играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

The Way of Heaven is to benefit others and not to injure.The Way of the sage is to act but not to compete.
Lao-tsu


Пътят на Небето е да подпомага другите и да не ги наранява. Пътят на мъдреца е да действа, но да не преиграва.
Лао Дзъ

* * *
 
Споменаване за Го в летописа "Дзо Джуан"
Вейцилогия - Китайски загадки
Автор: Константин Байрактаров   
Вторник, 14 Април 2009г. 10:23ч.

В летописната книга "Дзо Джуан" се среща едно от най-древните споменавания на играта Го. Въпреки, че не се използва терминът "вейци" - китайското название на играта, може да се твърди със сигурност по описателните наченки, че по-старият термин "И" означава не нещо друго, а именно Го. Любопитният епизод се открива в Гл. "Сянгун. Година 25" (25th Year of Xiang Gong), в която се отразява събитие от 547 B.C. Историята, описвана в "Дзо Джуан", свидетелствува за присъствието на Го в царските среди и, по-точно, управляващия елит в размирната епоха Източно Джоу.



През 559 BC вейският Сянгун повикал своите служители [Сун] Вен Дзъ (Сун Линфу) - дафу на град Пу и Нин [Хуей] Дзъ - дафу на град Ци. Те били оскърбени от Сянгун, който проявил към тях пренебрежително отношение. За да си отмъстят, те организирали заговор срещу него и го принудили да бяга в царство Ци. А на негово място те издигнали Шангун. По-късно [Сун] Вен Дзъ и Нин [Хуей] Дзъ прекратили сътрудничеството си. Тогава синът на Нин [Хуей] Дзъ, Нин Ши, се съгласил да върне Сянгун отново на трона през 547 BC (3,4).

Сянгун отишъл да поговори с Нин Ши, който му е обещал сътрудничество. Когато дафу [Сун] Вен Дзъ чул за това, рекъл: "Уви! Нин сега обръща по-малко внимание на владенията си, отколкото ако той би играл на Го. Как може той да избегне нещастието? Ако Го-играч разполага групите си така, без да се замисля за сигурността им, то той не би победил противника си. Много по-лошо е обаче, ако той управлява владенията си, без да обезпечава безопасността им. Той със сигурност няма да избегне нещастието (1). И така родът, чийто глави са били министри девет поколения подред, само заради един неправилен [политически] ход ще прекрати съществуването си!" (2)

По друга версия от "Чунцю Дзо Джуан Джен-и" (?!) сановникът Шу И бил разтревожен от действията на Нин Ши и коментирал: "Пътят, по който върви Нин Ши като угодничи на Сянгун, е по-лош от този на някой, който държи камък в Го, но е нерешителен за мястото, където трябва го постави. Нин Ши неминуемо ще претърпи неуспех". Действително Нин Ши скоро бил екзекутиран от Сянгун, когото той сам върнал на власт (3).

В другата хронография "Го Юй" (Kuo Yu) тази случка е отразена лаконично със съобщението: "В царство Вей управителите на градовете Пу и Ци изгониха Сянгун" (гл.16, "Джен Юй"; §216). Коментарът към него в същата книга е: "Град Пу е принадлежал на дафу Нин Хуей-дзъ (наричан още Нин Дзи или Нин-дзъ), а град Ци е бил на дафу Сун Вен-дзъ (или Сун Линфу). Вейският владетел Сянгун проявил към тях пренебрежение, във връзка с което Сун Вен-дзъ повел въстание, в резултат на което Сянгун избягал в царство Ци (вж. Чунцю Дзо Джуан Джен-и, гл. 32, с. 1312 - 1316)". "Чунцю Дзо Джуан Джен-и" (Летописът чунцю в редакция на Дзо Цюмин) е по-късно произведение, което е част от сборника "Шисан Дзин Дзушу" (Бележки и тълкувания към тринадесетте класически книги), Пекин, 1957. Относно древнокитайските титли: Титлата "гун" (~княз, дук) е с една степен по-ниска от "ван" (~цар, император), а титлата "дафу" е по-ниска от "гун" - "висш сановник", а в контекста Сун Вен Дзъ и Нин Хуей Дзъ са управители или "кметове", съответно на градовете Пу и Ци.


Библиография


1) John Fairbairn, "Go in Ancient China" (Лондон, 1995). [цитиране по Watanabe Yoshimichi, "Kodai Igo no Sekai" [The ancient world of Go] (San'ichi Shobo, Tokyo, 1977)].
2) Donald L. Potter, "Go in the Classics" [Go World, No. 42, Winter 1985-86, pp. 19-21 (Ishi Press, Tokyo) ]. Авторът цитира Джеймс Лег (James Legge), The Chinese Classics, Vol. V, `The Ch'un Ts'ew' with `The Tso Chuen,' reprinted by Southern Materials Center, Taipei, 1983, p. 517.
3) History of Weiqi, Yutopian Enterprises, www.yutopian.com
4) "Го Юй", прев. В.С.Таскин, изд. "Наука", Москва, 1987

 

 
 
* * *