играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Without friends no one would choose to live, though he had all other goods.
Aristotle


Без приятели, никой не би избрал да живее, въпреки, че има всички други блага.
Аристотел

* * *
 
Академията Дзи-ся в царство Ци
Вейцилогия - Китайски загадки
Автор: Йони Лазаров   
Събота, 01 Август 2009г. 17:38ч.

Дзи-ся. В епохата „Воюващи царства” в столицата Линдзи на царство Ци се създава Академия Дзи-ся, която просъществува над сто години. Ци е в североизточен Китай и се бори за хегемония през този период. Царството се управлява амбициозни и умни ръководители, които знаят цената на знанието. Още през VІІ в. пр.н.е. в Ци се осъществяват реформи от видния политически деятел Гуан Джун. Реформите са нацелени на прогресивното развитие на икономиката и държавното управление. Следствие на тези тях Ци се засилва и става могъщо царство, борещо се за просветена хегемония. В началота на ІV в. пр.н.е. тук се създава „Дзися сюгун” – Дворец на науките при Западните врати. За основател на Академията се сочи Хуан-гун (374-357). Ханският историк Съма Циен в „Исторически записки” („Шъ-дзи”) пише, че по време на циския владетел Сюан-ван (319-301) Академията постигнала изключителен разцвет. Сюан-ван поканил учени мъже от различни направления и „техният брой в Двореца на науката достигнал няколко хиляди”.

 

Наличности и липси. Както съобщава Лю Сян (1 в.пр.н.е.), числото на написаните научни трактати е било 564; те са били обединени под едно общо наименование „Гуан дзъ” в чест на видния политически деятел. От тези трактати по времето на Лю Сян останали само 86, от които той съставил нов „Гуан дзъ”, от който на свой ред дошли до нас 10 трактата. Тези наличности и липси правят много интригуващо разискването на философията на „Гуан дзъ”, като се отчете, че и това което е достигнало не е лесно за интерпретация. Може да се надяваме, че загубите са поносими, предвид плуралистичния характер на научните занимания в Академията – това, което липсва не се ли е просмукало в някое друго знание и трактат достигнал до нас? Не е ясно и колко книги е унищожил Цин Шихуанди, който е проявявал изключителен интерес към знанията от Дзи-ся.

Учени и школи в Дзи-ся. Воюващите царства се характеризират с голямо разнообразие на философските школи (100 школи), така както има много борещи се за лидерство царства. По-забележителните учени, поканени в Дзи-ся са: Менций (Мен дзъ) и Сюн Куан (Сюн дзъ) – конфуцианство; Хан Фей дзъ – легизъм; Ин Вен, Тян Пян и Хуан Юан – даосизъм; Шън Дао – даосизъм и легизъм; Сун Дзян – даосизъм и моизъм; Дзоу Йен (Дзоу Ян) и Дзоу Ши – Школата Ин-ян и Петте стихии. Главното преимущество на Дзи-ся е, че тук от учените само се изисквало да създават своите произведения и свободно да ги дискутират, тоест създавал се е климат на плурализъм и взаимопроникване между различните учения и школи. Държавата им плаща, „за да разискват, а не да управляват”.

Институтът "Шъ". Така се създава и утвърждава институцията на учените „шъ”. Или „служители”, повече известни с японското си име „самураи”, от „самурау” – служа. Досега, а и после, шъ, представящи 100-те школи, бродят от царство на царство и предлагат своите услуги на владетелите. Един от учените "шъ" е бил и Конфуций, който предлагал своите услуги на мислител в царствата Лу, Вей и Ци. Ето какво пише съвременната изследователка Ан Чън: „Учредяването на академията Дзи-ся е апогеят в признаването на моралния и интелектуалния авторитет на шъ от политическата власт. В рамките на тази институция те получават ясно определен статут – на притежатели на знанието, и са почетени със званието „господа” (сиен-шън). Макар да нямат никакъв правителствен пост, те са с ранг на висши чиновници в бюрократичната йерархия. Държавата им плаща и ги издържа, като им възлага единствено задължение да съпоставят своите различни схващания за Дао, „да разискват, а не да управляват” . С узаконяването на статута шъ се създава един малко парадоксален механизъм: уреждането на едно пространство на политическа необвързаност от самата политическа власт. Колкото по-ясно политическата власт съзнава един, че не е възможно да закрепва чрез употреба на сила своята законност и че се налага да си осигури нравствен авторитет, толкова по-настоятелно различните течения на Дао, плод на интелектуалния кипеж във воюващите царства, биват въвлечени да се борят за хегемония, тоест за господство, би им позволило да обединят умовете. Затова всяко течение отстоява своето искане да бъде истинският и единствен представител на Дао, понятие, схащано вече като „принцип на порядъка” (джъ-дао), както в случая със „Сюн-дзъ”.”

Дзи-ся, Менций, Го. Менций в Дзи-ся има възможността да съпостави наследството на Конфуций с всички възможни школи на времето си и го прави по един блестящ начин. Менций прави и едно от първите изказвания за Го в световната литература. Вълнуващо е да се знае, че то е направено в Академията Дзи-ся и се отнася за най-добрият играч в Ци – И Чиу. Есенцията на изказването на Менций е, че за да успееш в каквото и да било – трябва да го изпълняваш с пълна концентрация и внимание – и дава пример с Го.

