играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

To have little is to possess.To have plenty is to be perplexed.
Lao-tsu


Да имаш малко е притежание. Да имаш много е объркване.
Лао Дзъ

* * *
 
Маркиз Кидо – пазителят на императорския печат
Вейцилогия - Японски загадки
Автор: Йони Лазаров   
Сряда, 24 Февруари 2010г. 20:28ч.

 

Маркиз Кидо Коичи (1889 – 1977), бил Пазител на императорския печат от 1940 до 1945, близък съветник на император Хирохито по време на Втората световна война и връзка между императора и правителството. Маркиз Кидо бил внук на Кидо Коин, известен с уменията си в калиграфията, хайку и Го; Кидо Коин бил един от лидерите на революцията Мейджи.

 

Kido

 
Маркиз Кидо е включен, като литературен герой в романа на Джеймс Уеб: “С нашите усмивки и ласкателства и Кидо, и аз знаехме, че играем танца на внимателен ритуал. Говорехме “общи приказки”, като изричахме едно нещо, докато имахме предвид съвършено друго. В Япония която и да е среща между двама влиятелни души, предшестването дори на партия “Го”, техния национален еквивалент на шаха, изискваше всеки човек да се опита да убеди другия, че той самият е по-слаб. Да се преструваш, че си по-малко властен в тази мъчително недиректна култура, означаваше да привлечеш вниманието на останалите към същинската си сила. И ако отсрещната страна по някакъв начин повярваше на възраженията ти, да те приемат в действителност за по-слаб, можеше да доведе опонента към към преувеличено самомнение, като доведе за загубата му. А това освен всичко спасяваше честта, ако човек накрая все пак изгубеше, правейки загубата по-поносима, след като изкусно е привлякъл вниманието към силата на противника.” (Уеб 2001, с.152).

Кидо представлява обаче истинска загадга за историците на Втората световна война, заради вмъкването на изкуството харагей. Императорът и неговите приближени съветници (между които бил маркиз Кидо) желаели колкото се може по-бързо да се прекратят военните действия, за да избавят страната си от по-нататъшни затруднения. Както пише Кидо в дневника си, техните намерения били да се предаде „интуитивно”, тоест без конкретни думи или преки указания към тогавашния премиер Судзуки. Защото лидерите на страната и сведущи към изкуството харагей, не са длъжни винаги и при всичко да се полагат на думите. При използване на харагей, тази скрита и невидима техника, съобщението се предава бързо и непосредствено, дори даже в невербална форма (Butow 1954, с.70).

Посредством централизация в хара различните умове, както е прието да се мисли, получават възможност да се слеят в безмълвна хармония и ясно да разберат необходимите решения в политиката. В резултат, обаче, на този опит, неразбран от примиера Судзуки, Япония продължила войната, заедно с това мъчителната агония. Неудивително, че за западните наблюдатели, внимателно проучващи документите на войната, за да определят отговорността на политиците, доводите на Кидо останали неясни и несъстоятелни, а изкуството харагей определили като двусмислено и „изкуство на блъфа” (Ратти, Уэстбрук 2007, с.522).

Може да се прибави нещо, което още повече да затрудни историците. Аналогично на харагей е играта Го, чиито друго японско име е „шудан” – безмълвна игра на жестове. В нежната игра Го, който направи повече отстъпки – накрая печели.

Ясуюки Миура споделя неща за Го, които могат да хвърлят светлина и на горните проблеми: „За японския играч на Го избора на момента на предаване има много голямо значение. Ние трябва да продължим да правим всичко възможно до последния момент, даже в неблагоприятни обстоятелства, докато има възможност за победа. Обаче ние не трябва да продължаваме безнадеждна партия и трепетно да очакваме грешките на противника. Ако ние пропуснем този единствен момент в партията, когато трябва да се предадем, ние сме длъжни да доиграем ендшпила до края. Пропускайки решаващия момент, ние сме длъжни да доиграем всичко до края, без значение колко е смущаващо. Но японският етикет изисква навременно предаване.”


Литература:
1.    Robert Butow. Japan's Decision To Surrender. Stanford Univ Pr, 1954.
2.    Yasuyuki Miura. Go: An Asian Paradigm for Business Strategy. Kiseido Publishing, 1998.
3.    Джеймс Уеб, “Генералът на императора”, ИК “Амат-АХ”, С., 2001.
4.    Оскар Ратти, Адель Уэстбрук. Самураи. „Эксмо”, М., 2007.

 
 
* * *