, тоест отговаря на въпроса “защо”, което води до ориентирането и стратегията . Йога посочва конкретните начини за постигане на съюз и хармония със себе си, и отговаря на въпроса “как”, съответстващ на тактическите средства, които ни позволяват да се придържаме към стратегията[24].

Важен момент преди битката е дислокацията и струпването на армиите на бойното поле: земя, въздух, вода, космическо пространство. За всичко това отговаря логистиката или подготовката на битката – огромната невидима работа в тила. Метафорично това е настоящата подготовка на един шахматист[25]. Това е работата по получаването и обработката на информацията, разработването на различни схеми за игра и вече проверяването им на компютър. Защото както казва китайският мислител Сундзъ (5 в. пр.н.е.) в “Трактат за войната” – “битката е завършила преди да е започнала”. Всичко, което се случва в логическите игри – вече отдавна се случва и в подготовката и воденето на една реална война. Преди една реална война да се случи, тя старателно се планира и проиграва в щабовете на компютри, тоест първо се провежда една “виртуална война”, а и често не се случва, защото губещият виртуалната война, често се съгласява на остъпки; както казва Сундзъ – “най-голямата победа е да се спечели войната без да са водени битки”[26]. Обикновено “по-слабата” страна не може да хвърли същите средства по подготовка за една война и затова прибягва до “асиметрична война” и опити за “промяна на правилата на играта”. Трябва да отбележа, че няма нищо свещенно във воденето на реална война, но пък логическите игри са техни аналози и пътища към “овладяване на агресивността”. И както настоява философът Алфред Норт Уайтхед (1861 – 1947), свидетел на двете световни войни, – “светът трябва да премине от преговори чрез сила, към преговори в сътрудничество”.

 

Метафори за Го

Приемам, че правилата са известни, за които са посветени много сайтове на всички езици[27].

Много са метафорите, разясняняващи Го, но три са особено интересни: Рисуване, Космогенеза, До-ин. И трите са диалектически свързани и взаимно се допълват. След разяснението за “трите свята” на Дама, това не е изненадващо. Играта Го, разглеждана като изкуство, прилича на рисуването – при двете практики се започва от бял лист[28] или празно табло, постепенно се наслагват щрихите, боичките и съответно пуловете. И при двете има композиция и план, които изначално са във въображението на твореца. При това се започва от по-едрите щрихи, съответстващо на концепцията влияние при Го и се завършва с най-фините щрихи, съответстващо на концепцията за територия при Го. И двете изкуства изискват всеобхватна визия и смислени действия.

Една художничка се изразява така: “Когато концепцията на картината е почти готова, започва да ме обхваща безпокойство. Аз съм в подем, пълна с енергия и възприемчива, но това е някакво хаотично състояние. Кристализацията става неочаквано; образа застава пред моите очи, и когато го виждам там, мога да рисувам и картината се получава. Всички съмнения си заминават, остава чисто техническата страна на преноса на платното, на това което вече се е оформило.” И това е доста сходен процес както при Го, където имаме визуализация на възможните ходове и варианти и тяхното вече видимо изиграване на таблото. При техническата страна - При едното имаме “съпротивление на материала”, при другото имаме“ съпротивление на опонента”[29].

С колко бои може да се рисува? Математическата теорема за “Четирите цвята” доказана през 1976 г. от Хакен и Апел ни казва, че всяка карта може да бъде оцветена с не повече от 4 цвята. В края на го-партията също наблюдаваме четири формирования: територия - moyo, живи групи с две очи, мъртви групи с едно око, неутрална територия – dame. Четири са и физичните взаимодействия, които учените започвайки от Айнщайн, се опитват да обяснят в бленуваната “обединителна теория”[30]. Четири са и боите в Спортния Бридж, символизиращи сезоните. Четирите сезона се сменят един друг – живота възниква, разцъфтява, носи плодове и разхвърля семена и когато дойде тъмната страна на годината, всичко се завръща към началото.

Го също така пресъздава космогенезата – образуването на галактиките и световете, тяхната еволюция и край; или Го като “Модел на Вселената”. Но тук ще се пропусне това обяснение, защото непременно ще се стигне до умозрителна метафизика.

Третата метафора за Го е До-ин (тао-ин). Това е най-древният масаж, основан на китайската медицина, достоен аналог на най-древната игра. Линиите в Го съответсват на меридианите[31]. Пресечните точки на го-дъската, 361 на брой, на които се поставят камъчетата съответсват на акупунктурните точки, на които се поставят игли (най-древните игли са били каменни). 361 точки съответсват на дните в годишния календар – 361 са и важните акупунктурни точки в тялото (всяка от тях е определяща за един ден от годината). Тялото – микрокосмоса съответсва на макрокосмоса или “Каквото е на небето, това е и на земята.”

Другият важен момент за разбиране е посоката на протичане на Го и До-ин. Двете протичат от периферията към центъра[32]; имаме ценнтростремителна спирала. Енергията и амбициите се пренасочват навътре, и това е началният момент при всяка инициация и духовно израстване. Смяната на посоката е отбелязана и в “Дао де дзин”[33]. Другото име на До-ин е “връщане към корените”, което във външен план е почит към традицията и предците, а във “вътрешната алхимия”(ней-дан) е намирането на собствения център – тенген и хара (центриране или намиране на собствените корени). Ако не се знаят корените[34] е безпредметно да се разбере по какви закони израстват клоните и листата – съответно причинно-следствените връзки[35].

Всъщност, Го и До ин са “осъществената Вавилонска кула”! Защото за разлика от Вавилонската кула, тук центростремителната спирала се осъществява докрай. Както се знае, строежът по Вавилонската кула е изоставен поради разноезичието и хаоса породен от това. Другото име на Го е shudan – безмълвното общуване, което е едно и също на всички езици!

 

Допълнителност на Шах и Го

Шахматната партия започва първо с битката за завладяване на центъра, а след това тежестта на играта се прехвърля към фланговете и периферията. Подходящо е сравнението с центробежната спирала. Може да се каже, че в това отношение Го и Шах се допълват – едното е центростремителна спирала, другото центробежна, и всъщност това са свиването и разширяването. Свиването-ин и разширяването-ян са взаимодопълващи се принципи и са в основата на всяка космология. Свиването и разширението не действат поотделно, а винаги заедно и едновременно; така както ин и ян са комплементарни-допълващи се сили-принципи. Съперничеството и сътрудничеството се забелязват на различни нива, забелязват се и при взаимодействието на логическите игри.

