играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

He who knows does not speak.He who speaks does not know.
Lao-tsu


Този, който знае – не говори. Този, който говори – не знае.
Лао Дзъ

* * *
 
Игра с живи фигури по гигантски дъски
Вейцилогия - Китайски загадки
Автор: Константин Байрактаров   
Четвъртък, 27 Август 2009г. 21:13ч.

 

Hunan

Гигантска дъска в провинция Хунан, Китай. Размери 31.8х31.8 метра.

 

В Древен Китай през епохата Западно Джоу (1050-771 г. пр. н. е.) колективните обредни танци, изпълнявани по празнични случаи и специални поводи в двора на владетеля, са представлявали фигурални композиции, в които са участвали 64 танцьори. Броят им е емблематичен като се съотнесе с шахматната дъска. В тази епоха обаче шахматът все още не е съществувал, но затова пък е по-уместна асоциацията с малката дъска за Го 9х9 линии, която може да се интерпретира и като 8х8 полета. Също така, в случая числото 64 отговаря и на броя на хексаграмите в Идзин - Книгата на промените, нерядко упоменавана в теориите за произхода на шахмата.

 

Пред върховния владетел – джоуския ван – са танцували “осем реда по осем танцьори” (Лун Юй, 3.1). Съобразно йерархията и традициите в церемониала пред княз (гун) са изпълнявали танци 32 танцьори, а пред велможа – 16. В епохата Източно Джоу (770-256 г. пр. н. е.) протича процес на децентрализация и постепенно отслабване на Джоуския двор. Властта на Джоу станала номинална, а васалните владетели (князе) от позицията на силата си присвоявали прерогативите на Джоуския ван. В техните дворове по времето на Конфуций също започнали да се изпълняват танци във формат 8х8, което е израз на претенциите им за върховната власт.

Може да се предполага, че в колективния танц “8х8” участниците не са били облечени еднакво. Възможно е половината танцьори да са били облечени с дрехи в един цвят, а другата половина – в друг. За да се подчертае още повече ин-ян диалектиката, може да са били мъже и жени, което естествено предполага различните кройки и цветове на дрехите. А квадратната фигуралната композиция от 64 танцьори, предразполага и използване на решетъчно разчертана танцувална площадка. Това не противоречи на “геометрията” на китайския начин на мислене и виждане на света.

 

 

Hunan

Гигантската дъска в Хунан в близък план

 

Не е трудно да се установи, че полето на което стои всеки танцьор след като се раздели на четири, т.е. след като се разполови всяка колона и ред, се оказва, че те са разположени на пресечните точки през една един от друг в матрица 17х17 линии.

Chinese Association for Go, Taiwan

Примерно с такава идея е логото на Китайската Асоциация по Го, Тайван. При него в клетките на квадрат 3х3 полета, са разположени камъни за Го, но след прекарване на мислени линии, разполовяващи редовете и колоните камъните се оказват на пресечните точки на дъска 7х7 линии. Така пуловете според гледната точка са и в квадратчетата, и на пресечните точки (шах-го микс). По същия начин квадратът 8х8 полета е дъска за Го 17х17 линии. С такава размерност е известна дъската за Го от древността до епохата Тан (618-907 г. н.е.). По този начин танцът на 64-те танцьори може да се свърже с древното Го и да се определи като праобраз на това, което се нарича “игра с живи фигури” – обединяване на танц, театър и логическа игра. За съжаление в познатата историческа литература не изобилстват примери за “вейци с живи фигури” (human weiqi).

