Играта Го за Конфуций е метафора на управлението

Анотация на изследването на К. Байрактаров (България), представено на Международната конференция на изследователите на Го (бадук)

Шестата Международната конференция на изследователите на Го (International Conference On Baduk'2009), в която взеха участие представители от няколко държави, се проведе на 25 октомври в гр. Джеонджу (Jeonju). На Конференцията се открои чудесната работа "Конфуций за играта Го" (Confucius about the game Go), изпратена от Константин Г. Байрактаров от България. Авторът е 34-годишен млад учен - философ, икономист и компютърен специалист. Накратко за неговия тезис.

"Да се играе Го е много по-добре, отколкото само да се яде по цял ден ориз и нищо да не се прави!" - Тази фраза от “Беседите и съжденията” (Analects, Lun Yu) се интерпретира крайно погрешно като израз на негативното отношение на Конфуций към Го. Всъщност Конфуций бил огорчен от недостойното поведение на управниците, които по цял ден си чревоугодничели и бездействали. Това станало причина той да се оттегли от министерския си пост (края на 497 г. пр. н. е.), а като пример за много по-достойно времепрекарване той им препоръчал да се занимават с играта Го.

Като слабо застъпена тема сред българските играчи на Го може да се посочи темата за същността, необходимостта и ролята на етикета. Етикетът в Го при наличие, че има разбиране за него и е налице желание за неговото претворяване на практика, е едно от условията за позитивното развитие на го-съобществото. Това означава наличие на такова поведение между играчите, което би способствало за невъзникването на конфликти. В тази връзка представяме работата “Етиката и етикетът в Го” на Константин Возников, почетен президент на Кримската Го Федерация и глава на Школа “Стожар”.

Според К. Возников е “важно е да се подчертае, че на базисно ниво Етикетът се определя от четирите предпоставки, които са: 1) Уважение към по-опитните вейчисти; 2) Уважение към Майсторите, Инструкторите и Учителите по Го; 3) Уважение към всички, които споделят с Вас своите умения и разбиране; и 4) Уважение към тези, които съдействат за разпространението и развитието на Го”. Но преди да бъдат представени нашите рецензии за неговата работа, даваме думата на автора на “Етикетът и етиката в Го” – Константин Едуардувич Возников:

Една от влиятелните личности в световната история е Първият император, основателят на династия Цин – Шъхуанди (Цин Шихуанди, Цин Ши Хуанди, Цинь Шихуанди). Дори не сред живите, той продължава да оказва влияние на историята от своята гробница-лабиринт, а неговите 10000 войника продължават вярно да му служат.  

Животът и деятелността на Шъхуанди са непостижими, в тази статия се разглеждат само някои моменти от жизнения път, интереса е повече насочен към (не)възможните връзки с вейци (Го). Почти всички историци приписват на Първия император липсата на книги в тяхната област, не правят изключение и историците на вейци. Няколко са водещите нишки, с които се опитвам да разбера Шъхуанди; въпреки, че е той е непостижим. Нишките на Ариадна: Идзин (Книга на промените), мислен експеримент, идейният му последовател У-ди, Го (вейци), символичните действия. 

Важна нишка в разсъжденията ми е теорията на Го (вейци). Разглеждам живота на Шъхуанди или това, което ми е познато от него, като една партия за Го (вейци). Шъхуанди е реализирал един от десет хиляди възможни живота, така както в партия за Го, се реализира само един вариант от десет хиляди възможни.

Формата и цвета на камъните за Го е нещо, което придизвиква интереса на естетическите ценители на играта. За цвета на камъните, обширни и интересни наблюдения има Руската школа по Го и Стратегия – „Восхождение”. Настоящата статия е за формата на камъните, тя има повече абстрактен характер, тоест каква е символиката около възможната форма на камъните.

Ще разгледаме именно древната форма на камъните, главно в нейния китайски вариант. Известно е, че формата на камъните се свързва с кръга (Бан Гу, Джан Ни); куполната форма се свързва с куполната представа за Небето (Еремеев); известно е основното различие между ранните китайски камъни в тяхната куполообразна (конвексна) форма и по-късните японски – двойнокуполообразна (двойноконвексна) форма; отбелязано е, че камъните приличат също на гъби (Peter Shotwell); камък образувал се от падането на светкавица (Weiqiland); хълм или планина („Восхождение”); или имаме следните моменти: кръг, купол, хълм, планина, камък образуван от светкавица, гъба...

Макар да е несъмнено, че играта Го или вейци е с китайски произход, съществуват версии, които се опитват да (до)кажат обратното. В следващите редове се обръща внимание основно на три страни, които се свързват с произхода на Го (вейцигенезиса). Това са безспорният Китай и кандидатстващите Корея и Индия. Интересно е не толкова опровергаването на спекулативните контрахипотези за вейцигенезиса, а запознаването на аудиторията с тях. В достъпни вейцилогични публикации по въпроса трудно може да се намери такова генерално обобщение, каквото е направено тук. Основното поле върху което се разглежда вейцигенезисът в настоящата статия са легендите и тяхната интерпретация и контраинтерпретация. Това за играещите Го трябва да представлява определен интерес, а и познавателното значение на предоставения материал е от полза за цялостното разбиране на тази проблематика.