Шахът, който е най-популярната игра на Запад, е показателен за външната ян-експанзия, олицетворявана от научния прогрес, и при която акцентът пада върху резултата и скоростта. Го, най-разпространената игра на Изток, е показателна за вътрешната ин-експанзия – медитация и самопознание, тоест акцентът пада върху процеса, а не върху резултата. В исторически план Западът отива и завладява Изтока (дошлата и отишлата си приливна вълна на колониализма). След това умовете на западните завоеватели са завладяни от дълбоките духовни учения на Изтока. Будизмът, даосизмът, конфуцианството, веданта, йога стават известни на Запад, където намират добра почва. В индивидуален план всеки човек трябва да съумее да интегрира Изтока и Запада в себе си, а това не е нещо друго, а интеграция между лявото и дясното мозъчно полукълбо[36] или осъществяване на пълните възможности на логиката и интуицията[37].

Науката по принцип е обърната навън, към овладяване на околния свят или така наречената “външна модерност”; преобладават реалните експерименти. Обикновено методите, които използваше доскорошната наука са екстензивни, нещадящи природните ресурси. Медитацията е обърната навътре, към овладяване на микрокосмоса и е вътрешна екология на духа или може да се говори за “вътрешна модерност”; преобладават мислените експерименти. Обикновено методите, които използва медитацията са интензивни, щадящи природните ресурси[38]. Несъмнено, обаче, съвременният свят има нужда от двете направления, те се допълват.

Шах и Го преимуществено се различават, но и допълват по следните характеристики. Шах – центробежна спирала, Го – центростремителна. Шахът започва с пълна дъска и наличие на фигури, завършва с празна дъска; Го започва с празна дъска и отсътвие на пулове, завършва с пълна дъска. Шах – игра с “пълна информация” и вече “предвидима” за компютъра, Го – игра с “непълна информация” и “непридвидима” за компютъра. Шахът акцентира повече на резултата и бързината, логиката и тактиката, докато Го – на процеса и медитативността, стратегията и интуицията. Като цяло Шах е повече ян, а Го – ин.

 

Произход на Шах и Го

Легендите за изобретяване на Шах и Го, в различните им модификации, нашепнват, че тези игри са създадени от мъдреци – и макар играни от несъвършените хора (от “желязната ера”), те пренасят скритото послание и знание в един несъвършен свят[39]!

Невербалното предаване на знанията, каквито са и древните игри[40] допълват вербалните предания, които имат и своите ограничения, защото както казва Чжуан Дзъ (около 370 – 300): “ако за това може да се говори, то всеки би разказал за него на брат си!” А като цяло принципът на допълнителност е характерен за философията на ин и ян – двете сили, които се допълват и сътрудничат. Един от синонимите на Го е shudan, което може да се разбира и като намек за безсловесно послание[41].

Културите и цивилизациите не винаги се развиват във възходяща линия, или поне сега също си пробива път това становище[42]. В древността са отчитали този цикличен характер и затова са шифрирали в игрите определени знания, защото са знаели, че в хода цикличното време тези знания отново ще излязат наяве. Минало е много време, хората дори и древни забравили вложения смисъл в създаването на Го[43]. Играта, може би създадена през Златната епоха, оставала много тачена, за което говорят изказванията на мъдреците. Конфуций определя Го като умствено занимание, предпазващо човек от леност; Мендзъ дава пример с Го, който да послужи за всички други дела: За да постигнеш успех, ти е необходимо въображение и внимание – също като при Го.

Логическите игри имат своето очарование, тъй като са продукт на човешкия гений и затова идеите заложени в тях не са за пренебрегване. Както казва Лайбниц (1646–1716), математик и философ, “никъде другаде народите не проявяват такова творчество и въображение, както при изобретяването на игрите”. Игрите са толкова същностна характеристика на човешкото общество, че Йохан Хойзинга въвежда термина homo ludens – “играещият човек”. В едноименната си книга, той убедително показва, че игрите и процеса на играене са в началото на културата и цивилизациите.

Тук трябва да се кажат няколко думи за Идзин – “Китайската класическа книга на промените”[44]. Създадена в дълбока древност, съдържа 64 хексаграми, съставени от цели-ян и прекъснати-ин черти. Идзин има две части: вътрешна и външна, които обясняват как нещата преди да станат видими, са невидими (вътрешни). Всичките хексаграми описват 64 всеобхватни ситуации. Хексаграмите се пораждат от осем триграми, които символизират и 8-те посоки на света. От хексаграмите се преминава от една в друга, като движещият мотив е “слабата черта”, която представлява “слабото звено” и е най-податливо на изменения [45]. Характеризира се с различни типове противопоставяния между хексаграмите – между съперничество и сътрудничество; хексаграмите винаги се разглеждат по двойки, които са опозиционни в едно или друго отношение.

Идзин, гадателна, прогнозична и философска книга, е оказала непреходно влияние на китайската цивилизация. Философията на Идзин, с търсене на инвариантното в безкрайните промени е много близка до духа на логическите игри, но това сродство е вътрешно, а не външно. Затова погрешно е мнението, че Идзин, състояща се от 64 хексаграми е родоначалник на Шаха, състоящ се от 64 полета. Всъщност китайския шах сянци се играе на дъска с размерност 9х10, тоест има 90 полета.

Докато е очевидно, че Го е изобретено в Китай преди около четири хилядолетия, то макар и не толкова очевидно Шах е изобретен в Кушанската държава по времето на Чакравартин[46] Канишка (2 век от н.е.) на основата на Чатуранга[47]. Кушан[48] е стратегически съюзник с Китай и Рим, взел най-доброто от изтока и запада. В Кушан определящ е махаянисткия вариант на будизма. Главната грижа на Махаяна се явява разработването на “изкусните средства и методи” – упая, необходими за това, че да се направи просветлението и нирвана достъпни за всеки тип съзнание. Шахът е едно от тези изкусни средства; по-нататък будизмът включва и Го в арсенала на изкусните средства и разпространява Шах и Го из цяла Азия.

Докато Го се разпространява из Азия и света, то сменя само имената си, но запазва правилата с незначителни промени[49]: Вейци в Китай, Бадук в Корея, Иго в Япония, Гое в Тайван, Ковей във Виетнам, Дьорвьолч в Монголия, Минманг в Тибет, Го в Европа и Америка.

Разпространението си Шахът следва моделите на махаяна - навсякъде той се адаптира в страната приемник; наблюдават се значителни промени, отразяващи самобитното творчество на народа, променят се и имената. Шахът в Китай се нарича сянци, в Корея – чанги, Япония – шоги, Тайланд – макрук, Виетнам – котуонг, Монголия - шатар, Тибет - чандраки.

