играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Принципът на водата e идентичен с принципа на игра на Го. [Протичането на партия Го не е по-различно от начина, по който тече водата.] Който може да прилага принципа на водата в играта си, побеждава. Който не може - губи.

Оуян Сю

* * *
 
Етиката и етикетът в играта Го
Публикации - Други загадки (Изследвания)
Автор: Константин Возников, глава на Школа "Стожар", Крим   
Четвъртък, 08 Април 2010г. 11:24ч.

 

Въведение

Церемониална игра Го

 

Вървящите по Пътя на Го си поставят различни цели, но виждат сред тях главната: усъвършенстване на Разума и Духа. Те нямат и не могат да имат нужда да се самоиздигат пред другите хора, в частност и посредством интелектуалното единоборство, но имат стремеж да изследват, да научат нещо ново и да придобият нови знания, качества и умения. Тези, които се занимават с това, разбират, че да достигнат до необходимия резултат по най-продуктивния начин е възможно именно в сътрудничество с партньора, а не самостоятелно, и не в единоборство със самия себе си и чуждата воля, проявяваща се с камъните на противоположния цвят. В това се заключава един от основните парадокси на “И Го” и, в голяма степен, на изкуството “И”.

Единство и противоборство без противопоставяне и самообособяване! Такова разбиране и отношение към Го предполага високи изисквания към състоянието на духа за всеки практикуващ и повишава тяхната отговорност на един към друг.

Традицията и етикетът се явяват също и начини за предаване на Духа. Това е и път, и вход към особено душевно състояние, необходимо за ефективното достигане на набелязаните цели. От тука тръгва и червената нишка (от гл. т. на целесъобразността) на етикета на Го: да се създадат колкото се може по-разполагащи и комфортни физически и психологически условия за пълноценното взаимодопълващо се съ-творчество на участниците в процеса.

Правилата на этикета в Го са изпитани във времето, пронизани са и са наситени с достойнство, рационалност, целесъобразност, уважение, дружелюбие и доброжелателство. Обърнете им внимание като на чудесна възможност открито да изразите отношението си към партньора и произходящото (ставащото) без риск да се покажете нескромни или досадни, студени или надути, и т.н., и в резултат да не бъдете разбрани, както това се случва често. Далеч не винаги в реалиите на съвременния живот имаме възможността да си позволим нещо подобно. Един от девизите на Школа Го И Вейчи “Стожар” е следният: “Уважавай традицията!”. Ние помним, пазим и зачитаме това наследство.

Этикетът на Го в Школа “Стожар” се основава на древните традиции, естественото дружелюбие, чувството на съпричастност и искреното уважение, които изпитват истинските вейчисти един към друг. Благодарение на описаните по-нататък церемонии искреността на тези чувства, тяхното проявяване и демонстриране не са нито прекалени, нито недостатъчни.

Много вейчисти, играещи един с друг, често стават приятели. Дружеските отношения по естествен начин водят до промени в поведението на хората, а понякога оказват влияние в ритуала на провеждането на партията. И все пак, дори и близките приятели горещо  ги съветваме да се придържат към приведените по-долу препоръки.


I. Общи правила на етикета в Го

Общи правила

  • Уважавайте старшите. Уважавайте техните знания, умения и опит.
  • Уважавайте по-опитните вейчисти.
  • Уважавайте Майсторите, Инструкторите и Учителите по Го
  • Проявявайте уважение към всеки, който споделя с Вас своите умения и разбирания.
  • Уважавайте тези, които съдействат за разпространението и развитието на Го.
  • Уважавайте тези, които изучават Го, независимо от тяхната възраст, защото това занятие е достойно за уважение.
  • Уважавайте флага, униформата и символите на Школата.
  • Непременно действено проявявайте своето уважение и дружелюбие!

Комплектът за играта Го

Вашият комплект може и да не бъде скъп или луксозен, но трябва да бъде чист и поддържан, както и самото място за игра.

Съществуват няколко традиционни класически стила в изработката на гобана, кутийките и камъните за Го. Майсторите, които ги изработват, продължават традицията, но заедно с това разработват и създават нови стилове и направления. Предпочитанието към определена традиция или избор на нов стил е избор на вейчиста, според неговите вкусове и виждания. Вашият избор не се ограничава, но смесването на стилове и нарушаването на хармонията обиждат естетическите чувства и не се приветстват.

