играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Въображението често ще ни пренася в светове, който никога не са съществували. Но без него ние никъде не бихме попаднали.

Карл Сейгън

 

Воображение будет часто переносить нас к мирам, которых никогда не было. Но без этого мы никуда не попадём.

Карл Саган

* * *
 
Пресечни точки между реалиите на общуването и стратегическите игри Шахмат и Го (Автореферат)
Публикации - Други загадки (Изследвания)
Автор: Константин Байрактаров   
Събота, 04 Април 2009г. 10:50ч.
Поради интереса към защитената наскоро от мен магистърска теза “Пресечни точки между реалиите на общуването и стратегическите игри Шахмат и Го”, по-долу предоставям на вашето внимание текста на автореферата си, който представих на Защитата си на 20.02.2009 г. във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", Философски факултет. Надявам се да не бъдете прекалено строги и критични. Очаквам позитивни и конструктивни предложения и коментари. Smile
---------

Уважаема Комисия, уважаеми колеги, ще ви запозная в резюме с дипломната ми работа на тема “Пресечни точки между реалиите на общуването и стратегическите игри Шахмат и Го”. Дипломната работа е в обем от 99 страници и включва увод, 3 глави, заключение и библиография от 64 заглавия (33 на български, 21 на руски, 10 на английски, 1 на немски и 1 на латински).

В Увода се хвърля първоначална светлина върху общите моменти между вербалното поведение и стратегическите игри. Сами по себе си игрите, на които играят хората, са не само форми на невербално общуване, но могат да се разглеждат и като модели на общуването. За пресечните точки между тези две практики може да се говори като се има предвид, че общуването се основава на присъщото на човека стратегическо и алгоритмично мислене.

В основата си общуването и поведението са обусловени от начина на мислене, същият в своята “концентрирана” форма се открива в логическите игри. Така, за да се обясни манталитета на хората от Изток и от Запад, някои автори прибягват до аналогиите с игрите Го (вейци) и Шахмат. Тези аналогии имат своя резон, защото на практика тези игри отразяват разликата между източната и западната стратегическа мисъл, а тя в най-общ план е в основата на общуването, включително и реторичното, и намира своите проявления в политиката, дипломацията и военното дело.

Формулирани са шест основни задачи на дипломната работа:

 1) Да се посочи значението на феномена общуване (във вербалния и невербалния му аспект) в социалната сфера и в междуличностната комуникация.
2) Да се хвърли светлина върху менталните и логическите основи на реторичното общуване, които предполагат възможност за стратегическо и тактическо поведение.
3) Да се разгледа същността на общуването през призмата на логическите игри.
4) Да се онагледи стратегията на диалога и да се посочат общите моменти със стратегиите във военното изкуство и логическите игри.
5) Да се изясни значението на реторическите фигури, думите и термините в речевия диалог, разгледан като “шахматна” партия.
6) Да се анализират дипломацията и международните отношения като форма и проявление на реторичното общуване и да се посочи връзката им с умението да се мисли стратегически и игрово.

В Първа глава “Общуването и игровите му аспекти” се обръща внимание на общуването като социален феномен и се показва неговата социопораждаща роля. Общуването (комуникацията) обуславя съществуването на обществото (англ. community). То е система, в която индивидите си взаимодействат помежду си и се състои в информационния обмен (комутация) между тях. А обществото е саморегулираща се динамична система, която представлява мрежа от взаимовръзки и отношения между неговите членове. Една образна представа за обществото може да се види в шахматната игра. Взаимовръзките между фигурите и техните движения са като отделните индивиди или институциите в една държава. Обществото също има полярен характер и благодарение на коректни форми на противопоставяне то се развива.

Взаимодействията в Макросвета или социокосмоса са съпоставими с тези в Микросвета или в междуличностното общуване. Общуването е диалог. Диалогът е диалектичен и, бидейки “разделено слово”, той се явява процес за обединавянето му в един логос. Това предполага игра между участниците в диалога (комуникантите), което е особено отчетливо като целенасоченост в спора. При воденето на спор е от значение прилагането на стратегия.

Стратегическото мислене се проявява на всички възможни нива във вербалните взаимоотношения. В реториката систематизирано се изследва този момент и се посочва важността на това практико-приложно знание. Всеки човек има полза от развиване на комуникативни умения и осъзнато да може да прилага на практика стратегия. В реториката и във военното изкуство се прилагат сходни стратегически похвати. Различията между традиционното западно и източно разбиране на стратегията някои автори демонстрират чрез игрите шахмат (фронтален сблъсък) и Го (обходни маневри), но в действителност, когато става дума за общуването двата модела се взаимодопълват. Защото е същностно необходимо да се действа локално-тактически, а да се мисли глобално-стратегически.

Невербалната комуникация е разгледана през призмата на игровата практика. Невербалният поток, съпровождащ всяко общуване, намира концентриран израз, примерно, в партия шахмат. Невербалните знаци дават информация за вътрешното състояние на опонента, а също така благодарение на тях могат да се предугадят с известна точност неговите мисли и намерения.

