играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

All kinds of chess remarks are put into the mouths or pens of everyone from Confucius to Kasparov...
Edward Winter

Всички видове изказвания за шахмата са били произнесени или записани от всички като се почне от Конфуций до Каспаров...
Едуард Уинтър
* * *
 
Имената и метафорите на Го
Вейцилогия - Китайски загадки
Автор: Йони Лазаров   
Събота, 03 Май 2008г. 15:25ч.
Бидейки най-старата игра на света, пътувайки през времето и пространството Го се е сдобила с много имена и метафори. Всички тези имена хвърлят допълнителна светлина върху нейната загадъчна същност. Всяко от имената се е зародило в определена епоха и носи съответно духа на тази епоха. Което на свой ред показва, че когато епохите в бъдеще неизбежно се променят - то различната същност на Го и заедно с това новите-стари метафори ще се завръщат на сцената и ще блестят повече или по-малко.

Имената са и метафори за играта, които ни принасят в един поетичен свят; метафорите и различните нюанси в същността на Го ни показват, че това е нещо повече: игра и спорт, наука и изкуство, философия и начин на живот.
Имената варират в географски и философски смисъл. В географското разпространение на играта: вейци в Китай, сунджак бадук и бадук - имената в Корея, иго - в Япония, минг-манг - в Тибет, ковай - Виетнам, Гое - в Тайван, Го в Европа и Америка. Повечето от конвенционалните имена на Го в географски смисъл означават "игра на заграждане", което ще бъде разгледано най-накрая. Всички други имена, разгледани по-долу са с философски оттенък. Конвенционалното за Европа и "неутрално" име на играта е "Го" и ще се използва в тази статия, където е възможно.

Доколкото всички философски имена на Го произлизат от Китай, то е важно да се спомене за конфуцианската доктрина за "изправяне на имената". Това е една от шестте школи описани от историка Съма Тан (ок.110 пр.н.е.) - "школа на имената" или "мин дзя"; нейните последователи са се интересували от различията и връзката между това, което наричали "имена" и "неща". Както е известно "нещата" са на брой 10000, което означава, че Го е модел за тяхното пресъздаване и конструиране.

Например, zuoyin (zain) and shoutan (shudan) са измислени и утвърдени в династии Вей (220-265) и Дзин (265-420) по време на високо интелектуалната мода наречена "чисти беседи" цинтан. Това явление се придружава с иконоборческото и неконвенционалното поведение на "седемте мъдреци от бамбуковата горичка", които се събират около поета Кан Си (223-262). "Седемте мъдреци от бамбуковата горичка", които имат своите аналози в "съпределните страни" Виетнам и Корея, са известни с това, че са големи почитатели на вейци.

В самата игра се наблюдават ясно присъствието на военна и гражданска терминология. При историческото си развитие играта често е била използвана да илюстрира едно или друго положение от сферата на войната, мира и обществото. Едно от първите споменавания на вейци в Китай е от древната хроника "Дзо джуан" и визира военна стратегия; подобно е едно първите споменавания за бадук в Корея - пак визира военната стратегия. Често играта е получавала критики, че е прекалено свързана с войната, но тези критики се получават когато Поднебесната е потопена в хаос и гражданска война и по този начин древните мислители не толкова критикуват играта, колкото безизходицата в страната.


І. Вейци, иго, бадук, Го - са "игри на заграждане".
Преводите от тези езици означават игра на заграждане. Това има профанно и сакрално значение; профанното е самата игра, а сакралното това, което е зад това. Сакралните и профанните елементи се преплитат на най-различни нива.

По принцип в Го се печелят точки по два начина: чрез пленяване на противникови камъни, чрез заграждане на територия. Пленяването на камъните съответства на лов и риболов и съответно на "присвояваща икономика"; заграждането на територия съответства на земеделие и животновъдства и съответно на "създаваща икономика". Го като обединител на тези базови и незаобиколими принципи на икономиката се явява най-стара игра напълно закономерно. Тези принципи са толкова базови, че не случайно възникват въпросите: "Възможно ли е играта да бъде независимо измислена от друга цивилизация някъде из дебрите на Галактиката и Вселената?"; "Ако е възможно играта да бъде независимо измислена - то възможно ли е комуникация и разбирателство между двете цивилизации на базата на Го?"