Пример за творческото развитие в различните шахове са концепциите за рокадата – укриването на царя. В Шаха рокада става автоматично за един ход (бързина), в Шоги става последователно, ход след ход (следвайки медитативния характер на тази игра), в Сянци царят няма право да напуска “забранения град” (така както императорът). В европейския шах царицата става най-бързата и мощна фигура, следвайки моделите на “забързания запад” и “повече права за жените”. В сянци “реката”, която на профанно ниво разделя Северен от Южен Китай, на сакрално ниво е “Небесната река” или Млечния път.

 

Сътрудничество между цивилизациите, религиите, игрите

Тезата на Хънтингтън за “сблъсъка на цивилизациите” е много оспорвана и в крайна сметка неточна. Обаче, като всяко пророчество, тя също има характера на “самосбъдващо се”, особенно ако е взето на “въоръжение” от хората решаващи съдбините на човечеството – с каквито очи гледаш на огледалото, с такива ти отвръща и то. Ясно е, че когато човечеството инвестира в образование, ще има култура, когато посее недоразумения и оръжия, ще пожъне конфликти и войни.

Ето някои от имената на древните китайски трактати посветени на Го: “Вратата към всички чудеса”, “Сборник с невинни и развлекателни игри”, “Тайнствено и изумително ръководство по Го”, “Ода за Го”. Само от епоха Тан са написани 35 поеми за Го. Нека отбележа, че през епоха Тан (618 – 907), Китай е била водещата страна в света по наука и култура, с хармонични отношения между “трите религии” – будизъм, даосизъм, конфуцианство; както и хармонични отношения между игрите. Тук се вижда реалността на поговорката: “Когато една страна е във възход, нейното Го е също във възход.”[50] Но ако обърнем уравнението – то също е вярно. Когато един владетел се обгражда от умни и добродетелни хора, каквито са хората от кисейдо – пътя на мъдреците, то страната също е във възход.

Между будизма и логическите игри Шах и Го има много близки отношения. Важен момент и в логическите игри и при будизма е преодоляването на противоречията, търсене на инвариантното. В Ланкаватара сутра е написано: “И отново, Махамати, какво означава недуализъм? Това значи, че светлината и сянката, дългото и краткото, черното и бялото са относителни термини, Махамати, но не независими един от друг; така както нирвана и сансара, всички неща – не-две. Нирвана е само там където имаме сансара; сансара е само там, където имаме нирвана; условията на тяхното съществувяне не носи взаимоизключващ характер. Затова и се казва, че всички неща са не-дуални, както не-дуални са нирвана и сансара.”

Ако Го трябва да повтаря в известен смисъл стъпките на Шаха в Европа, то полезна аналогия в това отношение и опита на будизма “в мирното завоюване” на Азия. Например, в първия си етап на проникването му в Китай от Кушан той използва като свой стратегически съюзник даосизма. Дори самите будисти създават легендата, че Лао Дзъ е учител на Буда. Също така будистите използват терминологичния речник на даосизма, за да разясняват идеите си. Самият даосизъм също се обогатява много при запознанството си с будистките идеи и доктрини, някои от които стават част от него – например, под “безсмъртие” започва да се разбира “просветление”. Будисти и даоси са единодушни, че са постигнали творчески съюз между двете религии[51]. Може ли да се очаква подобен стратегически съюз между Шах и Го?!

Още през XI век в Сунски Китай (960 – 1279) в Го има дан-система, която предхожда подобните системи във всички бойни изкуства. Има девет дана, които се съотнасят със степените на развитие и просветление на го-играча. Следвал се е моделът на деветте медитационни нива в будизма[52]. Общият източник е манастирът “Шаолин”, където се е развивала теорията на бойните изкуства и Го – една от базите на историческите Играчи на стъклени перли[53]. Ето дановете-умствените нива от девето до първо описани от Жанг Ни в “Трактат за Го в 13 глави”, от 11 век: “бидейки в духа и просветлението”, “установен в просветлението”, “яснота на виждането”, “разбирайки промените”, “навлизащ в мъдростта” (навлизащ в кисейдо), “способност”(мекият подход), “сила” (грубият подход), “напълно непохватен”, “напълно невежествен”[54]. Това илюстрира упая – Го е средство за достигане на изменени състояния на съзнанието и нирвана[55].

Вижда се, че логическите игри или умствените спортове спомагат за поставянето на мислените експерименти[56] и изкуството на предположението[57]. Галилей (1564–1642) въвежда прословутия мислен експеримент[58], с който дава голям тласък на физиката. Но се оказва, че мислените експерименти от хилядолетия са известни на практикуващите медитация, визуализация и играещите логически игри. За Юрий Лотман гениалното свойство на изкуството е “мисленият експеримент, позволяващ ни да проверим недосегаемостта на едни или други структури на битието”. Мислените експерименти също имат отношение към медитативните визуализиращи техники. С тези техники космическите пространства са вече по-близо и неслучайно в будизма се говори за психокосмос[59].

 

Международната Асоциация за Умствени Спортове

Неотдавна е създадена International Mind Sports Association. В нея влизат игрите Шах, Го, Шашки и Спортен Бридж.

Вижда се, че логическите игри си подават ръка, за да добият съвместно статут на “олимпийски спортове” – едно много навременно начинание. Заедно те ще преуспеят в него. От много време в Лондон се провежда Световна Олимпиада на умствените спортове[60] и съответно петобой и десетобой при тях. Перспективата е да се провежда и паралелна олимпиада по Интернет.

Олимпийските спортове имат определени ценности. Логическите игри винаги са се придържали към подобни ценности и те с лекота покриват тези изисквания. Тук, в частност никога не се стимулира употребата на опияти.

Бъдещето принадлежи на логическите игри, защото перспективите на човечеството са свързани в двете направления – на овладяване на външната и вътрешната модерност. Понеже за вътрешната модерност става въпрос през цялото изследване, а именно логическите игри спомагат за това. Нека да видим как стои въпросът с външната модерност, в случая интерпретирана към овладяване на необятните космическите пространства.

