Художникът Александър Телалим представя цикъл акварели – “Цветята”, от 24 октомври до 13 ноември 2008 г. във варненската Арт галерия “Папийон” (ул. “Драгоман” №12).

Разговаряме с художника за неговите картини – предишните и показаните сега. За развитието му като творец. За пътя, който той извървя във времето, и новите техники, които експериментира. За изложбите, които останаха зад гърба му – съвсем скоро Александър Телалим се завърна от Брюксел, негови картини сега са в Париж...

Застояваме се пред витрината на галерията – оттам ни “гледа” картина с макове – ярки, в преливащи нюанси на червеното. Почти безплътни, феерични, неуловими, живи и трептящи. Макове, които са незрим проход, магически път – и по него свободно може да се премине Отвъд: към далечни, неподозирани светове, по-точно – към онази необикновена страна на бляновете и мечтите, която е нашето истинско завръщане, нашата изначална родина. За такова пътуване – вълшебно, необикновено, съдбовно, се разказва в мистично-романтичната приказка “Ирис” на Херман Хесе. Александър Телалим обича тази приказка – тя е един от подтиците за разработка на вариациите “Ириси”, над които работи през годините. Другите подтици са в него – сънища, представи, наблюдения, мечти. Цветя и женски образи той рисува много. Особено обича ирисите и маковете – може би заради изтънчената им красота и крехкост, заради усещането, че живеят с диханието на този, който им се радва. Затова и макове е избрал за начало на изложбата си. Гледам ги и ми се струва, че те кимат в съгласие с думите ни, че смигат дружески-закачливо. Внезапно правя своето “откритие” – маковете имат очи! Ласкави и топли, мъдри очи! Художникът се усмихва – да, с очи са, за да могат да виждат.