Прието е внимателното и уважителното отношение към комплекта за игра. Например, слой прах на гобана може да се възприеме като свидетелство за неуважение, както към изкуството Го, така и към поканения за партия партньор.

Вейчистът, който уважава себе си, партньора и Духа на Го, никога не слага върху гобана нищо друго освен камъните, кутиите го-кьо, ветрило и книги.

Следва да знаете, че в други традиции, например в традицията на корейския бадук върху гобана не се поставя нищо друго освен камъни.

Изучавайте традициите на другите народи, за да не се окажете невежливи, макар и ненарочно.

Мястото за игра

Мястото, избрано за игра, трябва да съответства на духа и разбирането на Го като за висше изкуство и Път на съвършенството. Обкръжаващата обстановка трябва да способства за реализирането на такова разбиране, както от гледна точка на естетиката, така и от гледна точка на физическия и психологическия комфорт. Избраното място не трябва да бъде шумно. Добре се възприема спокойната медитативна музика и умерените благовония. Чистотата, подредеността и умереността се приветстват.

Килимче, възглавнички под коленете, комплект за игра и чайни принадлежности – това са напълно достатъчни условия за една приятелска партия. Ако предпочитате масичка и стол, това също няма да противоречи на етикета.

Най-доброто място за игра е планината. В тази връзка, за Го, планината и чая са писали още древните поети и философи. Течащи води, морски или езерен бряг, гора и дори парк допринасят за особеното състояние, съзвучно със “състоянието Го”.

Позата на вейчиста

 

Позата на практикуващия Го (вейчиста), според източните канони трябва да бъде такава, че гърбът да е изправен. Това способства за правилната циркулация на енергията Ци по всички меридиани на тялото. Тази поза е отработена на Изток от много поколения вейчисти и го-школи. Тя оказва терапевтичен ефект, но неправилното й изпълнение може да доведе до здравословни проблеми. Изпълнявайте я правилно или не я изпълнявайте въобще. Помнете, че придържайки се към европейската традиция, Вие не нарушавате етикета, нито на Школата, към която сте в частност.

saidza

Позата "Сейдза".

 

Свободно седене

Свободно седене.

Ю. В. Орлов, Шк. "Стожар", 2009

Седене

Седене "по турски".

И. В. Жуков, Шк "Стожар", 2007

Сейдза

Слънчевите очила са уместни

само, ако сте срещу слънцето.

Като използвате възглавничка под коленете или седите на нея, може да замете много по-свободна и удобна за Вас поза, ако това позволяват обстоятелствата на Вашата среща с партньора.

Вейчист, който седи с изправен гръб “по турски”, или на коленете си в поза сейдза, а също и този, който леко се е наклонил спрямо гобана, облегнал гръб на креслото, око играта се провежда по европеизирания вариант на ритуала, - изглежда достойно, красиво и уважително спрямо партньора. Ръцете са спуснати долу или са поставени на коленете и се раздвижват, когато трябва да се направи ход на дъската. Да си налеете между другото чай или вода, и да отпиете, е напълно естествено и също не е в нарушение на етикета.

Жени, играещи Го на пода, не трябва да седят “по турски” в компанията на мъже. На тях се препоръчва да използват позата сейдза или да играят на маса.

Ветрилото


Ветрило
К. Возников. Алушта. Крим. Юни 2006г.


Ветрилото е традиционен атрибут на вейчиста. То е практично, удобно, елегантно и красиво. Но само достигналите майсторско равнище на игра (дан) имат правото да държат ветрило. Такава е традицията.

Личното ветрило обикновено е украсено с калиграфски изписаното име на неговия собственик или неговите инициали, а понякога, и неговия девиз.

На личното ветрило също може да има текст или знаци, обозначаващи принадлежността на собственика му към конкретна школа, а също така и личния печат на Майстора на школата и личния печат на Майстора, изготвил ветрилото.

По време на игра ветрилата могат да се ползват свободно.

При обяснение на позиция, особено в церемонията “Уважение на майсторството” ветрилото може да се ползва като показалка. Така е прието.

