играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

He who knows others is wise;He who know himself is enlightened.

Lao-tsu

 

Който познава другите е мъдрец, който познава себе си е просветлен.

Лао Дзъ

* * *
 
Прото-Го: Артефакти от Новокаменната епоха
Вейцилогия - Китайски загадки
Автор: Константин Байрактаров   
Четвъртък, 10 Септември 2009г. 19:17ч.

 

 

Неолитно блюдо

 

Древните китайски автори свързват произхода на Го с легендарните императори Хуанди (2698-2598 г.пр.н.е.), Яо (2357-2256 г.пр.н.е.) и Шун (2255-2205 г.пр.н.е.). Периодът, за който става дума, в китайската историография се определя като Митична епоха (XXX-XXII в.пр.н.е.). Това са легендарните времена на управлението на Тримата господари - Фуси (2953-2852), Шен-нун (2852-2737) и Суйжен (2737-2697) и Петима съвършенномъдри владетели на древността – Хуанди (Жълтият император), Чжуансюй (2513-2435), Гаосин Ку (2421-2343), Яо (2357-2255) и Шун. С тях се обяснява възникването на китайската нация и държавност. Под влиянието на конфуцианската историография и обществено-политическа мисъл те се трансформират в квазиисторически личности – образци за морално и справедливо управление. В най-пълен и систематизиран вид тази епоха се описва в “Ши Цзи” от Съма Циен.

 

Карта Луншан и Яншао

Ареали на разпространие на неолитичните култури Яншао и Луншан.

 

Историческите реалности обаче, който изникват изпод археологическите пластове, разкриват пред изследователите един съвсем различен и интересен неолитен предисторически свят. Неолитът или новокаменният век се характеризира с оседналия начин на живот (преминаване от присвояваща към създаваща икономика) и в различни части на света започва по различно време, на територията на съвременен Китай той започва към 7500 г. пр. н. е. В реалното историческо време периодът XXX-XXII в.пр.н.е. се отнася до къснонеолитната култура Луншан (3000-2000 г. пр.н.е.), локализирана в басейна на р. Хуанхъ. Има девет области на разпространение на неолитни култури, но в случая интерес представляват севернокитайските, в земите, които по-късно ще станат люлка на Трите династии (Ся, Шан и Джоу). В неолита се откриват зачатъците и наченките на китайската цивилизация. В частност също и някои елементи от символиката на играта Го. Най-явният такъв елемент, за който може да се говори, това е мрежата. Типични за неолитните протокитайци са решеткообразните начертания. Предисторията на гобана може да се открие в образци от неолита.

Разкопки при Бампо, култура Яншао

Археологически разкопки при неолитното поселение Банпо (култура Яншао), близо до Сиан.

 

Мрежообразни орнаменти се отриват най-напред в по-ранната среднонеолитната култура Яншао (5000-3000 г. пр. н. е.), открита в 1921 г. в провинция Хенан. Яншао обхваща централната и източната части на басейна на р. Хуанхъ – Хенан, Шанси и Шенси. В керамиката на Яншао са популярни кръстообразните мотиви – геометрични шарки, представляващи деление на фигура (кръг, квадрат, ромб) с помощта на две перпендикулярни прави на четири равни части. Срещат се също мрежовидни и решеткообразни геометрични построения. Шарката понякога покрива почти цялата повърхност на съсъда и обикновено се състои от геометричен орнамент, в който преобладават ритмично повтарящи се спираловидни завъртулки, мрежест или шахматен рисунък, често вписан в окръжност, ромб, триъгълник и др. Логиката на орнаментите по всяка вероятност отразява представата на древните протокитайци за света и природните сили.

 

Яншаоско блюдо

 

Керамично блюдо с риболовна тематика. Яншао.

 

На този яншаоски съсъд по периферията се маркирани основните и междинните посоки на света. Виждат се още стилизирани две антропоморфни изображения и две рибарски мрежи. В китайската литература се посочва, че първият митичен владетел Фу Си (2953-2852) научил хората на лов и риболов, изобретил риболовните мрежи и др., но видимо това е станало много по-рано. Мрежите на яншаоския артефакт напомнят за решетъчното разчертаване на дъската за Го. Но, разбира се, би било крайно несериозно е да се интерпретират тези рисунки като свидетелство за “неолитно Го”. С този и подобни артефакти се констатира, че в тази отдалечена епоха вече за първи път се появява образът на мрежата. Излишно е да се пояснява какво място заема образът на мрежата в китайската представа за света, но може да се посочат: рядката и нищо неизпускаща мрежа на Природата, великата мрежа на Небето, напречно-надлъжните греди на Вселената (юйджоу), мрежовата геометрия на Поднебесната и т.н. Мрежестата геометрия на игрово поле на гобана несъмнено също отразява такива космологически или онтологически представи.

