играта Го

По книжарниците:

Пустинния скорпион

Препоръчваме Ви:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

ДОБРЕ ДОШЪЛ!

Афоризми

Go is science, art and game. Those chosen few may enter the Eternal Hall of Fame only, who combine the scientific precision, the artistic improvisation and the spiritual joy of the game in themselves.


Kajiwara Takeo at the European Go Congress in Budapest, 1986


Го е наука, изкуство и игра. Само избранници могат да влязат във Вечната зала на славата, които могат да съчетаят научната прецизност, артистичната импровизация и духовната радост от играта.


Кадживара Такео, на Европейски Го Конгрес Будапеща, 1986

* * *
 
Играта Го в епохата Мейджи
Вейцилогия - Японски загадки
Автор: Йони Лазаров   
Вторник, 04 Ноември 2008г. 15:43ч.

Imperial Hotel Tokyo

 

Революцията Мейджи (1868-1912) отхвърля старите ценности и обръща внимание на идеите, идващи от Запада. В съответствие с една от петте точки на императорската “Charter Oath”: Evil customs of the past shall be broken off and everything based upon the just laws of Nature. Между нещата, които са неглижирани е и Го, практикувана в периода Едо от „Четирите го-школи” (Хонинбо, Инуе, Ясуи, Хаяши; Honinbo, Inoue, Yasui, Hayashi), с ранг на държавни Академии.

Явният знак за упадъка в Го е през 1863, когато била отменена традиционата oshiro-go „игра в замъка” пред шогуна, в замъка Едо; повече игрите в замъка не се възстановили. Го-академиите все още получавали държавна издръжка, но без игрите в замъка, техният престиж спадал. Шогунът бил толкова зает с текущи държавни задачи, че не му е било до игра. А проблемите били значителни, защото през 1853 „черните кораби” на комодор Пери акостирали в Едо и настоявали страната да се отвори за търговия. През 1867 идва края на периода Едо (1600-1867), Япония навлиза в периода Мейджи (1868-1912).

Минава време преди японското общество да преоткрие отново старите извечни ценности, между които и играта Го и през 1924 година да се основе Нихон Киин или Японската Го Асоциация, неин пръв президент е граф Макино Нобуаки, а вице-президент е барон Окура Кичихиро. Как се стига дотук?

Според съвременно социологическо проучване, само 30 % от японските ученици знаят, кои са най-активните деятели на Мейджи. Тогава нека ги изброим: Окубо Тошимичи (1832-78), Кидо Коин (1833-1877), Сайго Такамори (1827-1877) и техният идеен предтеча Йошида Шоин (1830-1859). Оказва, се че много от най-активните деятели на Мейджи са почитатели на играта Го. Нека отбележим веднага, че има безспорни данни, че Окубо и Кидо са практикували Го, при това Окубо е приравнявал Го с държавността. Неговият втори син е Макино Нобуаки, страстен почитател на Го, станал първия президент на Нихон Киин; неговият пра-пра внук е сегашният премиер на Япония – Таро Асо.

Любими занимания на Кидо Коин били калиграфията, хайку и Го. Внук на Кидо е маркиз  Кидо Коичи (1889-1977), пазител на императорския печат. Сайго Такамори, всъщност е прототипът, който е послужил в известния филм „Последният самурай”, където Кен Ватанабе играе тази роля. Сайго е бил патрон на прочутия адмирал Того (Того и Ямамото са двамата най-изтъкнати японски адмирали). За Окубо Тошимичи, Кидо Коин и Сайго Такамори има толкова много написано, че е немислимо да се каже тук.

Във критично важната за модернизирането на Япония „мисия на Ивакура” до Америка и Европа, участвали Ивакура Томоми, Окубо Тошимичи, Кидо Коин и историка Куме Кунитаке. И още 48 придружаващи лица, между които бил и Макино Нобуаки, който написал: „След революцията Мейджи двете най-важни събития за изграждането на държавата бяха премахването на старата административна система и мисията Ивакура.”

Много интересна фигура е Йошида Шоин, за когото няма преки данни, че се интересувал от Го. Той на пет години започнал да изучава китайската философия с Мендзъ, на осем години започва да изучава китайска стратегия със Сундзъ. На 18 години станал съветник на своя даймьо и преподавател в училището му. По-късно Шоин се учил при един друг забележителен стратег Сакума Шодзан в Едо. Шоин има забележителни ученици: Кидо Коин, Тагасуки Шинсаку (който умира на 28 г, иначе би бил значителна фигура), Иное Каору, Аритомо Ямагата (роден в Хаги. Ямагата е талантлив градинар и дори днес създадените от него градини се смятат за шедьовър на японското изкуство. Освен това той се увлича по класическата японска поезия и сам пише стихове), Ито Хиробуми (първият японски премиер министър).

През 1923, голямото токийско земетресение разрушава почти всичко, включително е постройките на четирите го-школи. Тяхното съществуване е поставено на карта, и те виждат, че не е допустимо повече да враждуват. „Империал хотел”, който през същата година на земетресението е обновен от архитекта Франк Лойд Райт, е невредим. Именно тук барон Окура събира съперничещите си го-групировки. Чрез серия от преговори е достигнато до съгласие да се основе Нихон Киин през 1924, а щаб-квартирата става именно Империал хотел, където се помещава Асоциацията и до ден днешен. От този момент японските вестници стават главни спонсори на спортния живот и се организират множество мачове. Всъщност, вестниците, които формират общественото мнение, виждат, че Го не е отживелица от миналото.

Вице-президентът на Нихон Киин, барон Окура Кичихиро, бил син на предприемача Окура Кихаширо (1837-1928), изградил хотелска и банкова група, отделно Токийският Икономически Университет. Барон Окура Кичихиро е учил в „Тринити коледж” в Кембридж, участвал е в първото световно автомобилно рали в Брукланд, 1907, и се класирал втори. Той е един от пионерите при въвеждането на моторните коли в Япония.

За президент на Нихон Киин бил избран граф Макино Нобуаки (1861-1949), вторият син на Окубо Тошимичи. Макино участвал в известната Ивакура мисия в САЩ, бил е посланик на Япония на Парижката мирна конференция през 1919, завършила Първата световна война. Заемал е редица държавни длъжности, бил я няколко пъти министър в различни кабинети. След Втората световна война, поради безупречната му репутация, му е било предложено да оглави водещата Либерална партия, той отказал поради напредналата си възраст. Първият следвоенен премиер министър, Йошида Шигеру, е бил женен за неговата дъщеря.

 

 
 
* * *