Наблюдаването на игра

Когато наблюдавате отстрани партия Го се постарайте да бъдете ненатрапчиви с присъствието си. Вашата поява в полезрението на играещите не трябва да ги отвлича и затова се приближавайте и се отдалечавайте плавно. Не правете резки движения. Не нарушавайте пространството на играта като не се приближавате по-близо от половин метър от гобана.

Избирайте позиция за наблюдение отстрани на играещите. Да наблюдавате през рамото на единия от тях не е вежливо.

Обърнете внимание на посоката на светлината и къде пада сянката Ви. Постарайте се тя да не пада върху гобана.

Ако искате да направите запис на наблюдаваната партия или на неин фрагмент, то помислете за това отрано. Поискайте за това разрешение от играчите преди партията. На публични турнири от подобно разрешение няма нужда, доколкото то се подразбира.

Намесата по време на партията, да се дават съвети, да се посочват грешки е прерогатив на Инструктора или на Майстора при това само в учебни игри. За обикновения и вежлив наблюдател такова поведение е недостойно и неприемливо.

Облеклото на играчите

Етикетът в Го като цяло не предявява особени изисквания към облеклото. Достатъчно е тя да не пречи за играта. Широкият ръкав, висящият шал, разкопчаното сако или риза могат да допринесат за ненарочното разваляне на позицията и да окажат недобро въздействие на състоянието на партньора. Бъдете внимателни с дрехите и телодвиженията си.

Решавайки да седите в поза сейдза или “по турски”, имайте предвид, че партията Го е достатъчно продължителна във времето и неудобните дрехи могат да доведат до нарушение на кръвообращението в краката, което ще ви принуди често да си мените позата и да създадете безпокойство не само за себе си, но и за партньора.

Дрехите на жените, играещи Го, не трябва да бъдат предизвикателни, а, когато се играе на пода, е добре да бъдат с панталони.

 

Церемониална партия Го
Президентът на Федерация Го И. Гришин, Президентът на Кримската Федерация Го О. Кравцов. Церемониална партия (Кимоно). Алушта. Крим. Юни 2005 г.


Практикуващите бойни изкуства, когато играят Го, обикновено предпочитат традиционното за своето изкуство тренировъчно или представително облекло (кимоно), което е достойно за уважение.

 

Карате-майстор Медведев
Карате-майстор В. Медведев от Крим пред дъската за Го в традиционното за школата му кимоно.

 

Ако сте член или представител на определена го-школа, идвайте на занятията с приетата там униформа и се отнасяйте с уважение към нея.

Церемониални, демонстрационни и ритуални партии Го е желателно да се провеждат н традиционно за съответната го-школа облекло и със съответстваща им атрибутика.


II. Провеждане на играта


Традиционна техника на поставянето на камък


Поставяне на камък Поставяне на камък

 

Има древна традиция, свързана с поставянето на камък при извършването на ход. Тези движения са красиви и елегантни и са изработени през хилядолетията от милиони играчи. Те са прости и естествени и са възприети в цял свят. Не ги извършвайте снизходително, което е простимо за новаци и дилетанти.

Камъкът се взема от кутийката го-кьо с големия и средния пръст и при последващото движение на ръката над гобана  се подменя големият пръст с показалеца. Не е грешка, ако съумеете да вземете камъка направо с показалеца и средния пръст, но трябва да сте внимателни и не трябва това да се съпровожда от излишен шум. Камъните в кутийката не трябва да шумолят излишно от Вашите действия.

На гобана камъкът се поставя със средния пръст и показалеца. Самият камък е захванат между тях хоризонтално на нокътя на показалеца и придържан от средния пръст отгоре.

По време на игра пленените камъни се вземат от гобана един по един. Обикновено това се прави със средния и големия пръст, но може, според удобството, да се вземат с големия пръст и показалеца.

Взетите камъни веднага се поставят на обърнатите капачета на кутийките го-кьо, но ако камъните са много, те първо се събират в лявата свободна ръка, за да се ускори действието. Не е препоръчително камъните да се събират само с една ръка или с двете ръце едновременно, защото това често води до тяхното изпадане върху гобана, разваляне на позицията и вдигане на излишен шум.

Да се изтърве камък по време на игра или при броенето на точките е некрасиво. Бъдете внимателни.

