играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

When the people of the world all know beauty as beauty,There arises the recognition of ugliness.When they all know the good as good,There arises the recognition of evil.
Lao-tsu
Когато хората определиха, че красотата е красива, се появи и разбирането за уродливото. Когато те определиха, че добротата е добра, се появи разбирането за злото.
Лао Дзъ
* * *
 
15 камъка в градината
Вейцилогия - Японски загадки
Автор: Йони Лазаров   
Неделя, 04 Май 2008г. 18:41ч.
1. Камъните в Го се слагат на пресечните точки. Това са и пресечните точки на нашите намерения и възможности. Всеки наш ход е проекция на горните две и наше огледало. Огледалце, огледалце, кажи ми аз ли съм най-красивата?
2. Го се играе за хоби и професионално. Къде се намира границата? С двадесет процента усилия може да постигне осемдесет процента ефективност; останалите двадесет процента ефективност се постигат с осемдесет процента усилия.


3. Процес и резултат в Го се съотнасят така както 360 към 1, но и двете са в диалектическа връзка.

4. Като контекстова игра, Го има отношение към относителното и абсолютното. Всяка битка на „живот и смърт” е относителна, единствено контекстът на целия гобан е абсолютен.


5. Често оприличават пуловете на Го с копчета. Какво тогава да кажем за гобана? В продължение на тази посока на разсъждение – да си купиш пулове е като да си купиш копчета; да си купиш гобан е като да си купиш балтон. Има хора, които се доближават до Го по този начин и те също са благословени. Всички посоки водят до Го.


6. За да играеш Го ти е необходимо цялото време на света, но има ли по-важна задача? Остава открит въпросът как да се вмести в 2 часа игрово време. Изглежда е необходима изкусността на филмов режисьор, за да се направи това.


7. В Го съществуват повече варианти, отколкото атоми има в нашата галактика. Следователно Го е извън галактическа игра. Никой не знае, откъде е дошла – тя е като живота – ние не знаем защо сме тук, а животът може да съществува извечно?


8. Нашите прераждания са безкрайни. Всеки в безкрайността на тези прераждания в определена пресечна точка на времето и пространството открива Го за себе си. Срещата е неизбежна така, както е неизбежно крайното освобождение от цикъла на преражданията за всеки. Всеки в безкрайността ще срещне своя го-учител и великата Игра.


9. Всяка една партия Го, която играем заслужава цялото ни внимание. Дори поради това, че тя повече няма да се разиграе повече – всяка партия е неповторима. Моно-но-аваре – неповторимото очарование на преходните неща!


10. Как растат камъните? Наблюдавай последователното развитие на партия Го. След това можеш да наблюдаваш как намаляват камъните – като вземаш назад камък след камък, което се прави в анализа в края на партията.


11. Има ли отношение Го към древната задача за “квадратура на кръга”? Оказва се, че има. Кръглите камъни са представители на Небето, което е кръг. Те се слагат на квадратния гобан, който символизира Земята. Небето и Земята си съответстват, защото “каквото е горе, това е и долу”.


12. Системата Го е търсене на истината чрез изкусни методи. Методите са директни и индиректни, както в бойните изкуства: прав и заобиколен бой. Така в системата Го има пълен комплект на тактически и стратегически средства.


13. „На две неща се възхищавам: на звездното небе над мен и на нравствения закон в мен” - Кант. Магическата същност на Го е превръщането на макрокосмоса в микрокосмос и обратно.


14. Черни и бели камъни, статика и динамика, почивка и активност, логика и интуиция, обяснимо и необяснимо, видимо и невидимо, ин и ян се редуват в крайни и безкрайни отношения в черно-бялата игра...


15. Петнадесетият афоризъм за Го е невидим, така както е невидим 15-я камък в дзен-градината на Рьоанджи. Просто наблюдавайте как растат камъните.

 
 
* * *