Го винаги е била свързана с държавността. Една територия се загражда и след това защитава - това е държавния принцип. Профанно. Държавата си има територии, които трябва да защитава; полетата се заграждат, отработват и реколтата се защитава. При функциониране на държавата, войната може да се каже, че е "присвояваща икономика", докато в мирно време акцентът е земеделието - "създаваща икономика". В играта ясно си личат съперничеството и сътрудничеството, които си съответстват на: лов, война, присвояваща икономика; земеделие, мир, създаваща икономика.

При играта си личат концепциите за линейното и цикличното време. Сакралният символ на заграждането е когато "змията захапва своята опашка" ~ кръгът се затваря или обединяването на линейното и цикличното време. За циклично време се говори в Идзин; Книгата на промените и по други показатели е близка на Го.

ІІ. Zain\ Zuoyin.
Wang Zhonglang, старши съветник (канцлер) при императора на Източна Дзин е бил будист, който не харесвал даоската показност, затова измислил "седене в сянка" ~ zain.

"Седене в сянка" е метафора за съзерцание и медитация. Седенето в медитация (самовглъбение; Sitting Hermit) е характерно при работата върху състоянията и модификациите на съзнанието. Като имаме предвид, че нивата на просветление в будизма са девет, то може ли оттук да се направи връзка с деветте дана в Го, утвърдени също от Джан Ни през ХІ век в трактата му "Го в 13 глави"?

Китайската поговорка гласи: "Ако седиш достатъчно дълго време в самовглъбение, целият свят ще премине като парад пред очите ти". Целият свят ще премине в неговите десет хиляди образи; по този начин играта Го става модел, трансформираш тези десет хиляди неща.

Известно е друго наименование на съзерцанието: да се наблюдават "как растат камъните", много популярно в Япония, където дзенските градини се правят от камъни ("сух пейзаж"). Това е същностно и за Го, която е "игра с наслагване на камъните", започвайки от пусто място.

От йогическата практика е известна санскритската дума мауна - да се запази мълчание в продължителен период, чрез което адептът се сдобива със значителна психическа сила. Всичко това показва, че чрез мауна и "седенето в сянка", респективно Го, се акумулира значително количество психическа енергия. Енергията прана в света на йога (микрокосмосът) е еквивалентно на парите в "широкия свят" (макрокосмосът). Енергията е горивото, необходимо за преминаване през деветте нива на съзнанието и съответно през деветте дана.

Трябва да се отбележи, че същият йероглиф "ин" го има в името на Нихон ки-ин. Както е известно и другото име на играта ho-en (кръгове и квадрати) е послужило за наименование на японска го-организация, съществувала между...

ІІІ. Ranka. Lanka (Rotten Axe).
Това название е произлязло от стара китайска легенда, фиксирана в средновековния роман "Троецарствие". Живял някога дървосекач. Веднъж връщайки се към дома от планините, той срещнал двама старци, играещи вейци на скала. Той започнал да следи партията с голям интерес и се самозабравил от възторг. Когато партията свършила, двамата старци изчезнали във въздуха. Останалият дървосек забравил за времето, но дошъл на себе си и забелязал, че косите му са побелели, а ръкоятката на брадвата изгнила. Когато се върнал в селото си, разбрал, че всички роднини са отдавна умрели, а за него никой не си спомнял.

В тази легенда и име са зашифровани същностни за вейци феномени и инициации. Най-очевидни са "относителността на времето", трансформациите носещи времевите процеси, стадиите на просветление, жертвите необходими за просветлението. Несъмнено в тази легенда има много даоски моменти и неща от вълшебните приказки.

Ходенето до планината е традиционния начин за промяна на съзнанието; планината, която е най-близо до Небето, символизира "високите състояния на съзнанието". Всички даоски "мистични пътешествия" "ю" са свързани с планини. Ето началния фрагмент на цикъла "Извисилият се дух" на стратега Цао Цао и вейци-играч, също герой от "Троецарствие":
"Запретнах шест дракона, оседлах вятъра
и се впуснах на път,
На път зад пределите на четирите морета.
Пътят се спуска през осемте царства,
Преминава през високи планини,
И ето довежда до планинското местенце..."

Много по-късно идва дзенската ирония: "Какъвто дзен си занесеш на планината, такъв дзен ще намериш там". Която, вероятно ни обръща внимание на погрешното схващане, че: "Щастието е винаги там, където нас ни няма".

