играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

If you look into your own heart, and you find nothing wrong there, what is there to worry about? What is there to fear?
Confucius


Ако погледнеш в сърцето си, и не намериш нищо лошо там, то за какво трябва да се тревожиш? Има ли от какво да те е страх?
Конфуций

* * *
 
Асиметричната игра – етически и естетически мотиви
Публикации - Други загадки (Изследвания)
Автор: Йони Лазаров   
Събота, 06 Март 2010г. 17:51ч.

 

Съществуват интересни мотиви за и против играенето в тенген, във фусеки (началото на партия Го). Ако приемем, че играта в центъра (тенген) създава симетрия, то другата игра може да се нарича асиметрична. Симетричната игра е преплетена с древното «китайско начало», в което изначално симетрично били разположени четири камъка, по два бели и черни в четирите ъгъла; предполагало се, че петияj ход би могъл да бъде в центъра (тенген) - така по-единствен начин се запазва симетрията.

tengen

 

 

Какви биха могли да бъдат мотивите, с които от симетрична игра, модата се пренасочва към асиметрична игра? Теорията на играта Го дълго време се е оформяла на японските острови. Интересно е, че японците не играят в центъра във фазата фусеки – това за тях е неприемливо. Етическият закон гласи – «не играй в тенген», защото това могат да си го позволят само императорите и мъдреците, а също могат да си го позволят откровенните глупци. Тъй като ние винаги сме някъде по-средата между мъдреците и глупаците, то за нас е подходяща само асиметричната игра, тоест не можем да си позволим да играем в центъра (тенген). Тук може да се позовем и на положение от първата японска конституция на принц Шотоку от 602 г., което сякаш допълва етическите правила: «Аз не съм непременно мъдрец, а той не е непременно глупак. Всички ние сме само обикновени хора...И двамата сме и умни и глупави, подобно на кръг – без начало и край.» Има също естетически причини, за които ще стане дума по-долу.

Естетическите причини за неприемане на симетрията са обяснени в есетата на руския японист Николай Федоренко «Асиметрия и многообразие» и «Таконома – художественият фокус». Според Федоренко, японците напълно разбират, оценяват симетрията и огледалността, която тя създава, но я приемат в необикновени и извънредни случаи. В нормалните случаи, в ежедневието се придържат към асиметрията. Това са законите от които се водят в икебана (изкуството на подреждане на цветя); също ако трябва да се сложи една ваза с цветя върху една маса – тя никога не се слега в центъра на масата. Законите, чрез които се проектира пространството в японската стая са сходни. В последната, зрителният фокус е в таконома, която е главно и почетно място в стаята. Таконома не се разполага в центъра на стаята, а в периферията. През 80-те години на ХХ век, когато Ясуюки Миура планира веригата хотели "Никко", съвсем ясно свързва такономата с тенген; освен това се произнася, че "симетрията не е японска идея".

Според Федоренко, все пак, симетрията е била водещия естетически принцип между 1400 и 1600 година; след това става второстепенен и третостепенен принцип. Интересно е, че в горепосочения период изчезва «китайското начало» - първоначалното разположение на четири камъка на гобана, като петия се счита, че се е играл в центъра – симетрична игра. Изследователят на японското Го, Андрю Грант, предполага, че китайското начало е изчезнало някъде в ХІV или ХV век и играта е започвала на празна дъска. Ясуюки Миура предполага, че първоначално разположените камъни изчезват някъде в периода на Войните (1482-1558); причината според него е неизвестна, но предполага, че уморените от войните самураи не са искали вече да виждат нещо определено по дъската, а са искали да започват на чисто.

Третата причина, поради която «китайското начало» изчезва от японската го-сцена е будистката празнота – «шунята». Този момент е разгледан в статия на американския изследовател Уилям Коб и не е обект тук. Така се оформят три групи фактори, разиграли се на японската го-сцена, които премахват «китайското начало» и партията Го започва «на чисто»: будистката празнота, етическите и естетическите закони. Както се казва, две причини са малко, три причини са много – а баланса между тях е «асиметрична игра».

 

nakazawa

Симетрично-несиметрична игра от Хидеки Накадзава

 

Литература

1. Ясуюки Миура. Го: азиатската парадигма в бизнес стратегията. Кисейдо пъблишинг, Токио, 1998.

2. Андрю Грант. 400 години Го в Япония. Кисейдо пъблишинг, Токио, 2004.

3. Николай Федоров. Японские записи. Москва, 1974.

 
 
* * *