К.Байрактаров в статията „Философът Мендзъ (375-289 г. пр.н.е.)” си изказва, няколко обосновани предположения във връзка с това изказване на Менций:
• Не е ли Го една от 100-те школи във Воюващи царства? Като именно водещият играч на Го И Чиу има школа в Академия Дзи-ся.
• Не е ли Го едно от шесте изкуства известни в това време? И по-точно част от аритметиката. Шестте изкуства са така избрани, че да могат да служат и в мирно и във военно дело, и те трябва да се владеят от благородните хора. Не е ли Го, също едно изкуство, което служи и отразява мира и войната?
• Не е ли самият Сюан-ван, патронът на Дзи-ся, един от учениците на И Чиу, а може би и на Менций?
• За съжаление, отговорите на някои от зададените въпроси няма да узнаем със сигурност. Както е известно, 80 процента от трактатите на Дзи-ся не са достигнали до нас. Но това не пречи да се правят обосновани твърдения.

Дзи-ся, Дзоу Йен (305-240 пр.н.е.). В Дзи-ся се създава благоприятен климат за размяна на мнения и взаимно обогатяване на школите. Ученията и практиките вече никога няма да бъдат същите след учението на Дзоу Йен. Той обосновава теориите и на предшестващите знания на „фан-шъ” (маговете и гадателите) за ин-ян и 5-те елемента. Обосновава напълно корелативното мислене, че микро и макрокосмосът са свързани и равнопоставени. Въвежда китайската философия на историята, като редуващи се фази на 5-те стихии – в цикъла на преодоляването. Ан Чън за Дзоу Йен (Дзоу Ян): „Макар да изхождат от маргинални среди, външни на философските школи във воюващите царства, изглежда, че идеите на Дзоу Ян са се наложили благодарение на интереса, който са проявили към тях някои владетели, като се започне с Първия император. Историкът Съ-ма Циен подчертава връзката между космическия натурализъм на Дзоу Ян и практиките за постигане на безсмъртие, присъщи на средите фан-шъ, събирателно понятие, включващо всички, които „са се отдавали на астрологията, медицината, гадаенето, магията, пророчеството, както и на методите за дълголетие и на екстатичните скитания.”

Но, ето какво казва Съма Циен в „Исторически записки”: „Царете, гуновете и другите чиновници, когато за първи път узнават за учението на Дзоу Йен се изумяват, след това след размисъл започвали да променят своето отношение към него, обаче впоследствие, никой не успя да проведе неговото учение напълно в практиката.” Не успя напълно и Цин Шихуанди.

Дзи-ся и Цин Шихуанди. Академия Дзи-ся прави възможния синтез от знания в условията на Воюващите царства. Това е философската база на Първия император – Цин Шихуанди. Като обединител на Китай на него му трябва единна философия и до голяма степен взема нещата подготвени от Дзи-ся: легизма на Хан Фей дзъ (ученик на Сюн дзъ, заедно с неговият Първи министър Ли Си); връзките между даосизма и легизма; имперското мислене, подготвено от Сюн дзъ; корелативното мислене на Дзоу Йен, неговата философия на историята и обобщението му за практиката на „фан-шъ” (магове и гадатели).

Значение на Академия Дзи-ся. В световен мащаб Академия Дзи-ся се развива след посоченото от философа Карл Ясперс „осево време в историята” на Сократ, Платон, Буда, Заратустра, Конфуций. Както Академията на Платон, лицеят на Аристотел, будистките академии, конфуцианската школа, Дзи-ся обобщава знанията на своето време и оставя завинаги отпечатък върху китайската философия и начин на мислене. Академията е пример и за други китайски владетели да организират и спонсорират дейността на учените „шъ” и действително след нея се появяват и други китайски академии. В частност, във всички Академии се споменават логическите игри: петея и шашки в платоновата академия; божествената игра „лила” („Лилавистара”) в будистките академии; Го – Менций в Дзи-ся.


Използвана литература:

1. Китайская философия. Энциклопедический словарь. М., „Мысль”, 1994
2. Ян Хин-шун, Древнекитайская философия. М., „Принт”, 1994.
3. Ан Чън, История на китайската мисъл. С., „Рива”, 2001.
4. Съма Циен, Исторически записки.

5. Константин Байрактаров, „Философът Мендзъ (375-289 г. пр.н.е.)”

В епоха „Воюващи царства” в столицата Линдзи на царство Ци се създава Академия Дзи-ся, която просъществува над сто години. Ци е в североизточен Китай и се бори за хегемония през този период. Ци се управлява от амбициозни и умни ръководители, които знаят цената на знанието. Още от VІІ в.пр.н.е. в Ци са осъществени реформи от видния политически деятел Гуан Джун, реформи нацелени на прогресивно развитие на икономиката и държавното управление. Следствие на тези реформи Ци се засилва и става могъщо царство борещо се за просветена хегемония. В началота на ІV в.пр.н.е. тук се създава „Дзися сюгун” – Дворец на науките при Западните врати. За основател на Академията се сочи Хуан-гун (374-357). Ханският историк Съма Цян в „Исторически записки” („Шъ-дзи”) казва, че по време на циския владетел Сюан-ван (319-301) Академията постигнала изключителен разцвет. Сюан-ван поканил учени мъже от различни направления и „техния брой в Двореца на науката достигнал няколко хиляди”.

 

 
 
* * *