Правилата на вежливостта допускат при извършването на хода да се постави камъкът около (близо) до местоназначението си и с кратко движение на средния пръст той да бъде притикан  на съответната пресечна точка. Това разстояние трябва да бъде минимално.

Срещата с Майстора

При среща с Майстор по Го (същото важи и за Майстори по други изкуства) не протягайте ръка за ръкостискане първи. Това е невежливо.

Ръката на Майстора я приемате и стискате с две ръце, съпроводено с лек поклон. Така Вие подчертавате уважението си к неговото майсторство. Понякога да се извърши такова ръкостискане не е съвсем удобно и уместно, затова то може да се извърши по-просто и по-сдържано с нужното уважение. Ръкостискането зависи от обстоятелствата, мястото на срещата и времето.

Ако искате да помолите Майстора за игра, урок или лекция, обърнете се към него отрано и навреме, и задължително укажете типа игра (обучаваща, тестова, сеанс) или темата на занятието или лекцията. Оставете на Майстора възможността да планира своето време и натоварване.

Започвайки игра с поканен партньор, Инструктор или Майстор, се погрижете предложеното място на срещата да бъде комфортно. Сред природата не го настанявайте с лице към слънцето, а в помещение – с гръб към вратата. Погрижете се за чая или друго питие, килимчето, възглавничката или креслото за настаняване, също и за осветяването и температурата.

При общуване с Майстор, Учител или Инструктор не бъдете излишно многословни. Имайте предвид, че Го е език на жестовете (шудан).

Поканата за игра

Поканата за партия Го е подобна на поканата на гост да дойде на празничната трапеза. Бъдете щедри и гостоприемни. Проявете заинтересованост именно към предстоящата партия и уважение към човека, с когото искате да я изиграете.

Предложете на партньора най-доброто място пред гобана и получете потвърждение с жест, че на него му е удобно. След това вече можете за заемете другото свободно място.

Притикайте малко напред с две ръце кутийките го-кьо, за да е удобно на партньора да вземе една от двете. Така подчертавате гостоприемство и уважение.

Действието с две ръце е традиционно и символично в Го. То е проява на уважение към Майстора, към Инструктора, към партньора, към предстоящото сътрудничество и дело, което се готвите да започнете.

Обсъдете съотношението на силите и възможността или необходимостта от баланс (хендикап или коми). При необходимост изравнявайте баланса съгласно нормите на традицията.

Получете потвърждение с жест или дума, че партньорът е готов за игра. След това може да се премине към церемонията на приветствията.

Церемонията на приветствията

 

Приветствия в Го
Крим. Свети Нос. Скалата на Майсторите по Го. Май 2008 г.


Тази церемония е много проста, но същевременно е и много важна и тържествена. Вие и вашият партньор вече сте заели местата си при гобана и сте се настанали удобно. Когато почувствате, че вашият партньор е готов за играта, провеждате приветствената церемония. Най-тържественият вариант е да съедините длани и пръстите си на двете ръце пред гърдите и леко да наклоните глава в знак на уважение. Може за кратко да притворите очи, което не нарушава традицията, но Ви помага бързо на влезете в играта – това се приветства. Приветствията могат и да не бъдат синхронни. Това няма значение.

 

Приветствия в Го

Церемония по приветстването. Школа "Стожар", Крим, октомври 2009

По-стегната форма на приветствие е партньорите да си кимнат в знак на уважение и да си пожелаят успешна игра един на друг, което може да бъде съпроводено и с ръкостискане.

След като церемонията е извършена се преминава към церемонията “Нигири”.

Церемонията “Нигири”

Тази церемония се провежда изключително между равни (или близки по сила) по маисторство играчи. В същината си нигири (която е вид изтегляне на жребий) е проявяване на уважение към майсторството на партньора, а също така, чрез нея се определя цветът на камъните за участниците в играта. Да се предложи нигири на много по-силен и опитен партньор е невежливо, а на много по-слаб – е недостойно.

Церемонията нигири започва с инициатора на играта. Това може да бъде домакинът, който е поканил партньора като гост; собственикът на комплекта, с който ще се играе; или човекът, който е предложил да се проведе тази партия Го.


Отворете гьо-ке с черните камъни. Със същата ръка извадете от нея няколко камъка в юмрук и го поставете на гобана, неразтваряйки веднага пръстите. Направете секундна пауза и погледнете партньора. Сега той трябва да Ви знак за избора с жест, действие или дума.

