На 6-7 май 2010 се проведе за седми път Български Го Шампионат (БГШ).  На шампионата взеха участие 15 играчи, главно от София, но също така дойдоха и представители на Варна, Русе, Силистра, Свищов и Елин Пелин.  Председателят Боян Александров откри шампионата с кратко приветствено слово и  призова присъстващите да почетат с едноминутно мълчание паметта на основателя и първия председател на Българска Го Асоциация (БГА) – Йони Лазаров (19.01.1963-22.04.2010 г.). „Без Йони Лазаров, който постави началото на БГШ, нямаше да сме тук, на този шампионат. Ще го запомним с добро, защото сме му много задължени. Той направи най-много от всички нас за развитието на Го в България. Светла му памет!” – каза Боян Александров.

На 22.04.2010 г. скоропостижно почина Пионерът и Лидерът на българското Го – Йони Петров Лазаров. Роден в гр. Свищов, 19.01.1963 г. Той беше забележителен и ерудиран човек, с изключително разностранни интереси, със задълбочени познания в историята и философията. Човек с проникновена мисъл и с творческо въображение. За приятелите си беше незаменим събеседник. Учил е в СУ „Св. Климент Охридски”, специалност Математика и информатика. Ще бъде запомнен с усилията и постиженията си в областта на интелектуалните игри. Звание: Майстор на спорта по шахмат. Клубен треньор по шахмат и активен участник в шахматния живот (1983-1998 г.). В следващите години насочва част вниманието си и към други шахматни варианти като китайския (сянци) и японския шахмат (шоги). Специално за японския шахмат трябва да се отбележи, че той провежда първото му представяне в България в Деня на японската култура в Свищов – 2001 г., а в 2007 г. участва на приятелски турнир с известни европейски играчи във Виллах, Австрия и е демонстрирал сила на игра 2-ри дан. Но основното му внимание от 1998 г. насам е насочено към играта Го, в която той има 1-ви дан.

Вървящите по Пътя на Го си поставят различни цели, но виждат сред тях главната: усъвършенстване на Разума и Духа. Те нямат и не могат да имат нужда да се самоиздигат пред другите хора, в частност и посредством интелектуалното единоборство, но имат стремеж да изследват, да научат нещо ново и да придобият нови знания, качества и умения. Тези, които се занимават с това, разбират, че да достигнат до необходимия резултат по най-продуктивния начин е възможно именно в сътрудничество с партньора, а не самостоятелно, и не в единоборство със самия себе си и чуждата воля, проявяваща се с камъните на противоположния цвят. В това се заключава един от основните парадокси на “И Го” и, в голяма степен, на изкуството “И”.

Както за всяка голяма фигура, така и за Хонинбо Шусай (Honinbo Shusai, 1874 -1940) има различни  и противоречиви мнения. Някои го описват като светец (Go Saint, Qi Sei), други - като пресметлив човек. По това той не е по-различен от съвременните шоу- и тв-звезди, някои от които съчетават най-противоположни качества. Може би, все пак критерий трябва да бъде качеството на партиите, които е оставил Шусай, а те определено са добри партии, от които все още се учат. Но дали подхожда за ролята на „последен самурай”, аналогична на Сайго Такамори (Saigō Takamori, 1828-1877), това всеки трябва да прецени.