 

 

Яншаоско блюдо

Керамични блюда от културата Яншао със сходни изобразителни стилове. Първото е разгледано по-горе като графика.

 

На друг яншаоски съсъд с подобна орнаментика и изобразителен стил вместо мрежи се виждат две риби. Рибата е символ на философията и мълчанието, но и символ на изпълнението на желанията, носещ изобилие и късмет, символ на справедливостта и получаването по заслуги. Китайската дума за "риба" (ю) звучи по същия начин, както думата за "излишество, изобилие" (ю), затова рибата е символ на богатството. Това значение на символа на рибата кореспондира с изобразителната идея на яншаоския съсъд. Но, на него има две риби... Ранни изображения на две риби могат да се тълкуват като прототип на монадата Тайчи (Taiji Tu), която междупрочем се интерпретира и днес като две стилизирани риби. Значението на монадата е добре известно: хармония и баланс, допълване и борба на противоположностите, процес на промени и взаимопревръщания и т.н.

 

На първия яншаоски съсъд има мрежи, на втория – риби. Няколко хиляди години по-късно на дъска (каменна плоча) за Го от времето на династия Юан (1279-1368) се откриват същите символи на едно място – мрежата (игровото поле) и две риби. В орнаментиката на подобни дъски са запечатани мисълта и светогледа на много поколения. На юанската дъска се наблюдава и не толкова типичния за Китай меандричен орнамент. Меандърът е широко разпространен тип геометричен орнамент в изкуството на Древна Гърция; названието си получава от р. Меандър (днес Голям Мендерес) в Мала Азия. Относно юанския гобан меандричната орнаментика също трябва да е свързана с водата. Според китайската система на Петте елемента или стихии (у-син), елементът вода е свързан с посоката север, сезона зима и символа Сюан-у (тъмната войнственост). Последният се представя като костенурка, бореща се със змия. Така във водната ин-символика на юанската дъска се открива и тайнствения образ на костенурката. Той също има дълга история, корените на която също се откриват в предисторическата неолитна керамика.

 

Юански гобан Дъска за Го от династия Юан (1279-1368).

 

Почитането на костенурката датира от много древни времена, което също е засвидетелствувано в керамиката на културата Яншао (V-III хил.пр.н.е.). Костенурката като символ на дълголетието, безсмъртието и гадателството е свещено животно. Наравно с костенурката в не по-малка степен е почитана и жабата, доколкото в митологичното съзнание тези две животни се заменят едно друго. Техният аломорфизъм се обяснява с това, че те спадат към един клас същества, които имат в митологиите много близки функции. Жабата също се е отличавала с дълголетие. Според китайският алхимик Ге Хун (IVв.) жабата може да достигне възраст до 10 000 години. В китайската традиция жабата и костенурката са се превърнали в символи на отвъдното свръхестествено знание и всеобемащата мъдрост. Взаимозаменяемостта или сходството между двете животни е намерило отражение не само в митовете, но и в езиците на много народи. В разбиранията на древните костенурката представлява жаба, покрита с броня. В китайския език йероглифите гуй (костенурка) и мин (жаба) са много близки по начертаване.
Яншаоски календар

 

Изображение с каледарна символика на яншаоско керамично блюдо.

 

Върху друг яншаоски керамичен съсъд от този период се открива стилизирана костенурка с разчертана мрежа на корубата като цялостното изображение има несъмнено числово календарно значение. Рисунъкът е не само плод на художествено творчество, но и на астрономически познания. Понеже керамичното блюдо е по-всяка вероятност модел или схема на календар, може да се предположи, че за отчитане на времето се е използвала съответна календарна дъска със същите означения и изображения по нея.

