играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Самата аз виждам в играта на Го твърде много съответствия със самия процес на живеене и я използвам, за да възпитавам чрез нея своето отношение към живота, както и да подобрявам визията си за това как действително стоят нещата...

Лейди Игнеса

* * *
 
Планетата Китай и некитайската игра Го
Вейцилогия - Китайски загадки
Автор: Константин Байрактаров   
Събота, 06 Март 2010г. 20:35ч.

Една визия за произхода на  Го през крив макарон и в криво огледало.

Китай

Руският синолог Владимир Малявин в предговора си към книгата “Китайската цивилизация” споделя мнението, че благодарение на своята продължителна изолираност Китай се е развивал самостоятелно през хилядолетията, в резултат на което откриваме една уникална култура и сякаш попадаме на друга планета. Всъщност културно-историческите ареали, които са огнища на човешката цивилизация, в науката се определят като “светове” (worlds) и затова има такива понятия като Китайски свят, Гръко-Римски свят, Славянски свят, Англосаксонски свят и т.н. За въодушевения от Изтока западен човек Китай е планета. Тази планета е родина на компаса, барута, печатните книги, коприната, тъкачния стан, и т.н. и не на последно място – играта вейци или Го.

 

вейци

 

В думата “свят” могат да се влагат множество смисли  (темпорален, географски, религиозен, философски, психологически и т.н), но, ако световете-цивилизации се представят като планети, се получава една интересна имагинерна планетна система. Докторът по философия и шах-шампион Емануил Ласкер (1868-1941 г.) от планетата Европа (да не се бърка с юпитеровия спътник Европа), когато узнал за съществуването на Го възкликнал: “Играта Го е нещо неземно... Ако съществуват разумни същества на други планети, те биха играли на Го”. Възможно е Ласкер да си е задавал въпроса за причините, поради които играта Го не е позната на неговата планета, която също е населена с разумни същества, играещи шахмат. Ох! Тази нелогична посока на разсъждение води към невъобразими абсурди, а и здраво стъпилата на Земята публика би започнала в негодуванието си да замерва оратора с шахматни фигури и камъчета за Го.

И така, планетата Земя е люлка на човешката цивилизация, но това е обобщено понятие, защото в хода да историческия процес са възниквали, развивали и изчезвали цивилизации. Както е прието, ареалите на разпространение на цивилизациите се наричат “светове”. Играта Го се е появила загадъчно в Китайския свят. Има легенди, че е изобретена от съвършеномъдри императори – Синове на Небето. От тук следва, че играта има небесен произход, което е трудно обяснимо. Но може да се направи опит. Във фантастичната книга на Роджър Залазни “Господарят демон” се говори, че неземни енергийни същества от друго измерение са оказали влияние върху формирането на китайската цивилизация. От тях древните китайци научават много неща и играта Го в това число. Така е интерпретирал писателят-фантаст китайската митология.

Сигурно не е трудно да се намери човек, който да се съгласи безкритично с извънземния произход на Го. Примерно, има и такива, които смятат шахмата също за извънземна игра. С това обаче не би се съгласил Мастър Го, съгласно следния анекдот:

 

- Коя е най-древната игра, измислена от човека? - попитали Мастър Го.
- Шахматът, разбира се! - отвърнал той.
- Но как така, ами Го? -
- Играта Го е изобретена много преди това. - отвърнал Мастър Го.

 

Има теории за палеоконтакта, които обясняват, че Пирамидите са построени с извънземна технологическа помощ, а наскоро и самият Папа допуснал, че е възможно ангелите, упоменавани с Светите книги, да са били същества от извънземна цивилизация. Но, ако това е вярно, сигурно и те са играли тази стратегическа игра Го. много преди появата на човека. Можем да допуснем, примерно, че са дошли от Марс. На снимките от повърхността на Червената планета някои виждат пирамидални структури. Китай изпрати през 2009 г. сондата “Инхо-1”, която да наблюдава марсианската повърхност от орбита. Но това вече е друга тема и сигурно е по-интересно да надникнем във фантастичното бъдеще.

От Марс поглеждаме към третата планета... Коя е тя? Земята? Не! Това е планетата Китай!  В начало на това изложение се жонглираше с понятията “свят” (world) и “планета” (planet) и умишлено не съвсем коректно се подмяняше първото понятие с второто, но този път вече няма грешка и не може да се говори, че има опит за софистична игра. Във фантастичната сага "Чун Куо – Средното царство" (1990) на Дейвид Уингроув попадате в един свят, завладян от китайците. В романа често се срещат сцени с играта Го. Събитията в  тази сага започват от зимата на 2190 г. Названието "Земя" е подменено в учебниците по астрономия с "Чун Куо" (Chung Kuo) - това е традиционното название на Китай – "Средното царство".  Според друга транскрипция –  "Джун-гуо"  (Zhōn- guó). И така, първите четири планети в Слънчевата система са: Меркурий, Венера, Китай и Марс...

Ако трябва да се прецизира изказването на Е. Ласкер, съобразно реалностите на XXII век, то би започвало така: “В играта Го има нещо некитайско...”, което отново връща към мита за небесния и извънземния й произход.

{#emotions_dlg.laughing}

 

 
 
* * *