играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

"Скърцането на помпата звучи също толкова значимо, колкото музиката на небесните сфери"     

Торо

* * *
 
Изкуство на тренировката
Публикации - Други загадки (Изследвания)
Автор: Йони Лазаров   
Понеделник, 29 Декември 2008г. 12:02ч.

Значението и важността на тренировката, и в частност тренировката по Го е извън всякакво съмнение. Тук е уместно да си припомним сентенциите на генерал Суворов и Сун дзъ: “Колкото повече пот в тренировката, толкова по-малко кръв в боя”; “Битката е завършила, преди да е започнала” – и двете акцентуват на значението на подготовката и тренировката. И двамата стратези имат отношение към логическите игри. Суворов и бил шахматист, докато Сун Дзъ е бил го-играч.

 

От момента, в който става ясно важността на тренировката по Го, следва акцента върху това как да се провежда тя – или за Изкуството на тренировката. Изкуството на тренировката още от древността е свързано със стратегическата мисъл по време на война и мир . Понеже за войната е очевидно, да видим как стоят нещата за мирното време. В мирно време китайските, корейските и японските образовани класи е трябвало да поддържат своята форма чрез “четирите изкуства”: рисуване, поезия, музика и Го. От тях Го се е признавало за най-трудно постижимото. При внимателен анализ на тези изкуства, се вижда, че единствено Го е служело за “обяснителна парадигма” и при война и при мир. Тоест, то е било един мост, който свързва страданието и радостта.

 

Почти не съществуват инструкции – как се провежда една пълноценна го-тренировка. Това е потвърдено за състоянието в Европа и в книгата на Franco Pratesi “Eurogo”, vol.2, p.322. “We have found – mentioning the review of the book “Brettspiele der Volker” by Dr. Emanuel Lasker – that he realized that teaching systems for Europeans were different from those currently used in Japan. Probably a lot of other players and Go writers had the same opinions, and wrote accordingly, but a new, really original approach to teaching the game hardly existed in Europe, even in subsequent years.” Между другото д-р Ласкер, е един от първите крупни шахматисти, които обръщат внимание на методологията в шахмата и един от първите, който въвежда психологическите методи в шахматната борба.

 

Най-доброто (но недостатъчно) западно постижение, до този момент, в областа на методическите ръководства по Го е книжката на Европейския Го Културен Център: “Go – step by step. An introduction to Go teaching methods”, European Go Centre, Amstelveen, first English printing 1996 by Frank Jansen.  Тази книжка е последвана от : “Follow up” – още малко инструкции.
Затова настоящето изследване има за идея да даде насоки за запълване на тази празнина и да предизвика дискусии. Настоящата програма има за идея да даде няколко прояснения за етапа между начинаещ и напреднал, но много повече говори за етапа между напреднал и майстор; заедно с това тя запълва огромната пропаст индентифицирана от го-инструктурите.

Може също да се предполага – защо досега не са излизали подобни материали. Причините за това са комплексни и сложни. Работата се състои и в това, че Го е в голяма степен изкуство и начините за ориентиране са повечето интуитивни; докато шахмата е много голяма степен логика и там разбирането на подготовката е поставена на научни основи.

За това, несравнимо повече в обучението на Го на Изток се състои в практика. За това, по принцип, може да се очаква, че Европа, създателка на модерната наука и логика, ще е в състояние първа да систематизира и обобщи и създаде оригинално методическо ръководство по Го. Но съвършенното методическо ръководство ще дойде в резултат на интензивна съвместна работа между Изтока и Запада. На този етап, аз мисля, че Изтока още не си дава пълна сметка – колко е необходимо такова методическо ръководство за западно ориентираните мозъци. Затова и няма никаква инициатива от негова старана да подкрепи такова изследване.

Още няколко основателни причини: съществува голяма конкуренция между водещите световни сили в Го Китай – Корея – Япония → никой от тези сили не е тръгнала да дискутира широко методите си на подготовка; състезателите и шампионите не пишат програми – те ги изпълняват; главния акцент е върху трудолюбието (при усвояване на Го) и затова повече внимание се обръща върху занятията с го-проблеми и го-теория, отколкото за начините и методите на самите занятия. Да обръщаме внимание за начините и методите на занятие е същото като “да се учим как се учим” – или това е “първата производна на функцията”. “Да се учим, как се учим как учим” е “втората производна” и т.н.