Ходенето до планината, несъмнено е част от пътя за търсене и намиране на себе си; далече от суетата в равнината, адептът има възможност да погледне на нещата от друг ъгъл. Деветте свещени планини в китайската традиция кореспондират с деветте звездни точки на вейци; от тук произлиза и древната система за гледане - "Девет-звездната ци". Древните японци считали, че планините са звено между небето и земята, и затова свято място, където боговете слизат от небето, където се заселват душите на умрелите предци. Древното наименование на Япония е Ямато - Пътя на планините. Практиката за ходене до планините след това продължава с ямабуши - горските отшелници, символизиращи на "магия и мъдрост". В легендата има противопоставянето планина-равнина.

Докато играем вейци, "времето спира", затова е трудно да определим колко време е минало или "относителността на времето". Това добре се илюстрира от едно по-късно японско сенрю (шеговит и ироничен стих):
Казвайки "само една игра",
те започнаха да играят...
Това беше вчера.

Косата му от черна става бяла - не е ли това индикация, че се сдобива с просветление и мъдрост? Също интересни са аналозите с черната и бялата коса - черните и белите камъни за играене. Ръкоятката на брадвата му изгнива - символ на всеобхватните промени - всичко се променя, но също колко е нетрайно физическото тяло. Донякъде брадвата е сечиво (метод, опора, упая), което вече не му трябва; така както не ни трябва салът с който вече сме преминали реката. Докато "тънкото му тяло\субтилното тяло" се развива и достига безсмъртие (бяло, мъдрост; започва да играе с белите; бялото е също символ на смъртта в Китай), то физическото му тяло видимо се разваля (инструмента, брадвата, сечивото се притъпява), както може да се очаква! В тази легенда има и елементи на вълшебната приказка.

Вероятно гниенето (трансформация, метаморфоза) е органичен процес, символизиращ непрекъснатия кръговрат на петте елемента. Всичко преминава в друго ~ играта на Го също символизира този безкраен процес! Този процес е все пак доста дълъг и само го-играчите имат търпение да го наблюдават докрай, защото притежават цялото време на Вселената (относителността на времето)! По-нататък богът на Го е и богът на дълголетието в китайската и японската традиция.

Интересно е, че брадвата е "културен инструмент"! В епохата когато горите се махат да се освобождават полета за култури, като ориз и просо; самото поле е гобан. А процесът на самата игра вейци се състои в заграждане на територия - земеделие и пленяване на противникови камъни - ловуване в гората.

Роднините на просветления са отдавна умрели, но за него вече целия свят се състои от роднини. Той е бодхисатва, който е дал клетва да помага на всички, която гласи: "Колкото и невъзможно е да е помогна на всички, аз се заклевам да го направя".

ІV. U-ro (Crow and Heron, врана и чапла).
Това име акцентира върху простота на играта, която се играе само с черни и бели камъчета, съответно врани и чапли, ин и ян. Изумително е, че тази проста "черно-бяла" игра поставя толкова сложни естетически и философски проблеми.

Гарвана и чаплата са герои в една от басните на Лафонтен и до голяма степен символизират грозното и елегантното, оттук препратката към естетическите категории, както към "добрите и лошите форми в го-партията"; добрите и лошите постъпки в живота. С това се оправдава присъствието на играта в четирите древни изкуства: поезия, рисуване, музика и вейци.

Естетиката е изключително важен ориентир в Го, характеризираща се със сложност надхвърляща многократно всякакво въображение. Японските естетически категории са също показателни: Естетическите термините потвърдени от нобеловия лауреат Кавабата, когато описва реалностите на Го; yugen (abstruse subtely, трудни за разбиране нюанси) и shino (mysterios profundity, мистериозна дълбина).

Така или иначе, можем да се потвърди казаното от Достоевски: "Красотата ще спаси света". В Го с най-прости средства (бели и черни камъчета), изграждаме съвместно с опонента един сложен и красив гоблен-мандала. И в този случай, опонентът е нашият най-добър сътрудник и съавтор.

V. Ho-en (Square and Circle).
Профанното обяснение е очевидно: играе се на квадратна дъска с кръгли пулове (камъни). Това обяснение е дал още прочутия историк Бан Гу (32-92) в "Същността на Го", но е намекнал и за други неща, което е повече от достатъчно.

