играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Forget injuries, never forget kindnesses.

Confucius 


Забрави обидите, никога не забравяй добрините.

Конфуций

* * *
 
На каква игра играе Китай?
Вейцилогия - Китайски загадки
Автор: Кейт Джонсън (Keith Johnson)   
Четвъртък, 04 Август 2011г. 12:37ч.

Забравете за шахмата. За да разберат геополитиката в Таван и Индийския океан, стратезите на САЩ изучават играта Го.

global go

Една настолна игра с над 2000 годишна история е ключът към разбирането за това как мислят всъщност китайците и властите в САЩ би трябвало да се научат да я играят, ако искат да победят в истинското състезание. В това се опитва да убеди от няколко месеца висшето военно командване в САЩ и в други страни, професор Девид Лей от Army War College. Той твърди, че изучаването на древната игра Wei-Chi или Го, както е позната в Щатите, би могло да помогне на некитайци да погледнат геостратегическата "дъска" по начина, по който я гледат и китайските лидери.

Играта, която по времето на Конфуций вече е била широко известна и много популярна до днес в Азия, е коренно различна от класическата стратегическа игра в Европа – шахмат. Целта на играта е да се поставят камъни на празна дъска, при което се балансира между необходимостта от разширение и необходимостта от построяване на защитени групи.

Играта Го по-скоро се характеризира с водене на многобройни битки на широк фронт, отколкото с едно решаващо сражение. При нея се набляга на дълготрайното планиране, а не на бързото тактическо предимство и може да продължи часове. На китайски названието wei-chi буквално означава "игра на заграждане".

"Го е съвършено отражение на китайското стратегическо мислене", твърди професор Лей. Израснал, гледайки баща си - постоянно безработен заради бъркотията покрай  Културната революция и постоянно играещ на Го. Описващ себе си като среден по сила играч, Лей идва в САЩ преди 30 години.

Най-известната негова работа за връзката между Го и Китайската геополитическа стратегия е труд от 2004, наречен: "Да се поучим от камъните" (LEARNING FROM THE STONES: A GO APPROACH TO MASTERING CHINA’S STRATEGIC CONCEPT, SHI), визирайки 361 бели и черни камъни, които се ползват в играта и се редят на дъска 19х19 линии. Описва Китайският дълготраен и индиректен подход към придобиването на влияние. Той също така посочва и конкретни геополитически предизвикателства като Тайван, който той описва в термините на Го, като единичен, изолиран камък в близост до голяма маса противникови части. Той предполага, че така, както го виждат китайските лидери, Таван е уязвима част, която САЩ ще пожелаят да изтъргуват в замяна на по-добра позиция на друго място. В контраст, САЩ вижда Тайван не като разменна монета в преговорите, а като демократичен съюзник, когото подкрепят дипломатично и военно повече от 60 години.

Трудът на професор Лей грабва вниманието не само на ръководителите на Университета на ВВС в Алабама, където тогава преподава, но и на бившия държавен секретар Хенри Кисинджър, който бързо преобръща начина си на мислене. В новата си книга "В Китай" (On China, 2011) г-н Кисинджър използва wei-chi, за да обясни как Китайски лидери като Мао Дзе Дун и Дън Сяо Пин управляват кризи по време на Корейската война, споровете за Тайван или Виетнамската война, конфликти в Югоизточна Азия и Съветския съюз, и нормализирането на връзките със САЩ.

Така например, в първия ден от корейския конфликт президентът Хари Труман веднага изпраща американски части в Южна Корея и флота в Тайван. За китайския поглед той поставя два камъка на дъската за Го, всеки от които заплашва Китай със страховито заграждане. Така Китай, при все че е изтощен от война, чувства необходимост да атакува директно САЩ. Играта може да послужи за тълкуване и на съвременни действия от страна на Китай. Присъединяването му към усилията срещу пиратството в Индийския океан е първият път, когато Китай влиза в операция под "син флаг" на морските сили, за да подкрепи международна коалиция. Запада по скоро вижда в тази обща работа едно отговорно поведение от тяхна страна.

Но в една публикация от миналия декември централният комитет на Китайската Комунистическа Партия предлага различна гледна точка. Тази антипиратска акция може да помогне на Китай незабележимо да влезе в жизненоважен регион. "Китай може да използва ситуацията, за да разшири военното си присъствие в Африка", се твърди в документа.

Един от първите фенове на г-н Лей е генерал от ВВС Стив Лоренц, бивш ръководител на университета където г-н Лей е преподавал. Той слушал една от неговите лекции през 2005 и го повикал за изнасяне на пълно ръководство относно дълбочините, които Го може да предложи. Това наистина ме заинтригува, - твърди ген. Лоренц, сега пенсиониран. "Той накара едно цяло поколение във ВВС да мисли за света по различен начин. "В последните месеци г-н Лей изнася лекции за офицери от Атлантическото командване, командването на Американските ВВС, Центъра за анализи на армията и Австралийския колеж по отбрана.

Специалистите по отбрана в САЩ редовно слушат стратегически лекции от външни експерти и изучават древните класици като Сун Дзъ - "Изкуството на войната" и Ксенофонт - "Походът на десетте хиляди", което е в помощ на образоването на днешните офицери.

„Играта Го е много полезно средство за изучаване (анализиране) на китайската стратегия, но само да не се преувеличава”, коментира Джеймс Холмс, експерти по китайска стратегия и професор във Naval War College.

Макар той да е съгласен, че Го помага да се опише стратегическата конфронтация между китай и САЩ в Източна Азия, заявява, че „трябва да бъдем изключително внимателни при прокарването на линията, свързваща теорията и действията на реалните хора в реалния свят”. Той отбелязва, че Китай извърши „дилетантски” дипломатически гафове през последните години, като да притеснява съседите си и да се опитва да се налага силово в международни води, което е отклонение от линията на търпението – един от фините принципи на Го.

 

Източник: Keith Johson, What Kind of Game Is China Playing?, The Wall Street Journal Online; Life & Culture, 11.06.2011, WSJ.com

Превод: Таня Лозева

 
 
* * *