играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Защо изследванията на Го в културен, исторически и философски план са важна задача? Без тази платформа България няма шансове скоро да надскочи ръста си в Света на Го. Ето защо това направление трябва да се признава и възприема като приоритено.


Йони Лазаров

* * *
 
Лиу Дзунюан и Планината на съвършената игра Го
Вейцилогия - Китайски загадки
Автор: Константин Байрактаров   
Събота, 07 Август 2010г. 11:40ч.

Liu_Zongyuan

Лиу Дзунюан (Liu Zongyuan, 773 – 819 г., второ име - Лиу Дзъ-хоу ) е китайски писател и философ. Имал е успешна кариера в двора, но в 805 г. бил отстранен от служба и заточен в Хунан (Hunan), а след това – в Гуанси (Guanxi), заради прокламиране на реформаторски възгледи. Лиу Дзунюан във философските си съчинения развенчава вярата в небесните знамения; съгласно древните философи е застъпвал тезата, че императорът е слуга на народа. Като писател се отказал от господстващия в прозата „паралелен стил” (пиенвън) и се е застъпвал за връщане към езика и стила на древните (гувън). Лиу Дзунюан е един от Осмината велики писатели през епохите Тан (618 - 907 г.) и Сун (960 - 1279 г.) [1]. В литературата е най-известен със своите басни и притчи, пейзажни описания и пътеписи (NWE 2008). Една интересна негова пътна бележка от 815 г. е за Планината на съвършената игра Го [2].


На изток от недълбоките води на река Сун, течаща на север, се извисява Планината на съвършената игра Го. Планината може да се изкачи от запад. На върха й има пещера, в която има паравани, стаички и навеси. Под тези навеси има фигури от блестящи камъни. Като минеш през пещерата, завий на север и ще се озовеш високо над една голяма дивна градина, над която се реят птици, на които ти ще виждаш гърбовете. Първият човек, който стигне тук, ще получи камъчета и дъска  за играта Го с изгравирана върху абаносовата й повърхност мрежа от червени деветнадесет по деветнадесет линии. (Bozulich 1999: TMG, issue 22).


Тази планина сигурно се намира в Югоизточен Китай. Единственият географски ориентир е упоменаването на р. Сун (Hsun), която най-вероятно  е един от притоците на р. Яндзъ - това е неголямата, течаща също на север, река Сун-ян (Hsün-yang River, Hsün-yang-chiang) в провинция Дзянси (Chiang-hsi, Jiangxi), Югоизточен Китай; а под Планината на съвършената игра Го, може би, Лиу Дзунюан има предвид една от планините в масива Лушан (Lu-shan, Hermitage Mountain) - Планините на отшелниците или Уединените планини.

 

lushan

Ши-тао (1642-1710 г.),  Съзерцаване на водопад в Лушан, фрагмент (1700 г.), Izumiya Museum, Kyoto.


Юн Чин (Yun Ching, 1757–1817 г.) пише: „Лушан се намира там, където се доближават р. Сун-ян и ез. Пуянху. Водата обгражда планината от три страни. По принцип, когато големи планини са изправени срещу обширни водни маси, изглеждат величествено и излъчват мистична мощ. Но при реките и езерата приливите и отливите са много по-спокойни и се различават от тези в океана. Ето защо, планините, извисяващи се при океана, са много по-мощни и величествени, докато Лушан има спокойно и безметежно излъчване” (Hermitage Mountain, 1813; Strassberg 1994: 414-415).


Планините Лушан заемат площ 302 кв. км. Най-високата планина е Даханянфън, издигаща се на 1474 м. над морското равнище. В планинския масив се наброяват около 170 знаменити върха като Шансофън, Ханполин, Шуандзянфън и др. В 1996 г. планините Луншан са включени от ЮНЕСКО в Регистъра на обектите от световното културно наследство. Съгласно легендата, в IV пр. н.е.  в тези планини живял даосът Куансу. Един владетел от епохата Джоу много искал да се срещне с него, но всеки път Куансу се отказвал от аудиенция и се скривал в планините. По-късно той изчезнал и хората решили, че той се е превърнал в добър дух. Затова местността, където живял той, била наречено „Обителта на Куан” (Куанлу) или „Планината на Куан” (Куаншан), които също са и названия на Лушан (CRI-Online). Много легендарни даоси и будисти по-нататък са постигали там просветление, поради което за народа тези планини са обител на безсмъртните  мъдреци (жън-шън, jen-shan).


Поети, писатели и художници са намирали творческо вдъхновение в Лушан. И  Лушан, съгласно подсказката на Лиу Дзунюан, трябва да има отношение към Планината на съвършената игра Го.

 


Бележки:

 

[1] Осмината велики писатели през епохите Тан и Сун са: Хан Ю, Лиу Дзунюан, Оуян Сю, Су Сюн, Су Ши, Су Джъ, Ван Анши и Дзън Гун. Подчертаните са свързани с Го.


[2] Планината на съвършената игра Го в статията на Ричард Бозулич е Mountain of the Transcendents' Go Game. Той посочва също, че тя се намира в Южен Китай.

 

Източници:

 

1) Bozulich R. Go and The Immortals, The Magic of Go (Issue 22), Daily Yomiuri Shimbun, feb. 1999


2) New World Encyclopedia (NWE): Liu Zongyuan, article version: 2 April 2008 , at 11:18.


3) Strassberg, Richard E., translator, annotations, & introduction Inscribed Landscapes: Travel Writing from Imperial China. Berkeley:  Univ. of Calif. Press,  1994.


4) CRI-Online (bg), China ABC, гл.16, Митове и легенди, Историята на планината Лушан & CRI-Online (ru), China ABC, Шестнадцатая глава: Народные предания и легенды, Горы Лушань

 

 
 
* * *