 

Hunan

Гиганската дъска в Хунан от птичи поглед

 

Владетелски двор с (танцувална) площадка, разчертана като дъска за Го, е напълно допустима реалия за Древен Китай. Интересен случай на гласуване във връзка с вземане на политическо решение е регистриран в летописа Дзо Джуан: “Когато царство У нападна чуските земи, то пратило покана да се присъедини към него ченския Хуай-гун. Хуай-гун събрал ченските жители (гожен) и ги попитал: “Желаещите съюз с Чу да застанат отляво, а желаещите съюз с У да застанат отдясно”. Жителите на царство Чен застанали така, както са разположени техните (обработваеми) полета.” (Цзочжуан, 1-й год Ай-гун). Това много напомня игра с живи фигури. Резултатът от това гласуване може да се тълкува като вот на доверие към Хуай-гун (упр. 505—502), т.е. не е въпросът кой е за съюзяване с едното или другото царство, а се дава правото на владетеля да вземе политическо решение с гаранцията, че неговите поданици ще го подкрепят. (Цзочжуан, 1-й год Ай-гун). Според историята Хуай-гун се съюзил с Чу, но впоследствие бил пленен от Хе-лу от царство У и умрял в заточение.

Изкушаващо е да се предположи, че дворът на Хуай-гун е бил разчертан като дъска за Го или поне мрежесто или шахматоподобно, което да бъде предпоставка за извършеното по този начин гласуване, при което участниците в него застават на фиксирани позиции. Такъв двор на практика представлява абстрактна и символична карта на държавата. Също така по празнични поводи в него могат да се изпълняват освен танци от типа “8х8”, но и партии вейци с живи фигури. С други думи, владетелите в Поднебесната, вземайки за образец архитектурата на джоуския дворец, също са имали в дворовете си площадки, напомнящи гобан. Интересно е да се отбележи също, че според историографията родословието на владетелите от княжеския дом Чен (1122-479 г. пр.н.е.) води началото си от легендарния император Шун (2256-2205 г. пр. н. е.), добре известен като създател на играта вейци.

В наши дни най-известната партия вейци (Го) с живи фигури е била проведена в провинция Хунан, Китай на турнира Southern Great Wall Cup. Специалната игра се е провела на 9.11.2005 г. между професионалистите Лий Чанхо 9 дан (черни) от Корея и Чан Хао 9 дан (бели) от Китай. Техните ходове на дъската са се представяли паралелно на голям гобан от хора, изпълняващи ролята на камъни за Го. Една референция към Лао Дзъ, който е казал “просто бъди камък” и може нещо такова да е имал предвид. Официално партията завършила наравно с четворно “ко” (quadruple ko, яп. yon kō, кит. sì jié), но анализаторите впоследствие определили, че Ли Чанхо побеждава с 2.5 (на др. място с 3.5) точки. Продължителността на партията е била 50 минути.

 

Чан Хао (черни) с/у Ли Чанхо (бели), ходове 158-361

Чан Хао (черни) с/у Ли Чанхо (бели), ходове 158-361

 

Четворното “ко” е изключително рядко явление и това е най-известния случай в го-историята. Обикновено при тройно “ко” (triple ko, яп. san-kō, кит. san jie) партията също се прекратява и се води за равна, тъй като се счита такава ситуация на повторение на позицията се счита за лошо предзнаменование. Ако се сравни с шахмата, ситуацията “ко” напомня т.нар. “вечен шах”. Терминът “ко” също означава “вечност”. Чрез правилото “ко” се избягва вечното повторение на позицията, но при наличие на 2, 3, че и 4 “ко” позицията започва да се повтаря като се преминава от едно “ко” в друго. Партията на двамата професионалисти завършва на 361 ход, броят на ходовете е емблематичен и равният резултат, признат съобразно договорката на момента между играчите, говори и за ритуалният характер на играта им. Един достоен завършек на срещата между представителите на го-суперсилите Китай и Корея. Евентуалното продължение с постигане на победа за Чан Хао би лишило тази игра донякъде от своето магическо очарование.

Трудно е да се приеме, че подобен архитектурен вейци-комплекс в Хунан е построен само за провеждането на една партия, или, че подобни вейци-площадки не са познати и на други места в Китай. В китайската култура обикновено всичко се създава съгласно древните образци. В историята не са ли фиксирани и други случаи на провеждане на партии вейци с живи фигури? Някой би се пошегувал, че, ако такива партии не са известни, то е не защото ги е нямало, а защото са се провеждали на 1000 години един път.