Въпреки, че това изследване е за Го, тук могат да се срешнат много примери от практиката на шах – защо? Може да се каже, че шах към Го се отнасят така както видимото към невидимото. Затова да направим нещата повече видими, често се използват и примери от шаха . По-подробно защо е допустимо използването на шах-примери в го-практиката беше обосновано в статията “Скритата символика на логическите игри”.

Art of Training, настоящата работа, е тренировка за хора (съвети и препоръки), които знаят правилата и имат известен опит и които разполагат с известно свободно време. Тази тренировка идва да преодолее нивото на некомпетентност според “Принципа на Питър” . Средствата и идеите, които се обясняват са както конвенционалния го-арсенал , така и извън този го-арсенал .
Най-обща идея за пътя на състезателя – какво може да се очаква .

Най-общо пътя на един състезател преминава през следните фази от спортна гледна точка – начинаещ, напреднал, майстор, професионал . Освен спортна, има и психологическа и философска гледна точка на етапите на този път.
Още през XI век в Сунски Китай (960 – 1279) в Го има дан-система, която предхожда подобните системи във всички бойни изкуства. Има девет дана, които се съотнасят със степените на развитие и просветление на го-играча. Следвал се е моделът на деветте медитационни нива в будизма. Общият източник е манастирът “Шаолин”, където се е развивала теорията на бойните изкуства и Го – една от базите на историческите Играчи на стъклени перли . Ето дановете-умствени нива от девето до първо описани от Жанг Ни в “Трактат за Го в 13 глави”, от 11 век: “бидейки в духа и просветлението”, “установен в просветлението”, “яснота на виждането”, “разбирайки промените”, “навлизащ в мъдростта” (навлизащ в кисейдо), “способност”(мекият подход), “сила” (грубият подход), “напълно непохватен”, “напълно невежествен” . Вижда се, че  Го е отлично средство за достигане на изменени състояния на съзнанието . Всъщност, това повтаря известната дзенска притча нарисувана в картини “Десетте бика” и тибетската будистка притча “Десетте слона”. Десетото състояние (след деветте дана) е неописуемо и не може да се преподава – но всеки сам може да достигне до него. И досега има реминисценции в някои източни бойни изкуства, където Десети дан се дава за изключителни заслуги.

Ето някои идейни етапи, които трябва да измине състезателя. Разбира се, това не е единствена тяхна формулировка.
Най-отначало е идеята за натрупване на светкавичен опит и бързо навлизане в играта  – а това може да стане по следния начин: чрез игра с компютър ; игра с равностоен опонент; учебни и тематични партии с инструктор.
След това идват по-сериозните нива на игра и анализ → начало на осмислянето, рефлексия и саморефлексия .
Следва задълбочаване в осмисляне на потока информация. Управление на потока информация . Различни специализирани тренировки за усъвършенстване на “чувството за време” и “приоритети”.
След това идва времето, когато се замисляме дали да не станем инструктури по Го, и това е много добър timing в процеса на самоусъвършенстване . Оформя се идеята за създаване на собствен стил на игра .
Следва етап, в който всичко може да се използва за тренировка и всяка ситуация е учител. Как всичко може да се използва за тренировка ?

Изкуството на тренировката  би трябвало да произлиза от разбирането на дефиницията за Го. Разбира се, всеки може да си отговори на въпроса: “Какво означава за него Го?” Възможните тривиални отговори – игра и спорт; нетривиалните са – наука, изкуство, психология и философия. Сигурно е, че “покриването на тези критерии” е доста трудно. Добрата новина тук е, че това до голяма степен съвпада въобще с покриването на “критериите на живота” , тоест този, който се занимава с Го, печели двойно защото покрива едновременно двата критерия – “печели време”. По този начин в Го е възможно и даже наложително да се гонят 2 заека едновременно.

Висшето изкуството на тренировката се състои в това: да се “печели време” ; усъвършенстване на волята и психиката ; да се разбират “приоритетите”  в даден етап; да се “трансферират знания”  от една област в друга област; изработването на “индивидуална изследователска програма”, търсеща съответствията между микро и макрокосмоса. Съвсем общо, съобразно дефиницията за Го: печеленето на време съответства на игра и свобода ; волята и психиката на спорт и задължение; приоритетите на мениджмънт и прагматизъм; трансфера на знания на изкуство и алхимия; изследователската програма на наука и “модел на света”.