Външната и вътрешната модерност своеобразно се преплитат. Например, да разгледаме “ситуацията с извънземните” – нашите потенциални съюзници и съперници при колонизацията на космоса. По принцип ние сме толкова извънземни, колкото и “хипотетичните извънземни” – съставени сме от едни и същи химически елементи и законите на нашата вътрешна природа не могат да са много по-различни от техните. Затова, който е особенно любопитен за извънземните е необходимо пак да проучва собствената си природа[61]. Несъмнено ние ще се различаваме и по много неща. Но средствата за комуникация и разбирателство ще бъдат “инвариантните неща”. Част от инструментариума, изследващ инвариантните неща, са Идзин и логическите игри. Затова Ласкер се е шегувал, че ако има извънземни на Марс, те със сигурност биха открили Го. Тоест, принципите на Го са толкова гениално прости, че могат да бъдат откривани постоянно и на други пресечни точки в космическото време и пространство. Затова логическите игри и в частност Го биха били отлично “комуникационно средство”[62].

Външната модерност стояща в основата на науката дава средствата за изучаване и колонизация на космическите пространства[63]. Както е известно, живот или колонизация на живот може да има на планетни системи[64]. Но на планети с различни от земните физически характеристики, законите и правилата на логическите игри остават едни и същи и те могат да се играят навсякъде без промяна. А качествата, които те развиват са безалтернативни – съобразителност, логика, въображение и интуиция, чувство за тактика и стратегия.

За сравнение, да вземем вдигане на тежести на планета с различна гравитация – как тогава ще се практикува този, а и много други спортове? Или как ще се бяга на Луната и как ще се поставят рекорди по спринт? Ако хвърлим един диск на планета с минимална гравитация, той по-скоро би отишъл в орбита, отколкото да падне на стадиона. Вижда се, че всички физически спортове зависят от гравитацията и ще претърпят значителни промени. Всъщност ясно е, че логическите игри в тази ситуация са без алтернатива и поради причината, че те ни връщат към нашите корени – Планетата Земя[65].

Логическите игри имат великолепно бъдеще, защото имат великолепно минало и благороден произход! Те са част от историческото наследство на човечеството.

 

Едно сравнение между Шах и Го

Твърде е важно да се знае, че ако любител или професионалист на един тип игра започне да изследва другия тип игра може да научи много от гледна точка на стратегията и тактиката, и в крайна сметка да подобри уменията си в любимата си игра. Ако шахматист се научи да играе Го, той разширява разбирането си за Шаха. Ако го-играч практикува Шах, той разширява разбирането си за “локалните схватки” и “семеаи” и присъщият им разчет на “дървото на вариантите”.

Има много популярни сравнения между Шах и Го[66]. Ще отбележа, че Шах и Го се играят професионално и като хоби, но само за Го е изградена система са световно първенство отделно за аматьори и отделно за професионалисти!

Тук може да се допълнят направените досега сравнения. Средно една партия в Шаха се състои от около 80 полухода. Средно една партия в Го се състои от около 240 полухода. Това означава, че “математическата цена” на един шах-ход е по-голяма от един го-ход. Тоест, когато се направи грешка в една реална шах-партия е много трудно да се компенсира до края на играта, следствие на което в съвременния Шах е много съществена “първата грешка” – тя често е причината за загубата на една партия. Това прехвърля основната тежест в една съвременна състезателна шахматна партия върху дебюта. Това налага ревизия върху цялостната подготовка на шахматиста – най-важното става следенето и поглъщането на огромна информация, свързана със състоянието на дебютната теория. От тук мястото за творчество рязко се снижава, защото не се акцентира достатъчно върху творческите стадии на мителшпила и ендшпила. Екс-световният шампион Роберт Фишер предлага шах със случайно първоначално подреждане на фигурите, елиминиращо дебютните варианти, но предложението досега не е широковъзприето.

При Го нещата стоят по различен начин. Тук също има дебютна теория, но поради необозримостта на възможните варианти, тя се формулира чрез дебютни принципи и концепции. Също така при Го във всички фази на играта са създадени го-поговорки, концепции, евристични правила илюстриращи един или друг момент. Ето само за аромат само два такива евристични принципа:

“Същността на Го е в хармонията. Го в 21 век ще стане “хармонията на осемте посоки” - четирите ъгъла и междините между тях. Също както в живота ние се нуждаем повече от цялото отколкото от частта. От 300 години насам японското Го е фокусирано много повече върху локалното (джосеки), отколкото върху цялото. Причината корейците и китайците да надделяват над японците е, че те са по-близко до достигането на цялостен поглед върху дъската.” - Го Сейген, 9 дан, 1994 г.

Го Сейген, най-добрият играч на ХХ век, е жива легенда. Роден в Китай, добил признание в Япония. Това изказване ни връща към осемте посоки – “осемте триграми” – съставна част от Идзин. Идзин е известен и като “всеобхватни промени”. Цялостния поглед към играта пък ни насочва към “Аватамсака сутра”. Тази махаянистка сутра е великолепен пример за цялостността на света и взаимосвързаността на всичко, което ни заобикаля. Написана още през 5 век, тя е толкова съвременна със своя холизъм.

“В неправдоподобна ситуация, неправдоподобният ход е правдоподобен!” – Тамино. Този принцип ни отвежда към парадоксалните дзенски коани – начин за “справяне със мисленето” и за достигане на интуитивните нива[67].

Играчите на Го са встъпили в кисейдо – пътя на мъдреците и така са били наричани в древна Азия. Имаме следната последователност по пътя на овладяване на знанието: данни, информация, знание, мъдрост. Данните и информацията трябва да се обработят в теории, хипотези и концепции за да станат знание. Мъдростта е по-трудна за дешифриране позиция, но определено има отношение към интуитивните нива. Важна характеристика в прехода от знанието към мъдростта се илюстрира в “Дао де дзин” : “Ученият всеки ден увеличава своите знания. Мъдрецът всеки ден се разделя с нещо и намалява своите желания стигайки до неправене. Няма нищо невъзможно за неправенето.” Джуан-дзъ: “Мъдрият човек използва своя ум като огледало: той нищо не хваща и нищо не отблъсква. Възприема, но не задържа”[68].

Ниската математическа цена на го-хода не означава инфлация, а че един ход сам за себе си нищо не представлява. Тоест, важна е поредицата от ходове, която задава стратегическия план. Оказва се, че Го притежава съвършени характеристики и затова все още е недостижима дори за най-мощните компютри. В шаха има една наистина грандиозна битка – челен сблъсък на две армии. Докато в Го има 5-6 по-малки битки, при които трябва да превключваме от една в друга чрез тенуки – смяна на посоката. Приемлива е загубата на 2-3 такива битки, но въпреки това е възможна победата в цялостната военна кампания.

