Бадук, или Го, древната игра на Изтока, произлиза от Китай преди около 5000 години. На игрална дъска с 19 вертикални и 19 хоризонтални линии, които оформят 361 пресечни точки, белите и черните водят съревнование по остроумие и ...Възможните ходове са на практика неограничени и стратегията е толкова дълбока, затова често се мисли, че това е мистично изкуство. В шахмата, компютрите вече най-добрите гросмайстори, в бадук обаче, компютъра е много далеч от момента в който може да победи шампиона. Заради това, бадук е известна в Западното полукълбо като най-интелектуалната игра на света

Бадук се играе в 68 страни в света, на европейския континент членуват най-много страни - 34. Но разбира се, бадук се играе най-активно в трите далекоизточни страни: Корея, Китай и Япония. В Япония, в частност, правителството непрестанно подпомага играта и систематично тренира състезателите си, чиито способности непрекъсното нарастват от 1940, когато най-големите вестници поеха спонсорството над професионалните турнири и огромен награден фонд. В Корея, бадук дълго време се считаше, че това е приятна възможност за прекарване на свободното време, докато нивото на състезатулите беше далеч зад това на Япония. Но с извисяването на Ли Чанг-хо, съревнователното ниво беше изведнъж преобърнато, и сега Корея стои на върха на световната го-сцена.

Ли Чанг-хо (И Чанг Хо) е роден през 1975 в богато семейство в Йонджу, Северна Джеола. След като научил бадук от дядо си като дете, той бил дълбоко погълнат от играта и като Алиса от приказката преминал в загадъчния Огледален свят. По това време, водещият гросмайстор на Корея бил Чо Хун-хюн, който придобил своето майсторство в Япония. Когато Чо се върнал от Япония, той безпроблемно доминирал на корейската бадук сцена в продължение на години.

На деветгодишна възраст Ли Чанг-хо бил приет от Чо Хун-хюн като пожизнен ученик. Но на първо време, Чо бил разочарован от бавния прогрес на Ли. По време когато Чо на свой ред бил деветгодишен и имал вече професионален ранг и можел да възпроизвежда едновременно три изиграни партии. Докато Ли Чанг-хо не можел точно да възпроизвежда току-що изиграната партия. Въпреки това, с течение на времето станало ясно, че Ли е нешлифован диамант и зад видимия му бавен напредък се крие огромен скрит потенциал.

През 1986, Ли преминал теста и станал професионален играч. През 1988 той достигнал изключителното достижение от 75 победи и само 10 загуби - 88% успеваемост, най-добрия рекорд от победи-загуби за годината. През 1989, неговият учител Чо Хун-хюн, спечелил световния шампионат в Сингапур и взел награда от 400 000 долара. Същата година Ли на възраст 14 спечелил малък професионален турнир в Корея.
Непобедимото момче чудо

Характерният начин на играене на Ли се развива изключително бавно. Бадук е игра моделираща военната стратегия, където скоростта и ключов фактор. Движенията трябва да бъдат бързи и решителни. Но Ли видимо имал точно обратния стил на играене. Стилът на Ли може да се определи като duteoun, който западните играчи биха определили като "наситеност" и "здравост". Но duteoun, не би трябвало да се превежда по този начин. Duteoun е абстрактна концепция, която може да се определи като нещо, което не може да бъде счупено лесно с възможността за експанзия, като сутрешното слънце.

Преди всичко, Ли имал феноменална аналитична способност. Той нямал равен в неговата способност да определя състоянието на нещата, да вижда относителните предимства на всяка страна, и съобразно ситуацията да определя плана за развитие. Бавният му прогрес в миналото се превърнал в поразяваща аналитичност и безпогрешна ориентация.

През 1990, когато бил на 15, Ли постигнал смайващ рекорд от 41 поредни победи. След това безпрецедентно представяне, той станал известен като Непобедимото Момче Чудо. След това през 1992, на 17-годишна възраст, той победил японския шампион Рин Кайхо и грабнал световната титла. На следващата година той записал 90 победи, най-доброто постижение на всички времена.

В Азия, бадук винаги се е мислело като есенция на човешкия живот. Бадук включва противоречивите елементи характерни за всекидневния живот: борба и компромис, предимство и сила, интензивност и умереност. Играейки ти трябва да си изключително интуитивен и с въображение, докато оставаш хладнокръвен и неприбързващ. Защото тук няма заместител на опита, в Япония е широко разпространено мнението, че гросмайстор на бадук ставаш на 40 или по-късно. Но вундеркинда Ли показа пукнатините в това мнение. Всъщност, често наричат Ли "преродения гросмайстор", заради неговите знания надхвърлящи младата му възраст.

Най-високата точка на бадук-сцената
Ли рядко прави решителен удар към опонента си. Като следствие, често е трудно за опонентите му да разберат защо те са били победени. Затова често е наричан "кадифен юмрук". Но ключовият момент в неговата сила е спокойната му умствена настройка. Той рядко показва видима реакция на агресията на противника или играе рисковано. Винаги запазвайки вътрешното си равновесие, той е като монах в медитативно състояние.

Дори да има на разположение брилянтен ход, Ли никога не прибързва. Или когато опонента му се защитава, той не използа безогледно предимството си.
изцглежда, че той е готов да чака бекрайно и неотслабващо внимание. По този начин, младият Ли играе като дългогодишен ветеран. Повечето от бадук играчите нямат нищо против да спечелят чрез изкусни и драматични стратегеми. Но за Ли, на своите двадесет, е доволен да върви по своя дълъг и тежък път, играейки съвсем обикновени на пръв поглед ходове. Силата на опонентите няма значение за Ли, той просто си играе своята игра.

Играйки, чрез собствения си уникален стил, Ли успява да доминира на корейските състезания. Заедно с други талантливи играчи, с учителя си Чо Хун-хюн, Ли достигна световния връх на бадук, поставяйки Корея пред Китай и Япония. Като родина на бадук, Китай разширява широката си държавна подкрепа, за да обучава най-талантливите си състезатели, но те все още са далеч от класата на Ли. Най-добрият бадук играч в момента, с уникалния си duteoun стил, тази жива легенда, би могъл да стане най-добрия играч живял някога.

от "Koreana", Summer 2006
превод: Йони Лазаров