Вербалната комуникация е разгледана като словесна игра, в която се използва система от абстрактни правила или “код”. Диалогът се разглежда като взаимодействие чрез интелектуални кодове като говорещият “кодира” послание, а слушащият го “разкодира”. Пространството на диалога е мястото където се срещат умовете на общуващите, а тяхното взаимодействие е на принципа на огледалната симетрия, при който системите на “кодиране” не са напълно тъждествени една на друга, макар двете страни на огледалото изглеждат равни. Подобно на играта се наблюдава интерпретация на противниковия ход, при което не е задължително разбирането му да съвпада с действително вложеното в него значение. Словесното общуване е свързано със създаването на текст, който всъщност е мрежа от думи, всяка от които се тълкува, съобразно контекста. Откриването на контекстуалното значение е на принципа “всеки избира, как да разбира”, което напомня на реалиите в игрова партия.

Във Втора глава “Релевантност между игрите и реторичното общуване” посоката на изследването основно е обърната към вербалната сфера и усилията са насочени към изясняване на игроподобността и стратегичността на речевото общуване. Акцентът пада върху общото между стратегиите в общуването и стратегиите в игрите. Към общуването е приложен лудологичнен подход, който дава необходимото пространство за правенето на паралели между стратегическите игри като модел на мислене и поведение и реторичното общуване.

Й. Хьойзинха предполага, че средствата на разума имат характер на игрови правила, а боравенето с думите е като с шахматни фигури. В играта с думите езикоформиращият (речетворящият) ум е мост между вещественото и мисловното. Езикът като система от означения и правила за тяхното прилагане се основава на логическа “шахматна” матрица, която е изначално заложена в човешкия ум. Л. Витгенщайн говори за “езикови игри” и развива в дълбочина тази идея като също се позовава на шахматната игра. Той условно приравнява разположението на фигурите с именуването на предметите, а действието на езика (речта) – с шахматна партия. Използването на езика в речевата практика предполага гъвкавост и вариативност, а всяко изказване е като “ход” в една игра, в която има възможност за творчество. Трябва да се подчертае, че Витгенщайн акцентува основно върху природата на езика, а не върху природата на общуването. От гледна точка на реториката може да се каже, че използването на езика е с оглед на конкретната комуникативна цел и стратегията за нейното постигане. Така шахматоподобният характер на общуването проличава в речевите действия.

Речевите обрати или реторичните фигури могат да се разглеждат и в “шахматен” аспект. Подобно на шахматните си аналози в пространството на диалога се използват реторични фигури. Участниците във вербалния диалог използват определен набор от вербално-мисловни фигури, които те “местят” по семантичната дъска на речевата партия. Възможно е и такова представяне на диалога, при което чрез думите и словесните конструкции, се заграждат семантични пространства по подобие на играта Го. При общуването се използват думи, но те в контекста могат да се разбират като термини (гранични камъни). С тях играчите „ограждат света” (Б. Богданов).

Философското общуване предполага високо ниво на владеенето на играта с думите-камъни, които в случая са сравними със „стъклените перли” на Х. Хесе. Перлите са понятия, разкриващи съдържанието на постулатите, върху които се градят фундаментите на математиката и философията, религиозните догмати и каноните на изкуството, правосъзнанието и морала, хуманитарните и естествените науки. Играта на стъклени перли е художествено онагледяване на идеята за универсалният език, чрез който може да се представи целокупността на знанието. Аналогични идеи се откриват и при Лайбниц.

В Трета глава “Реториката и дипломацията в Голямата игра” се разглежда значимостта и същността на диалога в международните взаимодействия като се засяга политиката и дипломацията. Паралелите между логически игри, военно изкуство и реторическо майсторство са направени, за да се посочат свързващите ги моменти със стратегическото мислене. То е същностно необходимо предвид неизбежния феномен на противопоставянето или борбата (полемос). Гръцката дума сама по себе си подсказва за връзката между същността на спора и същността на войната. Това са проявления на борбата, която според Хераклит обуславя съществуването на света и като взаимодействие на разнополярни същности се явява и негова движеща сила. А властта над света е в ръцете на дете, което разполага камъчета по игровата дъска. По този начин Хераклит представя света като естествена и невинна игра на противоложности, която игра намира отражение и в човешкото битие. В един междуличностен план на взаимодействие също се открива тази борба, особено, когато става дума за воденето на спор или дипломатически преговори. И в трите проявления на борбата – игра, спор, война, - се основават на универсалния език на стратегията.

В Голямата политическа игра феноменът на противопоставянето се проявява в „дипломатическите игри” и тук сложността е толкова видима, че шахматният модел се оказва недостатъчен, за да я опише. Футурологът А. Тофлър преодолява това ограничение с конструкта „неошах”. Всъщност Голямата игра е удачно да бъде сравнена с играта Го. Без преки шахматни сблъсъци, а с обходни маневри и отстъпчивост може да се постигне резултат, задоволяващ и двете страни - желана в дипломацията и политиката цел, която се постига в баланса на съперничеството и сътрудничеството.

В Заключението на дипломната работа се подчертава, че логическите игри освен, че са своеобразна форма на невербалната комуникация, също така са и модели на мислене и поведение. Негласно се изяснява моментът, че игрите не се само забавление или вид спорт. В метафоричен план речевото взаимодействие може да се разбира като игрова партия, но наличието на конкретна стратегия при провеждането на диалога позволява то да се обясни и чрез конкретен игрови модел или, както се е изказал Балтасар Грациан: “Когато общуваш или водиш спор, действай така, сякаш играеш шахмат”.


В. Търново
20.02.2009

 
 
* * *