Инструментите за постигане на висшето изкуство на тренировка са: практиката на Го; принципа play-watch-learn; усвояване на го-терминологията; мислените експерименти; изследване на съотношенията между микро и макрокосмоса чрез изследователската програма; партия-коан; преподаването на Го; интерпретацията на символи – защото Го представлява символна игра ~ шудан.
Принципа - да се практикува Го, за да се научи Го е очевиден. Не може човек да се научи да плува ако не влиза в морето.

Неминуемо е по пътя към майсторството е да се изучи и го-терминологията – тя вече е обобщила опита на много поколения го-играчи и теоретици. Го-терминологията ни дава свобода и перспектива да разбираме това, което става на гобана. Няма горна граница при усвояването на терминологията и понятията и това води до изследвания, както обяснява Лудвиг Витгенщайн (1889-1951): “Границите на моя език означават границите на моя свят” –в “Логико-философски трактат” (Лондон, 1958). “Езикът е инструмент. Понятията му са инструменти...Понятията ни водят към изследвания.” в “Философски размишления” (Оксфорд,1953).
Едно полезно упражнение е при тренировъчна партия е двата опоненти след хода си да казват гласно в каква ситуация попадат чрез ходовете си, например: “хане”, “иккен-тоби”, “косуми”, “семеай” и т.н. Така се постига осъзнаване на последиците от ходовете ни. Това може да стане само в тренировъчна партия, защото при турнирна партия е забранено да се говори.

Едни от най-важните инструменти във висшето изкуство на тренировката е поставянето и решаването на мислените експерименти  и изкуството на предположението и те идват по естествен начин когато изчисляваме вариантите, чрез “дърво на вариантите” . Оказва се, че мислените експерименти от хилядолетия са известни на практикуващите медитация, визуализация и играещите логически игри. За културолога Юрий Лотман гениалното свойство на изкуството е “мисленият експеримент, позволяващ ни да проверим недосегаемостта на едни или други структури на битието”. Мислените експерименти са важнен инструмент при установяване на съответствията между микро и макрокосмоса.

В процеса на партията често трябва да се прави “дърво на вариантите”, с което се появяват нашите възможни ходове и заедно с това възможните отговори на опонента, нашите възможни отговори на неговите отговори и т.н.. Изкуството на направата на това дърво на вариантите е също мислен експеримент. И като всяко друго изкуство и умение – то също може да се тренира.


Тренировка и турнирна партия се отнасят както невидимото и видимото . Тренировката е невидимата, съкровената част, ето защо трудно може да прочетете за това от други места . Съществува голяма конкуренция между Китай – Корея – Япония с множество отговорни състезания; следствие на което те не споделят съкровените си тайни; това обрича западните играчи сами да преоткриват множество трудни неща. Освен това много от западните играчи имат едностранчиво отношение към Го – само спортното (защото такава дефиниция са си дали). А това в дългосрочен план не спомага за тяхното израстване, защото много е тясна основата на пирамидата, върху която са стъпили. Това е потвърдено и от Franco Pratesi “Eurogo”, vol.2, p.319

Тренировката и турнирната партия се отнасят така както невидимото и видимото. И затова има съвсем различни акценти при тяхното провеждане. При тренировката акцента е работа със слабите ни места, с тенденция тяхното преодоляване; от тук безценния принцип – “как да превърнем слабите си места в силни” . На турнирна партия трябва да се явим единни и да участваме със видимата си, светла и силна страна; и като обща идея единни в своята воля и възможности за момента, което е умение да се живее тук-и-сега. Затова пък, противника по време на реалната партия търси нашите слаби черти и места, и когато ние не сме си “написали домашното” по време на тренировката, той ще може да използва максимално този момент.

Едно от важните неща – при тренировката съществува свобода да се допускат грешки. Едно от определенията за свободата е възможността да се самозаблуждаващ и да допускаш грешки (разбира се, без това да вреди на другите). Тренировката е свободна територия за проби, опити, експерименти и грешки . Това е необходим етап за да се класифицират “типичните грешки” и да се търсят начини за тяхното отстраняване.

Когато става въпрос за самообучение и тренировка – всеки сам трябва да разгледа мотивацията си и задачите, които си поставя, и съобразно това – каква дефиниция дава за Го. Защото чрез Го ние “печелим време”, но от друга страна, за да играем Го ни е нужно “цялото време на Вселената” – как тогава да преодолеем този парадокс? Ние живеем в “информационно общество”  и също все по-широко се приема идеята за “учене през целия живот”. За изкушения играч, не е изненада, че Го добре се вмества в тези концепции. Моделът, който предлага играенето на Го е универсален за това:  1)Как да се ориентираме в структурите на информацията и знанието; 2) Да се учим и “да се учим как се учим”. Уменията, които се придобиват чрез практикуването на Го са приложими навсякъде в съвременния живот – ето защо чрез него, действително се печели време.