Шахът беше в центъра на вниманието по време на студената война, когато имаше две противоречащи се суперсили. Сега когато многополюсният свят става реалност, с очертаването на САЩ-ЕС-Япония-Русия-Китай, съвършенният игрови модел е Го. Един от принципите на игра в Го – “Мисли глобално, действай локално” – е нещо с което трябва да се съобразява всяка световна или регионална сила. Освен това, при Го няма фронтова линия, което го прави много близък до осъзнаване на реалностите на ХХІ век – феноменът на безликото лице на тероризма.

 

Какво шахматисти и го-играчи могат да научат един от друг

Много шахматисти имат отношение към Го. Несъмнено най-известния пример е екс-световния шампион Емануил Ласкер. Той в последните години на живота си усилено изучава Го[69]. А, неговият чичо Едуард Ласкер е “бащата на американското Го”; написал е учебник “Го и Гомоку” . Александър Алехин, когато става световен шампион прави обиколка в Азия и там се запознава с Шоги, Сянци и Го.

Един съвременен пример в това отношение е световния шампион Гари Каспаров. Треньорът на Каспаров, му я показва, с предложение да я изучава като изтъква, че това е съществено за разбирането на териториалните концепции и понятията център-периферия[70]. Анатолий Карпов също знае да играе тази игра. Давид Бронщайн в последната си книга за експериментите си с компютърния Шах – “Давид срещу Голиат” също споменава Го. Френският гросмайстор Ноел Лотие знае Шоги и Го.

Историци и теоретици на Шаха също са правили опити да постигнат Го. Ето някои от тях: Karl Himly (Hanover 1836 – Wiesbaden 1904); Antonius van der Linde (Haarlem 1833 – Wiesbaden 1897); H.J.R. Murray (London 1868 – Midhurst 1955)[71]. А от по-ново време Sam Sloan и петербургският гросмайстор Леонид Юдасин, който пише в книгата си “Хилядолетния свят на шахмата.”: “Сред създадените от човечеството интелектуални игри, аз намерих само една, съизмерима с Шаха по пълнота, хармония и сродство на нашата духовна природа. Това е играта Го. […] За шахматния свят, предполагам, ще бъде полезно да се докосне до философията, символиката и етиката на Го, за да се обогати.”[72]

Определено и го-играчите имат какво да научат от шахматистите. Твърде полезен е опитът на дългото присъствие на Шаха в Европа. Дошла от изток, тази игра вече се счита за почти западна. Шахът преди да стане толкова популярен на Запад, Европа и Америка, е минал през много перипетии и дори забрани[73]. Въпреки това е успял да се наложи. Полезно е за го-играчите и организаторите да проучат този безценен шахматен опит[74].

FIDE, Световната Шахматна Федерация има хубав девиз: “Gens una sumus” – “Ние сме едно семейство”. Добре е и IGF, Световната Го Федерация, също да си измисли девиз.

Познаването на тези и други исторически паралели и твърде полезно сега, когато Шах, Го, Шашки, Бридж са обединени в International Mind Sports Association с цел добиване на статут на “олимпийски спортове”.

 

Бъдещето на логическите игри

Олимпийското и космическо бъдеще на логическите игри е извън всякакво съмнение. Сигурно е, че тук ни очакват много приятни изненади.

На логическите игри им предстои съперничество и сътрудничество по модела на религиите и цивилизациите. Но те имат общ враг в лицето на бездуховността и редица негативни социални феномени, което им дава силна мотивация да продължават заедно. Очевидно е, че когато обществото инвестира във виртуалния свят на игрите, се отблъсква от ужаса на реалните войни.

Сега времената се характеризират с експоненциално покачване на информацията. Шах и Го дават добър пример, как да се борави с информацията, а интуицията, която развиват е добро средство за навигация в “информационната джунгла”. Непрекъснато трябва да се вземат решения в коя посока да се върви – логическите игри са добър модел за избор на ходове и посоки на движение.

На Шах и Го предстои да развиват своята теория в посока на обединение на вътрешната логика на играта и външната рамка на всеобхватния живот. Добър модел за обединението на вътрешната и външната реалност ни дават опита на даосизма и будизма. И незаменима роля в тази обединена теория ще играят мислените експерименти и метафорите. Особено метафората за космогенезата, която тук блести със своето отсътвие.

От своя страна логическите игри могат да подарят на “живия живот” идеите на “популярната тактика и стратегия”. Или как в ежедневния живот да прилагаме принципите на тактиката и стратегията, научени от практикуването на логическите игри. И как икономичните “мислени експерименти” могат да спестяват незаменимите природни ресурси.

 

Бележки

[1] Elizabet Papino. “The Game of Go – The Chinese way of seeing the World” пише: “Го е представител на светлото Аполоновото начало, а маджонг на тъмното Дионисиево начало.”

[2] “Каквото си надробил, това ще сърбаш” – каквито ходове си играл, ще носиш техните последствия. Първа стъпка да се “победи” кармата е да я приемем, тоест да се сдобием с “отговорност” и “съпричастност”.

[3] Когато не знаем къде отиваме – няма попътен вятър за нас.

[4] В древен Китай това е свързано и със структурата на управлението – “небесен ред” (тиен-ли). Императорът – “Синът на небето” само изпълнява небесните повели, за което има “небесен мандат”. В древна Гърция при Платон – реалния свят в, който живеем е само бледо копие на “светът на идеите”.

[5] “Мъдростта е дъщеря на опита.” Леонардо да Винчи. “Силата на въображението се увеличава по степен на ръста на знанията” Константин Паустовски.

[6] “...интуицията не се противопоставя на логиката – това е един цикличен процес, всеобхватен начин на познанието на живота, който включва както аналитичното мислене на лявото полукълбо, така и съпричастните състояния на дясното. Този изумителен процес е бил наричан по много начини: процес на креативност, самовъзстановяване, еволюция, трансформация – дори просветление. В по-високите си нива на развитие интуитивния път е един истински духовен път.” Пени Пиърс, “Пътят на интуицията.” “Аратрон”, София, 2001, с. 21.

[7] Виж Атанас Григоров, Иван Върбанов, “Систематична философия”, Свищов, 2001, с. 59.

[8] Виж Саймън Синг, “Последната теорема на Ферма”, “Атика”, 1999, с.142.

[9] Трябва да се замислим, че дори когато губим – даряваме някой с радост, и това също трябва да ни прави щастливи и съпричастни. Радостта и щастието са толкова дефицитни стоки, че трябва да се уважават, независимо къде се появяват.

[10] Според Конфуций благородният човек с никого не трябва да се конкурира и състезава освен, когато е на специалните ритуали на стрелба с лък или надбягване с колесници. Също така модусите на противопоставянето са една от основните теми на Идзин.