Вашият партньор, според ритуала на избора, взема от отворената гьо-ке един или два черни камъка и ги поставя на гобана. Един камък означава, че е избрал нечетно, а два – четно.

Разтворете юмрука си и подредете камъните по двойки за нагледност. Ако изборът на партньора се потвърди, той ще играе с черните камъни. В този случай внимателно върнете камъните в го-кьо, затворете я и с две ръце я придвижете по посока на партньора.

Своя избор може също да обозначите с жест, поставяйки на края на гобана един или два пръста, или с думи “четно” – “нечетно”. Обаче в партии с малко познати партньори се препоръчва да се следва класическия ритуал, както е описан по-горе.

С две ръце преместете го-кьо с Вашите камъни на удобно за вас място и я отворете. Така Вие давате на партньора да разбере, че сте напълно готови за играта и след като той направи същото, може тя да започне.

Ако партньорите са взели решение да се използва “коми” (служебни точки за белите), то сега настъпва удобният момент за предаването на камъните на Белите. Техният брой, разбира се, трябва да е било уговорено по-рано. Етикетът допуска също предаването на коми-камъните в края на играта и преди броенето на точките и дори може да се изрази направо като компенсация в точки за територия. По този въпрос е важно да има съгласие от двете страни.

Традицията “Открито сърце” (Първият ход)

Първият ход

 

Съгласно правилата на Го, първият ход се извършва от Черните. Този ход е прието да се прави в тази част на гобана, която се намира най-близо до сърцето на партньора. Това е в знак на уважение. (От Ваша гледна точка, това е срещуположния десен ъгъл, около звездната точка.) Имайте предвид това негласно ритуално правило, то е известно в цял свят... Преди първият си ход...


... заемете правилно положение, изправете гърба, отпуснете ръцете на колената или съберете пръстите на дланите си. Настройте се ментално за играта, 15-20 секунди. Така помагате на себе си и отдавате нужното уважение към партньора, демонстрирайки дълбоко и сериозно отношение към ставащото в момента и предстоящото.

След това изберете пресечната точка за хода и протегнете ръка към кутийката, вземете камък и извършете хода – в “откритото сърце” на партньора.

Играта в центъра, в областта на стожера (тенген) не е изключение. В случая може да поставите камъка на пресечната точка до централната, която се намира в четвъртината на гобана, символизираща “откритото сърце”, освен, ако не сте решили да играете в самата централна точка (тенген).

Ако играете с белите камъни, то дочакайте неподвижно първия ход на партньора и не прекъсвайте дотогава своето ментално настройване.

Вече самата игра вече е започнала.

Етикетът по време на игра

По време на играта е прието да се държите сдържано. Участниците се стараят да не шумят и се отдалечават от гобана само при крайна необходимост. При това би бил уместен извинителен жест като докоснете с гърдите си с дясната ръка. И все пак, според възможностите, гледайте да не прекъсвате играта. Ако такава необходимост е възникнала, то прекъсването на играта може да стане само след като сте направили своя ход. Невежливо е, ако сте на ход, а се отдръпнете от гобана.

Въздържайте се от разговори с когото и да било, докато тече играта и не обсъждайте позицията на гобана и действията на партньора преди да е настъпил краят на срещата.

Не бива по време на партията да се накланяте над гобана, да движите на него ръце и с пръст да броите свободите, да държите в ръка няколко камъка и т.н. Това са признаци на невъзпитаност.

Жените, играещи Го, трябва да държат косите си прибрани, за да не докосват гобана, да не отвличат вниманието на партньора и да не пречат на играта.

Произвеждането на излишни звуци със загребване на камъните от кутийката и шумолене с тях е лош вкус. От кутийката се взема само по един камък.

Не следва да купчинка камъни в ръката си или да държите ръката си в кутийката.

Звучното поставяне на камък носи емоции, но ги управлявайте – осъзнавайте те ги и гледайте да не обидите партньора.

Само слабият духом е способен да поиска връщане на ход в неучебна партия. Да се прави така е неетично. Изключение се прави само в партия с Учителя, при която такава възможност се подразбира поначало.

Следете за осанката си по време на игра.