Интересни резултати дава броя на штрихите по ръбовете на съсъда. По групи те са разположени по следния начин: 4+6+4=14, 4+8+4=16, 4+6+4=14 и 4+7+4=15. Сумата им е 59, което съвпада с броя на дните в два синодични месеца. Важно е следното наблюдение: изображението на костенурката е ориентирано по знаците по ръбовете, което ни позволява, установявайки начална точка на броене, да се раздели орнаментацията по ръбовете на две части – лява и дясна. Броя на щрихите от дясно на жабата е 14+16=30, а от дясно – 14+15=29.

По всяка вероятност това представлява запис на елементарен лунен календар. Фигурирането в записа на броя на всички дни в лунната година не е задължително (месеците се повтарят), достатъчно е да се отрази принципът на изчисляването на времето – редуването на къс месец от 29 дни и месец с един ден плюс (добавъчен). Достатъчно е да се преброят, започвайки от началната точка (от главата или опашката), щрихите шест пъти, т.е. да се мине по окръжността 6 пъти, за да се получат 12 лунни месеца, съставящи лунната година от 354 денонощия. Забележително е, че аналогична система, съдейки по данните от гадателните кости и коруби на костенурки, е лежала в основата на лунния календар от епохата Шан-Ин: месец от 29 дни – “малък месец” (сяо юе) и месец от 30 дни – “голям месец” (да юе), освен това е имало и “удвоен голям месец” (бин да юе), съставен от два следващи един след друг 30 дневни месеци.След като се обиколи окръжността 6 пъти, се отчита 1 година.

Времето може да се отчита и по лунните фази, за които са предназначени осемте точки около костенурката. Щрихите съдържат “системна информация”, а точките – “оперативна”. Ходът на времето може да се визуализира също и с придвижване на камъче по точките в съответствие с актуалната лунна фаза. В месеца има четири лунни фази, една обиколка около костенурката отговаря на двумесечен период. При шест обиколки се отчита една лунна година и камъчето се поставя на мрежестия гръб на костенурката. Цикълът продължава с обиколките на следващото камъче...

В китайската историография владетели от Митичната епоха (XXX-XXII в.пр.н.е.), които имат отношение към създаването на календар и календарни системи, се сочат Фуси, Джуансюй, Хуанди и Яо. Тъй като император Яо най-често се сочи и като създател на играта Го, за древните автори като Джан Ни (XI в.) е обяснимо, защо в нея има заложена календарна символика. А що се отнася до образа на костенурката, той изплува в Митичната епоха пред очите на Фуси и Великия Ю, обвързан с елегантна числова символика. Най-общо според легендите, Фуси видял върху гърба на костенурка, изплувала от р. Ло, магическия квадрат Лошуй, а Великия Ю видял магическия кръст Хету върху костенурка, плуваща в р. Хуанхъ. Има различни вариации в легендите и интерпретациите по този въпрос. Впускането в подробностите в случая е излишно, но магическите числови построения, за които става въпрос, като графични изображения много напомнят го-диаграми. И в допълнение, тези магически фигури са добре известни на протежението на цялата Джоуска епоха, а също така са генетично свързани с осемте триграми (ба-гуа) и И-Дзин (Книгата на промените).

 

Дъска от Сун Камъни за Го

Дъска и камъни с форма на костенурки от династия Сун (960-1279).

 

С оглед на всичко това става обяснимо, защо камъните в комплект за Го от времето на династия Сун (960-1279) са представени като костенурки. Какво ни говори дъската за Го? Сигурно Джуандзъ би отговорил: “Думите са, за да се постигне смисъла. Постигне ли се смисълът, думите стават излишни. Мрежата е, за да се улови рибата. Уловили се рибата, мрежата става излишна”. Върху празната дъска изникват хилядолетни пластове история. Само мълчаливият съзерцател е в състояние да ги усети и види...


Източници:
1) Cтрелкова А.Ю. Трипілля та яншао: символіка орнаментів кераміки // Культурологічні студії.– К.: Видавничий дім “KM Academia”, 2) 1999.– Випуск 2.– С. 103-117.
3) Токарев С. А. (гл. ред), Мифы народов мира. Изд. Сов. энциклопедия, том I, II, М., 1988
4) Китайская философия. Енциклопедический словарь, Москва, 1994
5) Yamada T., Human-faced fish and walking fish, Ch. 4, Brooklyn, New York, 2007
6) http://www.chinaculture.org

 
 
* * *