[11] Според Конфуций, човек се учи да бъде човек, а според Мен дзъ е изначално добър.

[12] Идея как може това сътрудничество може да прераства в самопознание и на формулиране на “игри с положителна сума” ни дава романа на Херман Хесе (1877 – 1962): “Играта на стъклени перли”, изд. Хемус, София, 1999. Като прототипи в този роман се вземат Шах и Го, допълнени от идеите в музиката, математиката и Идзин. “Мъчително прекрасна творба” – така се произнася Томас Ман за романа на Хесе. И също изследването на Чогиям Трунгпа: “Шамбала – свещенният път на война.”

[13] Интелект, интуиция, хумор, творчество. Ще се изправим пред ситуацията описана от математикът Алън Тюринг (1912, Лондон – 1954, Манчестер) – ако в съседната стая има нещо, което да отговаря на нашите въпроси, ние няма да знаем дали е човек или робот. Тюринг е също специалист по криптиране – дейност близка до процеса на играене. Ние трябва да се опитваме да разберем смисъла на ходовете на опонента (дешифриране) и съответно да правим нашите ходове неразбираеми за него (шифриране).

[14] Тя е много стара и географски разпространена: Троя І, Шри Ланка, Ирландия, викингските кораби, България, Тибет.

[15] Повече за тибетските мандали и “картината на света” от Лама Ангарика Говинда, “Основи на тибетската мистика”, “Гуторанов”, София, 1995. А относно играта Дама там действително са нарисувани “трите свята” (“трите царства”) – Небето, Земята и Задгробния.

[16] Исак Нютон (1643 – 1727): “Ако съм успял, то е само защото съм стъпил върху раменете на гиганти.”

[17] Повече за споменатите игри досега – дама, рендзю, шашки, фанорома, реверси (Отело),табла, както и за шах можете да прочете например в “The Games Treasury” by Merilyn Simonds Mohr, Chapter Publishing Ltd., Vermont, 1993.

[18] Защото, когато трима души в една стая гледат телевизия – те не общуват помежду си, а са вперили очи в “синия екран”. Логическите игри като цяло са имунитет срещу безсмисленото прекарване на времето и безцелното съществуване. Те са лекарство против СПИН – Синдром за придобита интелектуална недостатъчност.

[19] Например Тони Бързън в книгата си “С главата напред”, “Кръгозор”, София, 2001, говореща за “десет вида интелигентност”, препоръчва наред с други неща практикуването на Шах и Го. Платон пък препоръчва учебния процес да преминава като игра на Петея (древна гръцка игра, сходна с шашки).

[20] Жанг Юнци в “Discovering weiqi”, изброява качествата необходими за усъвършенстване на Го: тактика на войник, прецизност на математик, въображение на художник, вдъхновение на поет, спокойствие на философ, и голяма интелигентност. Джин Тонгши, професор по Го, от Пекинския университет, също подчертава важността на интуицията в Го, индентично на това в другите изкуства: “без основен талант, изучаването е безполезно. Обаче без интуиция за доброто и красивото, интелигентността е също безполезна.” Данните са от канадската антроположка, Елизабет Папиню, от университета в Монреал в статията “The Game of Go: A Chinese way of seeing the world”

[21] “Шахът е състезание по дълбочина на мисълта, по съобразителност, по техника на изпълнение, накрая, по силата на фантазията, която често помага да се чупят установените норми.” Давид Бронщайн.

[22] Емануил Ласкер , вторият световен шампион по Шах през 1894 - 1921, казва в предисловието на “Учебник шахматной игрой”: “Тук е представена идеята за старата шахматна игра, идеята която и дава силата да просъществува през хилядолетията...Това е идеята за борбата.”

[23] От Шанкара Ачаря, “Божествена йога”, “Eurasia Academic Publishers”, София, 1996, глава 1 и 2.

[24] Ако желаете да научите повече за безкомпромисният учител Смъртта, можете да започнете с книгата на Согиал Римпоче “Тибетска книга за живота и смъртта”, изд. Абагар, София, 1996 г. Ако желаете повече да научите за Самкхя и Йога: С. Радхакришнан. “Философия на Самкхя-Йога.”, Eurasia Academic Publishers, София, 1996. И Йога, можете да започнете с Мирча Елиаде и “Йога – свобода и безсмъртие”, изд. Изток-Запад, София, 2004 г. За “Бхагавад-гита”: Шанкара Ачаря.“Божествена йога”, изд. “Eurasia Akademic Publishers”, София, 1996. Повече за многото аспекти на Шаха можете да научите от: Давид Бронщайн, “Прекрасный и яростный мир. Субективные заметки о современных Шахматах.” Москва, 1978; Б.С.Вайнштейн, “Импровизация в шахматном искусстве – о творчестве гросмейстера Бронштейна”, “Физкултура и спорт”, Москва, 1976; Б.С.Вайнштейн, “Мыслитель – Ласкер”, Москва, 1981; А.А.Котов, “Шахматное наследие Алехина”, “Физкултура и спорт”, Москва, 1982.

[25] “Подготовката на един шахматист за турнира се явява велико изкуство, толкова велико, колкото и самата игра.” Рудолф Шпилман.

[26] Това е разбиране колко голямо нещастие е войната, и че е много крайна мярка. Сун-дзъ казва още: Познаващият себе си – може да разчита на половината случаи на победа, познаващият противника – може да разчита на половината случаи на победа. Познаващият себе си и противника – може да разчита на сигурна победа.” Тоест, тук се говори отново за познанието и самопознанието. Сун-дзъ е бил познавач на Го; голяма част от неговите сентенции са общоизвестни истини при го-играчите. В древен Китай гражданското начало се е наричало вен, военното начало – у. Гражданското начало вен винаги е имало приоритет пред военното начало у.

[27] За първоначално запознанство с играта можете да се обърнете също към книги: “Go – The World’s Most Fascinating Game”, Nihon Ki-In, Tokyo, 2003 или “Master Go in 10 days” by Jin and Xu, “Yutopian”. За обяснение на български: www.bggo.hit.bg

[28] Всъщност, на белия лист може да се счита, че вече е нарисуван “белия дракон”. Дракона има способността да приема различни облици, които за нас са непостижими. Шекспир е забелязъл, че има облаци, приличащи на дракон. “Some times we see a cloud that’s dragonish”.

Белият или празен лист е още символ на будистката идея за празнота – шунята. Шунята-празнотата съдържа всички създадени и несъздадени рисунки. Съответно всички играни и неиграни го-партии.

