Съществуват интересни мотиви за и против играенето в тенген, във фусеки (началото на партия Го). Ако приемем, че играта в центъра (тенген) създава симетрия, то другата игра може да се нарича асиметрична. Симетричната игра е преплетена с древното «китайско начало», в което изначално симетрично били разположени четири камъка, по два бели и черни в четирите ъгъла; предполагало се, че петияj ход би могъл да бъде в центъра (тенген) - така по-единствен начин се запазва симетрията.

Седемте бога на щастието (шичифукуджин, shichifukujin) стават популярни в първите години на период Едо сред градското население. Това било време на отслабване на будизма, а култът към седемте бога на щастието бил синкретичен и ориентиран на получаване на материални блага в този живот. Добре предава духа на това време картината на Кубо Шунман (Kubo Shunman, 1757-1820):

Средновековният японски клан Ходжо дава пример с целенасочено игнориране на играта Го, шоги и флейта. Нека проследим с няколко щрихи съдбата на семейството, което било влиятелно през период Сенгоку.

Статуя на Ходжо Суон, Одавара, Япония

Енциклопедията на Брокхаус&Ефрон дава следната справка за Филип Франц фон Зиболд (von Siebold, 1796-1866). Немски естествоизпитател и изследовател на Япония, където пристигнал през 1823 в качеството си на лекар на служба в източно-холандската компания. В Едо от императорския библиотекар се сдобил с карта на Япония, за което и бил принуден да напусне през 1830 и се върнал в Холандия. През 1859-62 отново живеел в Япония, след това във Вюрцбург. Зиболд издал следните книги: "Flora japo n ica" (Лейд. 1835 и сл.); "Nippon, Archief voor de beschrijving van Japan" (Лейд. 1832 и cл.); "Chinezisch-japanezisches Wörterbuch" (Лейд. 1838-41); "Catalogus librorum Japan." (Лейд. 1841); "Fauna japonica" (7 т. Лейд. 1833-51; в сотрудничестве с Темминком, Г. Шлегелем и ван-Гааном); "Isagoge in bibliothecam japon." (Лейд. 1811); "Bibliotheca japonica" (6 т., Лейд. 1833-41; вместе с И. Гофманом).

Бойната тактика „дъжд от стрели и копия” се е използвала от древните бойци на Изток и на Запад. Среща се в прочутия диалог приведен в „История” от Херодот (книга седма „Полихимния”, 226):



„От всички тези доблестни лакедемоняни и теспийци, най-доблестният, както казват, бил спартанеца Диенек. По разказите, още преди началото на битката с мидяните, той чул от един човек от Трахина: ако варварите пуснат своите стрели, от облака от стрели, ще се получи слънчево затъмнение. Толкова много стрели имали персите! Диенек, както казват съвсем не се уплашил от числеността на варварите и безгрижно отговорил: „Нашият приятел от Трахина ни донесе прекрасна вест: ако мидяните затъмнят слънцето, то може да се сражаваме на сянка.”