Чрез тази метафора ние сме близо до известната математическа задача за "квадратурата на кръга", тя е известна от древна Гърция, но има своя китайски и японски еквивалент. Забележете, че китайските, корейските, японските монети имат квадратни и кръгли детайли в дизайна си. Конфуцианските шапки също имат този дизайн; както и шапките на китайските императори, също и на японския принц Шутоку. Кръглите и квадратните елементи са неизбежен спътник в "сухите пейзажи" на дзенските градини.

Йероглифът "дао" съдържа две диаметрално противоположни неща ("глава" и "крака"), които се свеждат пак до кръг и квадрат. Пиктограмата с компонента "тоу" ("глава") се съотнася с понятието "Тиян" - "Небе", небесно начало; пиктограмата "го" (движение) се съотнася с човешките крака. Главата е подобна на Небето, което съгласно натурфилософията има кръгла форма, в отличие от Земята, която има квадратна форма. В речника от ХVІІІ век "Тушу дзин чън" се говори: "Главата на човека съответства на Небето, има кръгла форма подобно на Небето; и обратно краката съответстват на Земята, квадратни са подобно на Земята и се намират долу".

От Япония е известно понятието и съществувало списание "кидо" - Пътят на Го, или Го като философия и начин на живот. Това е донякъде Път на професионалните го-играчи, но много повече е Път на любителите на Играта, които чрез нея изследват начините за достигане на просветление.

Кръглите и квадратните схеми, мандали и янтри, образуват картината на мирозданието, която се разгадава чрез дълго съзерцание, "седейки в сянка". Всяка една партия Го е нетрайна пясъчна мандала и миг от вечността, която се разрушава в края на партията. Не случайно се казва, че Го е модел на Вселената.

VІ. Shudan (Nand Talk).
През времето на "чистите беседи" - цинтан, терминът е изобретен от даоският свещеник Zhi Daolin, ексцентрик, отглеждащ коне и жерави. Достига до Япония и има бележка от 875 в дневник на неизвестен благородник; това е периода Хейан (784-1185), където играта е на равна почит с музиката и поезията.

Терминът обяснява, че между играчите тече невербална комуникация и разбирателство, всъщност техните идеи, планове и мечти се материализират чрез ходовете на гобана. Известна е поговорката, че ако играеш с някого достатъчно дълго време - може да се каже много за неговия характер, защото начина на мислене изпъква чрез Го. Така чрез Го постигаме взаиморазбирателство.

Комуникацията тече не само между играчите, но и между различните групи от камъни на гобана. Едно от стратегическото разбиране за играта е да се прекъсват или отварят пътищата за тези комуникации. Всъщност тези групи от камъни образуват мощни силови линии върху гобана, с които играта се доближава до практиката "фън шуй". Всяка група растейки се движи на някъде и образува "електромагнитно поле" около себе си.

Позицията на тялото е асана, позицията на ръката се нарича още мудра и по същество е микройога. Мудрата е част от трите белега на човешкото поведението, които оставят отпечатък в акаша ( или алая виджняна): тялото (асана и мудра), речта (мантра) и мисълта - добре познати в тантрическия будизъм; акцентиращ на съответствията между микро и макрокосмоса. Всички тези елементи, са добре познати в Индия, Тибет и Китай, и са въведени в Япония от Кукай и "школата на истинното слово" шингон. Телодвиженията и позицията на ръцете са съществен момент в източния театър, бил той индийски, бирмански, китайски или японски. Шудан е термин много популярен днес в Китай, Корея и Япония.

Какъв смисъл търсим в нашите и на опонента ходове, следи в морето? Ходовете ни съответно шифрират и дешифрират нашето послание. Придаваме на ходовете си смисъл и търсим този смисъл от опонента - това е символичен акт, с който придаваме смисъл на света в нас и около нас; вникваме в символиката на мирозданието - това е и проблем на изкуството и математиката.

VІІ. Forget all sorrows. Забрави всички грижи
Изразът "забрави всички тревоги", станал вече една от метафорите за Го , идва от трактата, "Същността на Го" на прочутия китайски историк Бан Гу (32 - 92). В трактата е написано: "Що се отнася за елегантността при играене на Го, ако ти интелигентно се упражняваш, то ще стигнеш до състояние да забравиш да ядеш и ще бъдеш толкова щастлив, че ще забравиш всички тревоги и печали. Ако ти имаш такова интелигентно отношение, то ние считаме, че Го е точно за теб и високо ще оценяваме твоята настойчивост, защото така мисли и Конфуций за себе си." Бан Гу има предвид, че Конфуций (551 - 479) в "Беседи и съждения" обяснява така своето поведение: " ...той е такъв човек, който влага такава страст в ученето и изследването, че забравя да яде, който е така изпълнен с радост и блаженство, че забравя грижите си, и който не забелязва признаците на старостта." Така Конфуций и Бан Гу стават кръстници на тази метафора за Го.