Тренировката бива тактическа и стратегическа; за времеви и извънвремеви проблеми. Когато трябва да се работи върху отделни компоненти и тяхното отстраняване или подобряване – тактическа. Когато се търси по-глобален път за развитие и се изработва стилът на игра - стратегическа. Тренировката също се съсредоточава върху традиционния го-арсенал или върху нетрадиционния го-арсенал. Въпреки, че акцента на настоящето изследване и нетрадиционния го-арсенал, наивно е да се мисли, че може да се избегне занятия с традиционния го-арсенал. Приоритетите на тренировката диктуват кога да се занимаваш повече с едното.

Традиционния го-арсенал представлява единицата, а нетрадиционния представлява нулите след него! За да няма излишно спекулиране “дали е легитимен” нетрадиционния го-арсенал, ще отбележа, че първоначално Го е създадена като система за ръководство и обучение на бъдещия наследник на императора. Тоест, Го е било изключително педагогическо средство, интерпретиращо повелите на Небето, Земята и Човека; за спортни постижения изобщо не е ставало дума.


Диалектика на тренировките в Го. За да се израства в Го е нужно разбирането и преодоляването на множество противоречия и дуалности – това е като да се ходи по острието на бръснач – това, което по-късно става основополагащо за дзен-практиката . 
Първото най-съществено разделение – са източните и западните методи за подходи за тренировката и турнирната партия. Всеки сам трябва да си избере водеща нишка; много добре е да се подходи смесено! На определен етап се вижда, че хилядолетния дзен-опит върши много добра работа.

Редуване на почивка и тренировка, това е също важно по време на турнирна обстновка . Съществува интерпретацията за “активната почивка”. Активна почивка имаме, когато след някаква деятелност, не си почиваме пасивно, а вършим нещо друго “за да се разтоварим” от предишната работа. Този вид почивка е по-ефективен от пасивната. Ако не се владее изкуството на почивката, то ще се стигне до преумора и ефикасността на труда рязко ще спадне. Почивката, съня са необходими защото тогава се обработват впечаленията и информацията придобита през деня; също както очите движейки се между редовете на текста, четат самия текст, само когато спират и правят микропаузи. Още по-обобщено тук стигаме до проблемата “процес-резултат”; очевидно е, че едното не може без другото.

Дори в рамките на тренировките, пак може да съществува разделение между съзерцателност и деятелност. Пример за съсредоточаване върху съзерцателност е концепцията за “партия-коан” – на това ще се спрем повече.
Партия- коан е продължение на принципа play – watch – learn. По принцип наблюдаваме другите партии – достиженията и провалите на другите го-играчи. Има сборник от партии и ние ги преиграваме много време след като те са се случили. Как да става това и колко време да отделяме на една партия? Можем да проследим партията един път, а може няколко пъти. Ползата от няколко разглеждания е неимоверно по-голяма и напълно оправдава инвестициите от време. Тук е подходящ израза “малкото е повече” – ползата от преиграване на една партия няколко пъти е много по-голяма, отколкото повърхностното разглеждане на няколко партии по един път. Нека видим свидетелството на Dr. Kiyoshi Oka : “Аз се наслаждавам и високо оценявам отдавна изиграна партия между двама изкусни играчи като преигравам тяхната игра. След това, изчиствам дъската и започвам отново, поставяйки камъните, без да гледам в книгата. При третото преиграване, аз напълно съм в състояние да оценя процеса на играта. Аз повтарям това още веднъж, опитвайки се да разбера значението на всеки ход и неговите нюанси. След това аз съм толкова погълнат от дълбочината на играта, че за известен период, напълно съм вплетен в нея” . На това ниво, вече се сбъскваме с явлението партия-коан – какво означава то?

Koaн са древните въпроси, които са си поставяли практикуващите дзен в Риндзай школите. Всеки ден монасите са се отчитали с отговор на поставения въпрос-коан пред своя наставник. Обикновено, тези “отговори” са били отхвърляни и игнорирани от наставника, така чрез “метода на изчерпването”, ученикът остава вече без отговори. Така, той е принуден да се вгледа още по-дълбоко и нетривиално в коана. И така “на границата на своите възможности” той разбира, че истинския коан е самия той и процеса на разрешаване на коана е процеса на търсене на “истинското аз”. Разбира се, това е една от целите на коана, и затова има различни видове коани, и разбира се, това не е изчерпателното обяснение какво е коан.

