играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Принципът на водата e идентичен с принципа на игра на Го. [Протичането на партия Го не е по-различно от начина, по който тече водата.] Който може да прилага принципа на водата в играта си, побеждава. Който не може - губи.

Оуян Сю

* * *
 
Хелиоцентричната система в Япония
Вейцилогия - Японски загадки
Автор: Йони Лазаров   
Неделя, 15 Юни 2008г. 14:37ч.

Определящ мироглед във феодална Япония е неоконфуцианството на Джу Си и Ван Янмин; представено и актуализирано от трудовете на японските учени: . Така се оформя ”националната наука” (кокугаку). Неоконфуцианството представлява определена рамка от научни принципи, където нещата са отворени за нови идеи и хипотези.

Когато започват да проникват западните идеи се оформя така наречената ”холандска наука”, която в началото се изяснявала в чжусианските категории. В нейните рамки се пропагандира хелиоцентричната теория, която бързо се налага. Представянето на холанската наука води, до критики към ”националната наука”, но много учени, успяват да ги съчетаят и се случва, двете да дават плодотворни идеи.

 

През 1629 г. се забранява проникването и разпространението на християнството, заедно със затварянето на страната. Този период е бил много нужен на Япония, за да се оформи тя като единна нация (разширение и свиване). Остава възможност само на определени места да се извършва търговия с Китай, Корея и само Холандия от западните страни. Културата на Запада прониква във феодална Япония, отначало във вида на военна техника и хирургия.

Формирането на различен мироглед за света преминава и през атеистическия възглед на Андо Шьоеки изразен в книгата му ”Истинно действащите закони на природата” от 1751. Андо оформя пацифистки недоволството си срещу феодалния мироглед: ”Принципите ми не изискват военна сила” (Вага мичи-ва хей-о катарадзу). Неговите понятия за ”самодвижение” (касшин) и ”взаимност” (госей) подчертават в подвижността и променливостта на природата и относителността на всички неща и явления. Андо също утвърждавал: ”Бог управлява тънкия път на петте елемента. Той непрекъснато изчислява. И е невежество да се говори за неразчетливостта му.” Източниците, от които черпи вдъхновения Андо, в преобладаващия си вид са неоконфуциански. Но Андо, не счита, че Бог е създател на света.

През 1720 шогун Йошимуна година отменя забраната за внос на книги, освен литература свързана с религиозни учения . През 1740 в Нагасаки се започва с изучаването на холандски език и започва по-интензивните преводи и навлизане на естествено-научните факти на Запада - ”холандската наука”. Най-много внимание се обръща на хирургията, фармацевтиката, картографията, навигацията и не на последно място на астрономията.

Истинското оживление в познанието за природата предизвиква запознанството с хелиоцентричната система на Коперник. В Япония тази теория за първи път е представена от преводачът Мотоки Иношин в съчинението ”Разъснение на слънчевата теория”, през 1794. Преводачът Шиджуку Тадао, в 1798 издава ”Книга на новия календар”, където също се представя хелиоцентричната система. В приложение към книгата се дава разбирането за произхода на небесните тела, почерпени от сведения на от космогеническата хипотеза на образуване на слънчевата система от първоначалния кисмически облак, за първи път разработена от Кант през 1755 и по-нататък развита от Лаплас в 1796.

”На Запад вече сто години считат, че слънцето е неподвижно, а земята не знае покой; всичките тела се движат около слънцето.” – казва известният учен Миура Баен. През 1978 излиза памфлета на видния математик Хонда Тошиаки ”Сказание за западните страни”, където се подчертава истинността на коперниковата теория. Хонда настоява за развиването в страната на астрономията, географията, навигацията и създаване на съответствуваща техника, защото това се изисква от положението на Япония като морска държава. Това е началния етап на проникването на западната наука, която през ранния период на епоха Мейджи се превръща в увлечение по приложни естествени науки.

Заедно с преводачите, с пропагандиране на хелиоцентричната система се заема видният астроном Асада Горю. Той съчетава фактите от китайската и западната астрономия и започва самостоятелно изследване с помощта на изобретения от него телескоп; след това създава нов календар, основан на хелиоцентричната система.

Ямагата Банто издава съчинението ”Вместо сънища” в 1817, където има и глава ”Астрономия”. Ямагата успява да съчетае принципите на неоконфуцианството с холандската наука и я обяснява чрез чжусианските категории: естествознанието се нарича изясняване същността на всички неща (кюригаку) или природо-въведение (ригаку); физиката определят като наука за всички неща. Ямагата също казвал: ”познанието на нещата чрез просветление в широкия смисъл – това е наука за вселената” или ”необходимо е да се постигне просветление за всички неща, както в науката на западните страни”.

Все пак при Ямагата, последовател на Джу Си и ученик на Асада Горю, преобладава практицизма и той обръща повече внимание на западната наука, и по специално на астрономията.

Най-забележителният факт около проникването на хелиоцентричната система в Япония е това, че тя никога не се е забранявала и преследвала. За разлика от Европа, където е възникнала, но и срешнала отпор от Ватикана (което е отделна история). В Япония е съществувала толерантност към различни теории и философии – те никога не са се налагали със сила или им е било пречено със сила. Още повече астрономията е доказала себе си в разработката на точен календар и теория на навигацията. Но при все това утвърждаването на хелиоцентричната система в Япония не е лишено от драматизма на идеите на ”националната” и ”холандската наука” и астрономията.

 
 
* * *