играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

No matter how busy you may think you are, you must find time for reading, or surrender yourself to self-chosen ignorance.
Confucius
Няма значение колко зает мислиш, че си ти, трябва да намериш време за четене или сам се предаваш в ръцете на невежеството.
Конфуций
* * *
 
Виртуални игри или „кой ще започне първи”
Вейцилогия - Японски загадки
Автор: Йони Лазаров   
Събота, 27 Март 2010г. 09:23ч.

Практиката на бойните изкуства се основава на законите на Сундзъ. Не случайно Киби но Макиби, който е въвел Го в  императорския двор в период Нара, бил и този, който занесъл трактата на Сундзъ в Япония. Киби бил два пъти в Китай (716-735, 752-754) и според хрониките „Шьоку Нихонги” донесъл „Изкуството на войната” и го използвал за инструкция на японските войни преди 760 г. (Griffith 1971, 169)
Kendo

Културите на Китай и Япония признават, че добрите битки са безкръвните битки, което е закон на Сундзъ. Когато трябва да се говори за стратегия и тактика, може да се споменат логическите игри и Го, които предлагат модели в това отношение. Тъй като в реалната битка няма много време за мислене, то се извежда „пред скоби” и се употребява в тренировката или в планировката на битката.

По неподражаем начин битка примесена с виртуалност е показана във  филма „Герой”, реж. Джан Имоу, в главната роля Джет Ли. Епизодът се разиграва в „Павильона за Го”, като фон на битката имаме партия Го и изпълнението на цитра. Така препратката също е към китайската поговорка: „Обучението по Го и цитра никога не може да завърши”, което говори за безкрайния процес на усъвършенстване.

В Го по-добрият играч играе с белите и започва втори. В бойните изкуства се приема, че този който започва първи показва нетърпение и неуважение, вследствие на това има по-малки шансове в предстоящата битка. Този, който започва първи, проявява излишък от енергия, която може да се обърне срещу него – това е принцип в джудо и другите бойни изкуства; понякога използването на силата на противника се нарича „двустранния принцип”. Погледно от друг ъгъл, това е битка между лъжата и истината (черните и белите камъчета) – затова се дава на лъжата да направи първия ход и да направи една обиколка на тепиха (гобана) и да „обере овациите на публиката”, докато истината си връзва обувките.

Един епизод от доктрините на кен-джуцу разказва за двама фехтовчици, които дълбоко се потопили в теорията и практиката на двустранния принцип. Когато тези майстори се срещнали, те изпитали желание, да проверят навиците си, което на практика се обърнало във виртуална битка. Те избрали за двубоя тихо място, подгънали ръкавите си, извадили мечовете, заели базовите стойки и ... замряли в очакване. Всеки път когато един сменял стойката си, другия също заемал съответствуващата стойка, която можела да отрази атаката. Този процес на координация на стойките и приспособяване към възможната атака на противника продължило до тъмно. И когато станало съвсем късно, двамата фехтовчици  спонтанно избухнали в смях, прибрали мечовете си и като приятели се върнали в града, за да отпразнуват започналата дружба (Ратти, Уэстбрук 2007, 587). Какво става в кръчмата разбираме от следващия епизод.

Долин привежда в книгата си „Кемпо” следния исторически пример: "...Веднъж Мусаши Миямото странствал из централна Япония. Като забелязал в далечината самурай със среден ръст и здраво телосложение, той го определил по осанката като голям майстор на будо. Когато се приближил още повече и оценил "духовното му съдържание" (кокю), Мусаши решил, че насреща му не може да идва никой друг освен знаменития майстор на меча Джубей Ягю, глава на прославената школа Ягю Шинкаге-рю. Пътниците се изравнили и мълчаливо си разменили поглед, но след няколко крачки двамата едновременно се обърнали и непознатия запитал: Простете, уважаеми, но не сте ли вие Мусаши Миямото?" - "Да - отговорил Мусаши, - а вие , разбира се сте Джубей Ягю?" След като разменили кратки приветствия, двамата се насочили към една близка кръчма и си поръчали чаша чай. Пили бавно, като от време на време си разменяли по някой поглед. След това помолили да им донесат комплект Го и започнали игра. Всеки имал свой стил на игра, но никой не успял да вземе превес. Без да кажат дума, те се съгласили с равния резултат, станали, поклонили се един на друг и всеки поел по пътя си. Двамата без нито една дума или жест се убедили в равенството на силите си, в пълния ментален паритет.”

”Този христоматиен случай свидетелства за това, как майсторите от екстра класа, достигнали дълбините на хоку-и, можели и без двубой да определят кой е по-достоен. Играта Го се оказала повече от достатъчна за разкриването на човешките способности. Колоритния пример от средновековна история ще ни се стори по-малко екзотичен и повече правдоподобен, като научим, че навсякъде в сферата на разпространение на езотеричните традиции на будо е съществувал обичай посветените да се съревновават помежду си на Го. Този обичай е жив и днес в Далечния изток и нерядко могат да бъдат наблюдавани подобни "игри". Го олицетворява съвсем конкретни идеи, символизират определени комбинации от хватки и етапи на "духовно възкачване" или "спускане" по своеобразно съставена схема. Към такава степен на майсторство трябва да се стреми тацуджин в непрекъснат процес на самоусъвършенстване, на отказ от земни грижи и съблазни." (Долин 1991, 54-55)

Самият Миямото Мусаши казва в трактата си "Го Рин Но Шо": "Да бъдеш атакуван от противника и да атакуваш ти първи, са две различни неща. Да застанеш в добра стойка с дългия меч и да парираш ударите на противника с намерение да се защитиш е все едно да построиш неподвижна ограда от копия и нагината. Напротив д аатакуваш противника означава да проявиш силен боен дух, да извадиш коловете от оградата и да ги използваш вместо копие и нагината. Добре трябва да изучиш това."
Го развива въображението и комбинативното мислене, така ценени в бойните изкуства. За древните майстори било очевидно, че реалният бой учи най-много, но там не може да има грешка; грешките се правят, отиграват и анализират на полето на Го. На Го се отиграва „кой ще започне първи” чрез началния ритуал „нигири” в който се определя кой с кои цветове ще играе. Но в друг план в Го и в бойните изкуства се внимава, защото първият ход може да бъде и последен.


Литература
1.    Samuel B. Griffith. Sun Tzu. The Art of War. Oxford University Press, 1971.
2.    А.А.Долин. Кемпо. Традициите на японските бойни изкуства. Превод Димитър Венков, „Медицина и физкултура”, С., 1991.
3.    Оскар Ратти, Адель Уэстбрук. Самураи. „Эксмо”, М., 2007.

4.    Миямото Мусаши. Го Рин Но Шо, Ръкопис на петте пръстена. „Хелиопол”, С., 1992.

 
 
* * *