[29] Относно “техническата страна” при бриджа, съществува следната поговорка: “Наддават лордовете, разиграват слугите.”

[30] Четирите физични взаимодействия: силно, слабо, електромагнитно, гравитацията. Най-сериозен кандидат понастоящем за обединяването на четирите взаимодействия е “струнната теория”. От своя страна тя се разпада на 5М – пет взаимосвързани теории. Любопитно е, че китайската музикална теория се основава на 5 ноти, както и на 5-те елемента.

[31] Бан Гу (32 – 92) в трактата “Същността на Го” пише, че “...линиите трябва да бъдат прави, защото те представляват духът на чистите ценности.” Линиите символизират също пътищата и магистралите. Уинстън Чърчил: “Държавата се простира дотам докъдето се простират пътищата.” Очевидно по-нататък положението става неуправляемо. Меридианите са пътищата и магистралите в микрокосмоса – човешкото тяло. По тях протича енергията и информацията, ако те са задръстени, това е източник на болест.

[32] Към тенген или хара в микрокосмоса, съответстващ на неподвижната Полярна звезда в макрокосмоса. Относно посоката от периферията към центъра Ма Жун (79 – 166) в “Ода за Го” пише: “В началото се заемат 4-те ъгъла... След това се обръща внимание на пространството между ъглите... След това групите получават път към центъра.”

[33] “Нещата цъфтят в неизсякаемо разнообразие, всички те се връщат към своя корен.” (Дао де дзин, гл. 16). Сравни още с: “Дао е това, благодарение на което става обръщането към корена и завръщането (фан) към началото.” (“У-дзъ”, гл.1). Аналогични идеи се символизират при будизма с “завъртане на колелото на дхарма”.

[34] Сакралното дървото е обърнато надолу. Добра метафора за обърнато надолу дърво е най-важната йогийската асана сиршасана – стойката на глава. Корените, тоест причините са намират на Небето, а клоните-следствия са на Земята. Интересни аналогии намираме също в математиката. Така както в западната математика се търсят “корените” на едно уравнение, то в китайската математика се търсят “небесните елементи” или пак корените в едно уравнение.

[35] Повече за До-ин: Жан Рофидал. “До-ин – книга за живота и здравето.”, изд. “Вебер – ВБ”, София, 1994; за вътрешната алхимия и връзката и пак с Идзин: Джан Бо-Дуань, “Главы о прозрении истины”. Пер. с кит., предисл., и комент. Е.А. Торчинова, СПб., 1994.

[36] “Едно ин и едно ян са едно Дао.” (Си ци, коментар на Идзин). Един Изток и един Запад са един Свят.

[37] Факт е, че съвременния човек умее да ползва само около 10 % от умствените си възможности ~ не е ли той само “един търговец” удържащ си комисионна. Тоест, възможностите за израстване тук са безгранични.

[38] Често израза, който се използва тук е: “малкото е повече”. Повече за “външната и вътрешната модерност”: Робърт Търман. “Будизмът и съвременният свят.”, изд. “Абагар”, София, 2001.

[39] Подобно нещо, но относно музиката твърди и Анна К. Бошнакова в новаторската си книга “Авлос и Лира. Философия на музиката в древна Елада”, ИК “ЛИК”, София, 2003. Тя разглежда музиката като архиватор на древната култура и знание с цел пренасянето им през времето и пространството; музиката е също пример за невербално предаване на знанията. Херман Хесе “изобретява” за архиваторски цели “Играта на стъклени перли”, като се опира на музиката, математиката, Идзин, Шах и Го.

[40] Казано беше, че бидейки “модели на света” игрите са също метафори.

[41] “Говори само ако можеш да подобриш тишината.” – тибетска поговорка. Безсловестното предаване на знанията е също в основата на традицията Дзен. На “хълма на лешоядите” Буда предава безмълвно, но с усмивка цветето на Махакашяпа. Цветето е символ на знаието и просветлението.

[42] Навремето споделяно от Хезиод (8 – 7 в. пр. н.е.); елинистическия историк Полибий (ок. 200 – 118), който считал, че главната задача на историческото изследване е изяснаването на причинната връзка и изследването на прогреса и регреса; китайския историк Съ-ма Циен (145? – 86?). При Хезиод цикличните епохи са: златна, сребърна, медна, на героите, желязна (на оръжието и войните). Индийските са Критаюга – златния век, Третаюга, Двапараюга, Калиюга – железния век. Китайските са “петте стихии”: дърво, огън, почва, метал, вода. Интерпретирани и като “петте циклически фази”.

[43] Тук можем да си припомним думите на поета Башо: “Не търсете следите на древните, а търсете това, което и те са търсили.”

[44] За Идзин има огромна литература и переодични списания. Ето само няколко: Ю.К.Щуцкий, “Китайская класическая “книга перемен”, “Наука”, 1993; Richard Wilhelm, “I Ching or Book of Changes”, “Arkana”, 1967.

[45] В това изследване това, което не е изяснено добре представлява слаба черта и от тук могат да се породят бъдещи изследвания. В шаха пък позиционното маневриране, често се върти около “слабия пункт”, сходен със слабата черта.

[46] Чакравартин е “завъртащият колелото на дхарма” и будисткия идеал за управляващ държавник. Всъщност колко е разбираема думата чакравартин (върти чакръка или чакрите) за ползващите български език – не е ли последният близък със санскрит – свещенния скрит език? Другата санскритска дума, близка до български е чатуранга – четири ъгъла.

[47] Древната форма на прото-шах, разпространена широко в Индия и отразена в епоса “Махабхарата”. Тезата, че шаха е изобретен в Кушан изказват шахматните историци З.М. Ходжаев, Ф.Р. Дюммел, И.Л. Майзелис, И.М. Линдер, М. Юдович.

[48] Кушан е бил разположен в днешна Северо-западна Индия и Пакистан, на Пътя на Коприната. Будизмът в Китай навлиза от Кушан през 1-2 век от н.е.

[49] Правилата на Го нямат пространство за изменения, бидейки “гениално прости”, по думите на Ласкер.

[50] Подобна мисъл, но за шаха е изказал екс-световния шампион Михаил Ботвиник.

[51] Хармонични отношения между религиите се създават и през други исторически времена и места. Такъв пример е Кушанската държава по време на създаването на Шаха, Тански Китай – когато той е водещата страна в света по наука и култура. През тези периоди Шах и съответно Го се радват на изключително уважение и разцвет.

[52] Виж в Мирча Элиаде. “Йога.” “София”, 2000, с. 154-158.