Една случай на провеждане на партии сянци с живи фигури може да се посочи от времето на династия Мин (1368-1644 г. н. е). Увлечението по сянци за Чан Сю, придворен на император Юн Ли (упр. 1403-1424), имало за него трагични последствия. Чан Сю редовно провеждал състезания по сянци в двореца. Използвал е прислужниците като сянци-фигури, обличайки ги в разкошни костюми. За беда той прекалено много е превъзхождал съперниците си, което ги подбудило от завист да отправят към императора донос. Дворцовите интриганти обвинили Чан Сю в неуважение към Сина на Небето, проявяващо се в това, че “обличал своите бедни слуги в императорски дрехи”. Доносът постигнал целта си. Чан Сю бил осъден на смърт, имуществото му конфискувано, а подобни игри били забранени. Сигурно тази забрана вече е отменена.

В творчеството на Тери Пратчед в имагинерната Ахатова империя (Agatean Empire), която обединява в себе си чертите на средновековните Китай и Япония, като императорско занимание също присъства шахматът с живи фигури. Иначе гигантизмът по отношение на логическите игри и по специално на шахмата в неговите разновидности е документиран в историята. Зрелищно забавление за монарсите и демонстрация на тяхната власт. Също и празник на шахматната игра. В литературата за “играта (шахмат) с живи фигури” е писано много.

 

пачиси

Дворът-дъска за игра на пачиси на Акбар Велики

 

В Ориента като известен почитател на логическите игри е бил известен могулският император Акбар Велики (1542-1605). Той е тритият падишах на Могулската империя от династията на Великите Могули, възкачва се на трона на 14-ет годишна възраст. Акбар обединил Раджпутан, Гуджарат, Бенгаля и Кашмир. През дългото си управление се е стрямял да подчини непокорните владетели на Северна Индия и да установи стабилен мир в империята си. Акбар става известен като поддръжник на науките и изкуствата, събирайки около себе си най-добрите учени, поети, музиканти и художници. В периода на управлението му е била създадена школа по живопис, събрана е била и много богата библиотека, наброяваща 24 хиляди тома.

 

Пачиси Пачиси на Акбар

Масичката за игра на пачиси на Акбар Велики

 

В могулското общество са били много популярни шахматния вариант шатрани, индийската пачиси, таблата, известна и ако Ain-i-Akbari и много други игри. Император Акбар е бил голям почитател на игрите и по-специално на пачиси, която днес е известна като "Не се сърди, човече!" или лудо (ludo). В годините от 1571 до 1585 недалеч от Агра построил новата си столица Фатехпур-Сикри (Град на Победата) и като голям почитател на пачиси превърнал вътрешния си двор в голяма дъска. На пачиси играл с млади момичета, които изпълнявали ролята на пионки и се придвижвали по квадратчетата на гиганското игрово поле.

 

В други култури също се наблюдават игри с живи фигури. В Япония всяка година по време на Фестивала на цъфналата вишна (Sakura Matsuri, Cherry Blossom Festival) в края на април и началото на май от 1955 г. насам се провеждат в град Тендо, префектура Ямагата, турнири по японски шах шоги с живи фигури или нинген-шоги (ningen shogi). В мероприятията участват японски майстори по шоги, а в ролята на фигури са доброволци от гр. Тендо, облечени в самурайски костюми. Исторически първата партия нинген-шоги се е провела между Тойотоми Хидейоши (1538-1598) и неговия син Хидетсуго в замъка Фушими, Киото, а в качеството на фигури е участвала прислугата.

 

Партия шах с живи фигури във Виетнам

Партия ко-тъонг (сянци) с живи фигури на фестивал в Нячанг, Виетнам, 11 юни 2009 г.

