играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Without friends no one would choose to live, though he had all other goods.
Aristotle


Без приятели, никой не би избрал да живее, въпреки, че има всички други блага.
Аристотел

* * *
 
Какво Конфуций не е говорил за Го?
Вейцилогия - Китайски загадки
Автор: Константин Байрактаров   
Неделя, 26 Април 2009г. 11:07ч.
Конфуций е много привлекателен персонаж и много автори, обвързвайки го с Го, му приписват думи, които той не е казвал. Това, което е говорил някога Конфуций, е записано в книгата "Лун Ю", известна също като "Беседи и съждения" или "Аналекти". В този източник има едно изказване, в което се споменава играта Го, което може да се срещне в различни преводни интерпретации и което няма еднозначно тълкуване. Конфуций е казал: "По цял ден само да се угажда на стомаха и въобще да не използва ума - това е жалко! Нима тези хора не знаят да играят Го? Подобни занимания са много по-добредетелни от това нищо да не се прави" (ЛЮ, Кн. 17, §22). Това е една позитивна трактовка, но има и такива, според които думите на философа не звучат особено уважително по отношение на играта и играчите.

 

Конфуций и Ладзъ
Конфуций и Лаодзъ на партия Го. Кубо Шунман (1880). Интересна художествена представа на японския художник за срещата между двамата философи. За срещата им е писал Съма Цян, но така не е описана.
Интересно е и друго явление. Срещат се случаи, при които авторите на популярни статии приписват на философа думи, които ги няма в "Аналектите", но да посочват, че са взети именно от там. Такова явление дори не се среща в сборник като “Нови разкази или За това, което не е говорил Конфуций” от Юан Мей (XVIII в.), в който трудно може да се открият думи, които да се приписват неправомерно на Конфуций. Ето защо е интересно да се обобщи, какво Конфуций не е казал за Го.

В есето на Бай Сяочуан "Майсторството на мисленето в Го", се приписват следните думи на Конфуций: "Когато се наговорят празни думи, когато от глупавите мисли възниква разпътно желание, тогава студът и гладът създават разбойника. По добре да се играе на Го, което противостои на тези занимания. Човек, който играе Го, макар и да е обвързан с победата или поражението, се отграничава от славата и изгодата. По този начин играта Го представлява сама по себе си прекрасен инструмент за възпитание на личността и подобряване на съдбата". Тези думи са много силни, но за съжаление те не са на Конфуций. В най-добрия случай това изказване представлява компилация от няколко афоризма на Конфуций.

В руски текстове отношението на Конфуций към играта е изразено със сентенцията: "Играта Го ни учи да живеем". Този рефрен прелита от статия в статия, но тези думи също не са на китайския мислител. На едно място бе посочено, че са японска поговорка, а на друго – те се приписват на Ни Вейпинг - възродителят на Го (вейци) в Китай. Също така на се среща и такъв вариант: "Играта Го спомага за усъвършенстването на човека". Това твърдение, колкото и да е красиво, все пак Конфуций не му е автор.

Интересна е следната постановка: "Благородният човек според Конфуций задължително трябва да владее играта Го, да притежава умения в музиката и живописта, а така също и да познава историята. За това, колко Конфуций е ценял тази игра, може да се съди по това, че той в последните си години от живота се е посветил изцяло на задълбоченото й изучаване. Една от причините за престижа на тази игра е, че Конфуций, бащата на китайската култура, също е играл Го". И това звучи добре, но също е много волно твърдение. Всъщност Конфуций има изказване, че ако му се добавят още (50) години към живота му, би го посветил на изучаване на Идзин (Книгата на промените), а относно Го никъде няма пряко указание, че той е играл Го. А относно изкуствата на благородния човек мислителят никъде не упоменава четири или шест изкуства, говорил е само за изкуства, но кои и колко са те, в “Аналектите” не пише.

Макар, че от оригиналното изказване на Конфуций, не може да се заключи, че е играл Го, все пак това се лансира почти незабележимо и от рускоезични, и от англоезични автори. Така, в сайта на Американската Го Асоциация, на Конфуций му приписват следните думи: "Благородният човек не трябва да си губи времето в тривиални игри, той трябва да учи Го" (Gentlemen should not waste their time on trivial games -- they should study go) и за източник са посочени "Аналектите".

Има и такова мнение, че, ако писмените източници свидетелствуват, че Конфуций е бил против Го, то от това не следва, че все пак той не се е опитал да играе, защото никой не би попречил за това. Друга хипотеза пък е, че философът се е изказвал негативно по отношение на архаичния (хазартен) вариант на Го - И, който се е отличавал от Го, както чатуранга от шахмат. Затова Конфуций променил правилата на И и така се появила нова игра, която била наречена "вейци", т.е. играта, която днес познаваме като Го. И тук накрая се намесва и фигурата на Лао Дзъ, който доусъвършенствал играта и поставил началото на съвременния "китайски стил".
С доза хумор Д. Стефанов в статията "Го" за историята на играта вметва: "Споменава се и името на Конфуций, според когото Го е само с една стъпка над мързела и лакомията (странно звучи всичко това на фона на почитанието на предците от Конфуций - кой знае кой странстващ даос е пуснал слуха)".
-----------

Бележка: Имена на автори по възможност не са цитирани. Целта на настоящото есе е да се хвърли светлина върху неправилното и некоректно позоваване на Конфуций в текстове за Го.

 

 

Свищов, 2007/09/23

 
 
* * *