играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Бог създаде числата,всичко останало е Дело на Човека.

Леополд Крьонкер

* * *
 
Обучението по Го при японските деца – кратък обзор
Вейцилогия - Японски загадки
Автор: Йони Лазаров   
Понеделник, 29 Март 2010г. 12:28ч.

Ясунари Кавабата, описвайки ситуацията през 40-60-те години на ХХ век в Япония, казва, че преобладаващото мнение за добра възраст за започване на занятия по Го е 10 години. Преди това на 10 години е започнал и Когиши Соджи (Kogishi Soji, 1898-1924), който е бил най-способният ученик на Хонинбо Шусай (Honinbo Shusai, 1874-1940).

Asia and the game of Go

През 1851 г. се появил шахматният часовник на Лондонския международен турнир. В Япония през 20-те години на ХХ в. навлезли часовниците в състезанията първо по шоги, след това по Го. С „ускоряването на времето” се намалила и възрастта на началното започване на заниманията по Го.

Двигателят на ранното обучение са енергичните „кьоку мама”. Така обучението на японските деца стартира от 3-годишна възраст по най-различни предмети и изкуства. Важно е да се знае, че кьоку мама са положително настроени към играта Го, те гледат на нея като средство за развиване на ума  и, жлаейки най-доброто на децата си, ги подтикват да изучават Го.

Две скоби за „корейските кьоку мама” и „гимнастика на ума”. Корейските майки също гледат положително на бадук – Го, с това се обяснява бума на Го в Корея и множеството млади таланти. „Гимнастика на ума” – така се гледа на шахмата на Запад и това също подпомага ранното му изучаване и намирането на гениални деца. Концепцията „гимнастика на ума” е добре известна на Запад, тя е мост за разбирането на същата реалност на Изток.

Човекът, който институционално успял да задвижи училищното Го в Япония бил Кикучи Ясуро, роден през 1929 г. Той бил студент в университета Сеншу, когато спечелил първия „Хонинбо за любители” през 1957. Той бил твърдо убеден, че най-добрата възраст за децата за изучаване на Го е 4-5 години, когато се учат да броят. Кикучи организирал школа по Го за деца  Рьокусейкай (Общество на зелената звезда). През 1970 г., заедно със световното изложение „Експо” в Осака стартирал и първият ученически го-шампионат. През 1973 г. японските студенти получили възможност за получаване на кредити при изучаване на Го  като задължителен предмет по избор.

Пътят пред японското дете е постлан с добри намерения, които водят до добри резултати. Ако детето има изключителен талант в Го, то става състезател и участник на множество турнири с голям награден фонд. Ако детето си намери друго занимание, то Го му остава като хоби като преди това са му формирани навици за мислене. Когато порасне и тръгне на работа, във фирмата има възможност за любителски турнири и неформални го-срещи на всички нива.

Понастоящем при обучението на малките деца Японската Го Асоциация (Нихон Ки-ин, Nihon Ki-in) използва предимно метода „Атари Го”. Първо се практикуват начините на гонене и пленяване на групи, след това въвеждат понятията: „две очи”, територия и заграждане на територия и се обясняват пълните правила на Го. Така малчуганите чувстват забавлението в играта.

Като баланс относно възрастите трябва да се изтъкне, че Японската Го Асоциация не отделя време и внимание само на децата, но и на пенсионерите. Това е добра тактика поради няколко причини. Япония е страна на многолетници, тоест има значителен брой пенсионери; те имат много свободно време и им се предлага да научат играта Го. Като страничен ефект пенсионерите ще отделят повече време на внуците си и ще им бъдат спаринг-партньори по Го. Това е уин-уин практика, защото пенсионерите имат още един език да разговарят с внуците си и се запълва бездната на поколенията, а при подрастващите се формират навици на мислене.

Денджи Аихара обобщава един го-ефект в книгата си: „Научавайки се да управляваш времето си, ти израстваш в интелектуален план.” (“Developing endurance you grow up  greatly as an intellectual rational person.”)  Нихон Ки-ин потвърждава образователните възможности на практиката Го: “Има много причини да се обоснове, че Го е с висока образователна ценност, защото тя не само допринася за тренирането на мисленето, но също култивира погледа към човешката природа.” (“There is good reason to believe that Go has a high educational value, because it not only contributes greatly to the training of the thinking faculcy, but also cultivates a clear insight into human nature”)

Литература
1.    Denji Aihara. Everyone starts playing Go as a beginner. Nihon Ki-in, 2009
2.    Yasuyuki Miura. Go: An Asian Paradigm for Business Strategy. Kiseido Publishing, 1998.
3.    Yasuda Yasutoshi. Go as Communication. Slate and Shell, 2002.
4.    Nihon Ki-in. Go – the World’s Most Fascinating Game. “The Nihon Ki-in”, Tokyo, 2003.
5.    Ясунари Кавабата. Мэйдзин. Превод на руски: Борис Корнилов, Аркадий Богатский, Киев, 2003.
6.    “Asia and the game of Go”. European Go Cultural Centre, Amstelven, 1998

 
 
* * *