 

Шахмат с живи фигури присъства в традициите и на Виетнам. Там е популярен китайският шах сянци, който във Виетнам е известен като ко-тъонг. От XV-XVI в. насам е известен и вариантът на игра с живи фигури и се нарича ко-нгуои (co nguoi, co nghoi). Първите такива игри са се провеждали в Чуа Вуа - древният център на виетнамската шахматна култура. Тогава се е намирал в градчето Тин Йен, което сега е част от ханойския квартал Хай Ба Чунг. Вътрешният двор на Чуа Вуа или “Царския дворец” е разчертан като шахматна дъска. По празнични поводи е място за партии жив шах, в който юноши и девойки участват в качеството им на фигури. За празниците във Виетнамски партиите жив шах са типично явление. А в конфуцианския Храм на литературата в Ханой е традиция на големи празници и особено в началото на всяка година по лунния календар (Тет) и при първото пълнолуние на годината (Тет Нгуентиеу) да се провеждат партии жив шах. Тет Нгуетиу е най-важният празник на будистите, а също така е и Ден на виетнамската поезия. Храмът на литературата е построен в 1076 г. по указ на крал Ли Нян Тонг и се счита за първия виетнамски университет.

 

Жив шах в Храма на литературата

Партия ко-тъонг (сянци) с живи фигури в Храма на литературата, Ханой.

 

В Европа също има добре изразени традиции в игрите с живите фигури. В италианския град Маростика всяка година от 1954 г. се провеждат такива игри. Първата такава игра се е провела в 1554 г. между двама рицари за ръката на дъщерята на владетеля на замъка Маростика. С шахматната им среща се е избегнал дуела между рицарите с използването на смъртоносни оръжия. За Европа може първият, който е играл шахмат с живи фигури, сигурно ще е султанът на Гранада Мухамад I (1238-1273). Иначе днес се провеждат немалко подобни събития, за които може да се прочете в книгите и да се научи от медиите за разпространяване на масова информация. А в България вече е изиграна една партия шахмат с живи фигури на първия Sofia City Fest (2008 г.) София. И тук свършва кратката ни разходка през вековете с живите фигури...

 

 

Литература:

1) Конфуций, Лун Юй, прев. М. Арабаджиева, МИРИАМ, С., 2002
2) Байрактаров К, Игра Го (ко-вай) в Вьетнаме; ч. 2, Нят-нам.ру, М., 2007
3) Войска М., "Живи фигури играят в Маростика", в-к СЕГА, 25.07.2009
4) Васьльев К., Истоки китайской цивилизации, РАН, М., 1998, с. 181
5) Рыжов К.,. Все монархи мира. Древний Восток. М., "Вече". 2001.
6) Edwardes St, Garrett H., Mughal rule in India, Edwardes St, Garrett H., 1995, p. 288
7) Brydon Bill, Chess in Hanoi, Toronto Xiangqi Association, 1995
8) Pro shogi players square off using high schoolers as pieces, The Mainichi Daily News, April 23, 2009
9) Takahashi T., History of Ningen Shogi (No.1), Tendo, 1998

Настольная игра, сегодня названная Змеями и Лестницами, порожденными в древней Индии, где это было известно с названием Mokshapat или Moksha Patamu. Не точно известно, когда или кто изобрел это, хотя это полагало, что в игру за один раз уже играли 2-ое столетие до н.э. Согласно некоторым историкам, игра была изобретена Сэйнт Гьяндевом в 13-ом столетии нашей эры. Первоначально, игра использовалась как часть моральной инструкции детям. Квадраты, в которых начинаются лестницы, как каждый предполагалось, обозначали достоинство, и те жилье, которое голова змеи, как предполагалось, выдерживала за зло. Змеи превзошли численностью лестницы в оригинальной индусской игре. Игра транспортировалась в Англию колониальными правителями в последней части 19-ого столетия, с некоторыми модификациями. Измененную игру назвали Змеями и Лестницами и лишена ее моральных и религиозных аспектов и числа лестниц, и змеи были уравнены. В 1943, игра была введена в США под названием Скаты и Лестницы.

 
 
* * *