Изтърваното на камък върху гобана

Да се изтърве камък по време на игра е досадно. Това предизвиква огорчение за присъстващите. Ако такъв пропуск допуснете поради невнимателност или неловкост, то сдържаното проявяване на чувствата, съпроводено с извинение с дума или жест, би било разбираемо и уместно. Постарайте се без излишна суета да възстановите позицията с няколко точни движения, след което следва да се извините още един път. Вежливият вейчист ще приеме вашите извинения с кратък мълчалив жест.

Церемонията “Установяване на резултата”

Установяването на резултата от партията започва, когато играчът, приключващ играта първи, закрива една от неутралните точки като може да не използва камък от своя цвят. Неговият партньор прави същото. Нататък продължават като се редуват, като това е едно условно продължение на играта. Всеки камък е като вежлива дума. Двамата играчи разбират, че цветът и броя на използваните камъни не влияе на резултата, но редуването задължително се следва според традицията.

Вежливият и знаещ вейчист, закривайки неутралните точки, се старае да избира такива, че по възможност да не развали естетиката на формите на своите построения и тези на партньора.

Не трябва да се опитвате да помагате на партньора при събирането на обсадените ви камъни. Това не е вежливо.

При възникване на различно разбиране на статуса на камъните или групите партньорите обсъждат и обосновават вижданията си. Достигнатото съгласие или компромис са окончателни и не подлежат на преразглеждане след разместването на камъните.

Позволете на партньора самостоятелно да придвижи своите камъни за преброяване на територията и сам да установи своите си точки. Така е коректно.

Ако сте играли с Черните и ако е било уговорено коми, то отчетете точките коми със съответния брой камъни. (Коми-камъните задължително трябва да се поставят на капачето на кутийката на партньора, ако това не е било направено по време на церемонията Нигири.). Отчитането на коми става и със запълване на свободното пространство от територията Ви.

Всеки от играчите произнася гласно броя на точките си и този, който има по-малко точки, обявява победата. Да изтъквате своята победа е проява на лош вкус. Тя трябва да бъде призната гласно от партньора Ви.

Следва церемонията “Уважение на майсторството”


Церемонията “Уважение на майсторството”

Това е много важна от етическа гледна точка церемония, в която загубилият моли победителя да се изкаже за едни или други моменти от партията. Нейната същност се заключава в уважението на майсторството и извличането на опит. Това е малък урок и той не трябва да бъде отегчителен за двете страни. Да не се поискат разяснения, както и отказът от тях, е крайно невежливо.

В края на тази церемония следва да благодари на победителя за наученото с подходящи думи или жест.

Ако вие говорите на един и същи език, то уместна ще бъде сдържаната похвала за играта на партньора при обръщането към него за разяснения. Например: “Много ми хареса как Вие използвахте аджи в този ъгъл. Получих урок и удоволствие. Мога ли сега да Ви попитам за Вашето мнение относно играта ми в центъра?”

Церемонията “Уважението на майсторството” естествено преминава в церемонията “Завършване на партията”.

Церемонията “Завършване на партията”

finish

 

Тази церемония практически точно повтаря церемонията на Приветствията. С жеста на събраните длани играчите изразяват уважението си един към друг и си благодарят за проведената игра като се гледат очи-в-очи.

Да се изправите пред гобана преди завършването на партията и да не изразите благодарност към партньора се счита за невежливо.

В знак на взаимното уважение към извършеното, а също и към майсторството и творчеството, равните по сила партньори могат да завършат партията с двойно ръкостискане над гобана. При това първи протяга ръка победителя в играта и този жест означава, че той приема и предлага паритет (равенство) относно майсторството на двама им. Другият играч, стискайки ръцете му, приема това предложение, съгласява се с него и благодари за тази оценка от страна на по-силно представилият се в тази партия.

При завършването на церемонията следва да се съберат камъните в кутийките и да се поставят капачетата им. Играчите правят това синхронно като се стараят да не си пречат. Само след като и последният камък е напуснал гобана и капачетата на кутийкита са затворени, може да се стане без да се нарушава приличието. Изключение от това се прави при сеанс на едновременна игра, който е описан отделно.

Сега може да се покани партньора на чай и да се отдалечите от гобана. Партията е напълно завършила.