Донякъде е приемливо да се каже, че коан е “неразрешима задача”, която се предоставя за мислене. Често, за да се разреши, трябва да се излезе извън самото мислене или извън определени рамки на мислене, които са явяват “затвор” – нарисувания “с тебешир кръг”, от който се страхуваме да излезем. Математическите задачи също могат да бъдат коани – в този смисъл, коан е и античната задача за “квадратурата на кръга” . Известни са и много математически задачи, които математиците са държали в съзнанието си дълго време, преди да получат правилния отговор .

Да се върнем пак към партия-коан. Оказва се, че наистина е добре една партия (или няколко, но последователно) да я “носим дълго време в съзнанието си”, за да можем да проникнем във всички нейни тайни. Така значително се подобрява нашето разбиране за Го, а “инвестираното време” се отплаща така, че всяка последваща партия я разбираме все по-добре за все по-малко време. Тоест, с този процес печелим време и разбиране – и какво повече да се иска от това.

Следващият момент, е че самите наши партии можем да разглеждаме като коани – когато сме играли досега, без концепцията за партия-коан, ние може да не сме си давали сметка, “какво точно сме направили”. Разбира се, коана можем да започнем да го решаваме още в процеса на играта. А както се казва – ние сами конструираме този коан. В по-общ план ние сами изграждаме живота си като коан-пъзел, а след това се опитваме да го разберем и да “свържем двата края”, каквото и да означава това.
И да кажем няколко думи за гатанката – братовчед на коана. Жером Брунер, говорейки за “Изкуство и техника на отгатването”: “Уелдъм, английски философ, описва дейността при решаване на задачи по интересен и любопитен начин. Според него решаването на задача или правим откритие, когато облечем във форма на гатанка една трудност, за да я превърнем в задача, която може да бъде решена, и така да напреднем в желаната посока. С други думи, ние показваме трудностите във форма, с която можем да работим и работим върху нея! Голяма част от онова, което наричаме открития, се състои в умението да наложим на различни видове трудности форма, върху която е възможно да се работи. Малка, но решаваща част от откритията на най-високо равнище се състоят  в измисляне и в развитие на ефикасни модели, в превеждането на една задача в гатанка. В тази област блести истински гениалният ум, но е също изненадващо да се види до каква степен обикновени личности могат поради благотворния принос на обучение да изградят интересни модели, които преди един век биха ги считали за изключително оригинални...”

При внимателно изучаване на го-класиката се вижда, че водещите играчи в даден исторически момент играят по определен начин. Тези начини се развиват с течение на времето и тук вече може да се говори за “историческите стилове за игра”. Какво да направи съвременния играч сблъсквайки се с това явление? Когато той не си зададе този въпрос той ще се плъзне “по линията на най-малкото съпротивление” – ще започне да имитира най-добрите съвременни майстори, и това е голяма грешка. Тогава каква рецепта може да се предложе тук? Отговора дава общото разбиране на живот и знаенето на биологическия закон на Ернст Хекел: “Индивидуалното развитие повтаря историческото – филогенезата повтаря онтогенезата”. Това означава, че играчът в своите турнирни и тренировъчни партии е длъжен да премине през тези етапи и да се опита да разбере “по какъв сценарий” се развиват партиите на старите майстори. И така, минавайки етап след етап се насочва към съвременното състояние на го-теорията. И ще е в състояние да разбира неимоверно сложната постановка на съвременната го-партия, но когато вече се опира на предишните си знания и опит.

Как би могла да преминава тренировката на “историческите стилове за игра”? Ясно е, че двама спаринг партньори трябва да се уговорят да играят именно такъв тип партии. Може да се тръгне и от дадена древна позиция и да се направят множество игри  “семейство от партии”. Историческите стилове задължително трябва да се минат именно през тренировъчния процес, защото на състезание не можеш да задължиш противника да играе по определен начин.

Най-общо, могат да се изброят “три плюс един” исторически стила. Това е епохата на Шусаку ;  епохата на изобретяването  на “китайското начало” ; съвременната епоха на sanren-nen .  Във всеки от тези стилове, го-играчът може да научи много незаменими неща, и чак тогава да се замисли за “собствения стил на игра” .