[53] Виж бележките за Херман Хесе и неговия едноименен роман и Анна Бошнакова и нейната книга.

[54] Данните са взети от Paolo Zanon. “Qijing shisanpian’ или “Трактат за Го в 13 глави”.

[55] Изменените състояния на съзнанието могат да се достигат и по “химически начин”, но тези тук са незаменими, защото сами си ги заработваме. Химическия начин е илюзорен и опасен.

[56] За мислените експерименти говорих във връзка с Рисуването като метафора за Го. Мислените експерименти са средство за изследване и на недостъпна територия. Например, да си представим “кръгъл квадрат”? Мислен експеримент еи известната задача от древността за “квадратурата на кръга”.

[57] Когато изчисляваме възможните варианти и последствия от поредицата от ходове. Много от ходовете и вариантите не се случват, но въпреки това те оказват влияние на това, което се случва в реалната партия. Също има отношение към гадателната книга Идзин. Изкуство на предположението са и футурология, фантастиката, стохастиката,теория на вероятностите, квантовата механика. Виж, например: Б. Де Жувенель. “Искусство предположения” в “Впереди ХХІ век” – Антология современной класической прогностики, изд. “Академия”, 2000.

[58] С който показва, че две тела – леко и тежко – падат с едно и също ускорение към Земята. Като мислено си представя, че на Земята няма атмосфера с въздух и следователно няма триене.

[59] Виж “Буддийская космология в трактате Васубандху “Энциклопедия Абхидхарма” в сб. “Буддийский взгляд на мир”, изд. “Андреев и сыновья”, Санкт Петербург, 1994.

[60] Сайта на Олимпиадата е www.msoworld.com. Сега се провежда в Манчестер.

[61] Китайската поговорка гласи: “Ако стоиш достатъчно дълго време на едно място самовглъбено – целият свят ще мине пред теб като на парад”. Къде ще се дянат извънземните в този случай? “Зелените човечета”, които ние виждаме през призмата на нашето разбиране са всъщност “неузрели човечета”. Когато ние узреем, може би ще ги водим като “червени човечета”. Да кажем имаме двата цвята зелен и червен и попадаме на реалностите на китайския шах – сянци.

[62] Известна е шахматната легенда когато от Индия изпращат посланици при персийския шахиншах Хосров І (531 – 579) заедно с шахматната игра като загадка. Персийските мъдреци успешно разшифроват тази загадка и на свой ред изпращат като загадка таблата. Прехвърчането на такива загадки може да се разпространи и в космически мащаб. По същество е сходно и посланието на СЕТИ с мъжът и жената (ян и ин) и информация за нашата Слънчева система.

[63] Само когато е “опитомена” от човечеството и вече не представлява заплаха за неговото самоунищожение.

[64] Как тук да не си спомним принципите на изобретяване на Рендзю (гомоку, 5 в линия). Известно е, че древните планети са 5 на брой. Планета значи “блуждаещо небесно тяло”. Именно когато петте блуждаещи планети се наредят в една линия, се получава търсената цел в Рендзю (5 в линия). И това също показва за “астрономическия момент” при изобретяването на логическите игри (модели на света). Тази теза за първи път се лансира тук. А спомнянето е по смисъла на Платон – ние винаги сме знаели за нещата, само трябва да си ги припомним.

[65] Поради това те ще бъдат неотменима част от учебната програма на извънземните деца. Защото индивидуалното развитие трябва да повтаря историческото – децата трябва да знаят от къде са тръгнали техните предци.

[66] Едно авторитетно изследване можете да намерите в сайта British Go Association: www.britgo.org; в статията на украинеца В. Трост “Самая привлекательная игра”. В книгата на Miura, CEO of Japan Airlines, “Go: an Asian Paradigm for Business Strategy” може да се прочете за едно авторитетно сравнение между Го и японския Шах – Шоги. Друго много известно сравнение е направено в романа на Треванян “Шибуми”, ИК “Бард”, София, 1994 г.

[67] Повече за дзен можете да научите от Шунрю Сузуки, “Зен-ум, ум за начинаещ”, ИК “Арт”, София, 1984; Wong Kiew Kit, “The Complete Book of Zen”, Element Books Limited, Boston, 1998. За всеобхватните връзки между Го и будизма можете да научите от William Cobb, “Reflection on the Game of Go”, Slate & Shell, 2005. От есетата в www.kiseido.com

[68] Добър пример за “духът на отказване” ни демонстрира Хорхе Луис Борхес в неговата поема с име “Го”:

"Today, the ninth of September of 1978,
I had in the palm of my hand one small disc
of the three hundred sixty-one that are needed for the astrologic game of Go,
that other chess of the East.
It is older than the oldest writing and the board is a map of the universe.
Its black and white variations will exhaust time.
Men can be lost in it as in love and day.
Today, the ninth of September of 1978,
I, myself, who am ignorant of so many things,
know that I do not know one more,
and I thank my poetic inspiration for this revelation which will never be mine"

[69] “-Кажете, докторе, вие увличате ли се от играта Го?

- Опитвам се да разбера тайните на тази игра вече петдесет години. В тактиката повече или по-малко се оправям, а в стратегията – не. Видимо за това ще трябват следващите петдесет години, - добави той, усмихвайки се.” А. Кобленц – “Воспоминания шахматиста”, “Физкультура и спорт”, 1986, с.72. Удивително е, че това изказване на Ласкер е толкова индентично с изказването на Конфуций – последния казва, че са му необходими още петдесет години за изучаването на Идзин и дори би ги отделил с радост. Трябва да се отбележи, че Ласкер е познавач на всички логически игри: шах, Го, шашки, бридж.

[70] А. Никитин. “С Каспаровым ход за ходом, год за годом.”, Москва, 2003, с.24. Каспаров също умее да играе шоги, виж Александр Носовский, “Японские шахматы сеги”, Москва, 2004, с. 356

[71] Виж Franco Pratesi. “Euro-go”, “Aracne editrice”, Roma, 2003-2005.

[72] Цялата статия от “Шахматный Петербург”, 1998, бр. 4, с.36-38. Или преведена на български на www.bggo.hit.bg

[73] Но като цяло Шахът се е считал за “кралска игра”, така както на изток Го се е считала за “императорска игра”.

[74] От по-ново време е полезно да се знае за инициативата на British Go Association ~ ukgo-challenge.org. Тази инициатива във Великобритания е по първоначална идея на British Chess Association. Едни мащабни операции по демонстрации по Шах и Го в британските училища.

 
 
* * *