Европейските вейчисти често не са запознати в достатъчна степен с всички тънкости на етикета, поради което не изпълняват някои негови детайли. Например, в Европа е много разпространено приветствието с обикновено ръкостискане. По същия начин и завършват партията. Това е проява на общоприетата човешка вежливост и доброжелателност. Когато играете с такива партньори не бъде прекалено изискващи.



III. Допълнения към правилата на Етикета

 
Играта с Учителя

Играта с Учителя (Майстора, Инструктора) не изключва всичко горе изложено, но има своите особености. Учителят води обучаващата игра и управлява процеса на обучение. В тази връзка той може да оценява някои аспекти на играта, които ситуационно могат да имат по-голямо или по-малко значение. Обучаваният не трябва по силата на това да настоява за разглеждане на определените от него детайли и аспекти, но повече внимание да отделя на забележките и разясненията на учителя.

В обучаващата игра са допустими връщанията на ходовете с разрешение на обучаващия и разбор на вариантите по време на партията. Допустими са също и въпроси към учителя как оценява партията или избраните решения, при условие, че това не е тестираща или изпитна игра. Въпросите Ви не трябва да пречат на останалите присъстващи. Количеството въпроси не трябва също да надвишава разумния предел и, например, да обвързвате учителя само с Вашата партия, ако той провежда синхронно обучение с няколко други играчи. Имайте мяра. Мислете върху отговорите на учителя.

В обучаващата игра учителят може да върне цяла серия ходове и да предложи друг вариант. Да се отказвате от това не е етично.

Обучаващата игра може да бъде спряна и оставена от учителя недоизиграна. В нея няма елемент на съревнование, но има изследване, упражнение и научаване. Същевременно обучаемият не може сам да прекрати играта по свое желание. Това е прерогатив на обучаващия. При това церемонията по завършването на партията се извършва без промени.

В края на обучаващата игра следва допълнително да се благодари на учителя за урока. Благодарността си можете да изразите по желан и удобен за Вас начин.

Игра с хендикап (преднина)

Хендикапната игра винаги е дружеска партия, в която едната страна получава, а другата – подарява. Не забравяйте това.

Хендикапът се прилага обикновено, когато разликата в майсторството е толкова голяма, че резултатът от празна дъска е ясен в самото начало. Размерът на хендикапа трябва да съответства на разликата в степените на играчите по системата Кю-Дан. Прилага се принципът “един камък – една степен”. Броят на хендикапните камъни се уговаря преди началото на играта.

Ако искате да изпитате себе си, можете да помолите по-силния да Ви разреши да играете с хендикап от един-два камъка по-малко от разчетното съотношение. Такова предложение може да бъде благосклонно прието, но може да бъде и отхвърлено. В последния случай не е прието да се спори.

Да се иска хендикап, който да е повече от предложеният от силната страна, не е вежливо.

На по-силния играч предлага най-доброто и заема почетното място пред гобана, след което младшият по майсторство поставя хендикапните камъни. В този момент даващият хендикапа може като приятелско предложение да добави допълнително още някой камък. Ако броят им превишава разчетната величина, приемащият форума може деликатно да се откаже от допълнителните камъни като благодари за приятелското предложение.

При хендикапна игра партньорът, приемащ хендикапа, винаги играе с черните.

Майсторът не може да си позволи да играе приятелска партия с много по-слаб играч без хендикап. Изключение правят само обучаващите партии.

При хендикапна игра е прието да се игра с предварително поставяне от два до девет черни камъка. В този случай първият ход се извършва от по-опитния играч с Белите.

При разлика в майсторството от една степен по-неопитният играч играе с Черните и партията се започва без никакво предварително поставяне на камъни.

В атестационни игри броят на хендикапните камъни се определя в съответствие с равнището на атестацията. Това не се уговаря и не може да бъде променено.

Трябва да се помни, че хендикапната игра до три камъка се разглежда като игра между близки по ниво на майсторство партньори. От четири камъка нагоре – това вече е игра между учител и ученик. В този случай по-слабата страна трябва да бъде още повече почтителна.

