Свилен Павлов даде интервю за Вейкиландия

Свилен Павлов от гр. Свищов премина в началото на 2009 г. тримесечен курс на обучение по Го (на корейски “бадук”) в King’s Baduk Academy, Южна Корея. Свилен е завършил Стопанската Академия в Свищов, специалност Информатика, работил е и като системен администратор там. В историята на българското Го е известен с участията на българските го-шампионати, а също така и на Световния го-шампионат в Япония през 2007 г. За нашия сайт той сподели някои от своите впечатления и преживявания в Корея и обучението му през март, април и май в King’s Baduk Academy, в която той се явява първият българин, обучаван там.

Свилен Павлов със сертификата за преминат курс на обучение, издаден от King's Baduk Center.

Свилен се занимава с играта Го от почти 10 години. В момента е към 1-ви аматьорски дан по общоприетата в света система. В Корея обаче системата силно се различава от обичайното. По корейските стандарти няма система от начинаещи разряди (кю) и аматьорски степени (данове), защото всичко е “кю”, които корейците наричат “гъб” ("гуп"). Първо кю се дели на 4 подгрупи (A, B, C, D), като най-силното е 1-во кю от А-подгрупа и то се приближава до 1-ви професионален дан (1 p). Следва Второ кю с 3 подгрупи (A, B, C), а Трето и Четвърто кю са с по 2 подгрупи (A, B). За корейците Първи дан се разбира като професионален дан, т.е. няма аматьорски такъв. Затова аматьор 1 кю по IGF не е 1 гъб, а по-скоро 6-5 гъб. Първи ам. дан по IGF е 5-ти гъб по корейската система.

Свилен е бил в група от 15 души от следните държави: Монголия, Тайланд, Словакия, Чехия, Словения, Израел, Германия, Аржентина, Португалия, САЩ и Италия. “Препоръчвам на всеки, ако има финансовата възможност, да премине такъв курс на обучение” – сподели Свилен. В края на курса на петимата, показали най-добри резултати, им бе предложено да продължат своето обучение през следващите пет години до получаване на 1-ви профидан. Двама от тях се отказаха, Габриел Бенмергуи заради приятелката си в Аржентина, а 13-ет годишния Павол Лиси от Словакия, защото искал да изкара детството и тинейджърските си години в родната страна. В последствие, приелата да продължи обучението си Жанин от Германия, се наложило да се откаже поради здравословни причини. В крайна сметка за следващите 5 години остават само двама души от тази група”. В групата са се обучавали хора с различен социален статус и образователен ценз. Към казаното дотук може да се допълни, че Клара от Чехия и Себастиян от Германия са студенти по философия, Педро от Португалия – физиотерапевт на женски баскетболен отбор, а Свилен последно е бил сценичен работник в Сфумато, София.

Като свои учители в KBA Свилен Павлов посочва Ким Санг Ре (3p), Ким Сон Рьон (9 p), а също така Хонг Сълк Ки (1 гъб), 7 дан в Тайджем (корейски сървър, подобен на KGS), и мистър Сонг (3 гъб), около 3 дан, който е автор на над 250 учебници по бадук. Мистър Сонг играе от 25-годишна възраст, т.е. от около 10 години. “По предложение на ръководството на KBA, всеки, който не е получил стипендия, можеше да остане за още 3 месеца обучение – Курс за международни учители по бадук, но срещу заплащане $250 месечно. Забелязал съм, - продължава Свилен, че тези, които имат висок аматьорски дан (> 3 d.) и тези, които са млади (10-13 г.), се развиват с най-бързи темпове и имат високи резултати”.

Свилен Павлов (вдясно) в тв-студиото на Корейската асоциация на любителите на бадук.

Местните корейски медии проявяват интерес към събития, свързани с Го. В една статия за дейността на KBA се разказва за групата, в която е бил Свилен, и се споменава името му. В един репортаж за KBA на всеки интервюиран бил зададен въпросът “Как възприемате и оценявате обучението си?”, на който Свилен отговорил: “Липсва ми познание за джонксуг (джосеки) и боя в определен момент на партията става много сложен и трудно изчислим”. За читателите на Вейкиландия и за българските играчите Свилен споделя: “Най-лошият и най-добрият противник, когото можеш да срещнеш на гобана си самият себе си”.