Метафората показва донякъде компенсаторната функция на игрите и в частност Го. Защото логическите игри запълват цялото пространство от "бягство от действителността" до медитация и мокша (освобождение). Оттук е входа към виртуалната реалност и въпросът дали игрите играят нас или ние ги играем си остава открит? На този фон на логическите игри - някои безмислени компютърни игри изпълват цялото пространство между "бягство от действителността" и "губенето на време".

Естетически Забрави всички грижи е близо до японското ama no ware, което подчертава "печалната красота на бързо-преходните неща". Защото както радостите, така и печалите са преходни, а партията Го е една пясъчна мандала, която подлежи на унищожение. Скалата (гобана) и камъните (гоиши) се превръщат в пясък, а той на космически прах и хаос. Хаосът чрез ново преподреждане създава света; в този случай бързо-преходните неща траят стотици милиарди години, но Го става "игра без възраст", защото е модел на тези непрекъснати процеси - създаването на света и неговото унищожаване; разширяване и свиване, ян и ин.

VІІІ. Игра на стъклени перли.
Това до голяма степен е литературното и западно име на играта! Името идва от известния роман на Херман Хесе със същото име, макар и в романа да няма пряко позоваване на Го. Хесе описва дълбоко философската игра, която свързва играещите в трите времена: минало, настояще и бъдеще. Игра, която също свързва изкуството и науката, математика, музика, философия.

Или как нещата се преплитат и в Го: ритъма на музиката и ритъма на играта; изграждането на хипотези в науката и прогнозиране на следващите ходове в Го;

Името е подходящо и с това, че образно се свързва с древните източни легенди и по специално с Аватамсака сутра (Сутрата на гирляндата на цветя). В тази сутра има пряко позоваване на "мрежата на Индра", където перли се отразяват една друга до безкрайност; подчертавайки тяхната взаимосвързаност. Безспорно в Го съществува скритата символика и философия, които поколение след поколение разгадават.

Камъчета или перли са важен поетичен образ и те се срещат например в хайку на Шики:

Бистър поток.

Камъчетата по дъното

сякаш се движат.

Играта на стъклени перли с нейната сложна символика и архитектура е западния аналог на u-ro "черно-бялата игра" с нейната проста символика и архитектура. Защото на Запад винаги са акцентирали на загадъчната сложност, докато на Изток на непостижимата простота. Западното общество, подвластно на линейното време търси идеалния модел в бъдещето (където нещата се усложняват, заедно с "най-последната версия" на даден технологичен продукт); докато източното общество, подвластно на цикличното време търси идеалния модел в миналото (където нещата са били толкова прости и елегантни). Го дава своята надежда в преследване на идеалния модел като обединява линейното и цикличното време.

ІХ. Го е често наричана "изкуство на хармонията"

Хармония според общоприетите разбирания е съчетаване на разнообразни неща и тяхното единство. Хармонията, например е много нужна в работата в екип, където трябва да се съчетават и работят заедно хора с различни характери и виждания.

Хармония е връзка, стройност, съразмерност, съотносителност; според древните гръцки разбирания води началото от морската практика: корабните въжета са различно опънати, но те осигуряват единния курс на кораба. Така, въжетата с "различен ангажимент" участват в "един екип".

За да играем Го ни е необходимо голяма доза чувство за хармония, баланс, подреденост. Добрата новина тук, че Го възпитава тези неща и човек може да ги придобие!

Всъщност Го обединява и възпитава множество опозиционни двойки и за това всеки може да намери нещо значително в нея: Го е с прости правила, но изгражда сложен взаимен гоблен. Го е много древна игра, но същевременно много актуална днес. Обединява линейното и цикличното време и съотнася едновременно минало, бъдеще, настояще. Обединява логика и интуиция, заедно с това хвърля мост между двете мозъчни полукълба, заедно с това хвърля мост на разбирателство между Източното и Западното полукълба.

 
 
* * *