Споменахме вече, че чрез преподаването на Го усещаме “границите на своето невежество”, и това стимул за тяхното изживяване и надскачане! И излизане от “принципа на Питър” и “теоремата на Гьодел”.

Преподаването на Го е един от ключовите моменти за нарастване на  го-силата. Го е логична и интуитивна игра едновременно; но все пак повече интуитивна с участието на дясното полукълбо. Когато се обяснява, е необходимо да се прибягва до логиката с помощта на лявото полукълбо. От тук ясно се разбира, че играта и обяснението за нея хармонизира  взаимоотношенията между двете полукълба, което е от полза както за разбирането на Го, така и за самият човек. Тоест хармонизира отношенията между логиката и интуицията, между математиката и поезията. Защо става така и действително ли е така ? И тогава възниква въпроса как да преподаваме ?

Ето някои идеи за една много повече практически ориентирана подготовка – само някои идеи и принципи.
Начина за изучаване на Го чрез  play ~ watch ~ learn, е споменат на много места в литературата ! Това е един прекрасен принцип, който казва така много с така малко думи. Ето една възможна интерпретация. Play означава да имаш достатъчно практически опит, натрупан чрез собствената си игра; да се учиш от собствените си грешки. Watch – да наблюдаваш и изучаваш партиите от другите и класическото наследство; да се учиш от грешките и достиженията на другите. Learn – да изучаваш и узнаваш; да умееш да обобщаваш опита си.  От този принцип, също се вижда, че играта, почивката, тренировката и ученето са безкраен спираловиден процес.

Следвайки примера на корейските играчи, описан в литературата, които били известни с бързата си игра, може в даден момент да се натрупат много партии за кратко време. Това добре се съчетава с японската поговорка: “Загуби колкото се може по-бързо първите си 50 партии”. Едва тогава, човек започва да се ориентира и да “разбира за какво става дума”. Бързи партии с контрола 20 мин, след това 5 мин коментар . Споделяне на възловите моменти. Методът на “нежното приключване”  – уговорката при определени обстоятелства партията да не се довършва до край – така се пести време и се акцентира върху само някои моменти. Например, акцент върху фусеки и връзката на фусеки и чубан.

Синхронизация с външните обстоятелства – трябва да се намери и друг партньор, който също иска да тренира в този момент. Разбира се, ролята на го-клуба е точно такава. Когато си отишъл там и си намерил други хора, значи е те са дошли с намерението да играят. Полето за “водене на преговори” и уговорки за тренировъчни партии е открито.

Но има и много етапи, които може да се изпълняват самостоятелно: разглеждане на партии; партия-коан; решаване на задачи tsume go; писане на го-теория; гледане на филм и разбиране на сценария му; гледане на картина и разбиране на композицията и.
Уместно е също да се практикуват другите форми на Го и практика на различни размерности на гобана (9х9, 13х13, 17х17), добре описани в литературата, като елемент на тренировка. В това число Pair Go – тук има прекрасна възможност за обяснения и преподаване, както и добри условия за “проникване в мисленето” на другите. С практикуване на различните модификации на играта, също разбираме някой специфични реалности при Го, които иначе не изпъкват в други моменти.

При тренировката трябва да се възползваме от принципа 20\80! Или как с 20 процента усилия да постигаме 80 процента ефективност – и тогава може да се говори за “ефективна тренировка”. А за прилагането на този принцип трябва да има чувство за баланс и мярка, самодисциплина и разбирането на приоритетите пред които сме изправени. Но това са и неща, които се предобиват чрез игра на Го. Излиза, че чрез практикуване на Го може да се постигне и обратното – придобиване на чувство за принципа 20\80!

И една също интересна проблема – какво може да се вземе от практиката на другите спортисти и артисти? Тук всеки сам трябва да прояви самоинициатива и да си направи план за взаимопроникване между дадена област и Го. По същество, това е също изясняване на взаимодействията между макро и микрокосмоса. За взаимовръзките между Го и рисуване е писано в статията “Hidden symbolism in logic games”.

Нека дадем един пример с взаимовръзката между филм (театър) и неговите сценарии и постановки и между партия Го и нейната постановка и сценарий (поставянето на фусеки и връзката между фусеки и чюбан). Ясно, е че тук могат да се намерят много полезни аналогии. И не е ли забавно когато гледаме филми, в същото време да си правим тренировката по Го?

 

Свищов - Прага - Нагасаки - Йонджу - София - Свищов, 2005-2007 г.

 
 
* * *