В обучението по бадук в KBA се набляга на джонгсук и посук (джосеки и фусеки). Сложно е избирането на конкретно джосеки при определено фусеки. В цялостен план края на фусеки настъпва към средата на партията. Другият важен момент, върху който се акцевнтира, е броенето в края на партията (йозе, ендшпил), оценка на отделните сенте (активни ходове) и готе (пасивни ходове) съобразно точките, които дават или вземат. На ден се играят между 3 и 8 партии при 30 минути байоми, това  е част от официално предвиденото обучение в следобедните часове от 13:00 до 18:00 ч. Сутринта се решават задачите, поставени като домашно от предния ден, които са върху проблемите за живот и смърт (цуме) и правилните последователности (тесуджи). Три пъти седмично се провежда тест върху джосеки и фусеки.

В какво се състои разбирането на бадук? Първо е “джуцо” или научаването (разбирането) на техника, а второ е “до” – умението да я ползваш. Корейските учители казват: Най-голямото изкуство (добродетел) се състои в способността да се “чете” (The biggest Virtue in Baduk is the reading skills). Под четене се разбира умението човек да се ориентира в дълбочината на комбинациите по дъската, да се ориентира сред клоните на дървото на вариантите. Чрез твърда и сурова практика в реденето на камъни се развива способността да “виждаш”, а “важният скок”, който трябва да се направи по-нататък се състои в умението да можеш да поставяш вече камъните мислено.

Сертификатът за успешно завършения тримесечен курс на обучение.

В бадук, както и в интелектуалните игри, една от характеристиките е хитроумността. Да си “безхитростен” означава, че не подхождах достатъчно разсъдително и логично. Пример може да се даде с “хамете” (trickplay). Това е ход, с който се цели да заблудиш противника, но също така трябва да се има предвид и това, че ако той не се заблуди, този ход става лош ход и е с неприятни последици за извършилият го. Във фолклора на KBA, например, по отношение на “хамете” се казва: “Да не използваш хамете означава да нямаш достатъчно разбиране (джуцо) за блъф и как да го използваш (до)”. Но също така за достатъчно силния играч по пътя на развитието си трябва да забрави за хитростта и учителят му казва: “Ако искаш да станеш още по-добър, трябва да престанеш да ползваш хамете”.

Други занимания в KBA? “Освен с бадук се занимавахме с колоездене, футбол, федербал и футволей. – разказва Свилен. - Последното е хибрид между волейбол и бадминтон, нарича се още джитбол (jigbol) или волейбол с крака. Забавлявахме се и с бой със снежни топки, което е едно рядко и изключително забавление за Южна Корея. Също така ходихме на две екскурзии. Посетихме хубавия корейски плаж, а също така изкачихме планина Чи-ак или Лошата планина, висока около 2200 м. В Лошата планина посетихме и един будистки храм”.

След завръщането си от Корея Свилен участва на 6-ти Български Го Шампионат в Институт Конфуций и по този повод сподели: “Радвам се, че се проведе БГШ, който според обстоятелствата, стана по най-добрия възможен начин. Останах приятно изненадан от Маги и силната й игра. А за проведената Вейцилогична среща след шампионата ще отбележа, че се надявам в бъдеще да се провеждат и Вейцилогични конференции. В България има достатъчно интелектуален ресурс, който да спомогне за развитието на изследователското Го, а потенциалът в това направление е показан. Достатъчно е само да се спомене за българските участия на International Conference on Baduk в Корея през 2008 и 2009 г.”. А относно това, че Българска Го Асоциация поради неприятно стечение на обстоятелствата не излъчи играч за Световния шампионат 4th Korean Prime Minister Cup, Свилен сподели, че, ако е имало възможност, той с радост би отишъл да представи България.

Още:

Интервю със Свилен Павлов на английски в Stop Ciovo.

Информация за King's Baduk Center в Sensei's Library.