играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

When the people of the world all know beauty as beauty,There arises the recognition of ugliness.When they all know the good as good,There arises the recognition of evil.
Lao-tsu
Когато хората определиха, че красотата е красива, се появи и разбирането за уродливото. Когато те определиха, че добротата е добра, се появи разбирането за злото.
Лао Дзъ
* * *
 
На каква игра играе Китай?
Вейцилогия - Китайски загадки
Автор: Кейт Джонсън (Keith Johnson)   
Четвъртък, 04 Август 2011г. 12:37ч.

Забравете за шахмата. За да разберат геополитиката в Таван и Индийския океан, стратезите на САЩ изучават играта Го.

global go

Една настолна игра с над 2000 годишна история е ключът към разбирането за това как мислят всъщност китайците и властите в САЩ би трябвало да се научат да я играят, ако искат да победят в истинското състезание. В това се опитва да убеди от няколко месеца висшето военно командване в САЩ и в други страни, професор Девид Лей от Army War College. Той твърди, че изучаването на древната игра Wei-Chi или Го, както е позната в Щатите, би могло да помогне на некитайци да погледнат геостратегическата "дъска" по начина, по който я гледат и китайските лидери.

Играта, която по времето на Конфуций вече е била широко известна и много популярна до днес в Азия, е коренно различна от класическата стратегическа игра в Европа – шахмат. Целта на играта е да се поставят камъни на празна дъска, при което се балансира между необходимостта от разширение и необходимостта от построяване на защитени групи.

Играта Го по-скоро се характеризира с водене на многобройни битки на широк фронт, отколкото с едно решаващо сражение. При нея се набляга на дълготрайното планиране, а не на бързото тактическо предимство и може да продължи часове. На китайски названието wei-chi буквално означава "игра на заграждане".

"Го е съвършено отражение на китайското стратегическо мислене", твърди професор Лей. Израснал, гледайки баща си - постоянно безработен заради бъркотията покрай  Културната революция и постоянно играещ на Го. Описващ себе си като среден по сила играч, Лей идва в САЩ преди 30 години.

Най-известната негова работа за връзката между Го и Китайската геополитическа стратегия е труд от 2004, наречен: "Да се поучим от камъните" (LEARNING FROM THE STONES: A GO APPROACH TO MASTERING CHINA’S STRATEGIC CONCEPT, SHI), визирайки 361 бели и черни камъни, които се ползват в играта и се редят на дъска 19х19 линии. Описва Китайският дълготраен и индиректен подход към придобиването на влияние. Той също така посочва и конкретни геополитически предизвикателства като Тайван, който той описва в термините на Го, като единичен, изолиран камък в близост до голяма маса противникови части. Той предполага, че така, както го виждат китайските лидери, Таван е уязвима част, която САЩ ще пожелаят да изтъргуват в замяна на по-добра позиция на друго място. В контраст, САЩ вижда Тайван не като разменна монета в преговорите, а като демократичен съюзник, когото подкрепят дипломатично и военно повече от 60 години.

Трудът на професор Лей грабва вниманието не само на ръководителите на Университета на ВВС в Алабама, където тогава преподава, но и на бившия държавен секретар Хенри Кисинджър, който бързо преобръща начина си на мислене. В новата си книга "В Китай" (On China, 2011) г-н Кисинджър използва wei-chi, за да обясни как Китайски лидери като Мао Дзе Дун и Дън Сяо Пин управляват кризи по време на Корейската война, споровете за Тайван или Виетнамската война, конфликти в Югоизточна Азия и Съветския съюз, и нормализирането на връзките със САЩ.

Така например, в първия ден от корейския конфликт президентът Хари Труман веднага изпраща американски части в Южна Корея и флота в Тайван. За китайския поглед той поставя два камъка на дъската за Го, всеки от които заплашва Китай със страховито заграждане. Така Китай, при все че е изтощен от война, чувства необходимост да атакува директно САЩ. Играта може да послужи за тълкуване и на съвременни действия от страна на Китай. Присъединяването му към усилията срещу пиратството в Индийския океан е първият път, когато Китай влиза в операция под "син флаг" на морските сили, за да подкрепи международна коалиция. Запада по скоро вижда в тази обща работа едно отговорно поведение от тяхна страна.

Но в една публикация от миналия декември централният комитет на Китайската Комунистическа Партия предлага различна гледна точка. Тази антипиратска акция може да помогне на Китай незабележимо да влезе в жизненоважен регион. "Китай може да използва ситуацията, за да разшири военното си присъствие в Африка", се твърди в документа.

Един от първите фенове на г-н Лей е генерал от ВВС Стив Лоренц, бивш ръководител на университета където г-н Лей е преподавал. Той слушал една от неговите лекции през 2005 и го повикал за изнасяне на пълно ръководство относно дълбочините, които Го може да предложи. Това наистина ме заинтригува, - твърди ген. Лоренц, сега пенсиониран. "Той накара едно цяло поколение във ВВС да мисли за света по различен начин. "В последните месеци г-н Лей изнася лекции за офицери от Атлантическото командване, командването на Американските ВВС, Центъра за анализи на армията и Австралийския колеж по отбрана.

Специалистите по отбрана в САЩ редовно слушат стратегически лекции от външни експерти и изучават древните класици като Сун Дзъ - "Изкуството на войната" и Ксенофонт - "Походът на десетте хиляди", което е в помощ на образоването на днешните офицери.

„Играта Го е много полезно средство за изучаване (анализиране) на китайската стратегия, но само да не се преувеличава”, коментира Джеймс Холмс, експерти по китайска стратегия и професор във Naval War College.

Макар той да е съгласен, че Го помага да се опише стратегическата конфронтация между китай и САЩ в Източна Азия, заявява, че „трябва да бъдем изключително внимателни при прокарването на линията, свързваща теорията и действията на реалните хора в реалния свят”. Той отбелязва, че Китай извърши „дилетантски” дипломатически гафове през последните години, като да притеснява съседите си и да се опитва да се налага силово в международни води, което е отклонение от линията на търпението – един от фините принципи на Го.

 

Източник: Keith Johson, What Kind of Game Is China Playing?, The Wall Street Journal Online; Life & Culture, 11.06.2011, WSJ.com

Превод: Таня Лозева

 
 
* * *