играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

All kinds of chess remarks are put into the mouths or pens of everyone from Confucius to Kasparov...
Edward Winter

Всички видове изказвания за шахмата са били произнесени или записани от всички като се почне от Конфуций до Каспаров...
Едуард Уинтър
* * *
 
Спомени от Поднебесната
Вейцилогия - Китайски загадки
Автор: Йони Лазаров   
Събота, 01 Ноември 2008г. 13:31ч.

Няколко бележки за древен и съвременен Китай. Тъй като темповете му ще задават бъдещите темпове на света, подходящо заглавие на тези бележки е „спомени от бъдещето”. Според цикличната теория на времето – няма значение на къде гледаш, напред или назад. Според „Книга на промените” Идзин, ако гледаш умело назад, (тъй като в известен смисъл само миналото съществува) – виждаш бъдещето. В разгара на световната финансова криза, Китай стои стабилно на финансовата и всяка друга карта. Как и защо се получава това? Защо „китайската котка”, независимо дали е бяла и черна, лови добре мишките?

 Китай е наясно със спекулативния капитал, тъй като той първи изобретява книжните пари през 13 век и преживява първата инфлация и хиперинфлация още тогава (когато Марко Поло разказва за китайските книжни пари, никой в Европа не му вярва). Сега Китай има на какво да се опре – това е реалния труд на народа си, – това е в хармония с принципа на самодостатъчността на Поднебесната. През 1421 година династия Мин се отказва да върви по пътя на колонизацията на света, след като има най-мощния флот и способен адмирал, и разполага с хартия, барут, компас, картографска и астрономическа наука. Китай също от години не се препъва в принципа на самодостатъчността си и сега се обвързва със света с хиляди видими и невидими нишки. Китай знае, че ако той не се интересува от света, света ще се интересува от него и може отново да дойде пред неговите порти и да продава хашиш.

  В Китай се съобразяват с факта, че никое положение, колкото и лошо да е – не е вечно, това е според древната „Книга на промените” Идзин, където нещата следвайки „танца на ин и ян” се преобръщат. Идзин не акцентира върху статичността (била тя добра или лоша), а върху динамиката – нещата извечно се променят, посоката на промяна се знае от мъдреците и философите. Това е основното, което спасява Китай от инвазията на европейските страни през 19 и 20 век. Оттук Китай знае, че има силата да преодолее всякакви кризи и премеждия; в Китай е разпространена фигурата на Смеещия се Буда, за който поговорката казва: „Осем пъти пада – девет пъти се изправя”.

Пет хиляди годишният Китай уважава и практикува държавността, приемствеността, мащабността и мъдростта. Така Поднебесната осъществява времевия контакт със себе си през различните династии. Дори за некитайските династии Юан и Цин, се намират топли думи да се подчертае тяхната държавно-отговорна роля. Един от символите на държавността, приемствеността, мащабността и мъдростта е играта Го. Йероглифът „Го” означава държава, а самата игра е толкова древна, колкото и Поднебесната и се е практикувала от всички династии; това е императорската игра (така както на Запад шахмата е Кралската игра). Го е най-мащабната стратегическа игра, която човечеството е създало; практикувана от стратегическите гении на Изтока – Сун Дзъ, Сун Бин, Джугъ Лян, Тай-дзун, Мао Дзедун, Дън Сяопин; корейският адмирал И, крал Чеонджу; великите шогуни, обединители на Япония – Нобунага, Хидейоши, Токугава, адмирал Исуроку Ямамото, писателят Ясунари Кавабата. Самите практикуващи Го, се приема, че са поели по пътя на мъдростта – „кисейдо” и са уважавани императорски съветници и канцлери.

Другото, което подхранва Китай със самоуважение е астрономията и математиката. Всичко, дори неявно насочва към тях. Китай има астрономия и математика откакто се помни, те са изиграли решаваща роля във формирането на неговия мироглед. Всички логически игри са изобретени въз основа на астрономическите, физическите и математическите познания. Това може да намери потвърждение във фундаменталния труд на Джоузеф Нийдъм – „Китайската цивилизация и наука”. Астрономът Джан Хън е добре известен със своите изобретения. Древният китайски математически ръкопис „Джоу би” ( „Джоуски гномон”) от приблизително 11 век пр.н.е. ни говори за десетичната система, аритметическите сметала „суанпан”, където имплицитно е включена „нулата”, изчисляването на Пи, питагорови триъгълници, система от уравнения, определяне на разстоянието до недостъпна точка. Античният Китай си представя Вселената като полусферична; това намира отражение в древните камъни за Го, които са полусферични.

Античният Китай си е представял Небето като кръгло, земята като квадратна (това в крайна сметка води до прецизно изчисляване на числото Пи). Още от древността китайските монети са кръгли, с квадратен отвор в средата. Тази представа е и в основата на изграждането на „Забранения град” и „Небесния храм” в Пекин посветен на Слънцето; от друг ъгъл погледнато – може да се каже, че простите геометрични фигури, квадратът и кръгът, са в основата на архитектурата. Част от Небесния храм е изумителният „Кръгъл олтар”, състоящ се от 9 концентрични окръжности, изградени от камъни; да припомним, че „описанито на Данте” за ада и рая е сходно. В Кръглият олтар има всичко на всичко 405 камъни – това е сумата на всички числа в судоку...

Другата „астрономическа игра” е китайски шах „сянци” или „игра на образи”. Реката, която разделя двете половини на дъската е „Небесната река” – китайското наименование на Млечния път. Също така царят и неговите съветници нямат право да напускат „Забранения град”...Като цяло, целият Забранен град е построен по принципите на тибетската будистка архитектура, фъншуей, и ...Го – но това е тема на отделно разглеждане – така както е невъзможно да се разгледа Забранения град дори за седмица.

 
 
* * *