Предварителното поставяне на хендикапните камъни трябва строго да съответства на етикета:

2 камъка: Поставят се в звездните точки на “откритото сърце”.
3 камъка: Поставят се в трите ъглови звезди. Дясната ъглова звезда от страната на по-силния остава свободна.
4 камъка: Поставят се в четирите ъглови звезди.
6 камъка: Поставят се в ъгловите звезди и в звездите на лявата и дясната страна. Тенгенът (стожерът) остава свободен.
7 камъка: Поставят се в ъгловите звезди, в звездите на лявата и дясната страна и в тенген (стожера).
8 камъка: Поставят се на всички звездни точки без тенген (стожер)
9 камъка: Поставят се на всички звездни точки, включително в тенген (стожер)

 

handicup
Схема на разположението на хендикапните камъни на гобана.



Игра в сеанс на едновременна игра

Сеансите на едновременна игра като правило се провеждат по опростения европеизиран етикет. Дъските (гобаните) обикновено са разположени на маси, а вейчистите седят на столове.
Майсторът, даващ сеанса, се движи в кръг от гобан към гобан, отговаряйки на всеки с по един камък. При това вейчистите в сеанса правят своя ход само в присъствието на Майстора, т.е. когато сенсьорът се е приближил непосредствено до гобана и е обърнал внимание на позицията. Майсторът задължително трябва да вижда камъкът, който поставяте на гобана при хода си. Крайно неетично е несъблюдаването на това правило.

Ако сеансьорът е направил ход, не се е отдалечил от гобана и продължава да изучава позицията, то това може да се разбира като очакване на бързия Ви отговор. Вежливи в равна степен ще бъдат и двете решения: бърз отговор и пауза за размисъл. Ако, обаче, паузата е повече от 5-7 секунди, сеансьорът ще премине на следващия гобан. В този случай е по-добре да не правите незабавно ход и да дочакате завръщането на сенсьорът.

Церемонията по завършването на партията в сеанса е опростена. Като приключи играта и се установи резултата поблагодарете на сеансьора с дума или жест. Майсторът може да отвърне с лек поклон. По-нататък, ако започнете да събирате камъните, той символично събира купчинка камъни, след което Ви благодари за разбирането и преминава към следващия вейчист. В този случай трябва самостоятелно да съберете камъните, да ги разпределите по цвят в кутийките го-кьо и за ги затворите. По този начин Вие проявявате уважение не само към Майстора, но и към останалите участници в сеанса, доколкото не губите времето му, което е предназначено за тях.

Ако Вие не започнете да събирате камъните, сенсьорът също няма да започне да върши това. Но се подразбира се, че Ви интересува анализа на играта. Нататък всичко свършете самостоятелно.

Церемонията “Уважението на майсторството” в сеансите на едновременна игра не се провежда. Обаче след завършването на всички партии, сеансьорите обикновено дават на желаещите разяснения за отделни позиции и за конкретни партии.

Игра с контрол на времето

Играта с контрол на времето се провежда като правило в рамките на съревнование или в условията на ограниченост във времето. И в двата случая тя носи изключително съревнователен характер и изисква спазването на допълнителни правила. В съревнованията те се указват в “Договора на турнира” или в “Условията на турнира” и са задължителни условия за участниците. Преди началото на съревнованието трябва внимателно да се запознаете с тях, а също и с изискванията на местния Кодекс Го, а също и други документи определящи условията на съревнованието.

Етичните норми при провеждането на различни съревнования обикновено в една или друга степен се отличават от изложените горе, особено що се касае до церемониите. Така, например, в европейските турнири е прието да се ограничавате с ръкостисканията в знак на приветствие и след края на играта. В този случай се действа според обстоятелствата, стараейки се да не нарушавате местните традиции.

Следва да помните, че при игра с контрол на времето е прието да натискате на копчето на часовника (таймера) със същата ръка, с която сте поставили камък на гобана. Това е общоприета норма в правилата и етикета на съревнованията.

Няма да е в нарушение на етикета и ускореното прибиране на взетите камъни от гобана с две ръце. Все пак след това ще трябва да натиснете копчето на часовника, а времето е скъпо. Спортът диктува своите си норми и в него действат свои особени правила на етиката. Част от тях не са напълно съвместими с разбирането на Го като Висше Изкуство или като особен Път.




Автор: Константин Едуардович Возников, глава на Школа “Стожар”, Крим


Превод от руски и адаптация на български: Константин Байрактаров
България, Свищов, 8.04.2010 г.

 
 
* * *